Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./28.12.2010г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм.д. № 800/2010 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане.
Образувано е по жалба на В.А.Т. ЕГН ********** *** срещу заповед № СП02/18 -1873/16.09.2010г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Добрич, потвърдена с решение № 242/0170/25.10.2010г. на директора на РД “Социално подпомагане” – Добрич, с която, на основание чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, на жалбоподателката е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Твърди се, че неправилно сключеният от жалбоподателката договор за доброволна делба на земеделски земи от 12.03.2008г., по силата на който тя е получила парично уравнение на дела си в съсобствеността в размер на 100 лева, е приет от решаващия орган като пречка за отпускане на целева помощ за отопление по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, тъй като той не представлява прехвърлителна сделка по смисъла на закона. Твърди се още, че жалбоподателката не е получила реално парите за дела си, поради което не е налице прехвърляне на вещни права срещу заплащане.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Твърди, че не е налице нарушение на материалния закон и правилно договорът за доброволна делба е преценен като възмезден прехвърлителен акт, който представлява пречка за отпускане на целева помощ за отопление в полза на жалбоподателката.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административното производство е започнало по молба – декларация на В.А.Т. *** до директора на ДСП – Добрич с вх.№ СП02/18-1873/26.08.2010г., с която е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2010/2011г. В молбата същата е декларирала, че брутните доходи на семейството й през предходните шест месеца са в размер на 1090, 02 лева, обитава двустайно жилище, което е съсобствено и е единствено за семейството й, не притежава други вилни, земеделски и др. недвижими и движими вещи, както и не е прехвърляла възмездно или безвъзмездно (срещу дарение) жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години. По молбата е направено проучване и е изготвен социален доклад, в който е направено предложение да не се отпуска целева помощ за отопление на А., на основание чл.2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП, във вр. чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, тъй като притежава в съсобственост недвижими имоти в с.Преспа и с.Безводица, общ.Балчик, които не е декларирала, а освен това е участвала в доброволна делба на наследствени недвижими имоти в с.Преспа, общ.Балчик, съгласно договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите – акт № 7, т.ІІ, рег. № 974, дело № 143 от 12.03.2008г., като за уравнение на дяловете си е получила сумата от 100 лева.
Въз основа на тези данни в социалния доклад директорът на Дирекция “Социално подпомагане” – Добрич със заповед № СП02/18 -1873/16.09.2010г. е отказал да отпусне исканата от молителката целева помощ за отопление. Отказът е мотивиран основно с обстоятелството, че А. е сключила договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти, по силата на който е получила парично уравнение на дяловете си в размер на 100 лева, което представлява пречка за отпускане на целева помощ по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, във вр. чл.2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП. А. е оспорила законосъобразността на отказа пред директора на РДСП – Добрич, който със свое решение № 242/0170/25.10.2010г. е отхвърлил жалбата срещу него. За да постанови този резултат, по-горестоящият административен орган е приел, че договорът за доброволна делба, за който не се спори, че е сключен от жалбоподателката през 2008г., по своята правна същност е възмезден акт, който има за цел да прекрати съсобствеността между съделителите. Приел е, че този договор по естеството си се явява договор за покупко-продажба, тъй като в делбата А. е отстъпила своя дял на съделителите не безвъзмездно, а срещу парично уравнение, поради което безспорно е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, забраняваща да се отпуска целева помощ за отопление на лица, които са прехвърлили селскостопански имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е издадена от оправомощено за това лице, в изискуемата от закона форма, при посочване на фактическите и правните основания за издаването й и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата е издадена и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
По същество основният и единствен спорен въпрос между страните е бил дали сключеният от жалбоподателката договор за доброволна делба от 12.03.2008г. е прехвърлителна сделка по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, която представлява пречка за отпускане на целева помощ на жалбоподателката по този текст от правилника.
В чл. 12 от Закона за социалното подпомагане са изброени условията, при които лицата могат да искат отпускане на социални помощи, а съобразно ал. 4 от нормата, допълнителните предпоставки са уредени в Правилника за прилагане на закона. С чл. 10, ал. 6 от ППЗСП, в редакцията му от ДВ бр.27/2010г., в сила от 09.04.2010г., императивно е въведена забраната – молителите да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопанки или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Това е обстоятелство, което изрично подлежи на деклариране по съответен ред и е допълнително условие за придобиване на право на целева помощ за отопление, по аргумент и от разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика.
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по административната преписка – справка от Агенцията по вписванията и заверено копие на договор за доброволна делба от 12.03.2008г. с нотариална заверка на подписите, се установява, че А. е участвала в доброволната подялба на наследствени земеделски имоти в землището на с.Пряспа, община Балчик, в резултат на която единият от съделителите е получил делбените имоти, а останалите съделители, сред които и А., са получили паричната стойност на своите дялове в съсобствеността в размер на по 100 лева. Досежно вещите, които са предмет на делбата, самият договор за доброволна делба има вещно прехвърлително действие по отношение на тях. Това се отнася и за случаите, когато предмет на делбата са няколко вещи, които по силата на делбата се предоставят на един съделител, а останалите получават парично уравнение. В тези случаи, макар че по същество се касае за договор за продажба на дела на единия или няколко съделители срещу парична сума, се приема, че има делба и се прилагат правилата на делбата – така т.8 от ППВС №7/73г. При все това тази делба има възмезден характер и е с транслативен ефект по отношение на поделените с нея имоти, с оглед на което тя безспорно представлява разпоредителна сделка, с която се прехвърлят вещни права върху имоти или идеални части от тях срещу заплащане.
В съответствие с изложеното, административният орган правилно е приел, че не е изпълнено предвиденото в чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП условие за отпускане на целева помощ за отопление, а неспазването на това условие води до отказване на социалната помощ поради липса на основание за отпускане на помощта. Очевидно е, че делбата на съсобствените имоти срещу заплащане на парично уравнение в рамките на указания 5 – годишен срок е пречка за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че А. не е получила реално посочената в договора сума за дела си. Касае се за изходящ от жалбоподателката частен документ, в който тя изрично е посочила, че е получила сумата от 100 лева за уравнение на дела си от съделителя Георги Димов. Следователно в нейна тежест е било да докаже, че волята й, изразена в договора, не е била истинската й воля, което тя не е сторила, още повече, че това би било възможно само при наличие на насрещно писмено доказателство по смисъла на 165, ал.2 от ГПК, каквото в случая не се твърди, че е налице. При липсата на доказателства за привидността на съгласието й, следва да се приеме, че жалбоподателката е овъзмездена за дяловете си, т.е. че тя е прехвърлила дяловете си в съсобствеността срещу заплащане, което е отрицателна предпоставка за получаване на социална помощ и само това условие е достатъчно да бъде отказано подпомагане.
Преценявайки правилно правните последици от договора за доброволна делба и действайки при условията на обвързана компетентност, административният орган е тълкувал и приложил вярно материалния закон. Действително в мотивите към отказа погрешно е посочено, че жалбоподателката не е декларирала, че е съсобственик на три недвижими имота съответно в с.Пряспа, общ.Балчик и с.Безводица, община Балчик, съсобствеността върху които, видно от приложените към преписката справки от Агенцията по вписванията и договори за доброволна делба от 04.06.1998г. и 15.01.1999г., е прекратена и А. е получила парично уравнение за дяловете си от имотите. Това обаче не е повлияло на правилността на крайните правни изводи на административния орган, чийто единствен и решаващ мотив, за да откаже отпускане на целева помощ на жалбоподателката, е било неспазването на изискването на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП поради участието й в доброволната подялба от 2008г. и полученото от нея в резултат на това парично уравнение за дяловете й в съсобствеността. С оглед на изложеното, съдът счита, че оспореният отказ е законосъобразен по същество и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не се произнася и по дължимостта им.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.Т. ЕГН ********** *** срещу заповед № СП02/18 -1873/16.09.2010г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Добрич, с която, на основание чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, на жалбоподателката е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :