Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. Добрич, 16.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета десета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №7/2010 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54 ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на А.А. *** срещу Заповед № КД–14–08–2345 от 09.09.2005 год. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Добрич, с която на основание чл. 54 ал.1 от ЗКИР и заповед № 300–152/29.10.2003 год. на ИД на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във връзка с молба вх. №94-2672/31.08.2005 г. на М.М. и приложените към него документи и материали, определени по чл.58, ал.3 от Наредба №3/28.04.2005 г. и протокол 2345/09.09.2005 г. е ОДОБРЕНО изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Гурково ЕКАТТЕ 18160, общ. Балчик, одобрена със заповед №300-5-84/13.10.2003 год. на ИД на АК, представляващо нанасяне на два имота – нанасяне 501.597 и 501.598, като парцеларни граници и записване на документ за собственост в ККР, като имот 501.459 се заличава.
С жалбата се иска отмяна на оспорената Заповед поради нищожност и незаконосъобразност. Твърди се, че при нейното издаване не е спазена процедурата по чл.62 от Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като не е съставен акт за непълноти и грешки, който да се предяви на пряко заинтересованите лица. Нарушена е и разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, тъй като обжалваната заповед не е съобщена на жалбоподателката по реда на ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът чрез процесуалния си представител – адв. Миглена И. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а заповедта законосъобразна. Твърди, че административния орган не е задължен да уведомява страните и такова уведомяване наистина няма спрямо жалбоподателката. По същество на спора излага доводи, че издадената заповед за промяна на кадастралната карта е във връзка с приложението на два нотариални акта от заинтересованите лица и тя касае единствено нанасянето на парцелни граници и записване на документ за собственост в Кадастралния регистър и заличаването на един от имотите. Според ответника тази заповед не касае други лица.
Заинтересованите лица М.П.З. и Н.М.Б. не изразяват становище по подадената жалба.
Заинтересованото лице М.П.М., чрез процесуалния си представител адв. Стефка И., счита, че изложените доводи в жалбата са изцяло неоснователни, а заповедта е законосъобразна и поради това моли да бъде оставена в сила. Изразява становище, че с издадената заповед е направено трасиране на действителната граница на имотите, която не е била материализирана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу Заповед № КД–14–08–2345/09.09.2005 год. е подадена до СГКК гр. Добрич и е с вх. №94-1181/14.12.2009 год. Доколкото административният орган не е представил доказателства за съобщаването й на жалбоподателя, съдът счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от лице, чиито интереси са засегнати със заповедта, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения, като съдът, с оглед задълженията си по чл. 168 ал. 1 АПК, провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт:
Заповед № КД–14–08–2345/09.09.2005 год. е издадена от Началника на Службата по кадастъра Добрич на основание чл. 54 ал. 1 ЗКИР. Видно от Заповед № 300 – 152/29. 10. 2003 год. на ИД на АК София на началниците на службите по кадастъра са делегирани правомощия за издаване на заповеди по чл. 54 ал. 1 ЗКИР за одобряване на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри в териториите на съответните области, с оглед на което заповедта се явява издадена от компетентен орган.
В заповедта /л. 9/ е указано, че същата се издава на основание чл. 54 ал. 1 от ЗКИР: “Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс”. Не е налице посочване на конкретното основание, наложило извършената промяна със заповедта, изразяваща се, както е описано в самата заповед нанасяне на два имота – нанасяне 501.597 и 501.598, като парцеларни граници и записване на документ за собственост в ККР, като имот 501.459 се заличава.
Съгласно представените документи за собственост жалбоподателката А.А.А. е собственик на поземлен имот – дворно място с площ от 2 130 кв.м., урегулирано в имот VІІІ-25 в квартал VІ по плана на с. Гурково, представляващо имот с идентификатор 18160.501.25 по кадастралната карта на с. Гурково.
Съгласно нот. акт №145, том І, дело №343/86 г. и нот. акт №55, том І, дело 33/68 г. заинтересованите лица са собственици на 2 100 кв.м., ПИ 18160.501.459 по кадастралната карта на с. Гурково, общ. Балчик.
Въз основа на подаденото заявление от М.П.М. вх. №94-2672/31.08.2005 г. е поискана промяна на действащата КК на с. Гурково, състояща се в обособяването на два поземлени имота, а именно за нанасяне на нови обекти на кадастъра, а именно ПИ 18160.501.598 и ПИ 18160.501.698 от ПИ 18160.501.459, началника на СГКК гр. Добрич е издал процесната заповед.
За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че с обжалваната заповед освен обособяването на два ПИ – 501.597 и 501.598 е променена и северната имотна граница на ПИ 501.459 с изместване на север в ПИ 501.25 /собственост на жалбоподателката/. След промяната на КК ПИ 18160.510.25 с площ от 2 130 кв.м., става с площ от 2 101 кв.м., или с 29 кв.м. по-малко. Общата площ на двата имота, образувани от бившия имот ПИ 501.459 също намалява с 35 кв.м., като от 2 100 кв.м., става 2 065 кв.м. Заключението е неоспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно.
От така изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства се налагат следните правни изводи:
С оспорената заповед е извършена промяна между имота на жалбоподателката А.А. и имота на заинтересованите лица.
Жалбоподателят има правен интерес от подадената жалба, доколкото с оспорената заповед се посяга и върху нейните права като собственик на ПИ 501.25.
В оспорената заповед е вписано, че следва да бъдат уведомени заинтересованите лица по реда на ГПК. По приложената от административния орган преписка липсват каквито и да е доказателства за уведомяване на когото и да било за издадената и оспорена заповед. Процесуалният представител на ответника в с.з. на 09.02.2010 заяви, че жалбоподателката А.А. не е уведомена за процесната заповед, тъй като същата е издадена на осн. чл.62, ал.5 от Наредбата и не е необходимо уведомяването на страните.
Съгласно чл. 53 ал. 1 от ЗКИР одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят: 1. когато съдържат непълноти или грешки; 2. когато са одобрени при нарушение на закона; 3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1.
(2) Непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
Оспорената заповед на Началника на СГКК гр. Д е незаконосъобразна с оглед нормата на чл.59, ал.,т.4 от АПК. Съгласно сочената законова разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването си. Същите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания винаги представлява съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Това е така, защото без тях не могат да се направят изводи досежно съображенията, мотивирали административния орган да издаде съответното решение. В случая административният орган е посочил, че издава процесната заповед на осн. чл.54, ал.1 от ЗКИР, но всъщност това не е правното основание на административния акт. Соченият законов текст определя компетентния орган и актовете, с които се извършва изменение на одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри. основанията за изменение на последните са посочени в разпоредбата на чл.53, ал.1,т.1 от ЗКИР, но в заповедта такова правно основание не е посочено. Непосочването на правното основание не би било съществено нарушение на административно-процесуалните правила, ако актът съдържаше фактически основания за издаването си, но и такива липсват. Както в заповедта, така и в с.з. се сочи от издателя на акта – началника на СГКК гр. Добрич, че същият е издаден на основание искане на М.М. и с процесната заповед се ликвидират парцелните граници между два имота, собственост на едно и също лице – заинтересованите лица, но това не би могло да съставлява фактическо основание за издаване на акта. Според утвърдената вече практика, няма пречка фактическите основания, мотивирали административния орган да се произнесе с дадено решение да се съдържат не само в административния акт, но и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаване на административния акт, стига да постигат целите, които законодателят е преследвал, с оглед изискването за мотивиране на административния акт и най-късно до изпращане на жалбата пред органа, пред който се извършва оспорването /ТР №16/75 г. на ОСГК/. В настоящия казус такова излагане на мотиви в документи, съпровождащи издаването на процесната заповед или допълнително след нейното издаване липсват. При това положение, за съда става невъзможно да упражни контрол за законосъобразност на административния акт, тъй като не е ясно на кое точно основание от посочените в чл.53, ал.1,т. 1-3 от ЗКИР е извършена промяната на одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Дори и да се приеме, че процедурата е започнала на осн. чл.53, ал.1,т.3 от ЗКИР, то видно от изготвения проект за промяна на КК /лист 20-27 вкл/ се установява, че освен обособяване на два имота е променена и северната имотна граница на ПИ 501.459 с изместване на север в ПИ 501.25, т.е. налице е промяна и в съседния имот, което води до извода, че е налице непълнота или грешка в КК и заповедта евентуално е издадена на осн. чл.53, ал.1,т.1 от ЗКИР.
Законодателят е предвидил съответен ред за отстраняване на непълнотите и грешките с императивни разпоредби на ЗКИР, доразвити в НАРЕДБА № 3 от 28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г., изм. и доп., бр. 16 от 21.02.2006 г. /”Наредбата” по- нататък/. Съгласно нормата на чл. 53 ал. 3 от ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 на същия член се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Легално определение на понятието “заинтересовани лица” се съдържа в нормата на § 1 т. 13 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която “заинтересовани лица по чл. 54, ал. 1″ са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. С поправката непосредствено се засягат правата на жалбоподателя като собственик на имот, чиито граници се коригират. Следователно същият е в кръга заинтересовани страни, определени в § 1 т. 13 от ПЗР на ЗКИР, които не само трябва да бъдат уведомени, за да анализират отделните хипотези и съответно да се прецени наличието на коя от тях е приложимо извършваната поправка, но и да изразят своето съгласие за това чрез подписване на акта за непълноти и грешки. В конкретния казус уведомяване не е налице. Неуведомяването е довело административния орган до положението да издаде един незаконосъобразен акт.
Разпоредбата на чл.62, ал.5 от Наредба №3 от 28.04.2005 г., на която се позовава административния орган и възраженията на процесуалния представител на заинтересованото лице в тази насока, че акта не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници е неприложима по силата на чл.15, ал.2 от ЗНА, тъй като в частта с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план противоречи на чл.53 от ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация.
С оглед изложеното Заповедта, предмет на настоящото производство, се явява незаконосъобразна – в противоречие с материалния и процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде отменена, а жалбата като основателна и доказана – уважена.
Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Административен съд Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № КД–14–08-2345 от 09.09.2005 год. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Добрич.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: