header

Решение по Административно дело 795/2010г.

 

 

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                 

                                                гр.Добрич, 20.04.2011 г.

 

                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                  
               Административен съд – Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ

                                                                                   КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                                  

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ  секретаря И.Д., изслуша докладваното от съдия СВЕТЛАНА БОРИСОВА касационно административно дело № 795/ 2010 год.

            Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н.Д.А. в качеството му на кмет на община Балчик, срещу решение №184/ 18.10.2010г по НАХД № 80/2010г по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено наказателно постановление № НС-17/28.09.2009г, издадено от кмета на община Балчик за налагане на санкция в размер на 2500 лв на основание чл.54 от Закона за пътищата на “Илджи Иншаат Санай Ве Тиджарет” АД, дружество регистрирано в Турция, със съдебен адрес гр.Балчик. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се иска да бъде отменено. Излагат се доводи, че събраните по делото доказателства безспорно установяват извършването на нарушение от страна на наказаното дружество, изразяващо се в неизвършване на необходимите СМР по проект, по който дружеството е изпълнител, нанасяне на повреди на пътищата на гр.Балчик, извършване на дейности, застрашаващи безопасността на движението по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.53 от ЗП. Жалбоподателят счита, че допуснатите процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство не са съществени и неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, отчитайки тези процесуални нарушения. Според жалбоподателя, съдът е бил длъжен да отчете обществената опасност на нарушението и причинените от него вреди, които имат по-голямо значение от допуснатите пропуски в административното производство.       

            Ответникът по жалбата не изразява становище по изложените доводи.

            Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за основателност на касационната жалба. Сочи, че безспорно е установено неизпълнението на задълженията на строителната фирма и нарушенията и по чл.53 от ЗП, поради което решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

            Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

            За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът прецени  доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК  намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от “ Илджи Иншаат Санайи Ве Тиджарет “АД-Турция , с посочен съдебен адрес в РБългария, срещу НП № НС-17/ 28.09.2009г на кмета на община Балчик, с което му е наложена глоба в размер на 2500 лв за това че на 14.09.2009г е установено неизвършването на строителна дейност при изпълнение на проект “ Разширяване и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа” Балчик, поради което не са възстановени тротоарни и зелени площи, нанесени са повреди на пътя, извършени са дейности, застрашаващи безопасността на движението- нарушения по чл.53 от ЗП. В жалбата се излага, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения по чл.40 от ЗАНН-не е поканен представител на дружеството за съставяне на АУАН , а лицето, подписало акта не представлява дружеството. Освен това в наказателното постановление е посочен грешен Булстат на дружеството. По същество се оспорва извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. Възразява се и относно съставянето на две наказателни постановления на съдружниците в дружеството по ЗЗД за едно и също нарушение. На тези основания жалбоподателят е иска да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В решението си районният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление  е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, поради това че дружеството няма регистрация в РБългария, а е индивидеализирано чрез Булстат-******, принадлежащ  на Дружеството по ЗЗД, в което наказаното дружество е съдружник. Освен това не били известни местоседалището и адреса на управление на  дружеството,а само бил посочен адрес в България. По същество е приел, че административното нарушение се изразява в допустителство, което деяние съгласно чл.24,ал.2 от ЗАНН може да се извърши само от физическо лице. Предвид тези доводи е приел,че е нарушено правото на защита на жалбоподателя и е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Настоящият състав на съда, като прецени изложените от касатора доводи,  изразява несъгласие с изложените мотиви, но счита, че  като краен резултат решението е правилно. Не може да се приеме, че данните по делото не индивидуалират в достатъчна степен наказаното дружество. На л.36 и 37 от делото е представено пълномощно, заверено в РТурция, в което е вписан адреса на дружеството-жалбоподател. Освен това то е посочило адрес в РБългария, на който да му бъдат връчвани съобщенията. А вписаният погрешно Булстат не води до объркване в индивидуализацията му, поради факта,че това не е дружество, регистрирано в България и не е необходимо да има такава регистрация. Касационната инстанция не счита,че вмененото на дружеството нарушение в наказателното постановление може да се приеме като допустителство. Тълкуването на описаното изпълнително деяние води до извод, че дружеството е санкционирано, защото не е извършило необходимите по договора СМР. Това следва от последващата конкретизация на това деяние , а именно- не е възстановило уличната настилка, нанесло е повреди на пътя, извършило е дейности, застрашаващи безопасността на движението.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита при изготвяне и връчване на Акта за установяване на административно нарушение. Не е спорно по делото, че дружеството не е било уведомено и поканено за изготвянето на акта. Нещо повече- самият акт е връчен на лице, което няма представителна власт по отношение на наказаното дружество, а е представляващо Дружеството по ЗЗД. Неправилно административният орган е приел,че представляващият гражданското дружество има представителна власт и по отношение на отделните съдружници  в него. Той е бил длъжен да изпрати покана на адреса на дружеството в РБългария, с което да му даде възможност да участва в изготвянето на акта или най-малкото, да бъде уведомен за него. Като не е сторил това, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице в административно-наказателното производство. Съдът не споделя становището на касационния жалбоподател, че е важно съществото на спора, а процесуалният ред има второстепенно значение. Действително събраните по делото доказателства безспорно установяват   извършването на вмененото в наказателното постановление нарушение. Но спазването на процесуалния ред за изготвяне на наказателното постановление е предпоставка и гаранция за неговата законосъобразност. Поради това наказателното постановление правилно е отменено поради допускането на съществено процесуално нарушение при неговото издаване.

 Неоснователни са доводите на жалбоподателя,  че не е било възможно издаването на две наказателни постановления на отделните дружества, учредили ДЗЗД. Напротив, поради факта,че това дружество не е юридическо лице, отговорността за неговите действия се понася от съдружниците в него, съответно на дела им или по друг начин, уреден в договора.  

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че  решението на районния съд  следва да бъде оставено в сила. 

            Воден от гореизложеното, Добричкият административен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И:

        

         ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 184/ 18.10.2010г по НАХД № 80/2010г на Районен съд – Балчик.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                   2.