Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 16.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №793 от 2010 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 сл. от АПК във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Община Балчик, подадена чрез кмета – Н.А. срещу Заповед №ДК-02-СИР-50 от 20.10.2010г., издадена от Началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж “Панорамна тераса към ресторант “Панорама”, находящ се в гр.Балчик върху брегоукрепително съоръжение “Дамба” и над акваторията на Черно море. Според жалбоподателя заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като процесната тераса не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, а е преместваем обект, като се сочат доводи за това твърдение. В съдебно заседание се изтъкват и доводи за наличие на нарушение на процесуалните правила във връзка с неизясняване от страна на административния орган на всички факти и обстоятелства от значение за случая /конкретно се сочи, че адресатът на заповедта не е собственик на обекта/. Иска се отмяна на оспорената заповед като се претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът – Началника на РДНСК–Североизточен район, чрез процесуалния си представител юриск.З.Г., изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като кметът като законен представител на общината не е адресат на заповедта, респективно с оспорения акт не се засягат правата и законните интереси на общината. Алтернативно се твърди неоснователност на жалбата като се изтъкват доводи за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед и се иска нейното потвърждаване.
Заинтересованата страна – “ДЕНИМАР-1”ЕООД, със седалище гр.Балчик, представлявано от Р.Д.А. поддържа становище за основателност на жалбата, като се твърди, че обектът е преместваем, респ. счита заповедта за премахване за незаконосъобразна.
Заинтересованата страна – Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, посредством процесуалния си представител юрисконсулт Росица Борисова, изразява становище за законосъобразност на заповедта, респ. иска се отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Подадена е от заинтересовано лице – Община Балчик, която е собственик на недвижимия имот /АОС №753/18.07.2002г. – л.51 от делото/, върху който е ситуиран обекта, чието премахване е наредено, т.е. с административния акт се засягат правата и законните интереси на оспорващия. В случая извършителя на незаконния строеж и собственика на общинския имот са различни лица, но и двамата имат правен интерес от оспорването, единият като извършител, а другият в качеството си на носител на вещни права в поземления имот. Нещо повече, съдът намира че жалбата на Община Балчик е допустима спрямо заповедта в цялост, независимо, че част от строежа, чието премахване е наредено, попада в държавна собственост и липсва оспорване от страна на държавата. Това е така предвид спецификата на обекта – става въпрос за една тераса, 2/3 от която попада в акваторията на Черно море. Характеристиката на обекта не позволява самостоятелното функционално съществуване /не е налице обективна възможност за самостоятелно обособяване/ на частта от терасата, разположена над Черно море, респ. изпълнение или неизпълнение на заповедта за премахване само за частта на терасата, попадаща в общинския имот. Още повече, че достъпа от алея “Дамбата” до процесната тераса е в частта на терасата, попадаща в общинския имот и е по два наклонени подхода, които няма как да обслужват частта от терасата, попадаща над акваторията на Черно море. Невъзможността в случая за разделяне на обекта, обосновава извод за допустимост на оспорването от Общината на заповедта за премахване в цялост. По направено от ответника възражение за недопустимост на жалбата като изхождаща от лице без правен интерес, съдът се е произнесъл с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 26.01.2011г. /л.55 и сл. от делото/. Оспорената заповедта е съобщена на жалбоподателя на 26.10.2010г., видно от представеното известие за доставяне – л.26 от делото, предвид което жалбата, подадена на 09.11.2010г. чрез куриер /л.27/ следва да се приеме, че не е просрочена. Съгласно чл.214, т.3 от ЗУТ актовете за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Съобразявайки с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №ДК-02-СИР-50 от 20.10.2010г. Началникът на РДНСК Североизточен район, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредил премахване на незаконен строеж “Панорамна тераса към ресторант “Панорама”, находящ се в гр.Балчик върху брегоукрепително съоръжение “Дамба” и над акваторията на Черно море. Строежът е описан като: изпълнен в близост до обект заведение за обществено хранене – ресторант “Панорама”; терасата е разположена под нивото на алея “Дамба”, като достъпът е по два наклонени подхода с дължина 4,2м; конструкцията на терасата е метална-стоманени греди, които стъпват върху стоманени колони, а колоните са фундирани върху бетонни фундаменти като част от фундаментите са отляти върху брегоукрепителното съоръжение, а останалите са в акваторията на Черно море; върху металната конструкция е подложена дървена обшивка за под; терасата е с размери 12м на 12м, а в средата е оформен бар-плот с приблизителна площ 6,5кв.м.; строежът е захранен с електрическа енергия и вода; терасата се ползва като търговска площ като от общо 144кв.м. застроена площ, приблизително 93кв.м. са над акваторията на Черно море. Посочено е, че строителството е извършено през 2005г. от “Денимар-1”ЕООД и че брегоукрепително съоръжение е публична общинска собственост, съгласно чл.6, ал.5 от ЗУЧК, както и, че акваторията на морето е изключителна държавна собственост, съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.6, ал.2 и ал.3 от ЗУЧК. Обектът е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като изпълнен без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, за които да е извършена оценка по реда на чл.142, ал.4 от ЗУТ. Направените възражения по съставения констативен акт № 3/30.06.2010г. са обсъдени в заповедта от органа и са оставени без уважение.
Строежът е установен като незаконен с Констативен акт №3/30.06.2010г., съставен от служители на ДНСК. Констативният акт е съставен в отсъствието както на представител на общината, така и на представител на извършителя. Видно от вписаното върху акта на 20.09.2010г., актът е връчен на представител на “Денимар-1”ЕООД, а на 13.10.2010г. в ДНСК е входирано възражение от Община Балчик срещу констативния акт.
Приети са по делото като доказателства разрешение за поставяне №24/21.07.2005г., издадено от гл.архитект на Община Балчик на основание чл.56 от ЗУТ, Наредбата за поставяне, приета с решение №328 по протокол №32/25.01.2002г. на ОбС-Балчик, одобрена схема за поставяне с протокол №12/21.04.2005г. на ОбЕСУТ и договор за наем от 2005г. От разрешението за поставяне се установява, че в кв.108 по плана на Балчик-алея “Дамбата” е разрешено на Община Балчик да постави “Открита крайморска тераса към “Панорама”Каваците” с площ 60кв.м. Представени са по делото Предложение за монтаж на сезонна тераса към ЗОХ на втори етаж на комплекс “Каваците”, изхождащо от Р.А., както и ситуация. Видно от представения по делото Договор за наем №481/01.08.2005г., сключен между Община Балчик-наемодател и “Денимар-1”ЕООД-наемател, Общината отдава под наем на наемателя за временно и възмездно ползване общински терен, находящ се в Балчик, “Дамбата”, с площ 60 кв.м., ведно с прилежащите към терена комуникации, като наетото общинско място се предоставя на наемателя за монтиране на временен обект за извършване на стопанска дейност: ресторантьорска, монтаж и ползване на тераса пред търговски комплекс “Каваците”. Процесният договор за отдаване под наем с анекс №3 от 23.07.2008г. е продължен за още три летни сезона – до 01.08.2011г. В т.ІІ.4 от договора е уговорено, че вложените инвестиции за СМР, подобрения и модернизации са за сметка на наемателя и след прекратяване на договора остава собственост на наемодателя.
По делото са приети като доказателства две заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи, които не са оспорени от страните и съдът ги възприема като компетентни и кореспондиращи с другите доказателства по делото. Заключението по първата експертиза /л.71 и сл. от делото/, поддържано от вещото лице арх.Д.Б. в съдебно заседание, проведено на 02.03.2011г., потвърждава, че съществуващият на място обект е идентичен с описания в констативния акт и в оспорената заповед. От процесното заключение се установява, че 1/3 от обекта-тераса попада в ПИ №025508.86.25-общинска собственост, отреден за УПИ І, кв.194 по ПУП на гр.Балчик, а останалата част в акваторията на Черно море. От представените от оспорващия писмени доказателства се установява идентичност на ПИ №025508.86.25 по кадастрална карта на гр.Балчик с имот 9741 по кадастралния план на Балчик, цитиран в Акт за публична общинска собственост №753/18.07.2002г., както и че представеното от оспорващия разрешение за поставяне №24 от 21.07.2005г. се отнася за УПИ І, кв.94 по сега действащия ПУП. От заключението на вещото лице се установява, че “може да се приеме”, че процесният обект отговаря като местоположение на обект, предвиден от схемите от 2008г. и от 2010г. за разполагане на обекти по чл.56 т ЗУТ, които не са съгласувани с областния управител. На въпроса може ли да бъде преместен обекта без разрушаване или съществено демонтиране, вещото лице дава заключение, че като цяло обектът не е възможно да се демонтира и премести без последователен демонтаж, посочва реда за демонтиране и заявява, че терасата е изпълнена чрез строително-монтажни работи. От второто заключение по допълнително поставените въпроси се установява, че строежът не е шеста категория, а четвърта, както и че стоманените цилиндри, в които е излят бетон и служат за кофраж на шестте бетонови фундамента и по-точно единия от тях е с дъно. Установява се също, че на нивото на горната част на фундаментите има бетонирани метални планки, които продължават на горе като метални колонки, като върху последните без заварки или болтови връзки е положена металната хоризонтална конструкция на терасата.
С оглед така установените факти, Административният съд, приема че оспорената заповед е законосъобразна по следните съображения:
Заповед №ДК-02-СИР-50 от 20.10.2010г. за премахване на описания в нея незаконен строеж е издадена от компетентен орган – Началника на РДНСК – Североизточен район, в рамките на делегираните му правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ със Заповед №РД-13-305/05.07.2010г. на Началника на ДНСК. Съгласно чл.225, ал.1 от ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях се издават от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице.
Предвид посочените в заповедта фактически основания за издаването й могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. За да се приеме, че е изпълнено изискването по чл.59, ал.2, т.5 от АПК е необходимо от съдържанието на административния акт да може да се установи конкретната воля на административния орган, респ. съдържанието на разпоредените задължения. В случая ясно са обективирани в заповедта изискуемите за акта реквизити, с оглед на което съдът намира, че по аргумент от чл.146, т.2 във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.225 от ЗУТ при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.
По отношение съответствието на заповедта с административнопроизводствените правила:
Съдът намира, че в случая не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Действително за образуване на производството по премахване на строежа не са уведомени предварително в съответствие с чл.26 от АПК заинтересованите лица. Това обаче не представлява в случая съществено нарушение, тъй като от една страна Община Балчик чрез кмета е направила своевременно възражение по констативния акт, който й е обявен /предвид писмо с вх.№ в ДНСК от 13.10.2010г. /л.98 от делото/, а от отбелязването върху самия акт се установява, че същият е връчен на 20.09.2010г. на представител на “Денимар-1”ЕООД. За да определи едно на нарушение на производствените правила за съществено, би следвало това нарушение, ако не е било допуснато да влече резултат, различен от крайния изход на спора /нарушението следва да създава вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени/. Неоснователен е доводът на оспорващия по отношение неизясняване на собствеността върху обекта преди издаване на акта. В производството по чл.225 от ЗУТ административният орган следва да установи кой е извършителя на незаконния строеж, което задължение в случая е изпълнено – това е “Денимар-1”ЕООД /факт, който не се и спори по делото/. Нещо повече, както в констативния акт, така и в заповедта е посочено чия собственост е теренът, върху който е поставен обекта. Предвид изложеното административният орган не е допуснал издаване на акта си без да изясни релевантните факти, респ. не е допуснал нарушение на производствените правила и правилно е определил адресата на заповедта. Спазена е процедурата, регламентирана в чл.225 от ЗУТ – заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК; актът е връчен на заинтересуваните лица; по акта е постъпило възражение, което е обсъдено в заповедта.
По отношение съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби:
Нормативноустановените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл.225, ал.1 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на ал.2 на същата разпоредба, който строеж да подлежи на премахване в смисъл да не е със статут на търпим строеж /§16 от ПР на ЗУТ/, както и въпросния незаконен строеж да не е узаконен по реда на §184 от ПЗР на ЗУТ.
В случая предвид факта на изпълнение на обекта през 2005год., който факт не е спорен, следва че за образуване на производството по премахването му не са налице отрицателните процесуални предпоставки, а именно обектът не може да се определи за търпим, както и е недопустимо узаконяването му по реда на ЗУТ.
На премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ със заповед на началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице подлежат незаконни строежи или части от тях. В чл.5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието “строеж”. “Строежи”са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Тази дефиниция, разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояването, които са уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота, разглеждан отново като поземлен имот или сграда.
Спорният факт по делото е представлява ли процесната “Панорамна тераса към ресторант “Панорама” “строеж” по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ или е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Балчик.
Преместваемите обекти, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, са разделени на три групи: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2 преместваеми обекти за търговски ли други обслужващи дейности с изчерпателно изброяване на техния вид павилиони, кабини и маси; 3. други елементи на градското обзавеждане с примерно изброяване на вида им – спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други. След отпадане на израза “които не са трайно свързани с терена” с изменение на нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ /ДВ, бр.103/2005г./, начинът на прикрепяне на обекта към терена става факт без правно значение. Критерият за определяне на един обект като преместваем е възможността обектът да бъде преместен в неговата цялост и поставен на друго място без разрушаване при демонтирането му. Друго кумулативно условие за квалифициране на обекта като преместваем е неговото предназначение и вид да е съответно на посоченото в чл.56, ал.1 от ЗУТ.
С оглед нормативната уредба по отношение на преместваемите обекти и строежите, за да се прецени основателността на твърдението на жалбоподателя, че обектът е преместваем, следва да се изясни функционалното предназначение на обекта и неговата техническа характеристика, т.е. неговото обективно фактическо състояние и начин на изпълнение.
Съдът приема, че процесната по делото тераса, чието премахване е наредено е функционално предназначена за извършване на търговска дейност и обществено обслужване. Не е спорен по делото фактът, посочен в заповедта, че терасата се използва като търговски площ. В съдебно заседание, проведено на 23.03.2011г., Р.А. – представител на заинтересованата страна, изпълнила и стопанисваща обекта заявява, че обектът е с предназначение заведение за обществено хранене и в него се сервират напитки и кухненска продукция /храни/, приготвени в ресторант “Панорама”, към който е процесната тераса. За да се приеме обаче процесния обект за преместваем, следва техническите му характеристики да позволяват след лек демонтаж /например по отношение привързването му с терена, а не чрез разрушаване/ да е налице техническа възможност той в цялост да бъде преместен и поставен на друго място. Именно такива технически характеристики притежават посочените в разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ павилиони, кабини и маси.
От двете заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи се установя, че терасата е изпълнена чрез строителни и монтажни работи, както и че като цяло обектът не е възможно да бъде демонтиран и преместен, без демонтаж обратен на монтажа. Установено по делото е, че конструкцията на терасата е гредоскара от затворени стоманени профили, които чрез заварки оформят гредоскарата. Главните носещи греди /2бр./ са успоредни на брега и стъпват без заварки или болтови връзки върху шест метални колонки, последните завършващи с планки, вбетонирани в шестте фундамента, изляти в метални цилиндри. Металните цилиндри /вероятно и шестте с дъно, т.е. фундаментите представляват метални цилиндри или варели, в които е излят бетон/, изпълняват функцията на кофраж при изливане на бетона и не са премахнати.
Преценяйки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна страна следното: Предназначената за търговска дейност тераса, чието премахване е разпоредено представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Площта на терасата, а именно 144 кв.м., и нейните технически характеристики не позволяват възможност за преместването й в цялост, без разрушаване. Думата “демонтаж”, според тълковния речник, означава разглобяване на нещо на съставните му части; отделяне на детайл от някаква система. Вещото лице заявява, че като цяло обектът не е възможно да се демонтира и премести без последователен демонтаж по ред, обратен на неговия монтаж-дървено дюшеме, дървени греди, метална конструкция, фундаменти. Обстоятелството, че обектът е изпълнен чрез строителни и монтажни работи сочи, че демонтажът му следва да стане освен с разглобяване и с разрушаване /например на заварките, чрез които е оформена гредоскарата/. Последното обаче представлява пречка да бъде квалифициран обекта като преместваем, още повече, че за да е преместваем обектът следва да е налице, както по-горе се посочи, възможност за преместването му в цялост, а не на много на брой части. Следва да се посочи, че видът на конструкцията /метална, стоманобетонна, дървена или друга/, не е определящ при преценката на въпроса дали един обект е поставяем или строеж. Това е така, защото една сграда може да е строеж и ако е с метална конструкция без стоманобетон. В този смисъл техническото решение хоризонталната конструкция /гредоскарата/ на терасата да не включва бетонови елементи, а само стомана, е без значение.
Съдът намира, че в случая е без значение липсата на заварки или болтови връзки между носещите хоризонталната конструкция стоманени греди и 6-те метални колонки, вбетонирани във фундаментите. Техническото решение за връзка между конструктивните елементи, съответно липсата на връзка между тях, не обосновава извод за необходимост от разглеждане на терасата като съставена от две части, т.е. не е допустимо разделяне на обекта. Шестте металните цилиндри, в които е положен бетон, са част от терасата и имат предназначение на нейни фундаменти. В случая става въпрос за един обект, респ. ирелевантна е връзката между два от конструктивните му елементи.
Без значение е и дали процесните шест цилиндрични фундамента са с дъно или не, както и обстоятелството, че не са премахнати металните цилиндри, служещи за кофраж на фундамента. С или без дъно, с или без кофраж шестте цилиндъра, в които е излят бетон, представляват фундаменти на терасата. Обстоятелството, че фундаментите – метални цилиндри, в които е положен бетон са с дъно, не обосновава извод, че терасата в цялост /вкл. тези шест фундамента, а дори и без тях/ е възможно да се премести и постави на друго място без разрушаване. Предвид изложеното, доводите на оспорващия в този аспект са неоснователни.
Към законосъобразността на оспорената заповед за премахване няма отношение фактът, че строежа като местоположение съответства с предвижданията на одобрената по реда на чл.56, ал.2 от ЗУТ схема на преместваемите обекти, тъй като одобрената схема е основание за издаване на разрешение за поставяне на обект, а не за изпълнение на строеж.
След като начинът на изграждане /чрез СМР/ на процесната по делото тераса, чието премахване е наредено и конструктивната й характеристика не позволяват същата да бъде преместена без поне частичното й разрушаване, следва, че терасата е строеж. В случая, предвид естеството на строежа, се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж /по арг. на обратното съответно на чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 във вр. с чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ/. Предвид направеният извод, че терасата е строеж, е без значение наличието на издадено Разрешение за поставяне №24/21.07.2005г., тъй като то не удовлетворява изискванията на закона за одобрени строителни книжа. За квалифицирането на обекта като строеж или като преместваем обект, не следва да се изхожда от издаденото разрешение за поставяне, а от действителните му характеристики, определящи го в случая като строеж. Липсата на одобрен инвестиционен проект /в обем, посочен в Наредба №8 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проект, който да е оценен за съответствието му със съществените изисквания към строежите/ и липсата на разрешение за строеж, необходимо за извършване на строежа, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, сочат на наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от с.з. и като такъв подлежащ на премахване.
Следва да се посочи, че предвид заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което потвърждава констатираното от органите на ДНСК, 2/3 от терасата попада в акваторията на Черно море. Територията на Черно море, в частта където е разположена терасата като част от Черноморското крайбрежие /съгласно чл.3, ал.2 от ЗУЧК/, освен че е изключителна държавна собственост /чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ/, е и територия с особена териториалноустройствена защита, предвид §5, т.4 от ПР на ЗУТ. Разполагането на преместваеми обекти и изграждането на строежи в този смисъл следва да е в съответствие с разпоредбите, както на ЗУТ, така и с разпоредбите на ЗУЧК.
При извършената преценка за съответствието на акта с целта на закона, съдът намира, че оспорената заповед не е постановена в несъответствие с целта, която законодателят преследва. Недопускането на извършване на строителство без разрешение за строеж и одобрени проекти, респ. премахването на извършено такова, е с оглед по отношение на строежите да се даде възможност да се оцени дали инвестиционното намерение съответства на строителните правила и нормативи и действащия подробен устройствен план, дали проектираното и изпълненото удовлетворява съществените изисквания към строежите, регламентирани в Раздел ІІІ на Глава девета от ЗУТ.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основанията, посочени в чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК, респ. оспорването следва да се отхвърли, тъй като актът е законосъобразен. С оглед това, че строежът не е шеста, а четвърта категория /установяващо се от заключението на вещото лице/, настоящото решение не е окончателно и подлежи на обжалване.
Предвид изхода на делото, не следва да се уважава искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, а същевременно ответникът не претендира присъждането на такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Балчик, подадена чрез кмета – Н.А. срещу Заповед №ДК-02-СИР-50 от 20.10.2010г., издадена от Началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж “Панорамна тераса към ресторант “Панорама”, находящ се в гр.Балчик върху брегоукрепително съоръжение “Дамба” и над акваторията на Черно море.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: