О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/07.04.2011г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 792 по описа на ДАС за 2010 г. намира следното :
Производството по делото е по чл.213 и сл. от ЗУТ и е образувано по жалба на община Балчик, представлявана от кмета й Н.А., срещу заповед № ДК-02-СИР-49/20.10.2010г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която, на основание чл.225, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. чл.222, ал.1, т.10, т.3 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Панорамна тераса към ресторант “Каваците” със застроена площ от 230 кв.м., находящ се в гр.Балчик върху брегоукрепително съоръжение “Дамба” и над акваторията на Черно море, собственост на “М.”***, представлявано от управителя М.И.М.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта и се иска същата да бъде да бъде отменена. Правният си интерес от оспорване на заповедта жалбоподателят обосновава със собственическите си права върху терена, върху който е изградено незаконното строителство. Твърди, че разрешението за поставяне на обекта – тераса към заведение и разширение на тераса са издадени на името на общината, а по силата на сключен с ЕТ “Ивайло – М.М.” договор за наем теренът е предоставен под наем за монтиране на тераса – временен обект, който след прекратяване на договора остава собственост на наемодателя – общината.
Едновременно с изпращането на административната преписка по случая е представено и писмено становище от ответната страна, в което се излагат доводи за недопустимост на жалбата като подадена от незаинтересовано лице. Сочи се, че в производството по чл.225 от ЗУТ, надлежни страни са адресатът на заповедта и административният орган, издал оспорвания акт, по аргумент от чл.153, ал.1 от АПК. Кметът на общината не е адресат на посочения административен акт, за него този акт има оповестително значение и следователно той не разполага с процесуална легитимация да го обжалва. Сочи се още, че нормата на чл.147, ал.1 от АПК визира, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени с акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и чл.120 от Конституцията на Република България, съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред, по който се разрешават спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод на издадени от администрацията актове, а не между различни административни органи в това им качество. С оглед на изложеното, ответникът счита, че кметът няма право на административно оспорване на заповедта по чл.225 от ЗУТ, тъй като тя не засяга негови законни права и интереси, нито му вменява задължения в качеството му на частно правен субект.
Заинтересованите страни не са изразили изрично становище по допустимостта на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е процесуално недопустима, макар и не по изложените от ответника съображения, където кметът погрешно се третира като жалбоподател в качеството му на административен орган по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК, вместо като законен представител на община Балчик, която е и действителният жалбоподател по делото:
Предмет на оспорване пред административния съд е заповед за премахване на незаконен строеж, издадена от началника на РДНСК – Североизточен район, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ. Принципно заповедите по този текст могат да се обжалват само от адресатите на акта. Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива само между административния орган и извършителя на строежа, който е и адресат на акта и поради това единственият легитимиран да иска отмяната му. Други лица не притежават правен интерес от оспорването му, поради което техните жалби са процесуални недопустими. Това е така, защото никой не може да упражнява чужди права, след като разпоредителната част на административния акт не засяга неговата правна сфера, както е и в настоящия случай. По отношение на община Балчик не е установено незаконно строителство и тя не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Съобщаването на заповедта на общината има само информативно значение и не оказва пряко въздействие върху нейната правна сфера. Действително в констативния акт по чл.224, ал.2 от ЗУТ тя е посочена като възложител на строежа, но в крайния, подлежащ на обжалване акт на началника на РДНСК не се съдържат такива констатации и общината фигурира единствено в кръга на лицата, на които следва да бъде съобщена заповедта за премахване на незаконния строеж. Общината е собственик на имота, различен от извършителя на строежа, поради което не е и не може да бъде адресат на заповедта за премахване, дори и в частта, с която е разпоредено да се извърши доброволно премахване на незаконния строеж. В случая тя не може да бъде ангажирана дори и за разноски по изпълнението, тъй като е изключена от посочените в разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ лица. Обстоятелството, че общината има сключен договор за наем с извършителя на строежа е правно ирелевантно, тъй като то не я прави нито адресат на акта, нито заинтересовано лице по смисъла на закона. Възникналите между тях взаимоотношения са от облигационен характер и се уреждат от правилата на гражданското право. Собствеността й върху терена също не е достатъчно основание да се приеме, че тя е активно легитимирана да оспорва заповедта за премахване, след като не е установения извършител на строежа.
Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ, гражданите и ЮЛ могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените в закон.
Безспорно актът, предмет на жалбата, е обжалваем индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ, но активно легитимирани да подават жалба срещу него са само тези граждани и ЮЛ, чиито права и законни интереси той засяга. Засягането е задължително условие за възникване на правен интерес от съдебно обжалване, т.е. да е налице реално неблагоприятно въздействие върху правната сфера на лицето. При липсата на пряк правопораждащ, правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект на заповедта по отношение на общината, последната няма правен интерес от самостоятелното й обжалване.
В случая жалбоподателят не само оспорва издадената и незасягаща неговата правна сфера заповед, но и претендира неблагоприятни за друго, трето лице последици, видно и от писмената му защита. В нея се стига дори до оспорване на качеството на адресата на заповедта на извършител на строежа, което е по-скоро в ущърб на жалбоподателя като собственик на имота, отколкото в негова защита, т.е. охранявайки интересите на едно трето лице той пренебрегва собствените си интереси. Засягането на интересите на трето лице с обжалвания акт не е основание за оспорването му, тъй като всяка от засегнатите страни разполага с процесуалното право за защита на собствените си права и интереси.
Наличието на правен интерес от обжалване на административния акт е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на спора от административния съд. При липсата му жалбата се явява процесуално недопустима и неподлежаща на разглеждане по същество. Образуваното по нея производство следва да бъде прекратено след отмяната на определението, с което е даден ход на делото по същество.
Водим от изложеното, както и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 14.03.2011г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на община Балчик, представлявана от кмета й Н.А., срещу заповед № ДК-02-СИР-49/20.10.2010г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която, на основание чл.225, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. чл.222, ал.1, т.10, т.3 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Панорамна тераса към ресторант “Каваците” със застроена площ от 230 кв.м., находящ се в гр.Балчик върху брегоукрепително съоръжение “Дамба” и над акваторията на Черно море, собственост на “М.”***, представлявано от управителя М.И.М..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 792/2010г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Административен съдия :