Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 06.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При участието на секретаря И.Д. и прокурора З.Т., разгледа докладваното от съдия Теодора Милева кас. дело №778/2010 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение №174 от 11.10.2010 г., постановено по нахд №169/2010 г. Районен съд гр. Балчик е потвърдил Наказателно постановление №313/12.04.2010 г. на Началника на РУ на МВР гр. Балчик, с което на С.Г.С. ***82, ал.1, т.4 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева. На осн. Наредба №І-1959 на МВР и се отнемат общо 7 контролни точки.
В законния срок е постъпила касационна жалба против решението на Районен съд гр. Балчик от С.Г.С. ***. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е безспорно доказано, че засечената от органите на КАТ скорост е тази на управлявания от него автомобил. Счита, че съдът неправилно е тълкувал показанията на разпитаните свидетели и е достигнал до неправилен извод. Отделно се навеждат доводи, за нарушение на чл.165 от ЗДвП, тъй като полицейският патрул е бил разположен на място където няма никаква видимост.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Становището на окръжния прокурор е че жалбата е неоснователна, безспорно е установено извършеното нарушение и следва да се потвърди първоинстанционното решение.
Административният съд, като прецени събраните поделото доказателства, доводите и възраженията на страните, направи следните изводи:
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба от С.Г.С. срещу наказателно постановление №317/12.04.2010 год. на Началника на РУ на МВР гр. Балчик , с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150. 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец на основание чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и на основание Наредба №Із-1959/27.12.2007 г. на МВР ме се отнемат 7 контролни точки.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел за установено, че на 30.03.2010 год. в 10.29 часа, С. управлява автомобил марка “Пежо” с рег. №СА 01 71 НР в гр. Балчик, по ул. “Албенски път” до комплекс “Хоризонт” със скорост 87 км/ч, установена с техническо средство –радарен скоростомер ТR-4D №292 при допустима скорост 50 км/ч.. В тази връзка и бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Районният съд е направил своите фактически изводи въз основа на показанията на свидетелите, както и въз основа на приложените и приобщени по делото писмени доказателства.. Районният съд е приел, че техническото средство, с което е засечена скоростта, е допустимо от закона, било технически изправно и годно за употреба, като при засичането автомобилът е бил единичен, а не е спорно по делото, че радара е фиксирал 87 км/ч. Съдът е констатирал, че процесното наказателно постановление е съобразено с материалния закон, както в частта му на посоченото в него нарушение, така и в частта му на наложената санкция. Основавайки се на тези изводи съдът е направил крайното заключение, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е потвърдил изцяло.
Настоящият състав напълно възприема направените изводи от въззивния съд. Фактическите и правни изводи на съда кореспондират напълно с доказателствата по делото и са в съответствие със закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението на съда е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административнонаказателната отговорност на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
В случая и АУАН е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП, поради което и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Направените в него констатации не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства. Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. Събраните доказателства в производството пред районния съда, така и в касационното не могат да обосноват извод, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Касаторът не е оспорил, че на посочените в акта дата и място е бил спрян от органите на КАТ, като проверката е била извършена с техническо средство радар ТR-4D инв.№292, с показанията на които същият е бил запознат, както и че именно той е подписала АУАН. В хода на съдебното дирене жалбоподателят не е поискал събирането на доказателства, които да оборят извършеното нарушение. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на КАТ в хода на административнонаказателното производство. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен и законосъобразен фактически извод, че касаторката е управлявала МПС в населено място със скорост, надвишаваща максимално разрешената по закон от 50 км/ч. Ето защо, съобразявайки се с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП презумпция за истинност на фактическите констатации в акта, административнонаказващият орган в производството по издаване на НП, а след това и районният съд в производството по обжалването му, не са нарушили процесуалните правила относно преценката на доказателствата и разпределението на доказателствена тежест.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.
Размерът на санкциите е определен от наказващия орган, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, към твърдия размер, предвиден в закона и липсват основания за изменението им.
Оспорваното решение е правилно и законосъобразно в посочената част, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №174 от 11.10.2010 г., постановено по нахд №169/2010 г. на Районен съд гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.