О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………………….
гр. Добрич, 1. 04. 2011 год.
Добричкият административен съд в закрито заседание, на първи април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова
Като разгледа докладваното от съдия Дарина Витанова АД № 772/ 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.К.М.-П., ЕГН ********** *** чрез адв. Ст. Г., редовно упълномощена, срещу заповед № 124/ 28. 01. 2005 год. на Кмета на Община Добрич и акт за общинска собственост № 1286/ 4. 07. 2000 год. с искане за обявяване нищожността им.
В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е издадена на основание АОС № 1286/ 4. 07. 2000 год., който е юридически нищожен като съставен при липса на правно основание, тъй като имота, обект на акта, е включен в капитала на търговско дружество. Издадената въз основа на горепосочения АОС заповед е юридически нищожна като издадена в противоречие със закона-чл. 37, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
С уточнителна молба до съда вх. № 3117/ 29. 11. 2010 год., подадена в изпълнение разпореждане на съда от 15. 11. 2010 год., жалбоподателят изтъква, че върху имота, предмет на атакуваните заповед и акт за общинска собственост, притежава право на собственост по давностно владение.
В процеса на съдебното производство е установена следната фактическа обстановка:
По силата на нот. акт № 103, т. III, рег. № 4558, н. д. № 346/ 2008 год. на нотариус Ю. Д., гр. Добрич жалбоподателката и още две други лица К.Д.П. и С.Д.П. са признати за собственици на сграда за търговия-“метален павилион за промишлени стоки” в гр. Добрич, ул. “Княз Дондуков” № 26 с индентификатор № ********5.1, построена в общински поземлен имот с идентификатор № ********5. Нотариалният акт е съставен въз основа на договор за покупко-продажба № 122/ 27. 02. 1995 год. на Община Добрич. Договора, приет като доказателство по делото. В него, на стр. първа е отбелязано, че Община Добрич продава на А.К.М. павилион № 105-Хранителни стоки по ул. “Княз Дондуков” в гр. Добрич, а терена под павилиона се предоставя по см. на чл. 120 от ППЗТСУ. В приетия като доказателство по делото анализ на правното състояние на обект “Хранителни стоки” по ул. “Кн. Дондуков” на ЕДОО “Промишлени стоки” /л. 88 от делото/ е посочено, че обекта е с режим на временна постройка по чл. 120 /4/ от ППЗТСУ. В приетия като доказателство по делото списък на обектите без отстъпено право на строеж-по чл. 120 от ППЗТСУ като временни постройки /л. 93 от делото/ под № 1 е посочен обект 105 “Хранителни стоки, ул. “Кн. Дондуков”.
На 4. 07. 2000 год. е съставен акт за общинска собственост № 1286 за недвижим имот представляващ дворно място с площ от 425 кв. м., находящо се в гр. Добрич,, ул. “Княз Дондуков” представляващо парцел IV, пл. № **** в кв. **** по плана на ЖК “Русия-1”. Със заповед № 124/ 28. 01. 2005 год. на Кмета на Община Добрич е наредено да се извърши замяна между имот на Община Добрич и имот на лицата В.П.М. и П.С.П.. В заповедта е посочено, че по силата на замяната В.П.М. и П.С.П. придобиват в собственост общински недвижим имот- дворно място с площ от 425 кв. м., находящо се в гр. Добрич,, ул. “Княз Дондуков”, представляващо парцел IV, пл. № **** в кв. **** по плана на ЖК “Русия-1”, актуван с АОС № 1286/ 4. 07. 2000 год., а Община гр. Добрич придобива в собственост имот на заменителите, подробно описан в заповедта.
По делото е приета като доказателства скица № С-812/ 21. 12. 2010 год. на Община Добрич /л. 147 от делото/, от която е видно, че имотът, върху който се намира сградата, собственост на жалбоподателката по нот. акт № 103/ 2008 год. на нотариус Ю. Д., гр. Добрич е идентичен с имота, описан в АОС № 1286/ 4. 07. 2000 год. и заповед № 124/ 28. 01. 2005 год. на Кмета на Община Добрич.
Въз основа на горепосочените доказателства по делото съдът прави следните правни изводи относно процесуалната допустимост на подадената жалба:
Жалбата в частта й, с която се иска обявяване нищожността на АОС № 1286/ 2000 год. на Община Добрич е процесуално недопустима поради липса на акт, подлежащ на оспорване по см. на чл. 159, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОбС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. По своята правна природа той е официален удостоверителен документ, но няма правопораждащо, правопроменящо или правопогасяващо действие по отношение права на трети лица. Акта за общинска собственост не е административен акт по см. на чл. 21 от АПК и не може да се иска обявяване на нищожността му в производство по АПК.
Жалбата в частта й, с която се иска обявяване нищожността на заповед № 124/ 28. 01. 2005 год. на Кмета на Община Добрич е процесуално недопустима поради липса на правен интерес в лицето на жалбоподателя по см. на чл. 159, т. 4 от АПК. Заповедта е индивидуален административен акт, но за да се породи правото на оспорването й в административно производство е необходимо наличие в полза на оспорващия на защитено от закона право, което да се засяга от заповедта. От събраните по делото доказателства може да се направи категоричния извод, че с придобиване собствеността върху “метален павилион за промишлени стоки” по силата на нот. акт № 103/ 2008 год. на нотариус Ю. Д. жалбоподателката не е придобила и право на строеж върху общинския терен под сградата. Павилиона е със статут на временна постройка по см. на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./., което обстоятелство изрично е посочено в договора за продажба 27. 02. 1995 год., сключен между жалбоподателката и Община Добрич. Съгласно чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./,по изключение, във връзка с временни нужди главният архитект(инженер) на общината може да разрешава в незастроени терени да се изграждат необходими временни постройки. Такива постройки могат да се изграждат и в държавни, в общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при общината. В разрешението за строеж на временни постройки специално се отбелязва срокът на ползването им. След изтичането на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки се събарят от ползвателя им, без да се заплащат. Следователно, изграждането на временен обект върху чужда земя няма за правна последица придобиване на право на строеж върху терена, върху който е изградена временната постройка. Жалбоподателката не е придобила ограничено вещно право върху урегулирания поземлен имот, предмет на заповед № 124/ 28. 01. 2005 год. на Кмета на Община Добрич, което ограничено вещно право да се засяга от тази заповед.
Жалбоподателката твърди, че е собственик на имота, предмет на заповедта, на основание придобивно давностно владение, но не представя като доказателство титул за собственост на това основание, а претендира установяване съществуването на това право в настоящото производство. Това е недопустимо. В административния процес не може да се установява съществуването на граждански права. Тяхното установяване се извършва в съдебно производство по ГПК пред гражданския съд. Нещо повече, жалбоподателката оспорва правото на собственост на Община Добрич върху процесния имот, а съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗОбС, споровете за материално право се разрешават по исков ред. Следователно, по делото липсват доказателства жалбоподателката да притежава право на собственост върху имота, предмет на атакуваната заповед, т.е. защитено от закона право, засегнато от тази заповед, което да поражда правния й интерес да иска обявяване нищожността й.
От всичко изложено дотук се налага крайния извод, че подадената жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.
Ответникът по делото и заинтересована страна В.П.М. претендират присъждане съответно на полагаемо се юрисконсултско възнаграждение и на заплатено адвокатско възнаграждение. Исканията са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съдът определя юрисконсулстско възнаграждение в полза на Община Добрич в размер на 150. 00 лв. на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 год. Заинтересованата страна също има право на разноски по силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК. По делото тази страна е представила документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450. 00 лв., което следва да й бъде присъдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 18. 03. 2011 год. по АД № 772/ 2010 год. по описа на Административен съд Добрич, с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.К.М.-П., ЕГН ********** *** срещу заповед № 124/ 28. 01. 2005 год. на Кмета на Община Добрич и акт за общинска собственост № 1286/ 4. 07. 2000 год. с искане за обявяване нищожността им.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 772/ 2010 год. по описа на Административен съд Добрич.
ОСЪЖДА А.К.М.-П., ЕГН ********** *** да заплати на Община Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лв.
ОСЪЖДА А.К.М.-П., ЕГН ********** *** да заплати на В.П.М. *** сумата от 450. 00 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: