Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 13.12.2010г.
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание проведено на втори декември две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 763/2010г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производствата е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на Л.Ж.Г. с ЕГН: ********** ***, против Заповед № 1181/22.10.2010г. на Кмета на Община гр. Добрич, с която на основание чл. 44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл. 65, ал.1 от ЗОС, чл.8, ал.1, т.1 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд е наредено, да се изземе общинско жилище, находящо се в гр.Добрич, ** ** ** ** ** от лицето Л.Ж.Г. с ЕГН: **********, което го държи без правно основание.
Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Твърди още, че по силата на Заповед № 75/11.02.1991г. на ОНС-Толбухин е настанен в посоченото общинско жилище и с оглед обстоятелството, че същата не е отменена по надлежния ред, не е налице основанието на чл. 65, ал.1 от ЗОС. Направено е искане за спиране на изпълнението на заповедта по реда на чл. 166, ал.2 от АПК. Моли съдът да отмени оспорваната заповед. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2010г. изпълнението на оспорената заповед е спряно, а определението като неоспорено е влязло в сила.
Ответникът по жалбата – Кмета на Община гр.Добрич, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ковачев оспорва изцяло жалбата, счита същата за неоснователна, поради което моли съдът да я остави без уважение.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното :
Имотът, предмет на процесната заповед е частна общинска собственост, видно от Акт за общинска частна собственост № 4420, вписан по надлежния ред. Наемното правоотношение относно процесния имот-апартамент със застроена площ 68,29 кв.м., находящ се в гр.Добрич, ** ** ** ** ** е възникнало по силата на Заповед за настаняване № 65/07.03.1979г.; Заповед № 84/06.04.1989г.; Заповед № 75/11.02.1991г., както и сключен на 08.11.2004г. договор за отдаване под наем на общински жилищен имот между “Жилфонд-инвест”ЕООД гр.Добрич и Л.Ж.Г. и анекс към същия от 17.06.2008г. От представените по делото доказателства е видно, че със Заповед № 772/03.06.2005г. на Кмета на Община гр.Добрич е прекратено наемното правоотношение с Л.Г., възникнало на основание Заповед за настаняване в общинско жилище № 65/07.03.1979г. Със Заповед № 1120/17.09.2009г. на Кмета на Община гр.Добрич е прекратено наемното правоотношение с Л.Г., възникнало на основание Заповед за настаняване в общинско жилище № 75/11.02.1991г. по делото са представени още Заповед № 1220/18.09.2006г.; Заповед № 493/05.04.2007г. и Заповед № 1436/19.11.2009г. на Кмета на Община гр.Добрич, с които е наредено изземване на общинското жилище от Л.Г., който го държи без правно основание. Освен представените в тази насока доказателства, в съдебно заседание, проведено на 04.11.2010г., процесуалния представител на административния орган е заявил, че не притежава други доказателства. С оспорваната в настоящото производство Заповед № 1181/22.10.2010г. на Кмета на Община гр.Добрич е наредено на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС и чл. 8, ал.1 от НРУУЖНННРЖОЖФ да се изземе общинско жилище от Л.Г., който го държи без основание, поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от жалбата, становищата на страните и представената и приета от съда административна преписка.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, пред надлежен съд и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съдът счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената форма.
Издаденият административен акт обаче противоречи на материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 65, ал.1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община. Визираната норма предвижда следните предпоставки за издаване на заповед за изземване: имотът да е общински, да се владее или държи без правно основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
Съдът, като има предвид изложените от административния орган мотиви, при проверка на законосъобразността на оспорената заповед, изследва наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки: имотът да е общински и същият да се държи без правно основание.
От събраните по делото доказателства е установено наличието на първото кумулативно изискване, а именно, че процесният имот безспорно е частна общинска собственост. Настоящият съдебен състав счита обаче, че по делото не е установено второто кумулативно изискване-процесният имот да се държи от оспорващия без правно основание. Това е така, тъй като се касае за наемно правоотношение, възникнало по силата на договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 08.11.2004г. и приложения към него анекс от 17.06.2008г. Т.е. към момента на издаване на заповедта между страните е налице действащ договор за наем на общинския имот, чието изземване е разпоредено. При наличието на наемни отношения не би могло да се пристъпи към осъществяване на производството по чл. 65 от ЗОС за изземване на имота, поради обстоятелството, че липсва изрична заповед по чл. 46, ал.2 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, съществуващо по силата на валиден (доколкото не е установено надлежно противното) договор за наем, като без изрична заповед на компетентния административен орган за прекратяване на наемното правоотношение, заповедта за изземване на имота-частна общинска собственост се явява лишена от фактическо и правно основание. След като е възникнало наемното правоотношение, то следва да бъде прекратено с мотивиран нарочен акт-заповед, издадена от компетентния административен орган, съобразена с изискването на чл. 46, ал.2 от ЗОС, само ако са налице визираните в ал.1 на разпоредбата изчерпателно изброени от законодателя условия. Тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и след влизането й в сила, и след отказ за доброволно изпълнение, може да се пристъпи към принудително изземване на имота по реда на чл. 65, ал.1 от ЗОС. Доказателства в тази насока обаче не са представени.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че към датата на издаване на оспорената заповед за изземване, наемните правоотношения между оспорващия и Община гр.Добрич не са прекратени с влязла в сила заповед по чл. 46, ал.2 от ЗОС, оспорващия държи на правно основание процесния имот, именно поради липса на една от законовите предпоставки за прилагане на административната процедура за изземване на имота, а оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна и следва да се уважи, а оспорената заповед, като незаконосъобразна, да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1181/22.10.2010г. на Кмета на Община гр.Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия :