Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./02.12.2010г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.д. № 683/2010 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на В.К.Х. *** срещу решение № 48/25.06.2010г., постановено по н.а.х.д. № 48/2010г. по описа на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 1690/09, издадено на 10.12.209г. от началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки. Жалбоподателят счита решението на ДРС за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалноправните норми и материалния закон, поради което иска то да бъдe отменено. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че АУАН е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди още, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Сочи, че въззивният съд в мотивите си не е обсъдил най-същественото обстоятелство, което е и основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а именно, че не той е управлявал автомобилът, с който е извършено процесното административно нарушение. Излага обстоятелства, че автомобилът не е негова собственост и нарушението не може да се му се вмени във вина дори по презумпция.
Ответникът по касационната жалба – Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич не изразява становище по нея.
Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество и е основателна по следните съображения :
С процесното наказателно постановление жалбподателят В.К.Х. е бил санкциониран за това, че на 13.10.2009г. около 11, 22 часа в гр.Добрич по бул.”25-те септември”, в близост до ДАИ, в посока център, е управлявал л.а. с рег. № ТХ 4099 ТХ със скорост 84 км/ч при максимално допустима в населено място – 50 км/ч. Това деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като видът и размерът на наказанието са определени по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице безспорни доказателства за извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както и че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Изложил е доводи, че скоростта е фиксирана с техническо средство TR4D № 518 и система за видеоконтрол TRF1M, клип 1179, като е приел, че приложената по делото снимка, с посочена скорост на управление, посока, координати, дата, час и място, е годно веществено доказателствено средство по силата на чл.189, ал.7 от ЗДвП. В решението си съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че системата за видеоконтрол не отговаря на изискванията на Закона за измерванията по съображения, че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 със срок на валидност 24.02.2020г., съгласно представеното по делото писмо с вх. рег.№ 11174/15.05.2010г. Цитирал е разпоредбата на чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, съгласно която председателят на БИМ одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение за одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях. По изложените съображения и след като е приел, че административно наказващият орган е определил правилно санкционната норма, съдът е стигнал до заключението, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
Така постановеното решение е незаконосъобразно.
Видно от данните по административно наказателната преписка, превишението на скоростта е установено с трафик радар TR4D № 518 и система за видеоконтрол TRF1M, клип 1179, като в хода на съдебното производство е безспорно установено, че радарният скоростомер TR4D № 518 е преминал последваща проверка и е бил технически изправен към момента на установяване на нарушението, съгласно представената по делото справка за СИ преминали последваща проверка в място отдалечено от постоянното. От изисканата от съда служебна справка от ДАМТН, гр.София обаче се установява, че системата за видеоконтрол тип TRF–1M, с която е регистрирано процесното нарушение, не е била от одобрен тип и не е била вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, респ. не е имала издадено удостоверение за одобрен тип към този момент. Същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010г., т.е. няколко месеца по-късно след датата на установяване на нарушението. Затова основният и най-важен въпрос, който е следвало да бъде обсъден от съда, е дали изготвената с процесната система за видеоконтрол и представена по делото разпечатка (клип) съставлява годно доказателствено средство за установяване на датата и часа на нарушението и регистрационния номер на МПС по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, след като тя (системата) не е била от одобрените за използване типове средства за измерване към момента на установяване на нарушението.
Съгласно легалното определение на понятието “средство за измерване”, дадено в §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (ЗИ), то е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Безспорно е, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с трафик радар TR4D е предназначена да регистрира и показва данни за движението на автомобила. С нея, освен заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и скоростта на автомобила. Следователно Законът за измерванията е приложим и за системите за видеоконтрол и измерване на скоростта.
Съгласно разпоредбите на ЗИ, средствата за измерване подлежат на метрологичен контрол (одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка) и се пускат на пазара и /или в действие и се използват само ако съответстват на изискванията на закона и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Одобряването на типа на системите се извършва от председателя на Българския институт по метрология, който издава удостоверение за одобрен тип, като одобрените типове средства за измерване се вписват в публичен регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, съгласно чл.34 от ЗИ. От изложеното се налага изводът, че използваните радар и система за видеоконтрол следва да бъдат от одобрен тип и да са вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства. Безспорно е по делото, че това обстоятелство е налице само за използвания трафик – радар TR4D, но не и за използваната към него система за видеоконтрол TFR1M, която е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване едва на 24.02.2010г. Без правно значение е обстоятелството, че радарното устройство е било от одобрен тип към датата на установяване на нарушението, съгласно чл.761 и чл.817 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. И това е така, защото една система се счита за одобрен тип, когато всички компоненти, от които е комплектована, са от одобрен тип, безспорно доказателство за което е и последващото одобряване на системата за видеоконтрол и измерване на скоростта като единна система от един, а не от няколко типа на средство за измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗДвП, изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. За да бъде приложима тази норма, обаче, е необходимо системите да са одобрени, съгласно изискванията на Закона за измерванията, след като са част от една обща система, представляваща средство за измерване. Единствено тогава би могло да се приеме, че те отговарят на всички технически и метрологични изисквания към тях и резултатите от използването им могат да служат за доказателства в процеса. При положение, че използваната система за видеоконтрол не е била от одобрен тип към момента на заснемане на нарушението, то и изготвената с нея и представена по делото разпечатка (снимков материал) не е годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, тъй като не са налице доказателства, че средството, с което е извършено заснемането, отговаря на съответните стандарти и показанията му са достоверни и точни. Ето защо, съдът приема, че по делото липсват надлежни веществени доказателства относно правнорелевантните факти и обстоятелства по спора, свързани с констатирана скорост, дата и час на засичане, номер на автомобила и място на констатиране на нарушението. За да бъде доказано от обективна страна извършването на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да са налице безспорни данни за скоростта, с която се е движил нарушителят. Предвид обстоятелството, че превишението на скоростта е установено единствено със система, която не е била одобрена по предвидения законов ред към датата на установяване на нарушението (засеченият автомобил не е спрян за проверка към момента на извършване на нарушението, а актът за установяване на административно нарушение е съставен впоследствие въз основа на данните от трафик радара и системата за видеоконтрол) и резултатите от нея не могат да се използват като годно доказателство, то вмененото на Х. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед на което наказателното постановление е незаконосъобразно издадено в противоречие с процесуалните изисквания в административно наказателния процес.
Като е приел обратното и е потвърдил наказателното постановление, кредитирайки изцяло данните от системата за видеоконтрол като годно доказателствено средство, без да вземе предвид, че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване след датата на установяване на нарушението, районният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата и доказателствените факти по делото, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и следва да бъде съобразено от съда като част от общия касационен довод за нарушаване на процесуалния закон, без да се обсъждат останалите посочени в жалбата пороци на решението. Последното следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, административният съд следва да постанови ново решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 48/25.06.2010г., постановено по н.а.х.д. № 48/2010г. по описа на Добричкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1690/09, издадено на 10.12.209г. от началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на В.К.Х. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.