О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 20.10.2010год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №656 от 2010г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.292 от АПК.
Образувано е във връзка с изпратена по компетентност от Районен съд –Добрич искова молба от Й.М.Г. ***, подадена чрез адв.М.В.,***, с която се иска да се признае за установено на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК, че срещу ищеца не е налице основание за образуване на изпълнително дело и същият не дължи на община Добрич сумите по изпълнително дело №20108110400078 по описа на ЧСИ Н.Ж. за принудително събиране на наложени санкции в размер на: неолихвяема сума -50 лева в полза на Община град Добрич; 43,91лв.-присъдени разноски и 171,56лв. – разноски по изпълнителното дело, в т.ч. и такса по т.26 от тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ Н.Ж., както и др. суми, дължими до този момент в общ размер на 150лв. /в т.ч. адвокатско възнаграждение , възнаграждение за вещо лице, за пазач и др./, т.е. не дължи общо задължение по изпълнителното дело към 23.04.2010г. в размер на 415,47лв. С исковата молба е направено и искане да бъде осъдена Община град Добрич да възстанови на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 207,30лв., от които 52,50-държавна такса за образуване на гр.д.; 150лв.-адвокатско възнаграждение и 4,80лв-заплатена такса на ЧСИ за издаване на препис от НП и обратна разписка.
С Определение №394/25.08.2010г. Районен съд –Добрич е приел, че тъй като в случая вземането е публично, съгласно чл.162, ал.1, т.7 от ДОПК – произтича от наказателно постановление на Кмета на Община град Добрич, искът се явява с правно основание чл.292 от АПК и е подсъден на административния съд.
С разпореждане на АС-Добрич от 29.09.2010г. е дадена възможност на ищеца да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата молба, изразяващи се в неясното и неточното формулиране по отношение на страните, основанието и вида на търсената с иска защита. Конкретно е указана необходимостта от отстраняване на несъответствието между обстоятелствената част и петитума.
С молба, постъпила на 14.10.2010г., ищецът заявява, че “искът не е предявен срещу действията на ЧСИ”, като същевременно изтъква, че се оспорват задълженията, визирани в поканата за доброволно изпълнение, тъй като не е налице изпълнително основание за образуване на изпълнителното дело, предвид липсата на влязло в сила наказателно постановление. По-нататък в молбата си ищецът сочи, че липсват предпоставки за събиране на публичното вземане по принудителен начин. Освен това двукратно се твърди, че искът е на основание ГПК и следва да се разглежда по реда на ГПК.
Административният съд намира, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. От друга страна, дори да се приеме, че не са налице нередовностите, посочени от съда в разпореждането от 29.09.2010г., исковете се явяват недопустими. Съображенията за направените от настоящия състав на съда изводи са следните:
По отношение на исковата молба в частта, в която се иска да се признае за установено, че не е налице основание за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, съдът намира, че такъв установителен иск не е допустим. Следва обаче да се има предвид, че с оглед посоченото по-горе уточнение на иска, по своята същност ищецът цели защита срещу действията на ЧСИ, което от една страна обосновава извода за неотсраняване на нередовността на исковата молба по отношение на съответствието на петитума с обстоятелствената част, а от друга страна- не е налице и правен интерес от предявяване на такъв иск, защото ищецът е разполагал с друг ред на защита. Последното обосновава извод и за недопустимост на искането, направено в рамките на исковата защита, предвидена в чл.292 от АПК.
Исковете са предявени срещу Община град Добрич, а искането е да се признае за установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнителното дело, част от които суми са в полза на частния съдебен изпълнител. Т.е. не е отстранен недостатъка във връзка с пасивната процесуална легитимация, тъй като и след уточнението община град Добрич се сочи като единствен ответник по исковете. Отделно от това, процесното вземане за различните разноски по изпълнителното дело, извън вземането по наказателното постановление в размер на 50 лв., представлява частно, а не публично вземане, т.е. за него не е приложим субсидиарно АПК. Предвиденият в АПК ред за защита – чл.292 касае единствено задължението, предмет на изпълнението, т.е. по изпълнителното основание, а не и разноските във връзка с изпълнението. В случая това обосновава извод освен за нередовност на исковата молба, като насочена единствено срещу Общината, и за недопустимост на предявените с нея искове.
Съгласно чл.292 от АПК задължението-предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Процесната защита е приложима по принцип по силата на препращата норма на §2 от ДР на ДОПК. Тази защита е предвидена, за да се осигури възможност за установяване на липсата на изпълняемо материално задължение като процесуална предпоставка за допустимостта на принудителното изпълнение, т.е. защитата е материалноправна. Предмет на иска е установяването, че макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или пък е станало неизискуемо.
В случая ищецът иска да се установи по отношение на Община град Добрич, че той не дължи глобата по наказателно постановление №511/22.12.2008г., издадено от Кмета на Община град Добрич, първо защото наказателното постановление не му е надлежно връчено, т.е. не е влязло в сила, респ. не представлява изпълнително основание и второ, защото той е платил глобата по това наказателно постановление на 07.04.2010г., т.е. задължението е погасено. Защита по чл.292 от АПК, както по-горе се посочи, е относима и допустима за случаи, в които е възникнало задължението за плащане на глобата /в настоящата хипотеза това означава наказателното постановление да е влязло в сила/, но по някакви причини изпълняемото задължение е престанало да съществува. Недопустимо е да се търси по този ред установяване несъществуването на изпълнително основание, а именно това се иска – да се признае за установено, че ищецът не дължи публичното вземане. Още повече, че ответникът не спори относно факта на погасяване на задължението по наказателното постановление, като по този повод общината е поискала в качеството си на взискател прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ. В този смисъл липсва и правен интерес ищецът да установява по отношение на общината, че не дължи вземането в размер на 50лв. по наказателното постановление. Липсата на правен интерес от търсената защита се обосновава и от обстоятелството, че дори да се установи недължимост на задължението за изпълнение това не представлява основание за прекратяване на производството по принудителното изпълнение на публичното задължение по аргумент от чл.225 от ДОПК.
С оглед гореизложеното, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Й.М.Г. *** искове, с които се иска да се признае за установено по отношение на ответника на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК, че срещу ищеца не е налице основание за образуване на изпълнително дело и същият не дължи на община Добрич сумите по изпълнително дело №20108110400078 по описа на ЧСИ Н.Ж. за принудително събиране на наложени санкции в размер на: неолихвяема сума -50 лева в полза на Община град Добрич; 43,91лв.-присъдени разноски и 171,56лв. – разноски по изпълнителното дело, в т.ч. и такса по т.26 от тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ Н.Ж., както и др. суми, дължими до този момент в общ размер на 150лв. /в т.ч. адвокатско възнаграждение , възнаграждение за вещо лице, за пазач и др./, т.е. не дължи общо задължение по изпълнителното дело към 23.04.2010г. в размер на 415,47лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №656 от 2010г. по описа на АС-Добрич.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: