Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/15.11.2010г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН НЕСТОРОВ
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич АНГЕЛ АНГЕЛОВ разгледа докладваното от председателя к.адм.д.№ 609 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Постъпила е касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич срещу решение № 73 от 12.07.2010г., постановено по нахд № 735/2010г. на Добричкия районен съд, с което е изменено наказателно постановление № 08-032/12.03.2010г. на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Добрич, с което на ЕТ “ВАНИ ТРЕЙД – И.К.”***, БУЛСТАТ 124604298, в качеството на работодател, за извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., като е постановена имуществена санкция в размер на 100 лева, на основание чл.415в от КТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се приетото от съда, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл.415в от КТ поради липса на вредни последици от него за работниците и служителите. Твърди се, че е немислимо да се приеме, че не са настъпили вредни последици за работниците и служителите, след като те не са получавали четири последователни месеца дори нормативно установения минимален размер от своите трудови възнаграждения, необходим за оцеляването им. Пледира се за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление в неговата цялост.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й по подробно изложени в писмено становище и в съдебно заседание съображения.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че решението на ДРС е много добре мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Добричкият районен съд е приел, че правилно наказващият орган е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е приел, че е налице извършено нарушение на чл.128, т.2 от КТ от страна на санкционираното лице, което не е изплатило трудовите възнаграждения на работниците и служителите си за месеците октомври, ноември и декември 2009г., но неправилно е определил приложимата санкционна норма, като го е наказал по реда на чл.414, ал.1 от КТ. Преценил е, че процесното нарушение е маловажно такова, тъй като е отстранено след установяването му – заплатите на работниците за м.октомври са изплатени преди издаване на НП, а за м.ноември и м.декември – непосредствено след издаване на НП, и от него не са настъпили вредни последици за работниците, с оглед на периода от време между установяване на нарушението и изпълнение на задължението, а и административно наказващият орган не е посочил и установил наличието на такива последици за работниците, нито е претендирал такива. По тези съображения е мотивирал извода, че работодателят следва да бъде санкциониран по реда на чл.415в от КТ, в какъвто смисъл е изменил и наказателното постановление, постановявайки имуществена санкция в минималния предвиден в него размер.
Настоящата инстанция споделя приетото в мотивите към решението, че по отношение на административно наказателното отговорност на нарушителя следва да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с действащата правна регламентация.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. В Кодекса на труда, с оглед на засилената защита на уредените с него обществени отношения, е предвидено да се наказват и маловажните случаи на административни нарушения. Съгласно чл.415в от КТ, за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. По аргумент от по-силното основание, след като преценката за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, следва да се приеме, че преценката за наличие на маловажно нарушение по чл.415в от КТ също подлежи на съдебен контрол.
В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса относно приложимостта на чл.415в от КТ за конкретното нарушение. Законосъобразно е приетото в решението, че за квалифицирането на дадено нарушение като маловажно по този текст е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки : извършено нарушение, нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици. Като инстанция по същество, съдът е съобразил факта на изплащане на трудовите възнаграждения на работниците като предпоставка за приложението на привилегирования състав на чл.415в от КТ, макар и законът да не е поставил като изискване, а само като възможност, нарушението да бъде отстранено след неговото установяване. Изложил е съображения, че тези обстоятелства не са могли да бъдат известни на наказващия орган към момента на издаване на наказателното постановление, тъй като една част от тях са настъпили след този момент. Преценил е също така, че от нарушението не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, тъй като техният труд все пак е овъзмезден, в резултат на което е приел, че са изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.415в от КТ за квалифициране на нарушението като маловажно и санкциониране на работодателя по този текст.
Административен съд гр.Добрич счита, че изменяйки наказателното постановление в частта му, с която е определен размерът на имуществената санкция, съдът правилно е приложил материалния закон. Съдът правилно е преценил, съобразно правомощията си по НПК, че в конкретния случай административно наказателната отговорност на задълженото лице следва да бъде ангажирана по реда на чл.415в от КТ, тъй като, макар и със закъснение, работниците са получили дължимите им се суми за работни заплати. Именно за подобни случаи на нарушения на трудовото законодателство законодателят е предвидил нормата на чл.415в от КТ, понеже е отчетена различната степен на обществена опасност на нарушението, изразяващо се в пълно неизпълнение на задължение по закон, за което наказанието е в размер от 10 000 до 15 000 лева, съгласно чл.414, ал.1 от КТ, а според сега действащата му редакция, в сила от 30.07.2010г. – от 1500 до 15 000 лева, от нарушението, изразяващо се в забавено изпълнение на същото, за което наказанието е вече от 100 лв. до 300 лв.
По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обуславящо неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 12.07.2010г., постановено по н.а.х.д. № 735/ 2010г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на председателя на състава : Не съм съгласна със становището на мнозинството на състава, че правилно РС е изменил НП, като е постановил имуществена санкция по реда на чл.415в от КТ, защото не са налице всички кумулативно изискуеми условия за приложението на този привилегирован състав. Една от материално правните предпоставки за приложението му и според мен най – важната е от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители, което в случая не е така. Неизпълнението на парично задължение, каквото безспорно е задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ, е такова, от което винаги настъпват вреди за кредитора. Това е така, защото за времето от деня на забавата до деня на плащането кредиторът е лишен от облагата да оползотвори парите, които му се дължат и които не получава. За поправянето на вредите от неизпълнението на паричното задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кредиторът винаги има право на тази лихва, без да е необходимо тя да е уговорена, съгласно приложимия чл.86 от ЗЗД. Следователно самият законодател е презюмирал настъпването на вреди от забавеното (а неизпълнението на парично задължение е винаги забавено) изпълнение на паричното задължение поне до размер на законната лихва и не е необходимо наказващият орган да е посочил или установил такива, а още по-малко пък да е претендирал, както неправилно и необосновано е твърдял районният съд, за да се приеме, че от неплащането на трудовите възнаграждения в срок са произтекли вреди за работниците. И в случая не става дума за настъпване на вреди от момента на установяване на нарушението до момента на изпълнение на задължението, в какъвто смисъл е незаконосъобразното становище на районния съд, защото релевантният момент, от който работодателят изпада в забава и дължи обезщетение за вреди, е изтичането на уговорените с трудовите договори срокове за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите или, ако не е уговорено друго, изтичането на месеца, за който се дължат съответните възнаграждения, по арг. от чл.270, ал.2 от КТ, а не момента на установяване на нарушението, още повече, че никъде в закона не е поставено подобно ограничение, а и няма как да бъде поставено, защото не това е логиката и духа на закона. Изискването на законодателя е ясно и категорично и то е да не са произтекли вреди за работниците и служителите от момента на извършване на нарушението, без значение на техния вид и размер, а не от момента на установяване на нарушението, който няма нищо общо с факта на неизпълнение на задължението на работодателя и произтичащите от това негативни последици. Ето защо, да се приеме, че неплащането на трудовите възнаграждения на работниците за посочените три месеца на 2009г. и оставането им без минимални доходи дори за този период е маловажно нарушение е най-малкото несериозно и в този смисъл споделям изцяло възраженията на касатора. Във всички случаи правото на минимално трудово възнаграждение и правото на заплащане, съответстващо на извършената работа, са едни от най-важните права на българските граждани, които са прокламирани и гарантирани от Конституцията и законите на РБ, поради което възможността нарушаването им да бъде квалифицирано като маловажно е принципно изключена. Независимо от това, безспорно претърпените вреди от работниците и служителите в размер на законната лихва правят невъзможно и недопустимо приложението на привилегирования състав на чл.415в от КТ поради неизпълнение на всички кумулативно предвидени в него предпоставки. Следователно преценката на наказващия орган, че не е налице маловажен случай, тъй като нарушението касае повече лица и засяга едно от най-значимите права на работниците по трудовото правоотношение, осигуряващо им достойно човешко съществуване, е правилна и обоснована, поради което законосъобразно работодателят е бил санкциониран по реда на чл.414, ал.1 от КТ. Становището на районния съд в обратния смисъл е неправилно и в противоречие с основните цели и принципи на КТ. Затова, като е изменил НП, постановявайки имуществена санкция за работодателя на основание чл.415в КТ, той е постановил едно незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. И тъй като в хода на съдебния процес са настъпили изменения в чл.414, ал.1 от КТ, които се явяват по-благоприятни за нарушителя, съдът следва да постанови ново решение по същество, с което да измени НП, като определи имуществена санкция в границите на наказанието, предвидени по сега действащата редакция на санкционната норма.
Административен съдия:
/ Силвия Сандева /