Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К. и прокурора З.Т., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас.адм.н.х.д. №515 от 2010г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна жалба от РУ на МВР – Балчик срещу Решение №109 от 29.06.2010г. по анхд №54/2010г. на Районен съд – Балчик /БРС/, с което е отменено Наказателно постановление №34/18.01.2010г., издадено от Началника на РУ на МВР- Балчик. С наказателното постановление на Н.П.Н. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. С жалбата се иска съдът да отмени съдебното решение като е необосновано, неясно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, респ. претендира се оставяне в сила на наказателното постановление. Твърди се, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и при неправилна преценка на доказателствата по делото. Изтъква се, че дори трафик радарът да е на разстояние по-малко от 300 метра, то това не влияе на засичането на скоростта.
Ответникът – Н.П.Н. не изразява становище по касационната жалба и не се явява на насроченото съдебно заседание.
Представителят на окръжна прокуратура счита жалбата за основателна като пледира за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, тъй като извършването на нарушението е безспорно доказано.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия ответник срещу наказателно постановление №34/18.01.2010г., издадено от Началника на РУ на МВР- Балчик, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. С обжалваното решение съдът е приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление се потвърждава от приетите по делото доказателства, както и че безспорно е установено по делото годността за измерване на техническото средство, с което е измерена и фиксирана скоростта. Отмяната на наказателното постановление е обоснована с невъзможността да се направи категоричен и несъмнен извод, че Н. е извършил нарушение, тъй като липсват приети по делото доказателства по отношение на факта, че техническото средство се е намирало на не по-малко от 300 метра от автомобила на Н. при засичане на скоростта.
Обжалваното пред районния съд наказателно постановление е издадено въз основа на съставеният АУАН №34/09.01.2010г. на ответника по касационната жалба, за това, че на 09.01.2010г. в 13,56 часа в гр.Балчик по ул.”Албенски път” на около 100 метра след комплекс “Хоризонт”, посока Албена, същият управлява лекия си автомобил със скорост 82 км/ч при ограничение 50 км/ч в населено място. Процесната скорост на движение на автомобила е отбелязано в АУАН, че е засечена с ТR4 с №235. АУАН е предявен и подписан от Н. като е посочено, че нарушителят има възражения относно скоростта. В законоустановения 3-дневен срок не е представено писмено възражение по акта.
Направеният от районния съд извод относно годността на техническото средство, с което е измерена и фиксирана скоростта на движение на автомобила, напълно се споделя от настоящата инстанция. Следва обаче да се има предвид, че този факт не влече автоматично извод за действителност на фиксираната от трафик радара скорост на движение на даден автомобил. Фиксирането на скоростта на движение ще е действително единствено, ако засичането с трафик радара е извършено в съответствие с инструкцията за експлоатация на техническото средство, която взема предвид характеристиките на това средство за измерване. От приложеното Техническо описание и инструкция за експлоатация на трафик радар ТR4 се установява, че разстоянието на действие /обсег/ за лек автомобил на процесния радар е не по-малко от 300 метра /т.3.1.4/. В т.3.1.5 от Инструкцията е посочено, че разстоянието на действие може оперативно да се намалява около два пъти, като по-нататък в инструкцията е посочено как оперативно се постига това намаляване.
Изрично в случая е посочено в АУАН и в НП, че скоростта на автомобила е засечена, когато автомобилът е бил на около 100 метра от комплекс “Хоризонт”. Същевременно от свидетелските показания на актосъставителя – Г.Й.Г. се установява, че контролните органи са били на 100 метра също след комплекс “Хоризонт” /той заявява “намирахме се на 100 метра след комплекс “Хоризонт”/. При извършване на анализ на фактите, които се установят от тези доказателства, при анализ на доказателствата, както заедно, така и поотделно се установява безспорно, че при засичане на процесната скорост на движение на автомобила не е съобразено изискванията на Техническо описание и инструкция за експлоатация на трафик радар ТR4 по отношение на разстоянието на действие /обсег/ за лек автомобил на процесния радар. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното, но внесената яснота с гласните доказателства по делото по отношение фактическата обстановка по засичането на скоростта, оборват доказателствената сила на акта и сочат необоснованост на санкционирането. Именно съблюдаването на инструкцията за експлоатация на техническото средство гарантира засичане и фиксиране на действителната скорост на движение на автомобила. Логично е да се приеме, че скоростта на лъча от радара /излъчения импулс, които отива до автомобила и се връща до радара/ и времето за това, според които се определя скоростта на движение на автомобила са в зависимост от разстоянието между автомобила и радара. Този извод на съда се подкрепя и от факта, че с инструкцията е въведеното изискване за определено отстояние между автомобила и радара, още повече, че за процесния радар не е налице възможност за изначално оперативно настройване на определени метри /вкарване в настройката на радара/, на които да бъде извършено засичането.
В случая не е налице нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, който действително е задължен служебно да издири обективната истина, респ. да събира доказателства, тъй като безспорно от приетите по делото доказателства се установява несъобразяване на контролните органи с инструкцията за експлоатация на техническото средство, което води до компрометиране на измерената и отчетена скорост на движение на процесния автомобил.
В този смисъл не е и налице твърдяното от касатора противоречие в мотивите на решението на районния съд, което противоречие да влече неяснота на решението.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
С оглед изложеното, административният съд следва да остави в сила обжалваното решение на Районен съд-Балчик, с което правилно е отменено процесното наказателното постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №109 от 29.06.2010г. по анхд №54/2010г. на Районен съд – Балчик, с което е отменено Наказателно постановление №34/18.01.2010г., издадено от Началника на РУ на МВР- Балчик.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.