Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Добрич, 24.02.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари,през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА Г.
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия М.Г.Г. адм. дело №508 по описа на съда за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по обща жалба на Г.Й.Г.,С.Г.Н, М.П.А., Т.Д.С. и П.В.А.,******,кооператори на ЖСК “**”,гр.Добрич, срещу заповед №ДК-10-СИР-29/15.06.2010г. на Началника на сектор Добрич- РДНСК Североизточен район,с която е отхвърлена жалбата на оспорващите срещу разрешение за строеж №73/22.04.2010г.,издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич, на името на И.К.С. за строеж “Удължаване на гараж” със ЗП-3.05 кв.м. в УПИ ***9,кв.***9 по плана на ЖК *******,гр.Добрич и разрешението е потвърдено.Заповедта се оспорва като незаконосъобразна поради немотивираност, допуснати съществени процесуални нарушения,неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.Твърди се,че Началникът на РДНСК не е отговорил на всички възражения на жалбоподателите във връзка със захранващ кабел с електрически ток и на канал за оттичащи се води,както и на други възражения.Като контролен орган,авторът на заповедта е бил длъжен да извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания пред него индивидуален административен акт, без да се ограничава от посочените в жалбата основания за порочност на акта, което не било сторено.Твърди се още,че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел,че е налице хипотезата на чл.38,ал.5, вр. чл. 185, ал.1 от ЗУТ,при която не се изисква съгласието на съсобствениците в етажната собственост за преустройство и промяна на предназначението на помещения и обекти за нежилищни нужди,изградени в заварена жилищна сграда.Настоява се,че в случая не се касае за преустройство или промяна на предназначението на нежилищно помещение и като аргумент се сочи самото разрешение за строеж,в което изрично е записано,че същото се издава на основание чл.148,ал.5 от ЗУТ,който препраща към реда и условията на чл.183,а не чл.185 от ЗУТ.Иска се от съда да отмени оспорваната заповед и потвърдените с нея разрешение за строеж и инвестиционен проект.В съдебно заседание, жалбата се поддържа лично от Г.Г. и С.Н. Останалите жалбоподатели,редовно призовани,не се явяват и не се представляват.
Ответникът,чрез депозирано писмено становище,и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.Г.оспорва жалбата като неоснователна.Преценката за законосъобразност на административния акт се прави към момента на неговото издаване,а според ответникът,от всички документи,представени по преписката, атакуваното разрешение за строеж е издадено при наличието на всички нормативно определени със закон документи-одобрен инвестиционен проект,комплексен доклад за съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежите,договор за учредено право на строеж.Изразява становище,че твърдението за липсата на съгласие на жалбоподателите, дадено по предвидения законов ред не следва да се кредитира,тъй като с разрешеното удължаване на гараж, на практика се извършва едно преустройство на обособен собствен обект,което не може да се третира по категоричен начин като пристройка.На практика не се премахват стени и изграждат такива, използва се РVС материал. Изискването на чл.183,ал.2 от ЗУТ за съгласие на етажните собственици за надстрояване или пристрояване на сградата е частен случай на общото правило на чл.33,ал.1 от Закона за собствеността,че за промяна на субстанцията на съсобствена вещ е нужно съгласие на всички съсобственици.Затова такова съгласие не е необходимо при преустройство на собствени обекти,когато не се променя предназначението им и не се засягат общи части на сградата – чл.185,ал.1 ЗУТ.
Заинтересованите страни И.П.И., Е.Е.Г., К.К., М.С.М. и Д.И.Ж. редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Гл.архитект на община град Добрич,редовно призован,не се явява,не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна И.К.С. се явява лично и оспорва жалбата.
От събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
По силата на чл.216,ал.6,вр.чл.215 от ЗУТ,оспорваната заповед подлежи на съдебен контрол.Жалбата срещу нея е подадена от лица,които са участвали в административното производство и за които акта е неблагоприятен.Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.215,ал.4 ЗУТ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Административното производство по издаването на заповедта е започнало по жалба,наименована заявление, до Началника на РДНСК Североизточен район, сектор Добрич от кооператорите на ЖСК “******”,,срещу разрешение за строеж №73/22.04.2010г за обект “Удължаване на гараж” със ЗП-3.05 кв.м. в УПИ ***9,кв.***9 по плана на ЖК *******, гр.Добрич.В жалбата се правят оплаквани,че удължението на гаража ще наруши външната фасада на сградата,ще закрие захранващ кабел с електрически ток,ще закрие канала за оттичащите се външни води,които минават покрай външната стена на сградата и английските дворчета,които са под въпросния гараж. Твърди се,че при липса на английски дворчета, мазите ще мухлясват. Твърди се още,че не е провеждано събрание за даване съгласието на собствениците на етажната собственост,а И.С.,в чиято полза е атакуваното разрешение за строеж /РС/ е събрал подписи в съставен от него протокол, подписан от лице, което не е домоуправител.По жалбата е образувано административно производство.След като е обсъдил събраните писмени доказателства, Началникът на РДНСК Североизточен район, сектор Добрич е приел жалбата за допустима и се е произнесъл с оспорваната заповед,като е отхвърлил жалбата на кооператорите на ЖСК “******” и е потвърдил оспореното от тях РС.За да постанови този резултат, административният орган се е позовал на чл.38,ал.5,във връзка с чл.185,ал.1 от ЗУТ и е приел,че в случая е налице разрешено преустройство на нежилищно собствено помещение-гараж,изградено в заварена жилищна сграда,за чието реализиране не е необходимо като условие съгласието на собствениците на етажната собственост.Събраните по делото доказателства обаче,не потвърждават този извод на административния орган.Видно от разрешението за строеж /л. 45/, на основание чл.148,ал.1 и 5 от ЗУТ, на И.К.С., заинтересованата страна по настоящото дело,се разрешава да извърши СМР съгласно одобрените на 04.08.2009г. инвестиционни проекти удължаване на гараж,ЗП=3.05 кв.м. Следователно,налице е пристрояване на съществуващ гараж,а не неговото преустройство.В тази насока е и заключението по назначената СТЕ,неоспорено от страните и прието от съда,съгласно което,обектът “удължаване на гараж”, по същество представлява пристрояване. В този случай,приложима е разпоредбата на чл.183,ал.2 от ЗУТ която гласи,че надстрояване или пристрояване на сграда – етажна собственост,се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване и пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация- съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.Административната преписка по издаване на РС съдържа Протокол за удължаване на подробно описан гараж от възложител И.К.С.,който протокол е вписан и в РС,като условие за издаването му.От съдържанието на протокола се установява, че възложителят информира живущите във вход А за преустройство и удължаване на гаража и иска съгласието на живущите във входа,като се разпишат на протокола.Върху него са положени 14 подписа,срещу лица,посочени с трите си имена,но липсва указване,на кой точно самостоятелен обект в жилищната сграда тези лица са собственици.Тази липса поражда въпроса,дали всички лица,положили подпис са собственици в сградата – етажна собственост,или живеят в нея и не притежават правото да дават съгласие по чл.183,ал.2 от ЗУТ. В това се свежда и спорът по същество, който не е обсъждан от административния орган.Авторът на заповедта много подробно се е мотивирал относно приложението на чл.38,ал.5,вр.чл. 185, ал.1 от ЗУТ и не е подложил на проверка твърдението в жалбата,че не всички подписи в протокола са от лица, собственици на самостоятелни обекти в сградата. Проверка относно собствеността е извършена единствено спрямо жалбоподателите и лицето, в чиято полза е издаденото разрешение за строеж. В административната преписка се съдържа Заявление от Управителя на етажната собственост на сграда-ЖСК “******”,ул.”******” за вписване в публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост.Заявлението е придружено с протокол от общото събрание на собствениците и съдържа имената на всички собственици в сградата,с посочване на обекта,който притежават и идеалните части от общите части на етажната собственост.В преписката се съдържа и съобщение,с което на основание чл.7 от Наредба №3 за създаване и поддържане на публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост, Кметът на община град Добрич уведомява управителя, че сградата е вписана в регистъра с регистрационен № РЕС-482/08.12.2009г./л.40 -л. 42/.При съпоставка на имената от цитирания протокол с имената от Протокол за удължаване на подробно описан гараж от възложител И.К.С.,който протокол е вписан и в РС,като условие за издаването му, се установява, че не е налице идентичност на имената.Както се каза вече,административният орган не е извършил проверка в тази насока,а е бил длъжен да го стори,след като е сезиран с възражение за това и при наличие на достатъчно доказателства за лицата, собственици на етажната собственост.
По делото безспорно се установява,а и между страните не се спори,че жалбоподателите и заинтересованата страна И.К.С.,в чиято полза е издадено процесното РС, са собственици на самостоятелни обекти /жилища и гаражи/ в жилищна сграда – етажна собственост в едно с отстъпено право на строеж върху застроената площ в ПИ ******9,урегулиран в УПИ ***9,кв.***9 по плана на ЖК *******,гр.Добрич.Като се е ограничил в проверката на това обстоятелство,относимо единствено по допустимостта на жалбата, и е приел,че за издаването на РС не е необходимо съгласие на собствениците на етажната собственост,административният орган е издал административен акт, при неправилно приложение на материалния закон.Поради това,същият следва да бъде отменен.Следва да бъде отменено и потвърденото с него РС,което е издадено при съществено нарушение на производствените правила а именно, липса на декларация – съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.
Водим от горната и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло по обща жалба на Г.Й.Г.,С.Г.Н., М.П.А., Т.Д.С. и П.В.А.,всички от гр. Добрич,собственици на етажната собственост в жилищна сграда,находяща се в,гр.Добрич,ул.******,Заповед №ДК-10-СИР-29/15.06.2010г. на Началника на сектор Добрич- РДНСК Североизточен район,с която е отхвърлена жалбата на оспорващите срещу разрешение за строеж №73/22.04.2010г.,издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич, на името на И.К.С. за строеж “Удължаване на гараж” със ЗП-3.05 кв.м. в УПИ ***9,кв.***9 по плана на ЖК *******,гр.Добрич и разрешението е потвърдено.
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж №73/22.04.2010г.,издадено от Главния архитект на община гр.Добрич,в полза на И.К.С.,ЕГН ********************,******, за строеж “Удължаване на гараж” със ЗП-3.05 кв.м. в УПИ ***9,кв.***9 по плана на ЖК *******,гр.Добрич
Настоящото решение е постановено при участието на заинтересованите страни: И.П.И., ЕГН **********,*** ; Е.Г.К., ЕГН **********,***;М.С.М., ЕГН **********,***; Д.И.Ж.,ЕГН **********,***; Главния архитект на община град Добрич;И.К.С., ЕГН ******,с постоянен адрес гр.Добрич,ул. ******
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Административен съдия: