Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 06. 10. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 457/ 2010 год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г.О.О., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. К.Я., Варненска адвокатска колегия, против Отказ изх. № 94 – 201 – 5 – 1/ 17. 06. 2010 год. на Главния архитект на Община Балчик, да му бъде издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект – навес и лятно помещение, изградени от леки материали без основа по Заявление вх. № 94Г – 201 – 5/ 27. 05. 2010 г.
С жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен и неправилен, немотивиран, при неизследвана фактическа обстановка. Настоява се, че административният орган не е съобразил факта, че преместваемият, временен обект, ще бъде поставен на мястото на съборена стара паянтова постройка и по никакъв начин не ще промени ситуацията в двора. Твърди, че е разпределен начинът на ползуване и това обуславя правото му да иска поставяне на съответния обект в съсобствения имот.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. К.Я., АК Варна, поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Ответникът – Община Балчик, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ж.М. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – М.А. *** в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М.С., ВАК, настоява подадената жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден отказът на Главния архитект на Община Балчик като правилен и законосъобразен. Сочи, че доверителката й е съсобственик на жалбоподателя и правилно административният орган е отказал издаване разрешение за поставяне, тъй като преди подаване на заявлението жалбоподателят не е поискал нейното съгласие. Настоява, че в имота има извършено и незаконно строителство, поради което е налице и тази предпоставка, както е посочил административният орган, за отказ. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Жалбата срещу Отказ, обективиран в писмо изх. № 94Г – 201 – 5 =// 1/ 17. 06. 2010 г. , на Главния архитект на Община Балчик, е подадена на 22. 06. 2010 г. в Община Балчик, видно от печата поставен върху нея. Заповедта е съобщена на жалбоподателя с разписка /л. 9/ на 21. 06. 2010 год., с оглед на което жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК.
Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от лицето, което е адресат на отказа, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът с оглед разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт и установи следното:
Процесният отказ е издаден от Главния архитект на Община Балчик. За да пристъпи съдът към преценка дали е спазена процедурата по издаване на отказа и дали са налице фактическите основания за издаването му, следва първо да прецени въпроса относно компетентността на административния орган. Съгласно чл. 56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. В чл. 2 ал. 4 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Балчик /л. 24 – 32/, действаща към момента на произнасянето по заявлението на жалбоподателя, е разписано правомощието на главния архитект по отношение на преместваемите обекти, а именно: Преместваеми обекти се поставят с разрешение на главния архитект на Община Балчик при спазване на градоустройствените, архитектурно – художествените, инженерно – техническите и санитарно – хигиенните норми и изисквания за оформяне на благоприятна жизнена среда. В този смисъл оспореният отказ е издаден от компетентен орган. Същият е законосъобразен, издаден е в съответствие с целта на закона, в установената писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му на това основание. Това е така, защото:
Отказът е обективиран в писмо, но това не променя характера му на административен акт, още повече че с него се засягат претендирани от жалбоподателя права и интереси. Отказът е в писмен вид и независимо, че не са указани правните основания за издаването му, то изрично са посочени мотивите за неговото постановяване, по начин, който не пречи на жалбоподателя да се защити. При анализ на представените от ответника доказателства, съответно преписката по издаване на оспорения акт, се установява, че отказът е издаден на основание чл. 3 ал. 2 т. 1, 2 и 3 от Наредбата за преместваемите обекти /л. 26/
В конкретния случай се касае за Заявление за поставяне на преместваем обект в частен имот. Имотът представлява частен поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 1190 кв. м. /хиляда сто и деветдесет квадратни метра/ по нотариален акт, а по скица 1228 кв. м., находящо се на ул. “Дунав” № 6 в с. Кранево, общ. Балчик, представляващо имот с идентификатор 39459. 501. 80 по кадастралната карта на селото, от което жалбоподателят, видно от нотариален акт № 56 том І дело № 52/ 10 на Службата по вписванията, /л. 35/ притежава 3/ 4 идеални части /три четвърти идеални части/.
Съсобственик на същия имот съгласно нотариален акт, вписан на 24. 04. 2009 г. с вх. № 1603, акт № 51 том V дело № 506/ 2009 г. /л. 39/ с 297. 50 кв. м. /двеста деветдесет и седем цяло и петдесет стотни квадратни метра/ е заинтересованата страна М.А.А..
Не се спори по делото, че не е налице нейното съгласие към момента на подаване на Заявлението за поставяне. Същевременно съгласно Раздел VІ Ред за разрешаване на преместваеми обекти върху частни терени, чл. 16 преместваемите обекти се разполагат въз основа на схема за разполагане в урегулирания поземлен имот, като схемата се изготвя от собствениците. Независимо, че не е указано в отказа, в конкретния случай не е представена схема нито от заявителя, нито такава изготвена от него и съсобственичката му, което е обяснимо предвид факта, че не е взето нейното съгласие при подаване на заявлението. А съгласието на съсобственика безспорно е необходимо, тъй като съгласно чл. 17 от Наредбата издаването на разрешение за поставяне се извършва по реда на чл. 56, 144 и 148 ЗУТ. Ал. 5 на чл. 148 ЗУТ съдържа императивното изискване, че Разрешение за строеж /в случая за поставяне поради препратката/ в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 183 ЗУТ предпоставя като изискване за издаване на разрешение за поставяне /в случая/ нотариално заверено съгласие от съсобствениците. В този смисъл отказът се явява съобразен с материалния закон, поради което се явява и правилен.
Жалбоподателят настоява, че е налице начин за разпределение ползването на съсобствения имот и това е достатъчно за издаване исканото разрешение за преместваем обект, който би бил в неговата част на ползване. Независимо от дадените обаче от съда указания за представяне на доказателства в тази насока, не представя такива. Нещо повече, в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че такъв документ не е открит. Въпреки това твърди, че ползването на имота е разграничено от материализирана на място ограда и това му дава право да действа сам, без съгласието на съсобственика. Съдът не споделя този извод, тъй като нормите по отношение на съсобствен имот са категорични, императивни и следва да бъдат спазвани, тъй като са създадени за защита на правата на всички съсобственици, като се има предвид, че “съсобствеността” като институт създава по принцип постоянни и многобройни проблеми.
По делото е представен и приет като доказателство Констативен протокол № 4 /л. 43/, съставен на 11. 05. 2010 год., с който на основание чл. 224 ал. 2 ЗУТ е извършена проверка в съсобствения имот по жалба на М.А. и е констатирано, че в процесния имот УПИ ХV кв. 2, а сега имот с идентификатор 39459. 501. 80 по кадастралната карта има издадено Разрешение за строеж № 24/ 24. 03. 2010 г. /л. 45/, но се извършва строителство без съгласието на съсобственика и в отклонение на одобрените строителни книжа. Очевидно този Констативен акт е послужил като база за втория, посочен от административния орган, мотив за отказа, че в имота има незаконно строителство. Вярно е, че изискването на Наредбата е нарушенията да са системни, а в случая е представен един единствен Констативен акт, но като се има предвид изложената в акта фактическа обстановка, то се налага изводът, че несъобразяването с нормите не е еднократно:
В имота има построена допълнителна постройка /котелно/ извън одобрения архитектурен проект.
Част от съществуващата стопанска постройка е съборена до основи, а е разрешено преустройство.
Квадратурата на стопанската сграда, която се преустройва за жилищни нужди, е различна от тази в строително разрешение № 133/ 11. 04. 1990 г. /л. 43/
Констативният акт не е оспорен от жалбоподателя. Същият представя в съдебно заседание Заповед на Началника на РДНСК /л. 64 – 66/ за частична отмяна на Разрешение за строеж № 24/ 24. 03. 2010 г., като настоява, че отмяната е само частична, а по жалба срещу заповедта има образувано административно производство. Представените от жалбоподателя доказателства само подкрепят факта относно констатация на извършвано в имота незаконно строителство. Този факт е съществувал към момента на постановяване на отказа и към приключване на съдебните прения, не е оборен от жалбоподателя, който носи в случая доказателствената тежест, поради което правилно е отчетен от административния орган.
Дори да не беше налице незаконно строителство, то само липсата на съгласие е достатъчна, за да се потвърди отказът на Главния архитект.
Съдът, с оглед изложеното, счита, че подадената жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореният отказ, като правилен и законосъобразен – да бъде потвърден.
Съдът счита, че независимо от изхода на спора и направеното изрично в тази насока искане на процесуалния представител на заинтересованата страна искане за присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение, то не следва да присъжда такива, тъй като към представеното по делото пълномощно не се съдържа договор за правна защита и съдействие, от който да се направи извод за сторени разноски за представителство, нито са приложени други доказателства – платежни документи в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, който се прилага в случая субсидиарно, присъждат се “направените разноски”, а съгласно чл. 80 ГПК следва да се представят доказателства за такива, поради което в конкретния случай съдът при липса на доказателства, следва да остави искането на процесуалния представител на заинтересованата страна без уважение.
С оглед изхода на спора предвид изрично направено искане в тази насока от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 143 ал. 4 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 78 ал. 8 ГПК съдът следва да присъди разноски на Община град Балчик във вид на адвокатско възнаграждение, за това че е защитавана от юрисконсулт, като осъди жалбоподателя да заплати на ответника 150 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното, на основание чл. 172 ал. 2 пр. посл. АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.О.О., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. К.Я., Варненска адвокатска колегия, против Отказ изх. № 94 – 201 – 5 – 1/ 17. 06. 2010 год. на Главния архитект на Община Балчик, да му бъде издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект – навес и лятно помещение, изградени от леки материали без основа по Заявление вх. № 94Г – 201 – 5/ 27. 05. 2010 г.
ОСЪЖДА Г.О.О., ЕГН ********** *** да заплати на Община Балчик сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на заинтересованата страна М.А.А. за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участие на заинтересованата страна М.А.А..
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдне-вен срок от съобщението до страните пред ВАС.
СЪДИЯ: