Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../14.10.2010г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ДАРИНА ВИТАНОВА
При участието на прокурора М.Л. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.д. № 434/2010 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Т.Т.Г. *** срещу решение № 34/25.05.2010г., постановено по н.а.х.д. № 566/2010г. по описа на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 497/10, издадено на 24.02.2010г. от началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят счита решението на ДРС за неправилно и незаконосъобразно и иска то да бъдe отменено. Основните му възражения са, че съдът не се е съобразил с изложените аргументи в жалбата, че системата за видеоконтрол и измерване на скорост TFR – 1M, с която е установено и заснето нарушението, не е одобрена от Българския институт по метрология и не е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване, поради което събраните чрез нея данни не могат да се използват като доказателство в административно наказателния процес. Оспорва изводите на съда, че системата за видеоконтрол сама по себе си е система за фиксиране на нарушението, а не средство за измерване, както и че чрез нея само се изготвя годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, докато скоростта се измерва с радара, който е част от системата за видеоконтрол. Счита за неприемливо становището на съда, че разпоредбите на Закона за измерванията се прилагат само за средствата за измерване, какъвто е радарът, но не и към системите за заснемане и записване на нарушенията, които по силата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП могат да бъдат използвани за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата.
Ответникът по касационната жалба – Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич не изразява становище по нея.
Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения :
С процесното наказателно постановление жалбподателят Т.Г. е бил санкциониран за това, че на 15.12.2009г. около 10, 56 часа в с.Стожер, общ.Добрич, до комплекс “Горски кът” – посока гр.Варна е управлявал л.а. с рег. № ТХ 36 18 ВХ със скорост 82 км/ч при максимално допустима в населено място – 50 км/ч. Това деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като видът и размерът на наказанието са определени по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице безспорни доказателства за установяване извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както и че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Изложил е доводи, че скоростта била фиксирана с техническо средство TR4D № 518 и система за видеоконтрол TRF1M, клип 1685/15.12.2009г., като е приел, че приложената по делото снимка, с посочена скорост на управление, посока, координати, дата, час и място, е годно веществено доказателствено средство по силата на чл.189, ал.7 от ЗДвП. В решението си съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че системата за видеоконтрол не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, като е преценил, че те са неоснователни с мотива, че системата се явява като допълнение за установяване на нарушението и не е от решаващо значение дали за нея има издадено удостоверение за одобрен тип от БИМ, защото скоростта е измерена и фиксирана с радар TR-4D № 518. Допълнително е изложил аргументи, че системата за видеоконтрол, с която е изготвен видеоклипът, удостоверяващ извършеното от жалбоподателя нарушение, сама по себе си е система за фиксиране на нарушението, а не средство за измерване, както и че чрез нея само се изготвя годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, докато скоростта се измерва с радара, който е част от системата за видеоконтрол. Посочил е още, че Законът за измерванията е приложим само към средствата за измерване, какъвто е радарът, измерил скоростта на движение, но не и към системите за заснемане и записване на нарушенията, които по силата на чл.165, ал.2 от ЗДвП могат да бъдат използвани за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата. По изложените съображения и след като е приел, че административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма, съдът е стигнал до заключението, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
Така постановеното решение е незаконосъобразно. По делото не е имало спор по фактите. Установено е, че скоростта е фиксирана с трафик радар TR4D № 518 и система за видеоконтрол TRF1M, клип 1685/15.12.2009г., като радарният скоростомер TR4D № 518 е преминал последваща проверка и е бил технически изправен към момента на установяване на нарушението, съгласно представената по делото справка за СИ преминали последваща проверка в място отдалечено от постоянното, докато системата за видеоконтрол тип TRF–1M не е била от одобрен тип и не е била вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, респ. не е имала издадено удостоверение за одобрен тип към този момент, видно от приложеното по делото уведомително писмо от Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди” към БИМ. Спорен е единствено въпросът дали процесната система за видеоконтрол е предмет на регулиране от Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, респ. подлежи ли на контрол чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последващи проверка и ако е така, дали изготвената с нея и представена по делото разпечатка (клип) е годно доказателствено средство за установяване на датата и часа на нарушението и регистрационния номер на МПС по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, след като тя (системата) не е била от одобрените за използване типове средства за измерване към момента на установяване на нарушението.
Съгласно легалното определение на понятието “средство за измерване”, дадено в §1, т.27 от ДР на Закона за измерванията (ЗИ), то е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Безспорно е, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с трафик радар TR4D е предназначена да регистрира и показва данни за движението на автомобила. С нея, освен заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се обекти, се отчита и скоростта на автомобила. Следователно Законът за измерванията е приложим и за системите за видеоконтрол и измерване на скоростта. Неоснователно в този смисъл е становището на районния съд, че ЗИ се отнася само за трафик – радара, който е средство за измерване, но не и за системите за заснемане и записване на нарушенията, в т. ч. и системата за видеоконтрол, която е система за фиксиране на нарушението, а не и средство за измерване. В случая става дума за единна система за видеоконтрол и измерване на скоростта, която се състои от няколко свързани помежду си компоненти, сред които техническо средство с метрологични характеристики – радар TR4D, както и мобилен компютър, който извършва управлението на всеки един от модулите на системата, като данните от всеки един компонент не могат да имат самостоятелно и независимо едни от други значение без тези от останалите компоненти на системата.
Съгласно разпоредбите на ЗИ, средствата за измерване подлежат на метрологичен контрол (одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка) и се пускат на пазара и /или в действие и се използват само ако съответстват на изискванията на закона и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Одобряването на типа на системите се извършва от председателя на Българския институт по метрология, който издава удостоверение за одобрен тип, като одобрените типове средства за измерване се вписват в публичен регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, съгласно чл.34 от ЗИ. От изложеното се налага изводът, че използваните радар и система за видеоконтрол следва да бъдат от одобрен тип и да са вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства. Не е спорно по делото, че това обстоятелство е налице само за използвания трафик – радар TR4D, който е вписан в публичния регистър под № 4349 и е преминал първоначална и последваща проверка, но не и за използваната към него система за видеоконтрол TFR1M. Видно от приетото още във въззивното производство писмо с изх.№ АУ-035/11.01.2010г. на БИМ, същата не е от одобрен тип и не е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към датата на проверката. Представеното пък в касационното производство писмо от Българския институт по метрология сочи, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с радарен скоростомер тип “Трафик радар” TR4D e одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010г., като всички пуснати в употреба преди одобряване на типа и първоначалната проверка мобилни системи за видеоконтрол и измерване на скоростта се считат за неодобрен тип. Без правно значение е обстоятелството, че радарното устройство е било от одобрен тип към датата на установяване на нарушението, съгласно чл.761 и чл.817 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. И това е така, защото една система се счита за одобрен тип, когато всички компоненти, от които е комплектована, са от одобрен тип, безспорно доказателство за което е и последващото одобряване на системата за видеоконтрол и измерване на скоростта като единна система от един, а не няколко типа на средство за измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗДвП, изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. За да бъде приложима тази норма, обаче, е необходимо системите да са одобрени, съгласно изискванията на Закона за измерванията, след като са част от една обща система, представляваща средство за измерване. Единствено тогава би могло да се приеме, че те отговарят на всички технически и метрологични изисквания към тях и резултатите от използването им могат да служат за доказателства в процеса. При положение, че използваната система за видеоконтрол не е била от одобрен тип към момента на заснемане на нарушението, то и изготвената с нея и представена по делото разпечатка (снимков материал) не е годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, тъй като няма доказателства, че средството, с което е извършено заснемането отговаря на съответните стандарти и показанията му са достоверни и точни. В този смисъл съдът приема, че по делото липсват надлежни доказателства относно правнорелевантните факти и обстоятелства по спора, свързани с констатирана скорост, дата и час на засичане, номер на автомобила и място на констатиране на нарушението. За да бъде доказано от обективна страна извършването на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да са налице безспорни данни за скоростта, с която се е движил нарушителят. Предвид обстоятелството, че превишението на скоростта е установено единствено със система, която не е била одобрена по предвидения законов ред към датата на установяване на нарушението (засеченият автомобил не е спрян за проверка към момента на извършване на нарушението, а актът за установяване на административно нарушение е съставен впоследствие въз основа на данните от трафик радара и системата за видеоконтрол) и резултатите от нея не могат да се използват като годно доказателство, то вмененото на Г. нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед на което наказателното постановление е незаконосъобразно издадено в противоречие с процесуалните изисквания в административно наказателния процес.
Като е приел обратното и е потвърдил наказателното постановление, кредитирайки изцяло данните от системата за видеоконтрол като годно доказателствено средство с мотива, че тя не представлява средство за измерване и не подлежи на контрол по реда и при условията на ЗИ, районният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата и доказателствените факти по делото, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо касационно отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Постановеното от него съдебно решение подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, административният съд следва да постанови ново решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 34/25.05.2010г., постановено по н.а.х.д. № 566/2010г. по описа на Добричкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 497/10, издадено на 24.02.2010г. от началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Т.Т.Г. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.