Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/28.12.2010 г., гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, гр. Добрич, състав в публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
При участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 424/2010 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. /глава Х/ от АПК.
Образувано е по жалба на “РЕДИАНС” ООД, с адрес гр. Варна, представлявано от Ж.Ц.Д. и Н.П.П. и В.Г.М., ЕГН **********,***, А, 1, чрез процесуалния им представител адв. К.Д. ***, срещу заповед № ДК-09-СИР-01/04.06.2010 г. на началника на РДНСК – Добрич, Североизточен район за спиране изпълнението на незаконен строеж “Стоманена конструкция – тераса”, находящ се в гр. Балчик до алея “Дамба” и до кей за рибарски лодки с извършител В.М..
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че мотивите, изложени в същата са неоснователни, понеже не се касае за “строеж” по смисъла на ЗУТ, а за преместваем обект, което води до липса на компетентност на издателя на акта. Твърди се наличието на съществено нарушение на производствените правила, предвид неучастието в производството по издаването на административния акт на дружеството – жалбоподател “РЕДИАНС” ООД, гр. Варна.
Ответната страна изразява становище по основателността на жалбата като счита, че заповедта следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна и излага подробни мотиви.
Добричка окръжна прокуратура не е конституирана като страна по делото.
След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Фактическа обстановка:
С констативен акт № 7/21.05.2010 г., съставен от служители на РДНСК, сектор Добрич е констатирано наличието на незаконен строеж. Мястото е определено като пясъчна ивица под алея “Дамба”, гр. Балчик, пред “Рибарска борса” като е прието, че имотът представлява изключителна държавна собственост по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ. Като извършител е посочено лицето В.Г.М., което към този момент не представя строителни книжа. Към този момент не е известен собственика и възложител на обекта “РЕДИАНС” ООД, гр. Варна. Строежът е описан като е посочено, че върху оформена пясъчна ивица са изпълнени стоманобетонови фундаменти с размер 50/50 см с височина около 1м. над пясъка, върху коти са циментирани стоманени колони 20/20 см. Със стоманени греди била оформена конструкция на ниво терен “Дамба” с размери около 18 м. дължина и 12 м. ширина. Върху същата имало монтирани дървени талпи, служещи за под и изпълнена метална конструкция с височина 3 метра на колоните. Към акта е начертана окомерна скица със съответните размери и описания. Същият е връчен на В.М. като в акта е посочено правото на възражения в 7-дневен срок, считано от 22.05.2010 г.
Видно от констативен протокол от 01.06.2010 г. /л. 22 от д./, срещу акта не са постъпили възражения.
С процесната заповед № ДК-09-СИР-01/04.06.2010 г на началника на РДНСК – Добрич, Североизточен район за спиране изпълнението на незаконен строеж “Стоманена конструкция – тераса”, находящ се в гр. Балчик до алея “Дамба” и до кей за рибарски лодки с извършител В.М.. По делото е приета заповед № РД-13-269/14.05.2010 на началника на ДНСК-София, с която са предоставени правомощия на издателя на процесната заповед по реда на чл. 224 от ЗУТ.
Съобщения за издаването на заповед № ДК-09-СИР-01/04.06.2010 г на началника на РДНСК – Добрич, Североизточен район, по реда на §4, ал. 1 от ДР на ЗУТ са залепени на таблото на Община-Балчик и на обекта, чието изпълнение се спира.
Едва в настоящото производство, жалбоподателите правят съответните възражения, посочвайки, че строежът е изпълнен със строителни книжа върху общински терен и представлява прилежащ навес към функциониращ обект – пицария “Микадо” със ЗП 222 кв.м. Приложени са инвестиционен проект – конструктивна и архитектурна част, разрешение за поставяне и договор за наем от 05.05.2010 г. /л. 8-12 от д. и л. 23-28 от д./.
По делото е приета също така Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община – гр. Балчик.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото. Същата е приета в с.з., проведено на 25.10.2010 г. след поставянето на допълнителна задача и съответния отговор на вещото лице. По първоначалното заключение се посочва, че фактическите констатации, изложени в констативен акт № 7/21.05.2010 г. отговарят на действителното фактическо положение, “строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ представляват само стоманенобетоновите фундаменти, които са трайно свързани с терена, металната конструкция и навеса представляват преместваем обект. Посочено е също така, че законовите изисквания били спазени и необходимите строителни книжа били налице. В допълнителната СТЕ е посочено, че към м. август навесът е монтиран и се ползва по предназначение. Посочва се също така, че са бетонирани само фундаментите, върху които стъпва стоманената конструкция и при демонтаж на конструкцията на пясъка биха останали само бетонови фундаменти с височина 45-50 см. В същото време обаче, в обяснителната записка към инв. проект, конструктивна част – на л. 28 от д. е посочено, че се извършва обетониране на металната конструкция и на анкерните болтове, с които е прикрепена към фундамента металната конструкция.
От правна страна:
Възраженията на жалбоподателите са неоснователни.
Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК същият следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая волята на органа относно упражненото от него право е ясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо посочените факти е изцяло допустим и възможен. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, но при нарушения на материалните норми.
Като правно основание за издаване на процесната заповед правилно е посочена разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ.
В хода на производството по издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на процесуалния закон.
За да бъдат приети за съществени нарушенията на производствените правила би следвало, ако не бяха допуснати да се получи резултат, различен от крайния изход на спора. Известният и определил се като изпълнител на обекта В.М. е присъствал по време на проверката, приключила с констативен акт № 7/21.05.2010 г., който му е бил надлежно връчен. Действително, същият не е бил редовно уведомен за издаването на процесната заповед, но този порок не се отразява на законосъобразността на акта, а има значение единствено по отношение правото на жалба, което е било надлежно упражнено в настоящото производство. Въпреки, че не са били уведомени, предвид неузнаването от страна на органа, “РЕДИАНС” ООД, гр. Варна, в качеството си на заинтересувана страна по делото, в хода на настоящото съдебно производство упражнява в пълен обем правото си на защита като прави съответните възражения и представя доказателства, но въпреки това съдът намира, че същите са неоснователни.
Основен в производството е въпросът, дали изградения навес, предмет на заповедта за премахване, представлява “строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ или преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и на Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община – гр. Балчик. Съгласно заключението по назначената СТЕ, единствено фундаментите на които е поставена конструкцията на навеса представляват “строеж”. Останалата част от конструкцията не представлява такъв, а преместваем обект, според заключението. Съдът не намира, че такова разделяне на обекта е възможно, а и не намира, че конструкцията на изградения навес представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ: “Върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).” Това е функционалното определяне на един обект като преместваем, а различна е техническата характеристика, която би го определила като такъв. В тази законова разпоредба са посочени изчерпателно обектите, които биха могли да бъдат преместваеми и сред тях не попада навеса предмет на заповедта за премахване. Същият не представлява самостоятелен търговски обект – павилион, маса, кабина, нито пък елемент на градското обзавеждане по подобие на изброените в разпоредбата – спирки, пейки, осветителни тела и др.
От друга страна, за да бъде определен един обект за преместваем неговата техническа характеристика следва да бъде такава, че същият да би могло да бъде преместен в цялост, без да бъдат разрушен. Това в случая е невъзможно. Макар и да не е посочено изрично в заключението по СТЕ, то не би могло изградената конструкция да бъде преместена без да се изреже от фундаментите, а и не става ясно как това би могло да стане без да се нареже и унищожи. Освен това без да лежи върху фундаментите, които безспорно представляват “строеж”, същата не би могло да бъде разположена на посоченото място, което представлява пясъчна ивица – плаж. След като част от обекта – фундаменти, представлява строеж и при трайното прикрепване, посредством болтове и обетониране на конструкцията над нея, при невъзможността за преместване на целия обект, то същият следва да се счита в цялост за “строеж” по смисъла на закона. Допълнителен аргумент в тази посока дава и чл. 2, ал. 1 от НРУППОТ на Община-Балчик, според който следва обектите да не са трайно свързани с терена и да не нарушават целостта на настилката под тях. В случая не само, че се нарушава “целостта” на настилката под обекта, но и със същия се пречи на основното предназначение на терена, върху който е поставен. Същият представлява пясъчна ивица – плаж, съгласно заключението на СТЕ и видно от снимковия материал, а и не се оспорва от страните по делото. Предназначението на същия е за рекреативни процедури на гражданите и не следва да бъде използва по посочения начин като се изграждат бетонови фундаменти, върху същия. Нещо повече, няма спор, че плажовете представляват изключителна държавна собственост по силата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и за да бъде поставен какъвто и да било обект върху тях следва да бъде учредена съответна концесия от държавата и да се процедира по напълно различен от използвания ред. Община – Балчик никъде не посочва в приетия по делото договор за наем акт за общинска собственост, но дори и такъв да беше налице, то това не би променило факта, че имотът представлява изключителна държавна собственост, с оглед декларативния му, а не правопораждащ характер.
При липсата на редовно издадено строително разрешение, по реда на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, при наличието на съответните строителни книжа – архитектурен проект и строителен надзор, както и на сключен валиден концесионен договор със собственик на имота – държавата, изграденият обект – навес, предмет на заповед за спиране изпълнението № ДК-09-СИР-01/04.06.2010 г. на началника на РДНСК – Добрич, Североизточен район, представлява незаконен “строеж”.
От изложеното следва, че обжалваната заповед е законосъобразно издадена, в съответствие с материалния закон и процесуалния закон, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена.
По делото се претендират разноски от жалбоподателите, но същите са неоснователни, предвид отхвърлянето на жалбата. Такива не се претендират от ответната страна, поради което не следва да се присъждат на същата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “РЕДИАНС” ООД, с адрес гр. Варна, представлявано от Ж.Ц.Д. и Н.П.П. и В.Г.М., ЕГН **********,***, А, 1, чрез процесуалния им представител адв. К.Д. ***, срещу заповед № ДК-09-СИР-01/04.06.2010 г. на началника на РДНСК – Добрич, Североизточен район за спиране изпълнението на незаконен строеж “Стоманена конструкция – тераса”, находящ се в гр. Балчик до алея “Дамба” и до кей за рибарски лодки с извършител В.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: