Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 10.08.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети август две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №373/2010 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.118 от КСО във връзка с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от Й.Д.Т. *** срещу Решение №9/05.05.2010 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д. с което е оставено в сила Разпореждане №**********/12.03.2010 г. на Началник отдел администрация “Пенсии” при ТП на НОИ гр. Д. с което е отказано на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО при условията на втора категория труд.
В жалбата се твърди, че процесното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на административнопроцесуалните норми. Твърди се, че трудът положен от Й.Т. като “леяр” за обажалвания период по тежест и вредност е равностоен на този в леярските цехове и леярското производство на черни метали, поради което е приложимо правилото на чл.67, ал.1 от ПКТП /отм./.Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да върне преписката с указания за решаване по същество. Претендира се присъждането на съдебни и деловодни разноски.
Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ гр. Д., чрез упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт Л.Ц., оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна, а решението на Директора на ТП на НОИ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Със заявление вх. №18009/28.12.2009 г., Й.Д.Т. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд. За доказване на правото си на ранно пенсиониране същият е представил пред пенсионния орган трудова книжка, удостоверение от “Д.” АД гр. Д. /в производство по несъстоятелност/ от което е видно, че Т. е работил като “леяр формовчик в БФРЧ” от 05.03.1985 г. до 31.12.1999 г. -14 год, 9 месеца и 6 дни; удостоверения за заеманите длъжности и вида на полагания труд при различни работодатели. С Разпореждане №**********/12.03.2010 г. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване /ръководител на отдел пенсии/ в ТП на НОИ гр. Д. е отказало отпускането на пенсия за ОСВ с мотиви, че заявителят няма необходимия, съгласно §4, ал.1 от КСО във вр. с чл.68 от същия кодекс сбор от осигурителен стаж и възраст. Преценено е било, че Т. е полагал труд както следва: от първа категория – 11 г. 0 м. и 6 дни, втора категория – 3 г. 10 м и 7 дни, трета категория – 18 г, 2 м и 28 дни. Като превърнат осигурителния стаж към трета категория се получава 41 г, 7 м. и 16 дни и сбор точки по чл.68 от КСО 96 г. Разпореждането е било обжалвано по реда на чл.117 от кодекса, пред Директора на ТП на НОИ гр. Д.. С Решение №9/05.05.2010 г., обжалваното разпореждане е било оставено в сила в частта, в която е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С нормата на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от кодекса и чл.15, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършването на минималната изискуема от закона възраст. Тези изисквания са кумулативно установени и еднакво задължителни, поради което е необходимо едновременното им наличие , за да бъде придобито право на пенсия. Конкретния спор в настоящото производство се свежда до категорията труд, при която е бил положеният от Й.Д.Т. труд на длъжност “леяр” в бригада “Резервни части” и в цех “Изработка на форми и матрици” в “Обувен завод Д.” за периода 05.03.1985 г. -31.12.1999 г., бил ли е такъв от втора категория и второ-дали, ако този стаж е от втора категория, жалбоподателят ще има необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст за придобиване право на пенсия. По делото към пенсионната преписка се съдържа удостоверение от “Д.” АД гр. Д. /в производство по несъстоятелност/, /лист 16 от делото/, от което е видно, че Й.Т. е работил като “Леяр формовчик в БФЧР” от 05.03.1985 г. до 31.12.1999 г., като в същото се казва, че трудовият стаж е от втора категория на основание т.12 от ППЗП. От ТП на НОИ Силистра е изпратен отговор до ТП на НОИ гр. Д. и до жалбоподателя от който е видно, че след извършена проверка в архивите на ОЗ “Д.” гр. Д. се установява, че Й.Д.Т. фигурира в разплащателните ведомости за периода 05.03.1985 г. – 31.12.1999 г. на длъжността “Леяр”, като през този период длъжността е била изпълнявана в цех “Заваръчни форми и резервни части” и в цех “Изработка на форми и матрици”. Във ведомостите не са отразени суми за ДОО, заповеди за назначаване и др., като от месец юни 1993 г. има отбелязано и работа във вредни условия на труд. Представени са извадки от ведомостите, от които е видно, че на жалбоподателя са начислявани допълнителни суми за условията на труда. Именно за този период следва да се установи трудът положен от Т. като “леяр” дали е бил по вредност и тежест равностоен на работниците в леярското производство по т.12 ПКТП /отм./.
Й.Д.Т. е работил в Обувен завод “Д.” гр. Д. от 05.03.1985 г. до 31.12.1999 г. като работник – леяр-формовчик. Обувен завод Д. е произвеждал детски обувки. Към завода е имало и завод за резервни части, където са се правили ходилата за детските обувки. Именно там се е намирала и леярната, където са се правили отливките за ходилата на обувките. През целия период Т. е притежавал качеството на работник в обувната промишленост. От показанията на разпитания свидетел В.К.К., който е бил директор на Завод “Д.” в периода 1986-1998 г. и има преки впечатления от характера на изпълняваната работа се установява, че леярната е била самостоятелна поради отделянето на вредни газове. Отливките са се правили от специален алуминий и ЦАМ – сплав от цинк, алуминий и мед. Именно поради спецификата на работата, освен киселото мляко на жалбоподателя са му се предлагали безплатен обяд и привилигировани отпуски и втора категория труд на работа. Според него професията на леяря в тяхното производство е била специфична, тъй като се леят специални метали. И не на последно място свидетелят твърди, че се е работило при много висока температура. Другите двама свидетели, разпитани по делото, които също са били преки очевидци на трудовата дейност, изпълнявана от Т. потвърждават думите на свидетеля Киров. Свидетелят Митев допълва, че помещението е било отделено заради отделянето на много вредности при топене на метала и при леенето на формите “металът се лее при 600 градуса и се отделят вредности”. Същият допълва, че при леенето на ДУР алуминий се поставят и допълнителни химикали. От показанията на свидетеля Христов става ясно, че цехът за леене е бил отделен, за да не пречи на останалите работници, поради отделянето на въглероден окис, защото се работи само с цветни метали. Показанията и на тримата свидетели кореспондират изцяло с твърденията на жалбоподателя. Извършваната работа от леяря е съчетание на условията на труд по т.12 ПКТП /отм./ с работно място “Леярен цех” и т.31б от ПКТП /отм./, като работник занимаващ се с леене на ходилни детайли.
Втора категория труд е призната по т.12 от ПКТП /отм/ на работници, инженерно-технически работници до началник цех, включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т.4а, буква Н. Следователно законът признавана всички работници в леярското производство на черни метали първа или втора категория труд. Предвид тази нормативна уредба, за да се причисли труда на жалбоподателя към втора категория следва работата му да е била свързана със същата вредност и тежест на труд, т.е би следвало предприятието, в което е работил да се е занимавало с леярско производство. От гласните доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е работил във вредни условия на труда. Извършваната дейност от него е била по същество същата като на леярите и в другите отрасли. Видно и от разплащателните ведомости, жалбоподателят е получавал допълнително заплащане за вредни условия на труд, плюс всички други полагащи се бонуси. Преценявайки тези доказателства в тяхната съвкупност може да се направи изводът, че в случая е приложима общата разпоредба на чл.67 от ПКТП /отм/ и трудът на жалбоподателя може да бъде отнесен като такъв от ІІ категория, още повече и на собствено основание, трудът положен в текстилна, кожаро-кожухарска, обувна, коженогалантерийна и каучукова-обувна промишленост попада в записа на т.31, 31а и 31б за ІІ категория.
От назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът изцяло кредитира като обективна и пълна вещото лице е стигнало до заключението, че ако бъде зачетен трудовия стаж на Й.Д.Т. за периода 05.03.1985 г. – 31.11.1999 г. положен като “леяр” като такъв от втора категория и се вземе останалия му трудов стаж, същият отговаря на условията за отпускане на ЛПОСВ при условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО и чл.68 от КСО /възраст и сбор точки/, тъй като осигурителният му стаж е 45 г, 2 м. и 18 дни. Сборът от точки съобразно чл.68 от КСО е 100 год. 5 м. и 2 дни.
След преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, може да се направи изводът, че в случая е приложима общата разпоредба на чл.67 от ПКТП /отм./ и трудът на жалбоподателя може да бъде отнесен като такъв от ІІ категория. Този извод се налага от доказателствата, че тези длъжност за която административният орган твърди, че не е от втора категория е извършвана при същите условия на труд, както и дейностите които приемаме, че са извършени при втора категория труд. Чл.67 от правилника установява, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Волята на законодателя е при определяне категорията на полагания труд, когато наличните писмени доказателства не са достатъчни за пълна яснота, да бъде акцентирано върху характера и особеностите на труда – чл.104, ал.1 от КСО.
Предвид така установеното, съдът приема, че с оглед характера на производството, категорията труд, полаган от жалбоподателя за периода 05.03.1985 г. – 31.11.199 г. в ОЗ “Д.” гр. Д. е от втора категория, тъй като попада в групата на работници в леярското производство на черни метали, посочени в т.12 от ПКТП /отм./ и с оглед на това, следва да се направи преценка на правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО, във връзка с чл.68 от КСО. Съгласно заключението на вещото лице, в този случай същият при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отговарял на изискванията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО, поради което е следвало да му бъде отпусната такава.
С оглед на всичко казано и след като в разглеждания случай жалбоподателят Й.Т. е бил придобил право на лична пенсия за ОСВ към 28.12.2008 г., към която дата е подал заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като е отговарял на изискването на §4, ал.1 от КСО, на същия неправилно не е била отпусната такава. Всички тези обстоятелства е следвало подробно да бъдат обсъдени, преди да бъдат постановени обжалваните административни актове от страна на ръководителя “ПО” и впоследствие и от Директора на ТП на НОИ гр. Д., каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл.35 от АПК, а не да бъдат тълкувани едностранчиво.
Предвид посоченото, Решение №9/05.05.2010 г. на Директор на ТП на НОИ гр. Д. с което е потвърдено Разпореждане №**********/12.03.2010 г. на началник отдел , администрация “Пенсии” в частта в която е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е поискал присъждането на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и направени разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 116 лева или общо в размер на 416 лева, за които с оглед изхода на делото следва да бъде осъден да ги заплати ТП на НОИ гр. Д..
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №9/05.05.2010 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д. с което е оставено в сила Разпореждане №**********/12.03.2010 г. на Началник отдел администрация “Пенсии” при ТП на НОИ гр. Д. с което е отказано на Й.Д.Т. да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО при условията на втора категория труд.
ВРЪЩА административната преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Д. да заплати на Й.Д.Т. *** сумата от 416 /Четиристотин и шестнадесет/ лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: