Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 17. 12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 361/ 2010 год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54 ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Д.Г.В., ЕГН **********,*** срещу Отказ на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Добрич, обективиран в писмо изх. № 10 – 08 – 338/ 12. 04. 2010 год., с който на основание чл. 62 ал. 3 от Наредба 3 на МРРБ е отказано изменение на КК и КР на с. Вранино, общ. Каварна по заявление вх. № 94 – 14027/ 06. 11. 2009 год., подадено от Д.Г.В.. /л. 6/
С жалбата се иска обявяване на отказа за нищожен, а алтернативно отмяна на същия като неправилен, като се излагат доводи за липса на фактически и правни основания при издаване на отказа, нарушение на изискванията за форма на административния акт, липса на разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начин и срок на изпълнение, подлежи ли на обжалване и пред кого. Настоява се, че КК и КР са одобрени в нарушение на закона, което не е взето предвид от административния орган.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. Ю. O. поддържа жалбата си на изложените в нея основания.
Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор /л. 20/ и настоява да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Заинтересованото лице Ж.И.Р. се явява лично и заявява, че е уведомен за исканото изменение, като няма възражение по него.
Заинтересованото лице П.В.Д. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите лица И.А.Г., Д.А.В. и В.И.В. чрез процесуалния си представител адв. Хр. Г.,***, оспорват жалбата. Настояват, че имота, който са наследили, се владее по неговите кадастрални граници, материализирани на място и че исканата промяна нарушава правата им, поради което не са съгласни с изменението, заявено от жалбоподателя.
Жалбата срещу отказ изх. № 10 – 08 – 338/ 12. 04. 2010 год. на Началника на СГКК Добрич е заведена във входящия дневник според писмения отговор с вх. № 94 – 426/ 30. 04. 2010 год. Върху самата жалба, изпратена от административния орган, няма отразяване кога е постъпила. В оспорения акт липсва указание за срока и органа на обжалване. За времето на узнаване липсват доказателства. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 140 АПК, съдът счита, че жалбата е подадена в срок, от лице, чиито интереси са засегнати с отказа, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения, като съдът, с оглед задълженията си по чл. 168 ал. 1 АПК, провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт:
Процесният отказ е издаден от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Добрич. Съгласно чл. 54 ал. 1 от ЗКИР, независимо, че не е цитиран в отказа: “Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс”. Със заповед № 300 – 152/ 29. 10. 2003 г. /служебно известна на съда/ Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – София на основание чл. 11 ал. 2 и чл. 54 ал. 1 от ЗКИР е делегирал на началниците на службите по кадастъра правомощия по издаване на заповеди по чл. 54 ал. 1 от ЗКИР за одобряване измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри в териториите в съответните области. С оглед на това отказът се явява издаден от компетентен орган.
В писмото, в което е обективиран процесният отказ, е посочено, че производството е по подадено заявление в СГКК – Добрич под вх. № 94 – 14027/ 06. 11. 2009 год. /л. 9/, както и че отказът е на основание чл. 62 ал. 3 от Наредба № 3 на МРРБ поради липса на подпис на заинтересованото лице собственик на ПИ 12173. 501 . 133. /л. 6/
В обяснителната записка /л. 11/ към преписката по издаване на оспорения отказ е вписано, че проектът за промяна се състои в правилното отразяване на УПИ кв. 13 по ПУП – ПР на с. Вранино, в кадастралната карта на землището. Посочено е, че след нанасянето на УПИ І – 158 в КК, е установено, че този имот попада върху ПИ, като в източната си част засяга ПИ 501. 133, а в западната си част върху ПИ 501. 159 /от скицата – проект /л. 16, 22/ се вижда, че всъщност са разменени указанията – в западната си част имот . 158 засяга имот . 133, а в източната – . 159/. В източната част по взаимно съгласие между собственика на имот .159 и лицето, на което е отстъпено право на строеж – Ж.И.Р. границата е променена по взаимно съгласие, като на изчертаните скици с червени линии са отбелязани новите граници на имота и с червени кръстчета са зачертани границите, които отпадат. Спорът съществува по отношение западната граница. В обяснителната записка е указано, че собствениците на имот № 501. 133 отказват да разпишат протокола за трасиране. /л. 100 – 102/ Приложен е Акт за непълноти и грешки в ПИ 501. 158 по кадастралния план на с. Вранино, общ. Каварна /л. 15/ от 29. 07. 2009 г., в който е указано, че е съставен във връзка с § 4 ал. 1 т. 2 от ПЗР на ЗКИР и съгласно приложената скица – проект по § …ал. 6 т. 6 от ПЗР на Наредба № 3 от 28. 04. 2005 год. Описано е в Акта, че след извършен оглед на място и геодезически измервания е установено, че непълнотите и грешките засягат следните поземлени имоти и представляват: неправилно отразена източна и западна граница на ПИ 501. 158 с. Вранино, общ. Каварна. Посочено е чрез подчертаване, че очертанията на сградите/ границите на поземлените имоти не съответстват на графичното им изображение в кадастралния план, като допуснатите грешки са в резултат на липса на измервания на терен при съставянето на КК, както и че съществуващите на място граници съответстват на границите, нанесени с червен цвят в приложената скица – проект. Актът е подписан само от заявителя и от представителя на Община Каварна, като собственик на имот 501. 159.
От нотариален акт № том VІІ дело 2615/ 1993 год. /л. 14/ се установява, че заявителят и жалбоподател в настоящото производство Д.Г.В. е собственик на дворно място с площ от 1800 кв. м., съставляващо парцел V /пети/ с пл. № 166 в кв. 13 по плана на с. Вранино и дворно място от 500 кв. м., урегулирано в парцел ІІ с пл. № 166 в кв. 13 по плана на с. Вранино, сега ПИ с идентификатор по КК и КР № 12173. 501. 158 с площ от 2300 кв. м. общо. /л. 16/
Заинтересованите лица И.А.Г., Д.А.В. и В.И.В. като наследници на А.Д.В. по удостоверение за наследници № 016285/ 07. 07. 2010 год. /л. 40/ са собственици съгласно нотариален акт № 58 том VІІ дело 2620/ 1993 г. /л. 63/ на дворно място с урегулирана площ от 1000 кв. м. , съставляващо парцел ХVІІ с пл. № 133 в кв. 13 по плана на с. Вранино и дворно място от 420 кв. м., представляващо 1/ 2 идеална част от дворно място, цялото от 840 кв. м., урегулирано в парцел І с пл. № 133 в кв. 13 по плана на с. Вранино.
Заинтересованото лице П.В.Д. е собственик съгласно нотариален акт № 130 том VІІ дело № 2619/ 1993 год. /л. 64/ на дворно място с площ от 960 кв. м., урегулирано в парцел ІV с пл. № 133 в кв. 13 по плана на с. Вранино, общ. Каварна и дворно място с площ от 420 кв. м., представляващо ½ идеална част от парцел І с пл. № 133 – целия от 840 кв. м. в кв. 13 по плана на с. Вранино.
Дворните места на И.А.Г., Д.А.В. и В.И.В., от една страна и П.В.Д., от друга страна, образуват един ПИ с идентификатор по КК и КР № 12173. 501. 133 /л. 24/ с площ по КК от 2810 кв. м. общо.
По делото е представена от жалбоподателя жалба вх. № ПЖ – 50/ 20. 10. 2009 год., с която същият се жали пред Кмета на Община Каварна, че съседите му от имот 133 навлизат в собствения му имот, като са изградили незаконна ограда. /л. 52/ На 1. 12. 2009 год. е изпратен отговор от Община Каварна до Д.Г.В., в който се сочи, че е извършена проверка на място, от която е установено, че има изградена ограда, за която няма издадени строителни книжа, като същевременно са получили жалба с вх. № ПЖ – 52/ 10. 11. 2009 год., очевидно от собствениците на имот 133, с приложено копие от актуална скица и скица от 2007 год. /л. 53/
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, при която вещото лице да проследи промените в ПИ 12173. 501. 133 и ПИ 12173. 501. 158 по всички планове на с. Вранино, общ. Каварна и даде отговор къде е прокарана границата съгласно ПУП – ПР от 29. 01. 2008 год. между двата имота и къде е границата съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър между посочените имоти, като обективираната на място граница на коя от двете граници съответства. /л. 65 – 72/ Назначена е и допълнителна експертиза, придружена със скици, която да даде отговор как се изменят площите на двата имота при кадастрални граници, регулационни граници и при променена граница между двата имота в случай уважаване искането на жалбоподателя.
По делото са приети Заповед № 803/ 3. 11. 1993 год. за одобряване попълване на кадастралните граници между имотите с пл. № 133 и 166 в кв. 13 /сега 158/ по плана на с. Вранино, молба от наследниците на Димо В. Паунов и наследниците на Гинко В. Паунов за нанасяне на кадастрална граница между имотите им, скица към молбата с подписи на всички лица, констативен акт за непълноти и грешки от 26. 10. 1993 год. и скица – проект към него с подписи /л. 91 – 94/.
Прието е като доказателство и Удостоверение изх. № АБ – 06 – 506/ 22. 04. 2010 год., издадено от Главния архитект, в уверение на това, че във връзка с обявеното в Държавен вестник бр. 27/ 11. 03. 2008 год. Решение № 20/ 29. 01. 2008 год. на Общински съвет Каварна за одобряване на ПУП – ПУР на с. Вранино, общ. Каварна няма постъпили възражения, поради което следва да се счита планът за влязъл в сила от 8. 02. 2008 год. /л. 7/
От така изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства се налагат следните изводи:
Със заповед № РД – 18 – 52/ 01. 04. 2008 год. на ИД на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Вранино, общ. Каварна, обл. Добрич, обнародвана в ДВ бр. 42 стр. 37, 38 от 25. 04. 2008 год. /л. 123 – 126/.
С оспорения отказ е отказана промяна на влязлата в сила кадастрална карта и регистри за с. Вранино относно имот 12173. 501 . 158, собственост на Д.Г.В., поради несъгласие на заинтересованите лица от имот 12173. 501. 133, обективирано с неподписването на Акта за непълноти и грешки и поддържано в съдебно заседание.
На първо място, жалбоподателят чрез процесуалния си представител, навежда довод за нищожност на административния акт. Вярно е, че отказът на Началника на СГКК Добрич не е именован, като в него не са посочени срок и орган на обжалване. Липсата на тези реквизити не го правят обаче нищожен, нито са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото от съдържанието на акта се установява,че се касае до отказ, а липсата на именоване, не променя това съдържание. Липсата на указание за органа и срока на обжалване, води до необходимостта от прилагане на чл. 140 АПК, съгласно който срокът се удължава в този случай на два месеца. Заявителят се е възползвал от правото си, обжалвал е акта в срок и е организирал своята защита. Нищожността като порок на административните актове няма легитимно определение, независимо че в чл. 149 ал. 5 АПК се говори за “нищожни административни актове”. При административните актове обаче едни и същи пороци водят до нищожност и до унищожаемост, в зависимост от тежестта на порока. Такъв тежък порок е липсата на компетентност. В случая оспореният отказ е постановен от компетентния за това орган, в писмена форма. С оглед горното съдът приема, че не е нищожен, тъй като е взет от компетентен орган, което вече беше обсъдено, и не е засегнат от особено тежък друг порок, който да води до неговата абсолютна недействителност.
Жалбоподателят претендира и незаконосъобразност на отказа, като сочи, че в него липсват фактически и правни основания за издаването му. Възражението на жалбоподателя, че отказът е без мотиви е неоснователно. Чл. 59 ал. 1 АПК регламентира изискването за мотиви, като постановява, че административният орган издава или отказва издаването на административния акт с мотивирано решение. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде съответния акт и то в съответния му вид и съдържание. В конкретния случай административният орган е посочил, като фактическо основание за произнасянето му подаденото конкретно заявление от Д.Г.В.. То се съдържа в преписката по постановяване на отказа и от него именно се прави извод за искане за изменение на границите. Като фактическо основание за отказа е указана липсата на подпис на собствениците на имот . 133, а като правно основание за постановяване на отказ административният орган е посочил разпоредбата на чл. 62 ал. 3 от Наредба № 3 от 28. 04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г., изм. и доп., бр. 16 от 21.02.2006 г. /”Наредбата” по – нататък/ Съгласно тази разпоредба: Скицата проект по ал. 1 е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки. Актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. При неподписване на акта от заинтересуваното лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри, за което уведомява заявителя. Текстът на посочената разпоредба е доразвитие на законовата норма на чл. 53 ал. 1 от ЗКИР, съгласно който одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят:
1. когато съдържат непълноти или грешки;
2. когато са одобрени при нарушение на закона;
3. когато се нанасят допълнителни кадастрални данни по реда на чл. 34, ал. 1.
(2) Непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, ал. 3 на чл. 53 гласи: Непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици.
Легално определение на понятието “заинтересовани лица” се съдържа в нормата на § 1 т. 13 от ПЗР на ЗКИР, съгласно която “заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 “са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението.” С поправката непосредствено биха се засегнали правата на И.А.Г., Д.А.В. и В.И.В., от една страна и П.В.Д., от друга страна, като собственици на ПИ с идентификатор по КК и КР № 12173. 501. 133, чиито граници е целта на заявлението да се коригират, доколкото за границата с имот .159 спор няма. Следователно същите са в кръга заинтересовани страни, определени в § 1 т. 13 от ПЗР на ЗКИР, които следва да изразят своето съгласие за това чрез подписване на акта за непълноти и грешки. Липсата на подпис навежда на извода за спор за материално право, индиция за какъвто са и подадените жалби, както от страна на Д.Г.В., така и от собствениците на имот 133 относно местонахождението на оградата между двата имота. Наличието на спор за материално право е абсолютна пречка за промяна на кадастралната карта и регистри съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 пр. посл. от ЗКИР и чл. 62 ал. 6 от Наредбата, което е мотивирало административния орган да откаже изменението.
Следва да се отбележи в случая, че в Акта за непълноти и грешки като мотив за изменението е изписано, че е констатирано на място, че очертанията на сградите/ границите на поземлените имоти не съответстват на графичното им изображение в кадастралния план. Това обаче се опровергава от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че границите, отразени в кадастралната карта, съответстват с точките от геодезическото заснемане, като отклоненията са минимални и в рамките на допустимото /л. 66 и л. 72/ Същевременно в съдебно заседание допълва, че кадастралната граница е действителната оградна граница в момента. /л. 77/ От допълнителната задача за изчисляване площите съответно по кадастрални, регулационни и евентуално изменени граници, се установява, че площите на двата имота варират, като отговорът за размера на имот 158 при евентуално изменение не може да бъде кредитиран, тъй като не е взето предвид, че външната граница на имота откъм имот 159 е преместена на изток в резултат на съгласие със собствениците, което води до увеличение на имота, а не до намаление, както е посочило вещото лице, тъй като е изчислявало по външни кадастрални граници.
Жалбоподателят навежда доводи за други основания, на които е следвало да бъде изменена КК и КР, различни от приетите от административния орган, а именно счита, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗКИР: Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят: 2. когато са одобрени при нарушение на закона; Съдът следва да отбележи, че когато се оспорва отказ, съдът е обвързан от основанията, на които се е позовал административният орган и следва да установи дали са били налице предпоставките за този отказ. За пълнота на изложението обаче, следва да обсъди всички възражения на жалбоподателя. В тази връзка, при липса на производство, в което да е установено нарушение на закона при одобряване на КК и КР /аргумент от неоспореното писмо от Началника на СГКК Добрич л. 123/, административният орган не би могъл да приеме факти, различни от установените, поради което тази разпоредба е неприложима, наведена с довод да не е налице необходимост от подпис, респ. съгласие на заинтересованите лица.
Изключването на необходимостта от подпис на заинтересованите лица е уредено и в разпоредбата на чл. 62 ал. 5 от Наредбата: Акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Относно конкретния случай обаче нормата на тази разпоредба е неприложима. От една страна, е налице оспорване от заинтересованите лица и факти за влязло в сила съдебно решение не изтъква никой, нито прилага доказателства в тази насока. Изключението “когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници” противоречи на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР и не следва да бъде прилагано от съда според императивната норма на чл. 15 ал. 3 от ЗНА. Това изключение въвежда основание, недопустимо разширяващо правомощията на органите по кадастър за преценка, влизащи в колизия с целта на института на изменението на кадастралния план, уреден като безспорно производство с нормата на чл. 53 от ЗКИР. Предвид изричната разпоредба на чл. 15 ал. 3 от ЗНА следва изводът, че предложение второ на ал. 5 от чл. 62 от Наредбата не може да бъде приложена като противоречаща на акт от по – висока степен.
С оглед изложеното отказът, предмет на настоящото производство, се явява законосъобразен – издаден от компетентен орган, при законодопустима делегация, при наличие на материалноправна и териториална компетентност у органа, който го е издал, не е налице превратно упражняване на власт, т. е. несъотвествие с целта на закона, изпълнени са законовите изисквания, свързани с установената форма и са спазени административнопроизводствените правила. Съществуването на фактическите основания бе безспорно установено и спрямо тях административният орган е приложил правилно материалния закон, с оглед на което оспореният акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.
Поради липса на искане за присъждане на разноски от заинтересованите лица съдът не присъжда такива.
Предвид горното, на основание чл. 173 ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Отказ на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър град Добрич, обективиран в писмо изх. № 10 – 08 – 338/ 12. 04. 2010 год., по жалба на Д.Г.В., ЕГН **********,***.
Решението е постановено при участие на заинтересованите лица Ж.И.Р., И.А.Г., Д.А.В., В.И.В. и П.В.Д..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването пред ВАС.
СЪДИЯ: