Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.05.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на осми април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя административно дело № 360 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на “ПАРРУС”ЕООД гр.София, представлявано от М.Н.Б. срещу заповед № 143/08.03.2010г. на кмета на Община Каварна, с която е наредено да се премахнат бариери и КПП, изградени в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ на входа/ изхода на паркинга в поземлен имот с кад. идентификатор № ******2, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Свети Никола, местност В.С. “Русалка”, община Каварна, собственост на “ПАРРУС” ЕООД.
Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена като твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че премахнатата бариера заедно с прилежащата й будка за пазач са съществували от началото на изграждането на вилното селище. Същата била включена като дълготраен материален актив в баланса на дружеството в раздел “съоръжения” под № 204. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрисконсулт П., поддържа жалбата и иска прогласяване нищожността на оспорената заповед, поради липса на материална компетентност на органа, издал акта. Изразява становище, че процесните обекти са строежи и като такива не могат да бъдат премахвани от кмета на общината. В писмено становище подробно излага съображенията си за нищожност, респ. за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът, кметът на Община Каварна, чрез процесуалния си представител адв.В.Величков – АК гр.София, изразява становище за правилност и законосъобразност на заповедта. Твърди, че процесните обекти са от вида на посочените в чл.56, ал.1 от ЗУТ, тъй като били за обслужване на търговска дейност. Твърди, че незаконната бариера била изградена върху общински път, чрез който се осъществявал единственият достъп до плажната ивица. Обектите били изградени без разрешение за поставяне, без одобрен проект и правилно кметът на общината е разпоредил тяхното премахване. В писмени бележки подробно излага съображенията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на оспорване. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, понеже ответникът не представя категорични доказателства за съобщаването на акта. По делото са представени две разписки за връчване, издадени от сружител на ЕКОНТ БГ, от които не може да се установи какво е връчено на адреса на управление на дружеството, поради което приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената заповед № 143/08.03.2010г., в производство по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на община Каварна е наредил премахване на незаконно изградени на входа/изхода на паркинга бариери и КПП, поставени в поземлен имот № ******2 по кадастралната карта на с.Свети Никола, община Каварна, собственост на “ПАРРУС”ЕООД. Заповедта е издадена по повод извършена на 01.03.2010г. проверка от контролните органи на община Каварна. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол от 01.03.2010г. с изх. № АБ-66-277. От данните в констативния протокол се установява, че проверката е извършена по повод жалба на рибари, жители на с.Свети Никола и че в поземления имот на жалбоподателя с кад. № ****2 в землището на с.Св.Никола, община Каварна са изградени прегради-бариери, които се контролират от служител в контролен пункт, изграден за тази цел. В констативният протокол е отразено, че същият е съставен в отсъствието на собственик, респ. управител, и че по него могат да се правят възражения. На 04.03.2010г. представителят на дружеството е подал възражение в Община Каварна с вх. № АБ-06-289/04.03.2010г. С възражението се твърди, че “бариерата е придобита като актив още по време на приватизация на дружеството и е надлежно отразена в баланса на вилно селище “Русалка””. Същата винаги била съществувала на това място, но била технически модернизирана, съгласно указания, дадени от РПУ-Каварна от 15.02.2008г. да се осигури охрана на имота. Изразено е становище, че нямало забрана за поставяне на бариери в частна собственост и същите не били оградно съоръжение.
Оспорената заповед е издадена на 08.03.2010г. и е приведена в изпълнение на 27.04.2010г., видно от заповед № 235/27.04.2010г. , заповед № 236/27.04.2010г. на кмета на Общината за привеждането й в изпълнение. За премахването на обектите е съставен констативен протокол с изх. № АБ-06-553/27.04.2010г. от служители на община Каварна, към който са приложени осем броя снимки от премахването.
Според заключението на вещото лице премахнатите контролно-пропускателен пункт и бариери са били поставени в имот № ******2, собственост на жалбоподателя, според данните в новата кадастрална карта. По картата на възстановената собственост, действала до 27.02.2008г., премахнатите КПП и бариери са попадали в поземлен имот № 67 с начин на трайно ползване-местен път, собственост на община Каварна. По делото е представен протокол за трасиране, означаване и координиране на част от поземлен имот № 31.92 по кадастралната карта на с.Св.Никола, община Каварна, въз основа на който имотът на жалбоподателя е нанесен в КК.
От обясненията на страните и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че премахнатите обекти са били поставени на асфалтов път, свързващ с.Св.Никола с плажната ивица и с вилно селище “Русалка”. Вещото лице пояснява, че премахнатите бариери и КПП са различни от поставената на входа на курортния комплекс, т.нар. “френска част”, друга бариера, която съществува и в момента.
Заключението е придружено с две приложения – извадки от кадастралната карта и от картата на възстановена собственост, в които са означени премахнатите със заповедта на кмета бариери и КПП и съществуващата към момента стара бариера.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и го приема в цялост, тъй като от двете части на заключението се изяснява местоположението на процесните обекти преди и след одобряването на кадастралната карта. Същото е компетентно и обосновано и кореспондира с останалите доказателства по делото.
С оглед обясненията на страните, заключението на вещото лице и приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установени следните факти: процесните обекти към момента на премахването им са попадали в имота на жалбоподателя; същите са поставени/изградени без строителни книжа и без разрешение за поставяне върху съществуващ асфалтов път, свързващ с.Св.Никола с вилно селище “Русалка”. От представените по делото скици се установява, че пътят, върху който са монтирани бариерите е единствен път, чрез който се осъществява достъпа до плажната ивица. В съдебно заседание от 29.11.2010г./ л.87/ процесуалният представител на жалбоподателя пояснява, че бариерите са поставени не с цел обслужване на паркинг, а с цел установяване на контролно-пропускателен режим. По делото няма данни за издавани строителни книжа за изграждане на паркинг. Видно от констатациите в протокол от 27.04.2010г. на служители на община Каварна, обектите са премахнати чрез демонтиране.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена на основание чл.57а, ал.1, т.1 във връзка с ал.3 от ЗУТ, според който обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с даденото разрешение със заповед за премахване, издадена от кмета на общината.
Спорът по делото е за характера на премахнатите обекти – дали могат да се определят като преместваеми обекти или строежи. В тази връзка се настоява за прогласяване нищожност на оспорената заповед, поради липса на материална компетентност на издателя на акта.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материално правните разпоредби на ЗУТ. Възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност е неоснователно.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности- павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане/ спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други/. А съгласно легалната дефиниция на понятието “строеж” , дадена в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, “строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Нито нормата на чл.56, ал.1, нито нормата на § 5, т.38 от ЗУТ визират изрично процесните обекти като преместваеми или строежи, поради което при определяне вида на премахнатите бариери и КПП следва да се изхожда, както от естеството им, така и от целта, с която са поставени.
При извършване на тази преценка съдът намира, че процесните обекти не могат да се квалифицират като строежи по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Същите биха били такива, ако представляват елемент или част от някой от изрично визираните в легалната дефиниция на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ обекти. По делото не се установи същите да са елемент от законно изградена постройка, ограда или паркинг, изпълнени въз основа на одобрен проект, за да се приеме, че са строежи по см. на § 5, т.38 от ЗУТ. Премахнатите бариери и КПП са самостоятелно обособени преграждения, монтирани върху асфалтов път. Същите имат характеристиката на преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ, понеже са поставени от търговското дружество за въвеждане на контролно-пропускателен режим на пътя, т.е. за обслужване на търговската дейност във вилното селище по см. на чл.56, ал.1 от ЗУТ.
Съдът намира, че процесните обекти са преместваеми и поради естеството им на такива. Същите представляват бариери с подвижно рамо и будка за охрана. От констатациите в съставения при премахването протокол от 27.04.2010г. се установява, че обектите са премахнати в цялост чрез демонтиране, а не чрез разрушаване. В случая начина на премахване на обектите потвърждава естеството им на преместваеми, по см. на чл.56, ал.1 от ЗУТ, а не на строежи.
По делото е безспорно, че за процесните обекти няма издадено разрешение за поставяне по реда на чл.56, ал.1 от ЗУТ и Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти на община Каварна, а такова се изисква с оглед цитираните разпоредби, независимо чия собственост е имотът, върху който са монтирани. Процесните обекти са поставени върху асфалтовия път за ограничаване достъпа през него до плажната ивица, без никакво правно основание и кметът на общината е компетентен да разпореди и да извърши принудителното им премахване в производство по чл.57а от ЗУТ.
Твърденията на жалбоподателя, че премахнатата бариера заедно с прилежащата й будка за пазач са съществували от началото на изграждането на вилното селище и че са включени като дълготраен материален актив в баланса на дружеството, се опровергават от събраните по делото доказателства. От доказателствата се установява, че премахнатите бариери и КПП са различни от поставената на входа на курортния комплекс, т.нар. “френска част”, стара бариера, която съществува и към настоящия момент.
С оглед горното съдът намира, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Същата съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити и е мотивирана фактически и правно. Заповедта е издадена при спазване на установеното в специалния закон административно производство по чл.57а от ЗУТ, тъй като се предхожда от съставен от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ констативен протокол, който е доведен до знанието на адресата на акта / постъпило възражение срещу констативния протокол/. Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, които да обосноват нейната отмяна.
С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата срещу заповедта е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Искането е основателно и с оглед чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Каварна сторените от ответника разноски по делото: за адвокатско възнаграждение 250 лв. по представения договор за правна защита / л.82/, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение / л.97/ и 100 лв. – внесен от ответника депозит за вещо лице / л.100/, в общ размер от 355 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на “ПАРРУС”ЕООД гр.София, представлявано от М.Н.Б. срещу заповед № 143/08.03.2010г. на кмета на Община Каварна.
ОСЪЖДА “ПАРРУС”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от М.Н.Б. – управител, да заплати в полза на Община Каварна сумата от 355 /триста петдесет и пет/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: