Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/28.06.2010г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ДАРИНА ВИТАНОВА
при участието на секретаря И.Д. и прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич П.К., разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д.№ 332 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.В. с ЕГН ********** *** срещу решение № 21 от 12.04.2010г., постановено по нахд № 487/2010г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 7139/05.01.2010г., издадено от началника на Първо РУМВР към ОДП гр.Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Твърди се още, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е допуснал разширително тълкуване на нормата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Точният прочит на разпоредбата сочи, че договор за застрахова “Гражданска отговорност” на автомобилите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение. Разширителното тълкуване чрез свързване с нормата на чл.259, ал.1, т.1 и 2 от КЗ е направено от решаващия съд в разрез с наказателното постановление и соченото в него нарушение. Твърди се, че съдът е нарушил правата на жалбоподателя, прилагайки неправилно и по свое усмотрение закона, защото той като несобственик на автомобила не може да бъде санкциониран по реда на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Излагат се още доводи, че при наличие на сключена застраховка в деня на съставянето на акта неправилно районният съд е приел, че застраховката влиза в сила на следващия ден, което би било така, ако вноските не са трета и четвърта, а се касае за сключване на нов договор за застраховане. Пледира се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, както и за присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Първо РУ на МВР – Добрич не изразява становище по жалбата.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, както и че са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение, поради което пледира за оставяне в сила решението на ДРС.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна срещу неизгодно за нея съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба срещу наказателно постановление № 7139/05.01.2010г., издадено от началника на Първо РУМВР към ОДП гр.Добрич, с което на В.П.В. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. за това, че на 04.11.2009г. около 12,20 часа в гр.Добрич по ул.”Батовска” е управлявал МПС – лек с рег. № ТХ3189ТХ без платена трета и четвърта вноска на застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 085080 – 166967 от 27.05.2009г. на “Д.” АД – София – нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел за доказана описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка. Изводът на районния съд, че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са безспорно установени е направен след внимателна и задълбочена преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите към решението са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства по делото и е даден отговор на всяко едно от възраженията на жалбоподателя.
Решението е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението и за вината на нарушителя, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Административен съд гр.Добрич счита, че изводите на РС гр.Добрич за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения са съобразени с нормите на ЗАНН. В тази връзка намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба, че съдът не бил констатирал допуснатите в хода на административно-наказателното производство процесуални нарушения. Правилно в мотивите на решението е прието, че съставянето на акта само в присъствието на един свидетел не е процесуално нарушение, аргумент за което е и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, която допуска актът да бъде подписан само от един от свидетелите. Погрешното вписване на лицето Илиян Великов Митев като свидетел при съставянето на акта също не е съществено процесуално нарушение, понеже това не е попречило да се установи извършването на нарушението и самоличността на нарушителя и не е ограничило по никакъв начин правото му на защита. В съответствие с материалния закон съдът е стигнал до заключението, че описанието на нарушението отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за нормативноизискуемите реквизити на наказателното постановление. При разграничаване на съществените от несъществените нарушения обосновано е прието, че преценката се свежда до това дали нарушението е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Съобразен е критерият, даден в ППВС №5/68г., според който въпросът дали НП е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът е допуснал разширително тълкуване на закона чрез свързване на нормата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ с т.2 от същия текст. Преди всичко никъде в решението на съда не е коментирана хипотезата на чл.259, ал.1, т. 2 от КЗ. Коментирана е хипотезата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, но само и единствено във вр. с чл.249 и чл.315 от КЗ. Според последния текст, административно наказателна отговорност носи всяко лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите, съгласно нормата на чл.249, т.1 от КЗ. От данните по делото е безспорно установено, че към момента на проверката В. е управлявал МПС, което е регистрирано на територията на РБ и във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “ГО” поради неплащане на част от разсрочените вноски по застрахователен договор от 27.05.2009г. Не са представени доказателства, че към този момент автомобилът е бил спрян от движение по реда на чл. 40 от Наредба № І-45/ 24.03.2000г. на МВР. Следователно В. попада в кръга на административнонаказателно отговорните лица и с липсата на валидно сключен договор за задължителна застраховка “ГО” при управлението на МПС е осъществил състава на административно нарушение по чл.315, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ. Действително в обжалваното наказателно постановление, а впоследствие и в решението на съда, е погрешно посочено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 259, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането, която регламентира задължението на собствениците на МПС, а не на управляващите МПС, да сключат застраховка “Гражданска отговорност”, но този порок не е съществен и не може да доведе до отмяна на НП и потвърждаващото го решение на това основание. В случая се касае за допусната фактическа грешка при посочване на нарушената правна норма, а не за неправилно приложение на материалния закон. И това е така, защото основание за ангажиране на административното наказателната отговорност на нарушителя е разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, а не погрешно посочената норма на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Този извод се подкрепя и от факта, че нарушението в наказателното постановление е описано по същия начин, както в акта за установяване на нарушение, и няма съмнение, въпреки известната непрецизност във формулировката му, че то се състои в управление на МПС – собственост на трето лице, без валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”, което се субсумира под нормата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Обстоятелството, че административно наказващият орган и след това съдът не са съобразили, че административно наказателната разпоредба е самостоятелна правна норма, която съдържа в себе си и диспозиция, и санкция, и може да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма, т.е. тя съдържа в себе си всички необходими признаци, за да може да се приложи и за да се разбере съдържанието й, не е довело до неяснота на обвинението и накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
По съществото на спора аргументирано съдът е приел, че представеното от жалбоподателя копие на застрахователна полица за застраховка “Гражданска отговорност”, издадено от “Д.” АД – София само потвърждава фактическите констатации в акта и наказателното постановление, че към датата на проверката не е имало валидно сключена задължителна застраховка. Това е така, тъй като в полицата е отбелязано, че застраховката е валидна от 0,00 часа на 05.11.2009г., т.е. от деня, следващ проверката на контролните органи.
По изложените съображения, Административен съд гр.Добрич счита, че оспореното решение не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.1 от АПК.
Воден от гореизложеното, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 12.04.2010г., постановено по нахд № 487/2010г. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: