Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 07. 06. 2010 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора З.Т. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Т. Милева к. адм. д. № 266/ 2010 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба подадена от Н.Г.Д. *** срещу Решение № 37/16.03.2010 год. по нахд №460/ 2009 год. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление №1537 от 24.08. 2009 год. на Началника на РУ на МВР Албена, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182 ал. 1 т. 4 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, както и на основание Наредба № Із – 1959/ 2007 год. на МВР са отнети 7 /седем/ контролни точки от общия размер на водача.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Жалбоподателят сочи, че съдът не е мотивирал своето решение, което е съществено процесуално нарушение. Твърди, че с оглед възможността за отклонение при отчитане на скоростта и превишението само с 1 км от по – лекия състав на нарушение, този процент следва да бъде отчетен в полза на водача и да му бъде наложено по – лекото наказание, което съдът не е обсъдил. С излагането на последния довод очевидно се пледира за неправилно приложение от страна на районния съд на материалния закон, касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК поради неотчитане специфичните характеристики на техническото средство и определяне на неправилна квалификация на деянието, а именно в по – висока степен на наказуемост.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Ответникът – РУ на МВР Албена не взема становище по жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил изцяло наказателно постановление №1537 от 24.08. 2009 год. на Началника на РУ на МВР Албена, с което на Н.Г.Д. за нарушение по чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, както и на основание Наредба № Із – 1959/ 2007 год. на МВР са отнети 7 /седем/ контролни точки от общия размер на водача, за това че на 14.08.2009 г. в 21.35 часа в КК Албена до пощата, като водач на МПС – лек с рег. №Тх 8868 ТХ управлява л. а. със скорост 71 км/час при разрешена 40 км/ час, с което виновно е нарушил чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата. Скоростта е измерена с техническо средство ТР-4D, фабр. №482.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счел е, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и НП, т. е. че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът е анализирал обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, и е приел, че при тяхното издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.
Касаторът твърди, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на нарушение по съответния текст, като се има предвид възможността за даване на отклонение при констатирането на скоростта от техническото средство. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе, наказващият орган проверява акта за неговата незаконосъобразност и отчита възраженията направени по него. В случая очевидно наказващият орган не е отчел възраженията на водача за възможността за грешка при измерване на скоростта, както и че съмнението с оглед разпоредбата на чл. 11 ЗАНН във връзка с чл. 303 НПК следва да се тълкува в полза на дееца. В случая се касае до превишение от 31 км/ час, указано в АУАН. Същевременно съгласно Техническото описание и инструкцията за експлоатация на техническото средство ТР – 4D /лист 22-30 въззивното дело/, т. 3 Технически характеристики, за съответното измервателно средство е допустима грешка при измерване на скоростта от +/- 1 км/ час. Доколкото за административнонаказателната отговорност като квалификация именно този 1 км/ час е от значение, административнонаказващият орган е следвало да отчете техническите характеристики и да наложи наказание при по – лекия състав, а именно по чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП, тъй като е възможно водачът да е управлявал с превишение 32 км/ час, но е възможно да е управлявал и с превишение от 30 км/ час, което изисква друга квалификация на деянието. Като е сторил противното, той е издал едно незаконосъобразно НП, което е следвало да бъде установено от БРС. Потвърждавайки НП в този му вид, съдът е постановил своето решение в противоречие с материалния закон. Това е така, защото не само в Инструкцията и техническото описание на измервателното средство, а още в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239/ 24. 10. 2003 год. /ДВ бр. 98/ 7. 11. 2003 год./ нормативно е предвидена такава допустима грешка. Съгласно чл. 745 от тази Наредба радарният скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на моторни превозни средства чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер. В чл. 756, ал. 1 от същата Наредба е предвидено, че максимално допустимата грешка при проверката на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал е плюс минус 1 км./ч. или плюс минус 1% за скорости над 100 км/ч. Тъй като нормативно предвидената допустима грешка при отчитане на скоростта на моторно превозно средство с радарно устройство води до приложение на по – благоприятна за нарушителя правна норма, то съобразно и правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде приложена именно тази норма. По тези съображения съдът счита, че отговорността на нарушителя следва да бъда ангажирана не на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон предвид нормативно предвидения толеранс от плюс минус 1 км/ час за погрешно отчитане на фиксираната с радарното устройство скорост. Направените от касационния състав изводи налагат решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намалено наказанието на глоба от 100 лв. и съответно след влизане в сила на НП бъдат отнети не 7, а 3 контролни точки от общия размер на водача на основание чл. 4 ал. 1 т. 11 от Наредба № Із – 1959/ 2007 год. на МВР.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №37/ 16.03. 2010 год. по нахд №460/2009 год. на БРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №1537 от 24.08. 2009 год. на Началника на РУ на МВР Албена, с което на Н.Г.Д. за нарушение по чл. 21 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като НАМАЛЯВА на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП наложеното на Н.Г.Д. наказание за нарушение по чл. 21 ал. 2 от Закона за движение по пътищата на “глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.