Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и девета година в състав
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело № 238 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.Б.П. ***, чрез процесуален представител адв. С.Б. – ВАК срещу Заповед №ДК-09-02/12.03.2010 г. на Началник сектор Добрич, РДНСК Североизточен район, с която е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж “Вилна сграда” в поземлен имот 02508.4.15 по кадастралната карта на местност “Овчаровски плаж” гр. Балчик с възложител Е.Б.П. на основание чл.224, ал.7 от ЗУТ.
Жалбоподателят излага доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорвания акт. Твърди, че още преди да придобие имота вследствие наводняване на съществуващата в имота сграда от канализационни повреди в края на 2008 г. е започнат ремонт, при който са се срутили някои от зидовете и във връзка с това спешно са предприети укрепителни мероприятия за запазване на зидовете на старата сграда и усилване на стоманобетонната плоча на първия етаж. Счита, че това са действия предприети за предотвратяване на аварии в строителството и поради това не са приложими разпоредбите на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148 от ЗУТ. Навеждат се доводи и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Конкретно не се оспорва, че няма разрешение за строеж, но се оспорва, че извършените действия представляват незаконен строеж, като се твърди, че не се касае за нов строеж по смисъла на закона, а за извършване на неотложни действия целящи запазване на вещта във вида, в който тя е съществувала. Претендира се да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед на Началника на РДНСК Добрич, Североизточен район.
Ответникът по делото – РДНСК гр. Добрич, чрез мл. юрисконсулт З.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че изградената постройка има всички белези на строеж, съгласно легалната дефиниция дадена в ДР на ЗУТ. Сградата не може да се квалифицира като търпима, съгласно правилата на ЗУТ и липсват данни да има процедура по узаконяването на същата. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа, поради което е незаконен такъв съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нот.акт №28, том V, дело 412/09 от 21.08.2009 г. И.Й.И. и Н.Б.И. продават на Е.Б.П. ПИ, дворно място с площ от 389 кв.м., №02508.4.15 по кадастралната карта на вилна зона “Овчаровски плаж” в землището на гр. Балчик, област Добрич.
Съгласно скица на ПИ от 16.11.2009 г. в дворното място е отбелязана и сграда със застроена площ от 66 кв.м.
На 24.02.2010 г.служители на РДНСК Добрич, Североизточен район са извършили проверка на строеж “Едноетажна вилна сграда” намиращ се в гр. Балчик, местност “Овчаровски плаж”, ПИ 02508.4.1.15 по кадастралната карта, собственост на Е.Б.П. ***. Проверката е извършена в присъствието на строителя на обекта И.Й.И.. Установено е, че за строежа няма одобрен проект, няма издадено разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка, няма протокол за определяне на строителна линия и ниво и няма заповедна книга. Установеното на мястото на проверката контролните органи квалифицирали като нарушение по смисъла на чл.148, ал.1 от ЗУТ. За резултатите от проверката, извършена в присъствието на строителя на обекта И.Й.И. от гр. Варна бил съставен Констативен акт №4 от 24.02.2010 г. Констативния акт е връчен на пълномощника на жалбоподателя на 01.03.2010 г..
Въз основа на установените факти и обстоятелства в хода на административното производство, началникът на РДНСК Добрич, Североизточен район е приел от правна страна, че е налице хипотезата на незаконен строеж, поради извършено без наличие на действащ ПУП, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж в територия в която е наложена строителна забрана, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148 от ЗУТ и на основание чл.224, ал.7 от ЗУТ е разпоредил спиране изпълнението на незаконния строеж.
По делото е представена Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС с която е наложена строителна забрана в свлачищните райони за териториите на община Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, съгласно приложения №№1-4, която заповед е действаща и към момента.
С оглед твърденията от страна на жалбоподателя, че в имота е имало наводнения, които са разрушили съществуващата постройка, съдът служебно е изискал справка от “ВиК” гр. Добрич, район Балчик дали при тях е отразена канализационна повреда в местността “Овчаровски плаж”. В отговор на искането в нарочно сведение от Началника на Район ВиК Балчик е казано, че в процесната вилна зона няма изградена канализационна мрежа, която да отвежда отпадните води до ПСОВ и поради това и няма отразен такъв запис за канализационна повреда в техните дневници.
По делото е изслушано заключение от съдебно-техническа експертиза, което като неоспорено от страните, съдът възприема за обективно изготвено. От заключението и от обяснението на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 18.10.2010 г. се установява, че за района няма разработен и одобрен ПУП-ПР. При оглед на място, същото е констатирало, че построеното съответства на параметрите залегнали в Констативен протокол №”/24.02.2010 г. на РДНСК – изградена е в груб строеж нова едноетажна постройка, с двураменно стълбище в югозападния ъгъл за втори етаж. Постройката е с носеща стоманобетонова конструкция – колони и плоча монолитно изпълнение и тухлени ограждащи е преградни стени. Няма видими белези от съществуваща стара постройка.
По искане на жалбоподателя са допуснати до разпит при водене и двама свидетели, които потвърждават твърденията на оспорващия, че в имота е имало стара постройка и поради многократните наводнения се е наложило нейното укрепване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 във вр. с чл.214, т.3 от ЗУТ, подадена е в срок от легитимирано лице, с правен интерес.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно задължението, установено в чл.168, ал.1 от АПК съдът извърши служебна проверка на оспорения АА и установи, че същият е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма – мотивирана писмена Заповед. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в ЗУТ, които да мотивират неговата отмяна. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от компетентни длъжностни лица и съобщен на жалбоподателя.
За да е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е необходимо строежът да е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Констатациите за извършилите проверката технически органи, залегнали в констативния акт, не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя. Спорно е дали в случая се касае за “строеж” или за дейности по чл.151 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Легалната дефиниция на понятието “строеж” се съдържа в §5, т.38 от ДР на ЗУТ и съгласно него надстройките на сгради и техния основен ремонт, реконструкция и преустройство с и без промяна на предназначението им са строеж. За да е налице “строеж” по смисъла на ЗУТ, не е необходимо изграждането на нов обект, за такава дейност се считат и всички преустройства, съставляващи основен ремонт, реконструкция или преустройство на вече изграден обект, независимо дали се променя неговото предназначение.
Понятието “основен ремонт” също има легална дефиниця в §5, т.42 от този закон: “Основен ремонт” на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Също така в т.44 на същата правна норма се казва: “Реконструкция” на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Възражението на жалбоподателя, че не е извършил ново строителство, а укрепване на съществуващата сграда е неоснователно. От една страна от доказателствата по делото се установява, че извършените строителни работи не са твърдените от жалбоподателя “ремонт и укрепване”, тъй като строежа е изцяло нов. От друга страна възражението, че се касае за строеж, съвпадащ изцяло с обема на старата, заварена в имота сграда, не игнорират изискуемостта на строително разрешение, което е изискуемо във всички хипотези на ново строителство и ремонтни дейности, с изключение на тези по чл.151 от ЗУТ, в чието приложно поле не попада процесния строеж. Или както за ново строителство, така и за реконструкция е необходимо издаване на разрешение за строеж.
Отделно от това независимо, че от събраните гласни доказателства се установява, че в имота е съществувала сграда, като такава е нанесена и в кадастралната карта, по документ за собственост постройка в процесния имот не съществува, т.е. единствено може да се касае за изградена незаконна постройка, която би следвало първо да се узакони, а евентуално след това да се извършват “укрепителни” действия целящи запазване на веща във вида в който тя е съществувала.
Съгласно чл.137, ал.3 и чл.148 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени по закон и в съответствие с действащия ПУП и одобрените инвестиционни проекти. В настоящият казус безспорно се установява, че изграденият от жалбоподателя строеж е незаконен и при липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, следва да се приеме, че строително-монтажните работи подлежат на спиране по чл.224, ал.7 от ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна. Възможността за узаконяване означава допустимост на построеното по действащите правила, норми и архитектурно-технически изисквания. В случая при липса на разработен и одобрен ПУП-ПРЗ, попадането на имота в свлачищна зона и при пълна липса на изискуеми книжа, такава възможност не е налице.
Предвид изложените съображения Административен съд Добрич и на основание чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.П. *** против Заповед №ДК-09-02/12.03.2010 г. на Началник сектор Добрич, РДНСК Североизточен район.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: