Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/04.05.2010г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При участието на прокурора З.Т. и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д. № 211/2010 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.К.М. *** срещу решение № 7/29.01.2010г. по н.а.х.д. № 2757/2009г. по описа на ДРС, с което е изменено наказателно постановление № 674/15.10.2009г. на директора на ТД на НАП – Добрич, с което на жалбоподателката, на основание чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение на чл.355, ал.1, във вр. чл.7, ал.4 от КСО, като е намален размера на глобата на 50 лева. Жалбоподателката счита решението на съда за незаконосъобразно поради неправилно и неточно прилагане на материалния закон и иска същото да бъде отменено.
Ответникът ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Излага обстоятелства, че жалбоподателката не е внесла в срок осигурителни вноски само за един месец, че макар и по-късно същите са внесени, че това е инцидентно невнасяне на осигурителните вноски, поради което в случая е налице малозначително извършено административно нарушение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С обжалваното решение районният съд е изменил наказателно постановление № 674/15.10.2009г. на директора на ТД на НАП – Добрич, с което на И.К.М., на основание чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, като е намалил размера на глобата на 50 лева. С процесното наказателно постановление касаторката е била санкционирана за извършено административно нарушение на чл.7, ал.4 от КСО за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнила задължението си да внесе дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО за м.март 2009г. в законоустановения срок – до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, като същите са внесени на 02.07.2009г. В мотивите си съдът е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и визираното в НП нарушение е безспорно доказано. Съдът не е споделил становището на жалбоподателката за маловажност на деянието по съображения, че в случая се касае за формално административно нарушение, което не предполага настъпването на каквито и да са негативни последици за фиска. За осъществяването на самото нарушение се съди единствено от наличието на съставомерните обективни признаци на състава, поради което самото неизпълнение на задължението в законоустановения срок влече и съответната административнонаказателна отговорност на субекта. По отношение на наложеното административно наказание решаващият съд е приел, че се явява завишено по размер и не съответства тежестта на нарушението, което е първо по рода си и е извършено при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. И след като е преценил, че едно административно наказание в размер на законоустановения минимум би съответствало на тежестта на нарушението и ниската степен на обществена опасност на дееца и би отговорило на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, както и на изискванията за определяне на наказанието, залегнали в нормата на чл.27 от ЗАНН, районният съд е стигнал до окончателния извод, че следва да намали размера на наложеното наказание, в какъвто смисъл е постановил и крайния си съдебен акт.
Така постановеното решение е неправилно. След като правилно е установил фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил обоснования и законосъобразен извод, че описаното в акта и НП нарушение е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно наказателното производство (твърдяното от жалбоподателката съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е налице, защото, макар и непълно, съдържащото се в НП описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, е достатъчно ясно, за да разбере тя в какво я обвиняват, за което говори вида и начина на организираната от нея защита), районният съд неправилно е преценил, че извършеното нарушение не се явява “маловажен случай”. Изводите на съда в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.
Преценката за “маловажност” следва да се прави на базата на фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО касаторката не е внесла в законоустановения срок дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО за м.март 2009г., с което е извършила административно нарушение на чл.7, ал.4 от КСО. Безспорно е обаче също така, че, макар и със закъснение от около три месеца, тя все пак е внесла дължимите осигурителни вноски, като е представила и необходимите платежни документи за това, както и че е признала извършването на нарушението още при подаване на писмените си възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Действително визираното в акта и в НП нарушение е на формално извършване – самото невнасяне в срок на дължимите осигурителни вноски до 10 – то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, осъществява състава на нарушението по чл.7, ал.4, във вр. чл.355, ал.1 от КСО. При все това не може да се пренебрегне факта, че става дума за забавено изпълнение на парично задължение само за един единствен месец – м.март 2009г., т.е. касае се за изолиран, инцидентен случай на административно нарушение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум. С оглед на това и с оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението, направеното самопризнание, липсата на данни за повторност на нарушението, личността на нарушителя, която очевидно не е с висока степен на обществена опасност, ниската стойност на предмета на нарушението, характерът на деянието, при което закъснението в заплащането на дължимите осигурителни вноски не е голямо и не е довело до неблагоприятни последици за фиска, административният съд намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на КСО и покрива белезите на “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Затова, като е приел обратното и е изключил приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН по отношение на извършеното нарушение, районният съд неправилно е тълкувал и приложил закона.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС, преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на съда е направена в нарушение на закона, поради което и постановеният от него акт, с който е изменил атакуваното наказателно постановление, е неправилен и незаконосъобразен. И макар че в жалбата липсва такова оплакване, съдът е длъжен да го съобрази с оглед на задължението му за служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, още повече, че основният довод в касационната жалба за неправилност на акта е най-вече неточното прилагане на закона. Последното налага отмяната на обжалваното решение и, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление поради маловажност на случая.
Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във р. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 7/29.01.2010г., постановено по н.а.х.д. № 2757/2009г. по описа на Добричкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 674/15.10.2009г. на директора на ТД на НАП – Добрич, с което на И.К.М. ЕГН ********** ***, на основание чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение на чл.355, ал.1, във вр. чл.7, ал.4 от КСО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: