Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/21.07.2010 г., гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, гр. Добрич, състав в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
При участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 197/2010 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. /глава Х/ от АПК.
Образувано е по жалба на М.Ж.П., ЕГН ********** и П.В.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.Р.А.,***, срещу заповед № ДК-10-04/09.02.2010 г. на началника на РДНСК-Добрич, Североизточен район, с която е прекратено образуваното административно производство, отхвърлена е жалбата срещу разрешение за строеж № 549/14.12.2009 г., издадено от главния архитект на Община, гр. Добрич и е потвърдено същото.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния закон, както и незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж до степен на нищожност. Твърди се, че мотивите, изложени в същата са неоснователни, понеже жалбоподателите не са давали своето съгласие в предвидената в закона форма за издаването на разрешение за строеж като между тях и титуляра на разрешението за строеж е налице висящ спор за делба на имота, в който се предвижда преустройство.
Ответната страна изразява становище по основателността на жалбата като счита, че заповедта следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
Заинтересуваната страна А.Р., чрез процесуалния си представител изразява становище по основателността на жалбата като счита, че заповедта следва да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна и излага подробни аргументи.
Добричка окръжна прокуратура не е конституирана като страна по делото.
След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателите като съпрузи, съгласно нот.акт № 174, том ІІ, д. № 700/84 г., са съсобственици в равни идеални части на 1/3 идеална част от масивна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., построена в поземлен имот, представляващ дворно място, с площ от 705 кв.м. /по к.скица/ и 660 кв.м. по акт за собственост, , с адрес гр. Добрич, ул. “Хр.Ботев” № 46. Собственик на 2/3 идеални части от посочения имот, съгласно нот.акт № 100, том ІХ, д. № 3315/1991 г. е заинтересуваната страна по делото А.Н.Р.. Същите, по силата на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ са заинтересувани страни и имат право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Фактическа обстановка:
Със заявление от заинтересувана страна А.Р. е започнато производство по издаване на строително разрешение за преустройство на съществуваща жилищна сграда в обекти с общественообслужващ характер – два магазина за промишлени стоки. Представен е изработен инвестиционен проект по части архитектура, конструктивна, ВИК и ЕЛ. Налице е извършена оценка за съответствие като комплексен доклад от лицензирана фирма консултант. Със същата се гарантира, че са спазени изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ по отношение съответствието на техническите решения с изискванията за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции, пожарна безопасност, опазване здравето и живота на хората, опазване на околната среда по време на строителството и ползването, взаимна съгласуваност между частите на проекта, както и пълнота и структурно съответствие на инженерните изчисления и други необходими изисквания за разрешаване на строежа. Заявлението за съгласуване е придружено от съответните, изискуеми по закон документи. С нотариално заверена декларация от 17.07.2007 г., нотариус Ю.Д. рег. № 2353, подписана от двамата жалбоподатели е дадено съгласие за преустройство на част от съществуващо жилище, находящо се на адрес гр. Добрич, ул. “Хр.Ботев” № 46 в магазин, съгласно одобрен архитектурен проект от име и за сметка на инвеститора А.Р. и заявяват, че при извършване на делбата на съсобствената сграда, преустроената в магазин част ще бъде поставена в негов дял. След датата на издаване на разрешението за строеж, на 30.12.2009 г., пред нотариус в гр. Памплона, приет по делото под ормата на легализиран превод /л. 16-18/ жалбоподателите оттеглят даденото съгласие за преустройство с посочената декларация. По делото е прието съдебно определение № 181/04-03.2010 г. по гр.д. № 672/2009 г. на ВКС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 34/09.05.2008 г. по гр.д. № 1997/07 г. на ДРС. С това решение е допусната делба на две сгради, построени в парцела, първата с ид. № 72624.619.85.3, със застроена площ от 98,32 кв.м., втората представляваща пристройка към първата, представляваща имот с ид. № 72624.619.85 и застроена площ от 72.13 кв.м. при дялове от 2/3 идеални части на А.Р. и 1/3 на М.П.. В това производство не е участвал съпруга на М.П. – П.П.. По делото са приети също така 2 бр. съдебни удостоверения от ДРС, г.о., от които е видно, че гр. д. № 1997 /2007 г. е за делба и е висящо като е насрочено за 10.05.2010 г., както и че е образувано гр. д. № 1313/2010 г. за постановяване на нищожност на с.р. № 34/09.05.2008 г. по гр. д. № 1997/2007 г.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото. Съгласно заключението по същата, при издаването на разрешението за строеж са спазени всички законови изисквания по отношение на предвиденото застрояване като се касае за реконструкция и промяна на предназначението на съществуваща жилищна сграда, понеже се предвижда подмяна и засягане на съществени конструктивни елементи. Посочва се наличието на несъответствия между даденото съгласие за преустройство на част от сградата и издаденото разрешение за строеж, но това са въпроси от правен характер и не следва да се обсъждат като заключение. В заключението се посочва, че преустройството засяга застроена площ от северната сграда в размер на 72,20 кв.м., която е с обща застроена площ от 98 кв.м.
С процесната заповед на директора на РДНСК се приема, че издаденото разрешение за строеж е издадено в съответствие със законовите изисквания и в предвидената от закона форма.
От правна страна:
Възраженията на жалбоподателите са основателни.
Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК същият следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая волята на органа относно упражненото от него право е ясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо посочените факти е изцяло допустим и възможен. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, но при нарушения на материалните норми.
Като правно основание за издаване на процесната заповед правилно е посочена разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ.
Действително, в хода на производството по издаване на разрешение за строеж № 549/07.12.2009 г. са допуснати нарушения на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ: “Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Според този текст, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Тази норма е единствената, уреждаща хипотезата на разрешаване на строеж в съсобствен урегулиран поземлен имот. Формата на даване на съгласие в този случай е договор в нотариална форма. Такъв при издаване на разрешението за строеж за преустройство на жилище не е изготвян от съсобствениците в имота, които са жалбоподателите и А.Р., инвеститор. Направената декларация, нотариално заверена от страна на жалбоподателите представлява изявление в частен документ, което няма характера на договор и не изпълнява законовото изискване в тази посока. Действително, в приложимата разпоредба на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ е предвидена възможността съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда да може да се преустрои с промяна на предназначението му за магазин или за други обслужващи дейности, извън тези по ал. 3, при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и ако се осигури самостоятелен вход извън входа и общите помещения на жилищните етажи като в тези случаи се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обекта. Следователно изискването за нотариално заверено съгласие е на собствениците на собствениците на жилища – непосредствени съседи на обекта, а не на съсобствениците в този имот. Волята на законодателя е ясна – да се даде максимална гаранция срещу злоупотреби при даване на съгласие за извършване на преустройство в съсобствен имот, което е възможно единствено, посредством сключване на договор в нотариална форма. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на заинтересуваната страна за неприложимост на нормата на чл. 183 от ЗУТ, понеже не се касаело за нов строеж. След като законът изисква издаване на строително разрешение при преустройство на жилищен имот, несъмнено се касае за извършване на строителство, още повече, че в случая се касае за реконструкция, съгласно заключението на вещото лице и засягане на основни конструктивни елементи на сградата. Това се потвърждава и от легалната дефиниця на понятието “строежи“, регламентирано в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, според който такива са “надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.” Няма пречка при дадено съгласие за преустройство на сграда, когато това е необходимо и присъщо за целите на това мероприятие, да бъде извършена реконструкция на жилищната сграда. За целта обаче е необходимо изричното съгласие в предвидената от закона форма от съсобствениците на имота. В настоящата хипотеза, направената нотариално заверена декларация включва единствено съгласие за преустройство на част от съществуваща сграда в УПИ от жилищна в магазин като при делба, преустроената в магазин част да бъде поставена в дял на инвеститора. Не е уточнено каква част от сградата ще подлежи на преустройство, но следва да се тълкува, че се касае за част, съответстваща на идеалната част от имота, собственост на А.Р. – 2/3 от имота. Съгласно заключението на вещото лице, в строителните книжа е предвидено цялостно реконструиране на съществуващата сграда, която изцяло се преустройва в два магазина /не един, както е посочено в декларацията/ и засяга имота несъмнено и по отношение на частта, собственост на жалбоподателите. С одобреното разрешение за строеж, при предвиденото строителство в проекта, се излиза извън рамките на даденото съгласие от жалбоподателите, което несъмнено е за много по-малка по обем строителна дейност в имота от разрешената от административния орган, както по отношение на частта от имота, собственост на жалбоподателите, така и по отношение на характера на извършеното преустройство, което не би следвало да включва и реконструкция на цялата сграда. При така издаденото разрешение за строеж биха се засегнали правата на собственици в имота на жалбоподателите като се предреши висящ спор за делба между страните при евентуалното му реализиране. Липсата на съгласие, относно преустройството на съсобствения имот към момента на издаване на строителното разрешение е очевидно, с оглед и на висящото дело за делба на същия по посочения начин в съдебното решение по гражданското дело. Да се решават по административен ред спорни гражданскоправни въпроси е недопустимо и неправилно.
От изложеното следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразно издадена, в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
По делото не се претендират разноски от жалбоподателите, поради което присъждането им не следва да се обсъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ДК-10-04/09.02.2010 г. на началника на РДНСК-Добрич, Североизточен район, с която е прекратено образуваното административно производство и е отхвърлена жалбата на М.Ж.П., ЕГН ********** и П.В.П., ЕГН ********** *** срещу разрешение за строеж № 549/14.12.2009 г., издадено от главния архитект на Община, гр. Добрич и е потвърдено същото като
ОТМЕНЯ разрешение за строеж № 549/14.12.2009 г., издадено от главния архитект на Община, гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: