Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….
гр. Добрич, 08.03.2010 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари,през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
с участието на прокурора А.А. при секретар И.Д. изслуша докладваното от съдия М.Георгиева КАД № 783/ 2009 год.,и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Митница Добрич чрез ст. юрисконсулт Анна Шулева против решение №100/30.11.2009 год. на Районен съд, гр. Добрич по н.а.х.д. № 868/2009 год., с което е отменено изцяло наказателно постановление № 13/ 2008 год. от 30.05.2008 год. на Началника на ТМУ-Добрич, с което на “ТУ ГАЙС” ЕООД, гр. Шумен, местност “Сусурлука”, автосервиз, находящ се под автосервиз Мото Пфое, БУЛСТАТ 127511447, представлявано и управлявано от С.М.И., ЕГН **********, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 680 лв., представляваща 100 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 233, ал. 4 от ЗМ,поради липсата на стоката е присъдено да заплати нейната равностойност /представляваща митническата стойност на стоката/ в размер на 2935 лв. и е прекратено производството по делото.
В жалбата си касаторът твърди, че е неправилен извода на районния съд, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок. Изразява становище, че жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗМ, според която в тези случаи наказателното постановление влиза в сила два месеца след издаването му. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и прекратяване на производството по делото поради процесуална недопустимост на жалбата. Оплакванията на касатора се свеждат до неправилно приложение от страна на районния съд на закона, касационно основание по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура, гр. Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване решението на въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с жалба на “ТУ ГАЙС” ЕООД, гр. Шумен, местност “Сусурлука”,автосервиз,БУЛСТАТ 127511447, представлявано и управлявано от С.М.И., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 13/ 2008 год. от 30.05.2008 год. на Началника на ТМУ-Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 680 лв., представляваща 100 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 233, ал. 4 от ЗМ,поради липсата на стоката е присъдено да заплати нейната равностойност /представляваща митническата стойност на стоката/ в размер на 2935 лв.
С много подробни мотиви районният съд е приел, че подадената жалба не е просрочена и че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗМ поради ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес. Наказателното постановление е изпратено по пощата с обратна разписка, на която е отбелязано, че пратката не е потърсена, което не означава, че е налице хипотезата на чл. 232, ал. 2 от ЗМ. Освен това посочения в писмото адрес на получателя на пратката не е бил пълен.Районният съд е взел предвид и недостатъчната активност на административния орган при действията му по връчване на наказателното постановление, което също го е мотивирало да не приложи нормата на чл. 232 , ал. 2 от ЗМ. Приемайки, че нарушителят е узнал за издаденото наказателно постановление на 10.04.2009 год. и е подал въззивната жалба на 17. 04. 2009 год., т.е. в рамките на законоопределения срок, съдът я е разгледал като допустима.
Съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения и издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.По отношение на нарушението съдът е приел, че същото е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Приел е също така,че законосъобразно за извършеното нарушение административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.
Нарушението е извършено на 14.11.2006 год., на която дата стоката на санкционираното дружество е декларирана на режим внос с ЕАД № 2100/4-6778/14.11. 2006 год. и на която дата е избегнато частично заплащане на митни сборове и други публични държавни вземания,събирани от митническите органи.С оглед датата на извършване на нарушението, съдът е обосновал извод, че към дата 18. 11. 2009 год., на която дата е проведено последното заседание по съдебното дело, са изтекли повече от три години от датата на извършване на нарушението.Основавайки се на чл. 11 от ЗАНН, съдът е приложил разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която всяко административно-наказателно преследване се погасява с изтичането на срок от три години от извършване на нарушението, независимо от спирането или прекъсването на давността и независимо от субекта на административно-наказателната отговорност. Воден от тези си изводи, съдът е отменил наказателното постановление и е прекратил съдебното производство поради изтичане на абсолютната давност за реализиране на административно-наказателната отговорност на юридическото лице.
Касационният състав споделя изводите на съда относно допустимостта на жалбата,липсата на съществени нарушения на производствените правила в административнонаказателното производство и наличие на административно нарушение,но не споделя извода ,че поради изтичане на абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал.3,във вр. с чл. 80, ал.1 ,т. 5 от НК,приложими на основание чл.11 от ЗАНН,административно-наказателната отговорност на търговското дружество не може да бъде ангажирана и производството по делото следва да бъде прекратено.Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредби от общата част на НК, без да ги визира изрично по текстове, при което положение приложението им предполага съответното тълкуване.
Систематичното място на правните норми относно давността в НК е в глава девета “Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”. Трите предвидени основания за това са смърт на дееца, амнистия и давност, като те са обстоятелства, които са пречка единствено за реализиране на наказателната отговорност, а не такива, които я изключват. Такива са липсата на обществена опасност поради малозначителност или явна незначителност на обществената опасност /чл. 9, ал. 2 от НК/, гражданския арест /чл. 12а от НК/, оправдания стопански риск /чл. 13а от НК/. На второ място, това са обстоятелствата, изключващи вината, а именно: грешката /чл. 14, ал.1 от НК/, случайното деяние /чл. 15 от НК/ и изпълнението на неправомерна заповед /чл.16 от НК/. Те са пречка деянието да бъде квалифицирано като престъпление, в случаите на ЗАНН-деянието да бъде квалифицирано като нарушение. Както се посочи по-горе, давността е обстоятелство, което води до погасяване на наказателното преследване, тя е пречка за реализиране на наказателната отговорност по отношение на дееца и се свързва с изтичането на сроковете, предвидени в НК, чиято продължителност е определена съобразно вида и размера на предвиденото наказание за съответното престъпление. ЗАНН не препраща към разпоредбите на НК, които я уреждат. Обстоятелствата, изключващи отговорността, са уредени в общата част на НК-глава втора, раздел първи и са пречка деянието въобще да бъде квалифицирано като престъпление. Те са, които при точното прилагане на чл. 11 ЗАНН намират приложение.
При тези съображения, касационният състав счита, че институтът на погасителната давност, вкл. и абсолютната такава, не намира приложение по отношение на наказателното преследване за административните нарушения, тъй като приложението на норми от НК по аналогия е недопустимо. Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от съпоставянето на разпоредбите на чл. 80 НК и чл. 34, ал. 2 ЗАНН. За извършени административни нарушения чл. 13 от ЗАНН предвижда, че могат да се налагат административни наказания глоба, обществено порицание и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като давностния срок за преследването им, на осн. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, би бил две години, като с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, той не би могъл да надвиши 3 години и започва да тече от довършване на деянието. Три години би бил срокът на абсолютната погасителна давност за всички административни нарушения, поради вида на наказанията, които се предвиждат по чл. 13 от ЗАНН. Горното правило от общата част на НК би довело до изключване приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН в случаите на административни нарушения по посочените закони. Абсолютният давностен срок за наказателно преследване от 3 години, изчисляван съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК би бил по-къс от срока за съставяне на акта за установяване на административно нарушение напр. по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /5 г./, като и двата започват да текат от извършване на нарушението.Ако се приеме, че давностните срокове, респ. абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 НК имат приложение относно отговорността за административните нарушения, безмислено би било предвиждането на по-дългия от него срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, защото не може да бъде приложен, след като са изтекли трите години абсолютна давност за случаите, когато нарушението е извършено преди повече от 3 години от откриването му.
Аргумент в подкрепа на тезата за неприложимост на института на погасителната давност по НК към административните нарушения е и обстоятелството, че приложението й би довело до изравняване по правна последица “погасяване на наказателното преследване” на извършителите на нарушения, визирани в първата хипотеза на чл. 34, ал. 1 ЗАНН /за които преклузивния срок за съставяне на АУАН е една година от извършване на нарушението, т. е. по леки или с по-ниска обществена опасност нарушения/ с тези, визирани във втората хипотеза на текста / данъчни, митнически, валутни и пр., т.е. с по-висока обществена опасност/, за които преклузивният срок за съставяне на АУАН е две години, и съответно с тези, визирани в ал. 2 на чл. 34 ЗАНН, за които преклузивния срок за съставяне на АУАН е 5 години, респ. обществената опасност е най-висока, с което на практика извършителите на нарушения от първата група се поставят в по-неблагоприятно положение в сравнение с извършителите от втората и третата група. Очевидно, не такъв е разума на ЗАНН. Той не третира еднакво извършителите на административни нарушения, тъй като предвижда различни времеви срокове за ангажиране на административно-наказателната им отговорност в зависимост от вида на нарушението.
По изложените съображения, касационния състав счита, че прилагайки абсолютната давност по НК към конкретното административно нарушение, районният съд е приложил неправилно материалния закон, на което основание решението следва да бъде отменено,а Наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 222., ал. 1,във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 100 от 30.11.2009 год. на Районен съд, гр. Добрич, постановено по н.а.х.д. № 868 по описа на съда за 2009 год., с което е отменено наказателно постановление №13 от 30.05.2008 год. на Началника на ТМУ-Добрич, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13 от 30.05.2008 год. на Началника на ТМУ-Добрич, с което на “ТУ ГАЙС” ЕООД, гр. Шумен, местност “Сусурлука”, автосервиз, находящ се под автосервиз Мото Пфое, БУЛСТАТ 127511447, представлявано и управлявано от С.М.И., ЕГН **********, за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 680 лв., представляваща 100 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 233, ал. 4 от ЗМ,поради липсата на стоката е присъдено да заплати нейната равностойност /представляваща митническата стойност на стоката/ в размер на 2935 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………
ОСОБЕНО мнение на съдия Милена Георгиева по решение,постановено по касационно н.а.х.д.№783/09 по описа на Административен съд Добрич.
Не споделям решаващите изводи на мнозинството в касационния състав,че ЗАНН не препраща към разпоредбите на НК, които уреждат давността,а към обстоятелствата,които я изключват и са пречка деянието да бъде квалифицирано като нарушение.В чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания, наред с обстоятелствата,изключващи отговорността е посочено, че по въпросите за вината,вменяемостта и др.се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго.Сроковете,визирани в чл. чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания са преклузивни,а не давностни, предвид което считам,че относно давността за погасяване на административно-наказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби и следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и чл.81 от НК.Не съм съгласна,че при прилагането на абсолютната давност в съответствие с цитираните разпоредби от НК,би довело до изключване приложението на разпоредбата на чл.34,ал.2 ЗАНН, в случаите на нарушения по посочените там закони.Абсолютният давностен срок за наказателно преследване от 3 години,би бил по-къс от срока за съставяне на АУАН например по чл.32,ал.1 ,т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. В чл.11 от ЗАНН,уреждащ въпросите за вината и др. е въведено условието “… освен ако ЗАНН не предвижда друго.Видно е,че по отношение нарушенията на законите визирани в чл.34,ал.2 законодателят е предвидил друго по отношение на административнонаказателната отговорност ,респективно вината на нарушителя. В конкретния случай обаче,нарушението не попада в тази хипотеза,предвид което считам,че абсолютната давност по отношение административнонаказателното преследване на ответника по делото е изтекла.
Административен съдия:
: