Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 1. 03. 2010 год.
Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова
при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 761/ 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Т.М., ЕГН ********** ***, партер, адв. С.Р., чрез адв. С.Р., редовно упълномощена, против мълчалив отказ на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич за издаване на удостоверение по молба с вх. № АО-02-003 003/ 3. 12. 2009 год.
В жалбата се изтъква, че във връзка с участие в търг, обявен със заповед на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич, жалбоподателят е депозирал на 3. 12. 2009 год. молба до Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич да му бъде издадено удостоверение, че няма прекратени договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд поради неиздължаване на паричните задължения по тях по см. на чл. 47в, ал.1, т. 6, пр. първо от ППЗСПЗЗ. В рамките на законоустановения срок от 7 дни по см. на чл. 57, ал. 2 от АПК не е издадено исканото удостоверение, нито е отказано изрично издаването му. Изразява се становище, че е налице мълчалив отказ по см. на чл. 58 от АПК, който е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не е наемател на земи от държавния поземлен фонд и респ. няма неиздължени парични задължения по сключени договори за наем. Изразява се и становище, че попълнената от него молба по образец, предоставен от административния орган, е с по-широк текст и обхваща всякакъв вид задължения към МЗХ, включително и такива, произтичащи от заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Мълчаливият отказ на административния орган относно тази част от молбата също е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят няма друг вид задължения към МЗХ, включително и такива, произтичащи от заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като няма влязъл в сила съдебен или друг акт, с който да се установява основанието и размера на вземането. Претендира се отмяна на мълчаливия отказ и задължаване на административния орган да издаде заявеното удостоверение. С допълнителна молба /л. 15 от делото/ е направено искане за отмяна на мълчаливия отказ и по отношение на искането за издаване на удостоверение по чл. 47в, ал.1, т. 5 от ППЗСПЗЗ и, при условията на евентуалност, искане за прогласяване нищожността на мълчаливия отказ, в частта му по отношение на исканото удостоверение по чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. В писмено становище, депозирано по делото /л. 53/, ответникът твърди, че жалбоподателят незаконно /без правно основание/ ползва земи от държавния поземлен фонд. Издадени са три заповеди от Кмета на Община Тервел за принудително освобождаване на заетите от него земи, по повод на които са висящи дела в Административен съд, гр. Добрич. Издадена е и заповед за заплащане на обезщетение за неправомерното ползване на земите. С тази заповед се установяват задължения към МЗХ, а съгласно чл. 47в, т. 5, за да бъде допуснато до участие в търг лицето не следва да има задължения към държавата. По тези съображения ответникът счита, че на жалбоподателя не може да бъде издадено исканото удостоверение.
Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-10-262/ 12. 11. 2009 год. на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич на основание чл. 47ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е открита процедура за провеждане на първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под аренда за срок от пет стопански години на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ в област Добрич за стопанската 2009/2010 год. В раздел ІІІ от заповедта е посочено, че в търга могат да участват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за търговския регистър, които отговарят на условията, посочени в чл. 47в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като в т. 5 е посочено, че кандидатите не трябва да имат парични задължения към държавата или към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията, а в т. 6 е посочено условието кандидатите да нямат прекратени договори за ползване на земи от ДПФ поради неиздължаване по тях и да нямат просрочени задължения към ДФ “Земеделие”. Посочено е, че обстоятелствата по т. 5 и т. 6 се удостоверява с документ от съответния компетентен орган. С приложение № 1 към заповедта са утвърдени и тръжните условия за участие в търга, в които също са възпроизведени условията по т. 5 и т. 6 от раздел ІІІ от заповедта. В тръжните условия е уточнено, че удостоверенията по т. 5 се вземат от ТД на НАП, а тези по т. 6 се вземат от ОД “Земеделие” /очевидно за липса на прекратени поради неиздължаване на вноските договори за ползване на земи от ДПФ/ и ДФ “Земеделие” / за просрочени задължения към фонда/. Със заявление вх. № АО-02-003003/ 3. 12. 2009 год. до Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич жалбоподателят е поискал да му бъде издадено удостоверение, че няма прекратени договори за ползване на земеделски земи от ДПФ на територията на област Добрич, поради неиздължаване на паричните задължения по тях и че няма непогасени парични задължения към МЗХ от ползване на земеделски земи без правно основание от ДПФ на територията на област Добрич, съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 47в, т. 5 от ППЗСПЗЗ. Текста на молбата е по образец за физическо лице, видно от отбелязването в горния десен ъгъл. Няма данни по делото удостоверението да е издадено. В постъпилия писмен отговор по подадената жалба вх. № ПО-02-003202/ 14. 12. 2009 год. на ОД “Земеделие” ,гр. Добрич се съдържа становище, че отказа да бъде издадено удостоверението е законосъобразен с мотива, че жалбоподателят ползва без правно основание земи от ДПФ, поради което срещу него е предприета административна процедура за принудителното освобождаване на тези земи и е издадена административна заповед за заплащане на обезщетение за неправомерното им ползване. Изразено е становище, че след като жалбоподателят има задължение за плащане на обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи от ДПФ, то той има непогасени задължения към МЗХ и попада в хипотезата на чл. 47в, т. 5 от ППЗСПЗЗ. Към отговора не е приложена заповед № РД-10-316/ 21. 12. 2009 год. на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич, цитирана в него. Тази заповед не е приложена и в течение на съдебното производство, въпреки изрично дадената за това възможност от съда с определение по делото от 26. 01. 2010 год. По делото са представени и определение № 282, постановено по АД № 624/ 2009 год., определение № 281, постановено по АД № 623/ 2009 год., определение № 283, постановено по АД № 617/ 2009 год., всички на Административен съд, гр. Добрич, с които е спряно допуснатото предварително изпълнение на трите броя заповеди за изземване на имоти от Б.Т.М., представляващи земя от ДПФ. Представено е и определение от 21. 01. 2010 год., постановено по АД № 16/ 2010 год. на Административен съд, гр. Добрич, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № РД-10-316/ 21. 12. 2009 год. на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич.
За да вземе отношение по процесуалната допустимост на жалбата, съдът счита, че следва да бъде направено известно тълкуване на подаденото искане от 3. 12. 2009 год., поради съдържащата се в него вътрешна противоречивост. Искането е попълнено по изрично указание на административния орган, въпрос, който не е спорен по делото. Искането се състои от две части, първата, съдържаща искане за издаване на удостоверение за липса на прекратени поради неиздължаване на паричните вноски договори за ползване на земеделски земи от ДПФ. Искането в тази му част съвпада с първата хипотеза, визирана в чл. 47в, ал. 1, т. 6 от ППЗСПЗЗ. В тази му част искането не се нуждае от тълкуване. Във втората си част искането се отнася до издаване на удостоверение, че жалбоподателят няма непогасени парични задължения към МЗХ от ползване на земеделски земи без правно основание от ДПФ на територията на област Добрич, съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 47в, т. 5 от ППЗСПЗЗ. Тази част от искането е неясна в посока какво точно удостоверение се иска, тъй като между чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 47в, т. 5 от ППЗСПЗЗ няма нормативна връзка. Двата текста уреждат различни вземания на различни правни субекти. Вземането по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ визира частноправно вземане на МЗХ от неправомерно ползване на земи от ДПФ, докато чл. 47в, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ визира публичноправно вземане от данъци, такси или осигурителни вноски на държавата. Съдът счита, че независимо, че във втората част на искането е цитирана разпоредбата на чл. 47в, ал. 1, т. 5, текстовото съдържание на искането в тази му част дава основание да се направи извода, че се иска издаване на удостоверение за липса на задължения към МЗХ по см. на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. След така направеното тълкуване на искането във втората му част, следва да се изследва има ли жалбоподателят правен интерес от така направеното искане в двете му части. Очевидно е, че цялото искане /и в двете му части/ е подадено във връзка с участието на жалбоподателя в обявения търг за отдаване под аренда на земеделски земи от ДПФ. Поставя се въпроса следва ли жалбоподателят да доказва липсата на фактите, съдържащи се в двете части на искането, за да бъде допуснат до участие в обявения търг. Очевидно, факта, че жалбоподателят няма прекратени договори за ползване на земеделски земи от ДПФ, поради неиздължаване на вноските по тях, е необходимо да бъде доказан, тъй като това е едно от условията на участие в търга, залегнало в текста на чл. 47в, ал. 1, т. 6 от ППЗСПЗЗ, възпроизведен в раздел ІІІ, т.6 от заповедта за откриване на търга и в раздел І, т. 6 от тръжните условия, т.е. за тази част от искането си жалбоподателят има правен интерес същото да бъде издадено. Горепосоченото, обаче, не важи за втората част от искането, която, съобразно направеното от съда тълкуване, се отнася за издаване на удостоверение за липса на задължения към МЗХ по см. на чл. 36, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Издаването на такова удостоверение не попада в нито една от хипотезите на чл. 47в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, която урежда условията, на които трябва да отговарят участниците в обявяваните търгове за отдаване под наем или аренда земеделски земи от ДПФ. Липсва такова условие, както в заповед № РД-10-262/ 12. 11. 2009 год. за откриване процедурата по търга, така и в тръжните условия. Изложеното налага извода, че такова удостоверение не е необходимо с оглед заявената от жалбоподателя цел-участие в открития от ответника търг, т.е. за тази част от искането липсва в лицето на жалбоподателя защитен от закона интерес, който да поражда правото му да го направи. Жалбата в частта й за обявяване незаконосъобразността на мълчаливия отказ на ответника по отношение искането за издаване на удостоверение за липса на непогасени парични задължения към МЗХ по см. на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, респ. за обявяване нищожността на мълчаливия отказ в тази му част е недопустима поради липсата на правен интерес по см. на чл. 159, т. 4 от АПК и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Обстоятелството, че искането има такова съдържание, тъй като такива са били изискванията на ответника по делото не влияе върху извода за процесуалната недопустимост на жалбата по отношение на тази част от искането. Жалбоподателят разполага с процесуалната възможност да атакува административния акт на ответника за обявяване на резултатите от открития търг, ако тръжната комисия, поради непредставяне на удостоверение за липса на задължения по см. на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, отстрани жалбоподателя от участие в търга.
В останалата си част, т. е. по отношение на искането за издаване на удостоверение за липса на прекратени договори за ползване на земеделски земи от ДПФ поради неиздължаване на вноските по тях жалбата е процесуално допустима и по следните съображения:
В случая оспорващият е поискал от Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич да извърши административна услуга, доколкото съгласно параграф 1, т. 2, б.”а” от ДР на Закона за администрацията, такава е издаването на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, а исканото от него удостоверение за обстоятелството дали има прекратени договори за ползване на земеделски земи от ДПФ на територията на област Добрич, поради неиздължаване на паричните задължения по тях, е необходимо за осъществяване на правото му на участие в открития търг.Този извод произтича от съдържанието на искането, в което е посочено, че удостоверението е необходимо на заявителя, за да послужи пред ОД”Земеделие”, гр. Добрич, по чиято инициатива е открит търга. Несъмнено е, че административният орган е бил наясно с целта на исканото удостоверение. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт, а според чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Регламентираният в чл. 57, ал. 2 от АПК срок за издаване на акт от кръга на визираните в чл. 21, ал. 3 от АПК е за седем дни от датата на започване на производството и доколкото искането е постъпило в деловодството на административния орган на 3. 12. 2009 год., е следвало същият да бъде издаден до 9. 12. 2009 год.-работен ден /предвид липсата на данни по преписката за наличие на предпоставките на чл. 57, ал. 5, 6 и 7 от АПК, още повече, че при наличието на такива обстоятелства, административният орган следва да уведоми заявителя за удължаване на срока, каквито действия не е предприемал-арг. от чл. 57, ал. 8 от АПК/. С оглед това и предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, неиздаването на посоченото удостоверение в посочения срок, съставлява мълчалив отказ да се издаде документ от значение за упражняване на права и съставлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 от АПК, респективно е годен предмет на оспорване, съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК.
Съдът счита, въпреки че такова възражение не е правено от ответната страна, че правният интерес в полза на жалбоподателя от оспорване на процесния административен акт е налице независимо от етапа на развитие на процедурата по обявения търг. Дори същата да е приключила, правният интерес на жалбоподателя не отпада. Евентуалното му отстраняване от търга поради непредставяне на процесното удостоверение пред тръжната комисия, логичен и предвидим резултат, би породило в негова полза правото на обезщетение за евентуално претърпени вреди по см. на чл. 203 и сл. от АПК от неконосъобразния отказ за издаване на удостоверението. Поради изложеното, съдът счита, че и към момента на постановяване на настоящото решение, правният интерес от оспорване на мълчаливия отказ не е отпаднал.
Според чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливите откази подлежат на оспорване в едномесечен срок от изтичането на срока, в рамките на който административният орган е бил длъжен да се произнесе и доколкото администратвният орган е следвало да се произнесе до 9. 12. 2009 год. вкл., а жалбата е депозирана на 14. 12. 2009 год., съдът приема, че същата е в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е основателна, поради следното:
Уредбата на мълчаливия отказ в АПК сочи, че волята на законодателя е той да не бъде отменян като процесуално незаконосъобразен акт, какъвто винаги е. Следователно, съдът следва да преценява мълчаливия отказ само съобразно неговата материална законосъобразност и съответствието му с целта на закона.
Атакуваният отказ е издаден в нарушение на материалния закон по см. на чл. 146, т. 4 от АПК, което обосновава извода за неговата незаконосъобразност, поради следното:
Съдът намира, че поисканата административна услуга попада в правомощията на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич. Основанието за този извод се съдържа в тръжните условия, одобрени от самия ответник, на първа страница /в края/ от които е посочено, че удостоверенията по т. 6 от условията за участие в търга се издават от ОД “Земеделие” /имат се предвид удостоверенията, че кандидатите нямат прекратени договори за ползване на земи от ДПФ поради неиздължаване по тях, каквото е процесното/ и от ДФ “Земеделие” / имат се предвид визираните в същата т. 6 удостоверения за просрочени задължения към фонда/. На второ място, съдът счита, че по отношение на исканото удостоверение Директорът на ОД “Земеделие “ е “компетентен орган” по см. на чл. 47з, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ. Основанието за този извод се съдържа в разпоредбата на чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно която, след изтичане на срока за обжалване на резултатите от провеждане на търга директорът на ОД “Земеделие” в 14-дневен срок сключва договор за наем или за аренда със спечелилия кандидат. Следователно, директорът на ОД “Земеделие” е компетентния орган по сключването на договорите за ползване на земеделските земи от ДПФ, респ. той е и компетентния орган, който следи и за тяхното изпълнение или неизпълнение и прекратяване, включително и поради неизпълнени задължения по тези договори.
Когато е сезиран с искане за извършване на административна услуга, чието осъществяване попада в неговите компетенции, административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства въз основа на справка в съхраняваната при него документация. Същият не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана.
За да бъде издадено исканото удостоверение е необходимо заявителят да не е наемател /арендатор/ на земеделски земи от ДПФ на територията на област Добрич, или, ако е наемател /арендатор/, да няма прекратени поради неиздължаване договори. В конкретния случай в полза на жалбоподателя са налице и двете условия. По делото липсват доказателства същият като физическо лице /заявлението за исканото удостоверение е подадено именно в това му качество/ да е наемател /арендатор/ на земеделски земи от ДПФ, респ. да има прекратени поради неиздължаване договори за ползване на такива земи. Следователно, искането е следвало да бъде удовлетворено от административния орган.
Неоснователно е становището на ответника, че процесното удостоверение не може да бъде издадено, тъй като жалбоподателят неправомерно ползва земи от ДПФ, поради което е в ход административна процедура по принудителното изземване на тези земи, по повод на които са висящи АД № 617/ 2009 год., АД № 623/ 2009 год. и АД № 624/ 2009 год. на Административен съд, гр. Добрич. Неправомерното ползване на земи от ДПФ, дори и да се приеме, че такова е налице, въпреки че по делото липсват доказателства в тази насока, не влияе върху правото на жалбоподателя за издаване на исканото удостоверение. Административният орган допуска смесване между договорни и извъндоговорни правоотношения, които съществуват паралелно и независимо едно от друго. Ако жалбоподателят владее без правно основание земеделски земи от ДПФ, безспорно възниква правото на административния орган да го отстрани от тях. Това право, обаче, почива на извъндоговорно основание и е различно от правото на същия административен орган да прекрати съществуващи наемни /арендни/ правоотношения поради неиздължаване на вноските по тях, което право възниква по силата на сключени договори. Двете права възникват в полза на един и същ правен субект ОД “Земеделие”, но въз основа на различни правни основания и се упражняват по различен начин – административноправен, за първите, и гражданскоправен за вторите. Ето защо, евентуално възникналото в полза на административния орган административно право за принудително отстраняване от неправомерно заеманите земеделски земи не влияе върху гражданското му право да прекрати поради неиздължаване на сключен договор за наем или аренда, респ. не влияе върху правото на жалбоподателя да поиска издаване на документ, че няма прекратени такива договори.
Неоснователно е и становището на ответника, че жалбоподателят не може да участва в търга и респ. не може да му бъде издадено исканото удостоверение, тъй като има задължения към държавата по см. чл. 47в, ал. 1 т. 5 от ППЗСПЗЗ, произтичащи от неправомерно ползване на земи от ДПФ. На първо място това твърдение на ответника не е доказано, тъй като цитираната в отговора му заповед № РД-10-316/ 21. 12. 2009 год., установяваща, според него, вземания за обезщетение за неправомерно ползване на земи от ДПФ не е представена по делото. На второ място, вземането за обезщетение за неправомерно ползване на земи от ДПФ не е държавно вземане по см. на чл. 47в, ал.1, т. 5 от ППЗСПЗЗ, а частноправно вземане на МЗХ. На последно място, наличието на задължения в тежест на жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на земеделски земи от ДПФ, дори и да се приеме, че има такива, не влияе върху правото му да поиска издаване на удостоверение за липса на прекратени поради неиздължаване на вноските договори за ползване на ползване на земеделски земи от ДПФ поради съображенията, изложени в предходния абзац.
Предвид изложеното, съдът намира, че мълчаливия отказ на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич да издаде необходимото удостоверение по искане на жалбоподателя в частта му, отнасяща се до издаване на удостоверение за липса на прекратени поради неиздължаване на вноските договори за ползване на земеделски земи от ДПФ, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Административната преписка следва да се върне на административния орган, който да бъде задължен да издаде искания документ в законоустановения срок, като в тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 173, ал. 3 от АПК, при незаконен отказ да се издаде документ, съдът е оправомощен да задължи административния орган да го издаде, без да дава указания относно неговото съдържание.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят 10. 00 лв. направени разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса.
В останалата й част жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и производството по делото в тази му част следва да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 и чл.173, ал. 2 и 3, чл. 160 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич в частта му за извършване на административна услуга по искане вх. № АО-02-003003/ 3. 12. 2009 год. по описа на ОД “Земеделие”, гр. Добрич, подадено от Б.Т.М., ЕГН ********** ***, отнасящо се до издаване на удостоверение, че няма прекратени договори за ползване на земеделски земи от ДПФ на територията на област Добрич поради неиздължаване на паричните задължения по тях.
ВРЪЩА преписката на административния орган – Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич, като го задължава да издаде искания документ в сроковете, предвидени в чл. 57 от АПК.
ОСЪЖДА ОД “Земеделие”, гр. Добрич да заплати на Б.Т.М. ЕГН ********** ***, партер, адв. С.Р., сумата от 10. 00 лв. направени разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Т.М., ЕГН ********** ***, партер, адв. С.Р., в частта й срещу мълчаливия отказ на Директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич за извършване на административна услуга по искане вх. № АО-02-003003/ 3. 12. 2009 год. по описа на ОД “Земеделие”, гр. Добрич, подадено от Б.Т.М., ЕГН ********** ***, отнасяща се до издаване на удостоверение, че няма непогасени парични задължения към МЗХ от ползване на земеделски земи без правно основание от ДПФ на територията на област Добрич, съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 47в, т. 5 от ППЗСПЗЗ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: