Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 07.04.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на десети март, две хиляди и десета година в състав:
СЪДИЯ: Н. Каменска
при участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от съдия Н. Каменска административно дело № 681 по описа на съда за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Я.В.Я., ЕГН ********** *** срещу заповед № 1245/15.10.2009г. на кмета на Община гр.Добрич, с която е наредено жалбоподателят за своя сметка ***, разположен в северозападната част на имот с пл. № 778, включен в УПИ VІІІ-777,778, кв.40 по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич, ул.”Кирил и Методий” № 18 и да почисти имота в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите в едномесечен срок от съобщаването на заповедта.
Жалбоподателят не е съгласен с издадената заповед, счита същата за незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Твърди, че като собственик на металния гараж, построен групово с още три метални гаража има издадено строително разрешение № 695/1968г.. Не е съгласен с мотивите в оспорената заповед, тъй като счита въпросния обект за търпим строеж по см. на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Твърди, че гаражът, заедно с останалите три бил заснет и отразен в ДРП. Счита, че гаражът му не е с неподходящо местоположение и разположение, тъй като бъдещите предвиждания за канализация следвало да се съобразяват със съществуващите търпими строежи и съществувала възможност канализационния клон да бъде включен в шахтата и канализацията, която обслужва жилищния блок и която има излаз към ул.”Генерал Колев”. Счита, че за гаража може да бъде създаден траен статут. Подробно излага съображенията си в съдебно заседание и писмени бележки.
Ответникът по жалбата, кметът на Община гр.Добрич, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.К., счита заповедта за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по съображения, подробно изложени в съдебно заседание и в писмени бележки.
Заинтересованите страни Я.В.Я., Д.Г.К., С.К.К. и Р.Г.К. не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна Н.М.К. счита заповедта за неправилна и незаконосъобразно и моли да бъде отменена.
Административен съд гр.Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, намира за установено следното:
Административното производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ е започнало с изпращане на уведомление и покана до жалбоподателя, обективирани в писмо с изх. № 94Я-00-75/26.08.2009г. на кмета на Община гр.Добрич, да присъства на огледа, който ще извърши от комисията по чл.196 от ЗУТ към общината по отношение на разположените временни постройки /дървени гаражи/ в имот по ул.”Кирил и Методий”, № 18 гр.Добрич.
Писмото е връчено на жалбоподателя на 29.08.2009г., видно от приложеното към него известие за доставяне. От представената по делото административна преписка е видно, че производството по чл.195, ал.5 от ЗУТ е образувано по повод оплакванията на собствениците на съседния имот, УПИ VІІ- 758, кв.40 до кмета на общината, изразени в молба от 28.07.2009г., подадена от Г.И.П., Ж.И.Ж. и К.С.А. и в жалба от 11.08.2009г. на Г.П.. В молбата и жалбата собствениците на имоти, разположени в съседния УПИ VІІ, кв.40 твърдят, че гаражите на живущите в блока пред имота им, т.е. на жалбоподателя и заинтересованите лица, пречат за свързването и изграждането на канализация, който да обслужва собствените им сгради.
На 16.09.2009г. комисията е обследвала строеж “Четири броя метални гаражи”, разположени в северозападната част на имот с пл. № 778, УПИ VІІІ-777,778, кв.40 по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич в присъствието на собствениците им. За резултатите от проверката е съставен протокол № 3/16.09.2009г., от съдържанието на който е видно, че комисията е изслушала присъствалия на огледа Я.В.Я.. Комисията е предложила на кмета да се издаде заповед за премахване на четирите броя метални гаражи, поради неподходящото им местоположение и разположение.
Въз основа на протокола на комисията кметът на общината издава оспорената в настоящото производство заповед № 1245/15.10.2009г. срещу жалбаподателя. Факт, служебно известен на съда е, че ответникът е издал заповеди за премахване и на останалите три гаража, собственост на заинтересованите страни М.В.М., Д.Г.К., С.К.К. и Р.Г.К. и Н.М.К.. Заповедите са оспорени пред АС гр.Добрич и освен настоящото производство са образувани административни дела с № 662/2009г., № 711/2009г. и № 661/2009г., висящи към настоящия момент.
По делото са изслушани заключенията на две вещи лица- инж. Г.Т. със специалност”Промишлено и гражданско строителство” и инж. Н.К. –специалист В и К част. Заключенията не бяха оспорени от страните и съдът ги приема като доказателства по делото, тъй като са изготвени от специалисти в областта на строителството, обективни са и са в съответствие с останалите събрани доказателства.
Според заключението на вещото лице по първата експертиза гаражът на жалбоподателя е разположен в северозападната част на имот с пл. № 778, урегулиран в УПИ VІІІ-777,778, кв.40, по действащия ПУП –ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич. В представената цветна схема /приложение № 1, л.44/ вещото лице е обозначило разположението на четирите броя гаражи в съответния имот като гаражът на жалбоподателя е обозначен с № 1. Вещото лице е посочило, че същият е с размери 3 м/6 м., изпълнен е с лека метална конструкция, като стените покрива и вратата са от ламарина. Процесният гараж е свързан конструктивно единствено с гараж № 2, собственост на заинтересованите страни Д.Г.К., С.К.К. и Р.Г.К.. Поради обстоятелството, че не е конструктивно свързан с останалите гаражи № 3 и № 4, техните собственици, М.М. и Н.К. са неправилно конституирани като заинтересовани страни по делото и производството спрямо тях следва да бъде прекратено.
За доказване на обстоятелството, че четирите броя гаражи, в това число и този на жалбоподателя, са с неподходящо местоположение и разположение и пречат за изграждането на канализационен клон свързващ УПИ VІІ, кв.40 с канализационната мрежа по ул.”Кирил и Методий”, ответникът представя разрешение за проектиране на обекти по В и К част с изх. № 1451/05.08.2009г., издадено от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Добрич по искане на Гергана Иванова Петрова, в качеството й на собственик на имот с пл. № 758, включен в УПИ VІІ-758,811, кв.40 по плана на гр.Добрич. Като доказателство по делото бе приета и графичната част към издаденото разрешение- скица № С-22/10.01.2007г.
За установяване момента на изграждането на гаража, като свидетел по делото бе разпитан А.П.Х., в полза на когото е издадено представеното по делото разрешение № 695/1968г. за временен дъсчен гараж /л.11/. Свидетелят е бивш собственик на гаража на жалбоподателя, видно от представения по делото договор за покупко-продажба от 20.02.2002г. /л.12/. Свидетелят твърди, че е построил гаража през 1968г., а през 2002г. го е продал на жалбоподателя. Гаражът бил построен, съобразно дадената му строителна линия, първоначално от шперплатови плоскости, а впоследствие го направил метален. Към момента на изграждането на гаража в близост до него нямало сгради, от които да отстои.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са обективни и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. От показанията му се установява, че гараж № 1 е построен през 1968г. след изграждането на жилищната сграда, завършена през 1965г. По делото е безспорно, че жалбоподателят е собственик на жилище в четириетажната жилищна сграда, построена върху същото общинското място с пл. № 778, за който е отреден УПИ VІІІ-777,778, кв.40, въз основа на отстъпено право на строеж, видно от нотариален акт за замяна № 90, том ІІ, дело № 573/1983г. В същия поземлен имот е построен и обектът, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед.
Заповедта за премахване е съобщена на жалбоподателя на 30.10.2009г., а жалбата му срещу същата е постъпила в деловодството на Община гр.Добрич на 13.11.2009г., т.е. на 14-тия ден от срока за обжалване.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема жалбата за допустима, тъй като изхожда от адресата на оспорения акт. Същата е подадена в законоустановения срок и е срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, тъй като е с правно основание чл.195, ал.5 от ЗУТ. Съгласно чл.195, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал.1 /строежи/ да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, установени в ЗУТ. От нарочно назначена за тази цел комисия е извършен оглед на обекта, чийто собственик е бил предварително уведомен за него. Жалбоподателят е присъствал при огледа и комисията е изслушала възраженията му.
Съставен е констативен протокол, подписан от всички членове на комисията и въз основа на протокола кметът на общината е издал оспорената заповед, при спазване на процедурата по чл.196 във връзка с чл.195, ал.5 от ЗУТ.
При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че четирите броя метални гаражи /единият от които е на жалбоподателя/ са с неподходящо местоположение и разположение, тъй като допълващо застрояване в УПИ VІІІ-777,778 кв.40 не е предвидено по действащия план, а обектите попадат върху трасето и ще са пречка за изграждането на новопредвидения канализационен клон от УПИ VІІ-759,811 в кв.40 до ул.”Кирил и Методий”.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.195, ал.5 от ЗУТ, при наличието на които кметът на общината може да издаде заповед за премахване на обектите, визирани в нормата.
От заключението на вещото лице по първата експертиза се установява наличието на първата предпоставка по чл.195, ал.5 от ЗУТ, т.е., че задълженото със заповедта на кмета лице е собственик на обект по ал.1, т.е. е собственик на строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите на ответника, че допълващо застрояване в имота не е предвидено нито по действалия през 1968 г. ЗРП, нито по сега действащия подробен устройствен план, одобрен през 2006г. Според заключението не е възможно изграждането на канализационен клон от УПИ VІІ до ул.”Кирил и Методий”, съгласно издаденото от “В и К” ЕООД разрешение за проектиране на обекти по ВиК част с изх. № 1451/05.08.2009г. / л.16/, без да се премахнат и четирите броя гаражи.
В тази връзка съдът намира, че гаражът на жалбоподателя, действително е с неподходящо местоположение и разположение, тъй като попада в северозападната част на имот с пл. № 778, за който е отреден УПИ VІІІ-777, 778, кв.40. Северната част от този имот е отредена за тупик, който да обслужва УПИ VІІ-759,811, кв.40. По делото не се спори, че сградите в северно разположения УПИ VІІ-759, 811 не са свързани с уличната канализация, а се обслужват от септични ями. По тези причини по искане на собствениците им В и К ЕООД гр.Добрич е издало разрешение за проектиране на обекти по ВиК част с изх. № 1451/05.08.2009г.
За изясняване на някой обстоятелства, свързани с предвиденото изграждане на канализационен клон за обслужване на сградите в съседния УПИ VІІ-759, 811, кв.40 бе допуснато извършването на допълнителна експертиза от специалист “В и К” част, инж. Н.К.. Според заключението на вещото лице в издаденото от “В и К” ЕООД разрешение за проектиране на обекти по ВиК част ./ л.6/ и графичната част към него изрично се предвижда канализационния клон и трасето за изграждането му да премине под мястото, върху което е построен гаражът на жалбоподателя, разположен в имот с пл. № 778, за да стигне до ул.”Кирил и Методий”, както нагледно е посочено в приложение № 2 към експертизата / л.72/. Компетентно да определи трасето на новопредвидената канализация е “В и К” ЕООД. Вещото лице пояснява, че дружеството издава разрешение за проектиране след извършване на съответните проучвания с цел да се посочат двете точки за свързване – на отводнявания парцел и точката на заустване на отпадъчните води, в случая тази по ул.”Кирил и Методий”. Вещото лице по допълнителната експертиза в съдебно заседание / л.86/ категорично потвърждава заключението на вещото лице по първата експертиза, че не е възможно запазването на гаражите при изграждане на канализацията до ул.”Кирил и Методий”, поради нормативната забрана да се разполагат строежи и трайни насаждения в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на канализационните отклонения, установени в Наредба № 4 / 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според вещото лице има техническа възможност канализационното отклонение за обслужване на УПИ VІІ-759,811 да бъде изградено към ул.”Генерал Колев” като отпадъчните води да постъпят от отводнявания имот до съществуващата канализация в тупика пред жилищния блок. При този вариант се запазват гаражите, но не е възможно изграждането на дублираща канализация в тупика, тъй като ширината му не позволява това. Вариантът, според вещото лице, е изпълним, само ако всички собствениците на жилищния блок дадат съгласие отпадните води от съседния имот да се включат в съществуващата пред блока им канализация, “ВиК” ЕООД издаде ново разрешение за проектиране по новото трасе, и ако се изгради ревизионна шахта по ул.”Генерал Колев”, каквато в момента нямало.
Административен съд гр.Добрич възприема изцяло становището на вещото лице, че технически по-издържан е първия вариант, т.е. трасето за канализационното отклонение да се изгради до ул.”Кирил и Методий”, поради следните обстоятелства, визирани в заключението :
Първо, уличната канализация по ул.”Кирил и Методий” е с бетонови тръби ф500 и с по-голям капацитет от уличната канализация по ул.”Генерал Колев”, която е изпълнена с бетонови тръби ф200. Второ, дължината на трасето до ул.”Кирил и Методий” е по-малка и е по-лесно е за изпълнение и експлоатация. Трето, за заустването на отпадните води ще се ползва съществуващата по ул.”Кирил и Методий” ревизионна шахта, а по ул.”Генерал Колев” няма такава и трябва допълнително да се изгражда. Четвърто, изграждането на канализационното отклонение през имот с пл. № 778 не е поставено в зависимост от съгласието на трети лица, тъй като имотът е общински. Пречка за осъществяването на втория вариант, която може да се окаже и непреодолима е получаването на изрично писмено съгласие от всички собственици на четириетажната жилищна сграда по ул.”Кирил и Методий” № 18, вх.А и вх.Б, което е бъдещо несигурно събитие.
Така установените по делото факти водят до заключението, че действително гаражът на жалбоподателя е с неподходящо местоположение и разположение, понеже пречи за изграждането канализационното отклонение, разрешено да премине от УПИ VІІ през имот с пл. № 778 до ул.”Кирил и Методий”, като единствения възможен към датата на издаването на заповедта вариант.
Възражението на жалбоподателя, че към момента на издаването на заповедта все още не е изготвен и одобрен проект за изграждането на канализационното отклонение е без значение за законосъобразността на издадената заповед. Издаденото разрешение за проектиране на обекти по “В и К” част, в което се предвижда канализационното отклонение да бъде изградено през общинския имот дава достатъчно основания на кмета на общината да осъществи правомощията си по чл.195, ал.5 от ЗУТ, като разпореди премахването на изградения върху общинския имот гараж със статут на временен обект.
Жалбоподателят прави възражения, че гаражът се ползвал със статут на търпим строеж, който не подлежи на премахване, по см. на § 16, ал.1 от ЗУТ, тъй като за изграждането му има издадено строително разрешение. Съдът счита, че изразеното становище не намира опора в закона.
Видно от издаденото строително разрешение № 695/10.10.1968г. същото е за изграждане на временен дъсчен гараж, т.е. придобитият от жалбоподателя гараж е със статут на временен обект, тъй като по делото се установява, че действалият към момента на изграждането му ЗРП / 1968г./ не е предвиждал допълващо застрояване в имота. Освен това в случая е неприложима разпоредбата на § 16 от ДР на ЗУТ, тъй като същата се отнася за незаконните строежи, а придобитият от жалбоподателя гараж е със статут на временен обект. Същият е изграден преди влизането в сила на ЗТСУ и ЗУТ. След влизането в сила на ЗУТ статутът на временните обекти, за разлика от статута на незаконните строежи, не се урежда от § 16 от ДР на ЗУТ, а от разпоредбите на § 17 от същия закон. Параграф 17, ал.2 от ДР на ЗУТ предвижда допускането на процедура за придаване на траен градоустройствен статут на временните строежи, изградени върху държавно или общинско място. Но по делото няма данни да е била допусната такава процедура по § 17, ал.2 от ДР на ЗУТ, нито по ЗТСУ за изменение на действащия подробен устройствен план с цел временния гараж да получи траен градоустройствен статут в съществуващите му размери и вид.
Според първата алинея на § 17 от ДР на ЗУТ временните обекти могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащия ПУП, но извън случаите по чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Или с други думи законът предвижда възможност за тяхното временно запазване, само ако не са налице предпоставките за премахването им по чл.195 от ЗУТ.
По сега действащия ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на гр.Добрич, одобрен през 2006г. също не се предвижда допълващо застрояване за този имот. Следователно, временният гараж, който към момента се явява неподходящо разположен върху общинското място, понеже пречи за изграждането на канализационно отклонение, с оглед § 17, ал.1 от ДР на ЗУТ може да бъде премахнат по всяко време със заповед на кмета на общината по чл.195, ал.5 от ЗУТ.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е правилна и е съобразена с материалния закон, тъй като е издадена при наличието на всички предпоставки, визирани в нормата на чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.8 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Община гр.Добрич сумата от 150 лв., представляваща минималния размер на юрисконсултското възнаграждение за защита по административни дела.
Воден от гореизложените съображения, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 681/2009г. по отношение на заинтересованите лица М.В.М. *** и Н.М.К. ***. Същите да се заличат от списъка на лицата за призоваване.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.В.Я., ЕГН ********** *** срещу заповед № 1245/15.10.2009г. на кмета на Община гр.Добрич, с която е наредено жалбоподателят за своя сметка ***, разположен в северозападната част на имот с пл. № 778, включен в УПИ VІІІ-777,778, кв.40 по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр.Добрич, ул.”Кирил и Методий” № 18 и да почисти имота в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите в едномесечен срок от съобщаването на заповедта.
ОСЪЖДА Я.В.Я., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Община гр.Добрич сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска