Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 17.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на трети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Нели Каменска административно дело № 638 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на “Ел-Си-М” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, представлявано от управителя И.Д.Д. срещу заповед № РД-08-478/20.10.2009г. на кмета на Община Крушари, издадена в производство по чл.34 от ЗСПЗЗ, с която точка първа е наредено жалбоподателят да заплати на Областна дирекция”Земеделие” гр.Добрич сумата от 427,50 лв., а с т.2 е наредено изземване на земеделски имот № 14040- нива четвърта категория с площ от 9,500дка в землището на с.Добрич, Община Крушари, в случай на невнасяне на посочената по т.1 от заповедта сума.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и не оспорва, че дружеството обработва визираната в заповедта земеделска земя, но твърди, че ползването на земята е по силата на комасация, договорена между арендаторите в землището на с.Добрин. Иска заповедта да бъде отменена.
Ответникът, Кметът на Община Крушари, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна-Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, няма становище по жалбата.
Заинтересованата страна , Областна дирекция “Земеделие” гр.Добрич , чрез директора си представя писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита оспорената заповед на кмета на Община Крушари за правилна и законосъобразна, тъй като издадена при наличието на предпоставките по чл.34 от ЗСПЗЗ.
Административен съд гр.Добрич, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорената заповед е издадена в производство по чл.34 от ЗСПЗЗ, инициирано от заинтересованата страна Областна дирекция “Земеделие” гр.Добрич с писмо с вх.№ СС-02-4014/05.10.2009г. до кмета на Община Крушари. В писмото е направено искане лицата, които обработват земеделски земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/ да се задължат със заповед по реда на чл.34, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.6 от ЗСПЗЗ да внесат по специална извънбюджетна сметка ***, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване, като при неизпълнение – да бъде наредено изземване на имотите, включени в държавния поземлен фонд. По искане на кмета на Община Крушари общинската служба по земеделие е съставила констативен протокол от 12.10.2009г за обработваните без правно основание земеделски земи от ДПФ / л.18/. В протокола са изброени землищата на населените места в Община Крушари, земеделските имоти от ДПФ и лицата, които ги ползват без правно основание. На стр.5 от протокола, ред 33 е вписано, че жалбоподателят обработва нива в землището на с.Добрин с № 14040 с площ от 9,500 дка, което обстоятелство по делото същият не оспорва. Мотивирайки се с констатациите в протокола на общинската служба по земеделие и направеното от областна дирекция “Земеделие” искане, на 20.10.2009. кметът на Община Крушари издава оспорената в настоящото производство заповед, с чиято точка първа нарежда жалбоподателят да заплати на Областна дирекция”Земеделие” гр.Добрич сумата от 427,50 лв., а с т.2 нарежда, в случай на невнасяне на визираната сума да се изземе от ползувателя земеделски имот № 14040- нива четвърта категория с площ от 9,500 дка в землището на с.Добрин, Община Крушари.
От договор за замяна на недвижими имоти № ДА-46/13.11.2003г. / л.44/ се установява също, че имотът, представляващ нива с № 014040 с площ от 9,500 дка, четвърта категория в землището на с.Добрич принадлежи към държавния поземлен фонд. Жалбоподателят не представя доказателства, удостоверяващи правното основание за ползването на земеделската земя.
От заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза се установява, че средното рентно плащане за земеделските имоти през периода 2008г-2009г. в землището на с.Добрин, Община Крушари е 25 лв. на декар, а трикратния размер на средното годишно рентно плащане за нива, четвърта категория с площ от 9,500 дка е 712, 50 лв. Съдът приема направеното заключение като компетентно и обосновано. Същото не бе оспорено от страните и в частност от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата, намира, че същата изхожда от надлежна страна, подадена е срещу годен за оспорване административен акт. Жалбата на дружеството срещу заповедта е постъпила в Община Крушари на 29.10.2009г., т.е. на деветия ден от издаването на акта, поради което е в законоустановения срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна..
Оспорената заповед изхожда от кмета на общината по местонахождението на имота, който орган, към датата на издаване на заповедта, е имал законоустановена компетентност да издава заповедите по чл.34, ал.1 във връзка с чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ в редакцията, публ. в ДВ, бр.44/12.06.2009г. действаща към датата на издаване на заповедта – 20.10.2009г.
Заповедта е издадена в писмена форма и има съдържанието по чл.59, ал.2 от АПК. Като правно основание за издаване на заповедта кметът на общината е посочил разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която по искане на собствениците или на ползувателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. В случая, видно от документите в административната преписка, оспорената заповед е издадена на основание чл.34, ал.1 във вр. с чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, според която изземването на земите от държавния поземлен фонд се извършва при условията и реда на чл.34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила. По делото е безспорно, че въпросната нива от 9,500 дка, ІV категория, представляваща имот с № 14040, находящ се в землището на сДобрин, Община Крушари е придобита от държавата по силата на договор за замяна № ДА-46 от 23.11.2003г. Спазена е и процедурата по чл.47, ал.9 от ППЗСПЗЗ, според която при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции “Земеделие” изискват изземването им по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, видно от писмото на директора на Областната дирекция “Земеделие” гр.Добрич /л.16/ от 05.10.2009г.
По делото не се установи жалбоподателят да е ползвал земеделския имот на правно основание – договор за наем или споразумение по см. на чл.37в от ЗСПЗЗ, сключено между собственика и ползувателите, тъй като не представя такова, а е в негова тежест да докаже съществуването му.
От събраните по делото доказателства се установява единствено, че са налице материално-правните предпоставки за изземването на имота, осъществено по реда на чл.34, ал.1 във вр. с чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ – ползване без правно основание от трето лице на имот, включен в държавния поземлен фонд..
Действително, при издаването на заповедта са допуснати някой нарушения в процедурата, установена в Глава V, Раздел І, където са уредени общите правила за издаването на административните актове. Жалбоподателят не е бил уведомен за инициираното по искане на Областна дирекция “Земеделие” гр.Добрич административно производство по чл.34 от ЗСПЗЗ, поради което изобщо не е участвал в него . Съдът приема, че тези нарушения не могат да се квалифицират като съществени. За да се приеме за съществено процесуално нарушение неуведомяването на жалбоподателя за започване на производството по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, би следвало това нарушение да е лишило ползувателя на земеделския имот от право на защита срещу издадения акт или да е довело до издаване на неправилна заповед.
В настоящия случай жалбоподателят не е бил лишен от възможността да оспори заповедта, а при оспорването на същата по съдебен ред не представя доказателства за наличието на факти, различни от установените от административния орган. В този смисъл неуведомяването на жалбоподателя за започването на производството не е създало вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени.
Неоснователно е възражението в жалбата, че от съдържанието на заповедта не е ясно основанието за плащането на сумата от 427,50 лв. Ответникът е издал оспорената заповед с кратки мотиви, посочил е, че същата се издава в производство по чл.34 от ЗСПЗЗ, но не е цитирал изрично нормата на чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на която е определена сумата от 427, 50 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване. Неизчерпателното посочване от административния орган на правните основания за издаването на акта също не е основание за отмяна, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа, а следва да прецени дали от съдържащите се в административната преписка доказателства следва постановеният резултат.
Видно от съдържанието на чл.34, ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗСПЗЗ издадената заповед за изземване подлежи на незабавно изпълнение, но се предоставя възможност на неправомерния ползувател да спре предварителното изпълнение на заповедта за изземване, а дори и да иска отмяна на същата, ако изпълни условието по ал.6, т.е. ако внесе по специална сметка ***, представляваща трикратния размер на средното рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване. В производството по чл.34 от ЗСПЗЗ главното административно правоотношение е изземването на имота, а заплащането на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерно ползване е само една възможност за неправомерния ползувател да спре предварителното изпълнение на заповедта, а в последствие и да се стигне до отмяна на същата. Тази възможност е включена от ответника в заповедта за изземване в изпълнение на искането на Областна дирекция “Земеделие” гр.Добрич, направено с писмото от 05.10.2009г. /л.16/. Макар че административния орган е променил поредността на действията, разпоредени в диспозитива на заповедта, като на първо място е посочил условията по ал.6 на чл.34 от ЗСПЗЗ, а на второ-изземването на имота, то съдържанието на заповедта е съобразено с материално-правните разпоредби на закона. Тъй като е безспорно наличието на материално-правните предпоставки за изземването, осъществявано по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, лаконичните мотиви на издателя на акта също не са достатъчно основание за отмяна на същия.
Колкото до размера на посочената от ответника сума от 427, 50 лв. по делото се установи, че същата не е завишена, а е определена в интерес на жалбоподателя. Видно от заключението на вещото лице по допусната експертиза, последното е определило по-голяма стойност /712,50 лв./ на трикратния размер на средното рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване за конкретния имот. Следователно, оплакванията по отношение размера на сумата са неоснователни.
В пледоарията си по съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателя излага твърдения, че определената в заповедта сума е внесена, но не представя доказателства за това. Извършеното евентуално внасяне от жалбоподателя на определената сума е елемент от изпълнението на заповедта. Това изпълнение е условие за развиване на едно последващо административно производство / чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ/ и е неотносимо при спора за законосъобразност на заповедта за изземване, тъй като според чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
По изложените съображения съдът счита заповедта за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна. Същата следва да бъде отхвърля.
Страните не претендират присъждане на сторените разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добрички административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ел-Си-М” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, представлявано от управителя И.Д.Д. срещу заповед № РД-08-478/20.10.2009г. на кмета на Община Крушари, издадена в производство по чл.34 от ЗСПЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска