Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.03.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №595/2009 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.9б, ал.3 от Закона за местните данъци и такси във връзка с чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба от Д.С.М. *** срещу Заповед за установяване на публични общински вземания №989/25.08.2009 г. на Кмета на Община гр. Добрич относно задължения за заплащане на такса битови отпадъци. В жалбата са наведени доводи, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от лице, което не разполага с материална компетентност, също е и неправилна и незаконосъобразна, като жалбаподателката навежда доводи, че неправилно са определени данъчните и задължения. В съдебно заседание оспорващата твърди, че не е ползвала двата магазина през процесният период и поради това не дължи такса битови отпадъци. По същество на спора, моли да и бъде разсрочено вземането й от общината.
Ответникът – Община гр. Добрич се представлява от юриск. Г. К., който оспорва жалбата, като счита, че са спазени материално правните предпоставки за издаването й и моли същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Административен съд гр. Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за установяване на публични общински вземания №989/25.08.2009 г. на Кмета на Община Добрич на осн.чл.44, ал.2 от ЗМСМ, чл.9б, ал.2 от ЗМДТ и чл.15 и чл.17, ал.1 от НОАМТЦУ на Община Добрич, приета с Решение №55-4/25.02.2003 г. на Община гр. Добрич е определена такса за битови отпадъци и лихви ТБО за 2005 г., 2006, 2007,2008 и 2009 г. в размер на 3 028,24 лева, дължими от жалбоподателката.
Съгласно Нот. акт №103, том ІІ, рег. №2285, дело №303 от 03.11.2005 г.Т.З.М. е закупил недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. “Цар Петър” №2, вх. Б, разположен в партер и мецанин в жилищна сграда, блок ЖСК” Старт”, а именно магазин №1 със застроена площ от 95,32 кв.м., предназначен за търговска дейност. С нот. акт №104, том ІІ, рег. №2287, дело №304 от 03.11.2005 г.Т.М. е закупил и магазин №2, находящ се в същият имот и също предназначен за търговска дейност. С Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 09.12.2005 г.Т.М. в качеството си на собственик е декларирал нежилищните имоти, находящи се в гр. Добрич, ул. “Цар Петър” №2 като съсобствени с Д.С.М., която е съпруга наТ.З.М.. По делото не се установиха доказателства, същите от 2005 г. до издаването на обжалвания акт през 2009 г. да са подали декларация, че няма да ползват имотите през цялата година, за да бъдат освободени от сметосъбиране, сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци.
Във връзка с твърденията на жалбоподателката, че двата магазина не са се ползвали през процесния период и не са генерирани отпадъци е разпитана като свидетел М. В., която е пълномощник на жалбоподателката и се занимава с отдаването под наем на процесните обекти. Същата заявява, че единият магазин от началото на 2008 г. не работи, а другият от месец юни 2009 г. също е празен.
От правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице.
Разгледана по същество, е неоснователна.
След извършената служебна проверка за наличие на някое от основанията по чл.146 от АПК, съдът счита, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с относимите административно-производствени правила и материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
Жалбоподателят претендира нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган, като не изтъква никакви доводи в тази насока. Независимо от това, съда счита че следва да отбележи, че към момента на издаването на оспорения акт, компетентен да установи вземането за ТБО е кметът на Общината. С отмяната на чл.66, ал.2 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2005 г. действа единен режим за всички местни такси, които съобразно чл.9а от закона се събират от общинската администрация. А съгласно разпоредбата на чл.9б, ал.2 от ЗМДТ, вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината. С оглед на тези съображения съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя за нищожност на акта, поради отсъствието на материална компетентност на Кмета на общината.
Акта е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити и следователно представлява валиден административен акт.
При преценката на материалната законосъобразност на процесния акт съдът намира, че той не противоречи и на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване, т.е. с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка ***, определена от общинския съвет /чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ/. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай тези изисквания на закона са спазени от Община Добрич: има издадена заповед за определяне на районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, одобрена план-сметка ***, решение на общинския съвет, с което е определена основата и размера на таксата по видове услуги. Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ предполага възникване на задължението за заплащане на такса битови отпадъци при престиране на услугите, посочени в текста. Ако услугата е престирана /предоставена/ за района, в който се намира имота на задълженото лице, такса се дължи независимо от факта дали тази услуга конкретно е ползвана от това лице. Законът обвързва задължението за плащане на такса битови отпадъци с извършването на услугата от съответната община, а не с конкретното й ползване от страна на един правен субект или с обстоятелството че този правен субект не създава отпадъци. Този извод се налага и от тълкуването на чл. 71 от ЗМДТ, съгласно който такса по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не е предоставена от общината. Ето защо правно ирелевантно относно възникване на задължението за заплащането на горепосочените такси е обстоятелството дали конкретните имоти се ползват. Безспорно установено е, че имотите се намират в населено място и в район, в който общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. Жалбоподателката не оспорва, че някоя от услугите не се извършва, поради това съдът счита, че не е спорно по делото, че общината е извършвала реално услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населени места.
От страна на жалбоподателката в жалбата е посочено, че не е правилно определен размера на дължимата такса. В съдебно заседание от 21.01.2010 г. твърди, че за 2009 г. не е разбрала как е изчислена таксата, но същата не е поискала назначаването на съдебно техническа експертиза и в хода по същество вече не е оспорила определения размер задължения от страна на административния орган.
По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. бр.2/09.01.2009 г./.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен съд гр. Добрич
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.М. *** срещу Заповед за установяване на публични общински вземания №989/25-08.2009 г. на Кмета на Община гр. Добрич относно задължения за заплащане на такса битови отпадъци
ОСЪЖДА Д.С.М. ***, ЕГН ********** ***. Добрич юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 /Сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд гр. Добрич пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: