Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./21.06.2010г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря И.Д. разгледа докладваното от административния съдия адм. дело №517/2008г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х-та от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на П.И.Н. ЕГН ********** *** срещу решение № 32/30.07.2008г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е оставено в сила разпореждане №241-2361/23.06.2008г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което е възстановено изплащането на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката за периода от 16.06.2008г. до 03.01.2009г. в размер на 111, 31 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане поради противоречието им с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл.146, т. 4 от АПК. Твърди се, че обезщетението за безработица не е изчислено правилно, тъй като не е взета предвид заплатата на жалбоподателката за положен труд в Испания за времето от 23.02.2008г. до 17.06.2008г. Твърди се, че определеният от административния орган размер на обезщетение противоречи на Регламент 1408/71 и Регламент 574/72 на Съвета на ЕО, както и на Указанията на НОИ по тяхното прилагане. Излагат се обстоятелства, че след завръщането й от работа в чужбина жалбоподателката има нова регистрация като безработен, считано от 23.06.2008г., на основание новите изменения на Закона за насърчаване на заетостта, което не отговаря на позицията на НОИ за продължение на периода за изплащане на обезщетението чрез възстановяване на регистрацията й като безработна. Иска се отмяна на обжалваните актове и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че в случая не става дума за първоначално отпускане на парично обезщетение за безработица, а за възобновяване на изплащането на паричното обезщетение на основание чл.54д, ал.5 от КСО, поради което то не се преизчислява наново, а се възстановява във вече отпуснатия размер.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Не се спори между страните, а това се установява и от данните по административната преписка, че със заявление вх.№ 241-2230/27.09.2007г. жалбоподателката е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. С разпореждане № 241-312/21.01.2008г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич е отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателката за периода 10.09.2007 год. – 09.09.2008 год. в размер на 111. 31 лв. Срещу това разпореждане е подадена жалба от Н. пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 8/29.02.2008г. го е потвърдил. Потвърдителното решение и разпореждането са оспорени пред съда по реда на чл.118, ал.1 от КСО, като с влязло в сила решение № 4399/06.04.2010г., постановено по адм. д. № 15378/2009г., Върховният административен съд, VІ-то отделение, след повторна отмяна на отхвърлителното решение на Добричкия административен съд по жалбата на П.Н., ги е отменил поради неправилно изчисление на размера на паричното обезщетение и е върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество на искането на П.Н. за парично обезщетение по чл.54а от КСО.
Същевременно, въз основа на уведомително писмо от Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” при НОИ – София до РУСО – Добрич с изх. № **********/03.06.2008г., съгласно което испанската институция е изпратила формуляр Е-001 с вх.№ 12695/29.04.2008г., с който е уведомила, че Н. е започнала да осъществява трудова дейност в Испания от 23.02.2008г., за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица е издал разпореждане № 241-1099/10.03.2008г. за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица на лицето, считано от 23.02.2008г., на основание чл.54д, ал.1, т.1 от КСО. Това разпореждане е редовно връчено на упълномощено лице на 10.03.2008г., като в законоустановения 14-дневен срок не е обжалвано и е влязло в сила.
Впоследствие П.Н. е подала декларация вх.№241-1244/23.06.2008г. за промяна в обстоятелствата за изплащане на паричното обезщетение, с която е уведомила, че е освободена от работа в Испания, считано от 17.06.2008г. Към декларацията са приложени служебна бележка от Бюро по труда № 40888/23.06.2008г., сертификат за работа в Испания от MASIA CISCAR от 23.02.2008г. до 17.06.2008г., европейски формуляр Е-301 с данни за вида и продължителността на упражняваната трудова дейност на територията на Испания, както и за размера на месечното трудово възнаграждение, издаден от MASIA CISCAR S.A., месечни фишове за платени осигуровки и данъци от м.ІІ до м.VІ 2008г. Въз основа на тези документи и поради преустановяване на упражняването на трудова дейност по чл.4 от КСО след по-малко от 9 месеца, административния орган е приел, че са налице предпоставките на чл.54д, ал.5 от КСО и е възстановил изплащането на паричното обезщетение за безработица на Н. за периода от 17.06.2008г. до 03.01.2009г. в размер на 111, 31 лева, като е издал разпореждане №241-2361/23.06.2008г. Като основен мотив за издаването на акта е посочен представения формуляр Е-301 за завършен осигурителен период. Разпореждането е връчено на 24.06.2008г., като в законоустановения срок Н. го е обжалвала пред директора на ТП на НОИ – Добрич поради несъгласие с определения размер на парично обезщетение поради това, че не е съобразен с представения формуляр Е-301 след завръщането й от работа в Испания и с получаваната от нея заплата там. С атакуваното в настоящото производство решение по-горестоящият административен орган е оставил в сила обжалваното разпореждане по съображения, че в случая не са налице условия за отпускане на ново парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО, а се възобновява изплащането на отпуснатото вече такова с разпореждане № 241-312/21.01.2008г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТН на НОИ – Добрич, поради което не се преценяват наново данните, необходими за изчисляване на размера на паричното обезщетение, а то се възстановява във вече отпуснатия размер от 111, 31 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи : Оспорваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.54д, ал.5 от КСО, посочена като правно основание за издаване на потвърденото по административен ред разпореждане, ако на лицето е било отпуснато парично обезщетение за безработица и е прекратено поради започване на трудова дейност по чл.4 от КСО, при всяко преустановяване на дейността след по-малко от 9 месеца, изплащането на ПОБ се възстановява (ако са налице останалите условия) за оставащия към датата на прекратяване период, като лицето следва да подаде декларация по образец в 7-дневен срок от прекратяване на трудовата дейност, съгласно чл.3, ал.4 от НОИПОБ на МТСП. За да се пристъпи към възстановяване на изплащането на обезщетението за безработица, обаче, следва да е налице не само отпаднало основание за прекратяване и подадено заявление за това (в случая тези предпоставки са налице и за тях между страните няма спор), но и придобито при условията на чл.54а, ал.1 от КСО парично обезщетение за безработица, което да е безспорно установено по основание и размер с влязло в сила разпореждане за отпускане на ПОБ на ръководителя на осигуряването за безработица. И това е така, защото правото на парично обезщетение по чл.54д, ал.5 от КСО е функция от правото на парично обезщетение по чл.54а от КСО и е пряко обвързано от размера и срока за изплащане на последното. В този смисъл неоснователен е доводът в жалбата, че при определяне на размера на обезщетението е следвало да се вземе предвид заплатата на Н. за положения от нея труд в Испания за периода между отпускането и възобновяването на паричното обезщетение, защото паричното обезщетение се възстановява във вида и в размера, в който е било отпуснато, до изчерпване на определения в КСО период. Фактът, че жалбоподателката е регистрирана наново в Бюрото по труда, считано от 23.06.2008г. (така служебна бележка от БТ – Добрич на л.14 от делото), не обосновава извода, че се касае за първоначално отпускане на парично обезщетение за безработица, защото новата регистрация за безработица е резултат от прекратяването на предишната поради започване на работа, за която лицето е било осигурено по реда на чл.4 от КСО, и не е в пряка зависимост от отпускането, прекратяването и възстановяването на ПОБ. Аргумент в подкрепа на този извод е и самия характер на заявлението, инициирало производството, което съставлява декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ, а не първоначално постъпило заявление за отпускане и изчисляване на ПОБ.
Затова, след като принципно правилно е преценил, че не може да преизчислява наново размера на подлежащото на възстановяване парично обезщетение, незаконосъобразно директорът на ТП на НОИ е пренебрегнал факта, че първоначалното разпореждане за отпускане на ПОБ не е влязло в сила, макар и да е отбелязал в мотивите към решението си, че по отношение на същото е налице висящ съдебен спор, който още не е приключил с влязъл сила съдебен акт. Позоваването на невлязъл в сила административен акт от страна на директора на ТП на НОИ опорочава постановения обусловен последващ административен акт. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради постановяването им в нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам и в нарушение на материалния закон. Преюдициалният характер на разпореждането за отпускане на ПОБ е налагало разглеждане на спора по неговата законосъобразност като предпоставка за издаване на последващото разпореждане от 23.06.2008г. Посочените нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваните актове и, понеже естеството им не позволява решаването на въпроса по същество, за изпращане на делото като преписка на ТП на НОИ – Добрич за произнасяне по молбата на Н. от 23.06.2008г. за възстановяване изплащането на паричното обезщетение по чл.54д, ал.5 от КСО.
Жалбоподателката не е представила доказателства за сторени разноски по делото, поради което и такива не й се присъждат. Колкото до искането й за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, същото следва да бъде реализирано по исков път чрез завеждане на иск/искове по реда и при условията на чл.203 и сл. от АПК.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 32/30.07.2008г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-2361/23.06.2008г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което, на основание чл.54д, ал.5 от КСО, е възстановено изплащането на паричното обезщетение за безработица на П.И.Н. ЕГН ********** *** за периода от 16.06.2008г. до 03.01.2009г. в размер на 111, 31 лева.
ИЗПРАЩА делото като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич за решаване по същество на искането за парично обезщетение по чл.54д, ал.5 от КСО, направено от П.И.Н. с декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица с вх.№ 241-1244/23.06.2008г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :