Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/23.11.2009 г., гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, гр. Добрич, състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
При участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 370/2009 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. /глава Х/ от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Д.М., ЕГН **********,***, к-с “Младост” бл. 118, вх. 3, ап. 72, срещу отказ, обективиран в писмо, изх. № 94П-102-11/27.05.2009 г. на кмета на Община, гр. Балчик по искане, вх. № 94П-102-1/30.03.2009 г., за становище за допускане ПУП за УПИ № 02508.541.66 по КК на гр. Балчик, общ. Балчик в кв. 8 по плана на с. Одринци, общ. Добричка за образуване от същия на два нови урегулирани имота: УПИ № ХІІ и УПИ № ХІІІ.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорвания отказ, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че земеделския имот, за който е било поискано изготвяне на ПУП и промяна на предназначението не попада в зона Б, по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗУЧК. Твърди се, че територията, където попада имота на жалбоподателя била урбанизирана, предвид наличието на ПУП за съседни имоти.
Ответната страна изразява становище по основателността на жалбата като счита същата за неоснователна, а оспорваната заповед за правилна и законосъобразна.
Добричка окръжна прокуратура не е конституирана като страна по делото.
След цялостна преценка в тяхната съвкупност и поотделно на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Отказът за издаване на становище за изготвяне на ПУП за съответния имот изхожда, както от кмета на общината, така и от гл.архитект. По същество същият представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, понеже със същия се засягат права и интереси на жалбоподателя, понеже се отказва отпочване на процедура за одобряване на ПУП, респ. издаване на индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Фактическа обстановка:
Със искане за издаване на разрешение за възлагане изработването на ПУП за имот с № 02.508.541.66 по КК на гр. Балчик, намиращ се в местността Табията се иска преотреждане на имота за вилно селище. Към искането са приложени съответни документи за собственост и удостоверение от Служба по ГКК-Добрич, от което е видно, че имота отстои на разстояние от 1270 м. от бреговата ивица на Черно море. Този документ е представен по административната преписка именно от жалбоподателя и не се оспорва от същия. П.М., заедно с брат си ОГНЯН Д.М. е собственик на горепосочения недвижим имот като това обстоятелство се установява, както от приложените по делото нотариални актове/л. 6-8/, така и от скица № 7117/27.03.2009 г. /л. 9/ и не се оспорва от ответната страна.
Видно от неоспореното от страните заключение по изготвената СТЕ имотът, предмет на заповедта отстои на разстояние от 1270 м. от морския бряг и на 1170 метра от 100 метровата брегова ивица и попада в двукилометровата зона “Б” по ЗУЧК. Съгласно заключението общ устройствен план на Община – Балчик, включващ този имот не е изготвян. Налице са изготвени подробни устройствени планове за съседен имот със стар идент. № 541131 от земеделска земя в урбанизирана територия, преписка № 140/12.06.2006 г., преди влизане в сила на ЗУЧК. Нито в Община – Балчик, нито в Служба по кадастъра е отбелязана по някакъв начин зона “Б” – 2000 м. зона.
От правна страна:
Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК същият следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административнопроизводствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая волята на органа относно упражненото от него право е ясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо посочените факти е изцяло допустим и възможен. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, а именно кмета на Община-Балчик.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗУЧК зона “Б” обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона “А”, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона. Имот с № 02.508.541.66 по КК на гр. Балчик, намиращ се в местността Табията към момента на влизане в сила на ЗУЧК и към момента на издаване на процесния отказ е със статут на земеделска земя, поради което не би могъл да се счита за урбанизирана територия на населено място. Обстоятелството, че съседен имот има такъв статут е ирелевантен и не променя по никакъв начин горепосоченото обстоятелство. От друга страна, по делото категорично се установи факта, че имотът се намира в двукилометровата зона “Б” по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗУЧК. Действително, съгласно § 8 на ПЗР на ЗУЧК границите на зона “А” и зона “Б”, определени в чл. 10 и 11, се отразяват служебно в 6-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти по съответния ред. Това законово задължение обаче няма отношение към действителното определяне на зоните, а представлява административно по своя характер задължение за действие на адм.орган, с оглед по-нататъшното съобразяване със същите. Зоните, така, както са очертани от разпоредбите на чл. 9-11 от ЗУЧК възникват ex lege, т.е. по силата на закона и този факт не се обуславя от последващото отразяване в съответните кадастрални карти. Както се установи по делото, отстоянието на съответния имот от морската ивица и факта, дали попада в съответната зона би могъл да се установи с всички допустими доказателствени средства.
Не се спори по делото, а и бе установено от СТЕ по делото, че за имота, предмет на отказа, не е изготвян общ устройствен план от Община-Балчик. Съгласно чл. 17 от ЗУЧК, това е задължително условие за промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона “А” и в зона “Б”, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти. При липсата на общ устройствен план за този имот е невъзможно изработването на подробен устройствен план за имота, собственост на жалбоподателя. Правилно и законосъобразно, като се е съобразил с посочената правна норма и останалите разпоредби, имащи отношение към направеното искане, кметът на Община-Балчик е постановил своя акт.
Предвид гореизложеното и съответствието на процесния отказ с процесуалния и материалния закон, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноските по делото не са искани от страните и не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.М., ЕГН **********,***, к-с “Младост” бл. 118, вх. 3, ап. 72, срещу отказ, обективиран в писмо, изх. № 94П-102-11/27.05.2009 г. на кмета на Община, гр. Балчик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: