Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 18. 10. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 413/ 2010 год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 216 ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.И.Ж., ЕГН ********** ***, против Заповед № ДК – 10 – 26/ 28. 05. 2010 год. на Началник РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 216 ал. 5 във връзка с чл. 149 ал. 3 от Закона за устройство на територията е отхвърлена депозираната от П.И.Ж. жалба срещу Разрешение за строеж № 129 от 27. 03. 2009 год., издадено от Главния архитект на Община град Добрич за “Площадкови водопровод и канализация с дължина на водопровода – 58. 50 м и канализация с дължина – 52 м” в УПИ VІІІ – 685, 698, кв. 79 по плана на ЦГЧ град Добрич, ул. “Ильо войвода” № 7 на името на М.Т.Г.. /л. 7/
С жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, алтернативно незаконосъобразна и се моли да бъде прогласена нищожността й, респ. да бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи се, че за да постанови обжалвания акт, началникът на РДНСК е приел, че подадената от Ж. жалба срещу разрешението за строеж е просрочена, поради което жалбата се явявала недопустима. Аргументи касателно нищожността на Разрешението за строеж, респ. относно основателността на наведените от жалбоподателя доводи, административният орган не е изложил. По съществото на спора относно просрочието на жалбата, Ж. счита, че изводът е неправилен, тъй като не е налице съобщаване, а само узнаване. Счита, че след като липсва надлежно съобщение до него, подадената от него жалба срещу Разрешението за строеж е в законоустановения срок. Настоява за отмяна на оспорената заповед и за отмяна съответно на разрешението за строеж или прогласяване неговата нищожност.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. Ю.О., АК Добрич, поддържа жалбата по изложените в нея основания.
Ответникът – Началник на РДНСК Североизточен район, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна – М.Т.Г. явява се лично в съдебно заседание, не се представлява, като заявява, че оспорва жалбата.
Заинтересованите страни – Й.П.И. и М.П.Р. не вземат становище по жалбата.
Жалбата срещу Заповед № ДК – 10 – 26/ 28. 05. 2010 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, е подадена чрез административния орган на 16. 06. 2010 год. Видно от приложената обратна разписка, за нея жалбоподателят е бил уведомен на 04. 06. 2010 год. /л. 8/, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК. Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, като подадена от засегнатото от заповедта лице, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът с оглед разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт и установи следното:
Заповед № ДК – 10 – 26/ 28. 05. 2010 год. е издадена от Началника на РДНСК Североизточен район по реда на чл. 216 от Закона за устройство на територията, във връзка с постъпила чрез Община град Добрич жалба в сектор Добрич РДНСК Североизточен район от П.И.Ж. *** срещу издадено от Главния архитект на Община град Добрич Разрешение за строеж № 129/ 27. 03. 2009 г. за “Площадкови водопровод и канализация. Дължина на водопровода – 58. 50 кв. м. и канализация с дължина – 52 кв. м.” в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІІ – 685, 698, кв. 79 по плана на централна градска част /ЦГЧ/ гр. Добрич, ул. “Ильо войвода” № 7 с възложител М.Т.Г.. В случая произнасянето на Началника на РДНСК Североизточен район е на основание чл. 216 ЗУТ, съгласно който не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините (районите):
2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 33 от 2008 г.) Административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол … В този смисъл заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките не неговите правомощия по закон, поради което необосновано се явява оплакването за нищожност спрямо нея.
При издаването на заповедта не са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат на това основание нейната отмяна:
Административният орган е извършил необходимата проверка по жалбата преди произнасянето си, при което е изискал документи за собственост от жалбоподателя за установяване на качеството му на заинтересовано лице, респ. е уведомил възложителя за вземане на становище. Анализирал е събраните по време на проверката доказателства и е стигнал до правилния извод, че жалбата е подадена извън преклузивния 14 – дневен срок, поради което относно законосъобразността на разрешението за строеж, правилно е приел, че жалбата е просрочена. Това е така, защото:
Видно от нотариален акт № 108 том ІV дело № 1158/ 1970 год. /л. 10 и л. 100/, жалбоподателят е собственик на 1/ 2 идеална част от дворно място от 400 кв. м., представляващо идеална част от цялото дворно място от 600 кв. м., собственик на ПИ с идентификатор № 72624. 625. 685 по кадастралната карта на град Добрич, за който е отреден УПИ VІІІ – 685, 698, кв. 79 по ПУП на ЦГЧ на град Добрич. Именно за този УПИ е издадено обжалваното разрешение за строеж с възложител – заинтересованата страна М.Т.Г., собственик на ПИ с идентификатор № 72624. 625. 698 по кадастралната карта на град Добрич, съгласно нотариален акт № 5 том ХІІ дело № 4065/ 1997 г. на Нотариус Юлиян Димитров и нотариален акт № 6 том ХІІ дело № 4066/ 1997 г. на нотариус Юлиян Димитров /л. 29 и 30/, както и по наследство, видно от нотариален акт № 6 т. ІVс дело № 1436/ 69 г. и удостоверение за наследници № 002436/ 25. 03. 2009 г. /л. 31 и 32/, с площ от 200 кв. м. /по първоначалния акт за собственост/ респ. 260 кв. м. по нотариалните актове от 1997 г. В този смисъл правилно административният орган е приел, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, тъй като за да стигне до имота на възложителя, водопроводът следва да премине от уличния водопровод през имота на жалбоподателя. /л. 27 и л. 35/.
По време на административното производство, в нарочно становище срещу подадената жалба против Разрешението за строеж, възложителят М.Г. сочи, че през 2009 год. жалбоподателят е водил административно дело, свързано с учредяване правото на прокарване на водопровод, като по това дело е издадено съдебно решението № 8 от 25. 02. 2010 год. С оглед този факт Г. настоява, че съседът й е знаел за издаденото разрешение за строеж и не го е обжалвал, като прилага и съответните документи в подкрепа на твърденията си. Видно от приложеното от административния орган съдебно решение, което е обсъдил в оспорената заповед, по описа на Административен съд Добрич през 2009 год. под № 533 е водено административно дело с жалбоподатели П.И.Ж. и П. Митев Ж. срещу протоколно решение от 24. 08. 2009 г. на назначената от кмета на Община град Добрич комисия по чл. 210 ал. 1от ЗУТ, с което е приета експертна оценка в размер на 562 лв., представляваща справедливата пазарна стойност за учредяване правото на прокарване на отклонение за изграждане на площадкови водопровод и канализация, с дължина на отсечката от 52 м за захранване на VІІІ – 698, кв. 79, преминаващо през УПИ VІІІ – 685, кв. 79 по ПУП – ПРЗ на ЦГЧ Добрич. Видно от страница втора абзац четвърти на съдебното решение, процесното Разрешение за строеж № 129/ 27. 03. 2009 год. е цитирано в самото решение и е прието като доказателство. Жалбоподателят е участвал в съдебното производство, поради което очевидно още при приемане на доказателствата по делото е узнал за издаденото разрешение за строеж. Независимо от това, най – благоприятният вариант за узнаване за него е получаването на съдебното решение, което видно от отметката е влязло в сила на 16. 03. 2010 г. Административният орган е счел, че датата на издаване на съдебното решение е крайният срок, от който следва да се чете срокът за подаване на жалба срещу разрешението за строеж, т. е. от 25. 02. 2010 год. Настоящият състав счита, че не датата на издаване на съдебното решение, а датата на съобщаването му е тази, която определя началния момент за подаване на жалба срещу разрешението за строеж в случая. Доколкото е указано в самото съдебно решение, че е влязло в сила на 16. 03. 2010 год. /л. 17/, а от служебна справка в канцеларията на Административен съд Добрич се установява, че той е получил съобщение за изготвеното решение на 01. 03. 2009 г., то 16. 03. 2009 г. е била според настоящия състав последната дата, на която е било допустимо да подаде жалба П.И.Ж. относно законосъобразността на разрешението за строеж. Вярно е, че административният орган приема по – ранна дата като начален момент относно изтичането на преклузивния срок, но това не променя крайния му правилен извод за просрочие на жалбата за законосъобразност, тъй като същата е подадена едва на 28. 04. 2010 год. /л. 19/ Това е така, защото независимо че АПК и ЗУТ боравят с понятието “съобщаването на акта”, то в случая независимо че не е налице съобщаване от административния орган, то е налице съобщаване от съда. Жалбоподателят е уведомен за издаденото разрешение за строеж в хода и при приключването на съдебен процес, образуван по негова жалба, поради което да се приеме, че жалбата е подадена в срок, би било предоставяне на възможност за злоупотреба с право. В този смисъл като краен резултат оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна, що се касае до наведените доводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж – липса на съгласие и сключен договор за учредяване прокарване на водопровод, влошаване застрояването на поземления имот, препятстване установения начин на трайно ползване на същия, засягане на трайни насаждения и нанасяне на значителни щети. При подаване на жалбата преклузивният срок за обсъждане на тези доводи е бил изтекъл. В тази връзка правилно началникът на РНДСК Североизточен район не е обсъдил по същество оплакванията за незаконосъобразност на разрешението за строеж и не е изследвал изложените обстоятелства.
В жалбата обаче до административния орган е налице и оплакване за нищожност на разрешението за строеж, като е изложено твърдението, че същото не е издадено от Главния архитект на Община град Добрич. Нищожността на административните актове може да се претендира без ограничение във времето, поради което административният орган е следвало да събере доказателства в тази насока и да се произнесе по основателността на жалбата в този смисъл. Необсъждането обаче на този довод не е довело до неправилен краен резултат в постановения административен акт. Това е така, защото настоящият състав след събиране на относимите към спора доказателства, установи, че Разрешението за строеж не е издадено от Главния архитект на Община град Добрич Б.С., а от нейният заместник арх. П.Н.. Последният е действал обаче в рамките на своите правомощия в условията на заместване, поради което не са налице предпоставките за обявяване нищожността на разрешението за строеж поради некомпетентност на органа. Видно от Заповед № 226/ 14. 03. 2009 г. /л. 112/ на основание чл. 56, чл. 62, чл. 63а, чл. 64, чл. 65 и чл. 66 от Закона за държавния служител Кметът на Община град Добрич разрешава на Главния архитект Б.С. ползуването на 10 дни отпуск за календарната 2008 г., считано от 16. 03. 2009 г. до 27. 03. 2009 г. включително. В заповедта изрично е указано Главният архитект да бъде заместван по време на отпуска от П.Н. Петров. От длъжностната характеристика на последния се установява, че в Раздел V. Основни задължения, точка последна, му е вменено задължение да замества главния архитект, като изпълнява задълженията му по време на ползване на полагаем платен годишен отпуск, отпуск по болест и командировка. /л. 114/ От указаните в заповедта за разрешаване на отпуска на Главния архитект разпоредби, съпоставени с текстовата част, се налага изводът, че заповедта е изготвена върху бланка, като относима към отпуска на Главния архитект е разпоредбата на чл. 56 от Закона за държавния служител – право на платен годишен отпуск, в брой работни дни. От текстовата част се установява, че се касае до 10 дни платен отпуск за календарната 2008 год., поради което периодът на посочените дати обхваща точно 10 работни дни и неоснователни и необосновани в този смисъл са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че отпускът е изтекъл преди датата на издаване на разрешението за строеж. Освен това, в заповедта изрично е посочено, че се касае до платен отпуск за съответната година, поради което необосновано е твърдението, че липсвало подобно указание, поради което не следвало да се приема, че заместникът има правомощието да действа в конкретния случай. Нещо повече, съгласно чл. 84. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 24 от 2006 г.) от Закона за държавния служител при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация, като заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. В случая се касае до длъжността Главен архитект, която няма как да бъде изпълнявана от непосредствен ръководител, но е налице изрична заповед за разрешаване на отпуска, в която е указано кой да замества Главния архитект в отсъствието му. В този смисъл разрешението за строеж е издадено от компетентен орган и доводът за неговата нищожност на това основание се явява неоснователен, поради което отхвърлянето на жалбата от административния орган като краен резултат се явява правилно и законосъбразно, макар и да не са изследвани всички възражения на жалбоподателя.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че жалбата като неоснователна и необоснована следва да бъде оставена без уважение, а заповедта на Началника на РДНСК Североизточен район като правилна и законосъобразна в крайния си резултат – потвърдена.
Предвид горното, на основание чл. 172 ал. 2 пр. посл. АПК във връзка с чл. 173 ал. 1 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.И.Ж., ЕГН ********** ***, против Заповед № ДК – 10 – 26/ 28. 05. 2010 год. на Началник РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 216 ал. 5 във връзка с чл. 149 ал. 3 от Закона за устройство на територията е отхвърлена депозираната от П.И.Ж. жалба срещу Разрешение за строеж № 129 от 27. 03. 2009 год., издадено от Главния архитект на Община град Добрич за “Площадкови водопровод и канализация с дължина на водопровода – 58. 50 м и канализация с дължина – 52 м” в УПИ VІІІ – 685, 698, кв. 79 по плана на ЦГЧ град Добрич, ул. “Ильо войвода” № 7 на името на М.Т.Г..
Решението е постановено при участие на заинтересованите лица М.Т.Г., Й.П.И. и М.П.Р..
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: