Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на трети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Нели Каменска административно дело № 375 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на Р.Б.Д. *** срещу решение № 26/05.05.2010г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 194/23.03.2010г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич.
Жалбоподателката не е съгласна с решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич. Счита, че същото не било съобразено с посочените от нея форсмажорни обстоятелства, довели до пропускане на срока за деклариране на промяна в обстоятелствата. Счита, че ответникът неправилно е потвърдил обжалваното от нея разпореждане, тъй като последното противоречало на целта на закона. Оспорва начина за изчисляване на размера на определената за възстановяване сума и твърди противоречие с материалния закон. Моли решението на директора да бъде отменено.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Лиляна Цонева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд гр.Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и твърденията на страните, намира следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок и е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните фактически и правни съображения:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решение № 26/05.05.2010г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставено в сила разпореждане № 194/23.03.2010г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич. С разпореждането жалбоподателката е задължена да погаси сумата от 3 123,12 лв., от която 2 651,80 лв. главница и 471,12 лв. лихва, установени като дължими въз основа на ревизионен акт за начет № 1/15.03.2010г. / л.10/, издаден от финансов ревизор при РУ “Социално осигуряване” – ТП на НОИ гр.Добрич. Ревизионния акт е издаден в резултат от извършената спрямо Р.Б.Д. частична финансова ревизия за периода от 21.10.2008г.-27.09.2009г., при която е установено неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по Справка № 1 в размер на 2 651,80 лв. В акта е посочена и дължимата лихва върху главницата към 15.03.2010г. в размер на 471,32 лв. Ответникът е приел, че в ревизирания период жалбоподателката неправомерно, в нарушение на чл.53, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване, е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. възраст, тъй като детето й А. Росенова С. е посещавало детска ясла в гр.Добрич.
От представената по делото административна преписка е видно, че жалбоподателката е подала молба-декларация, на основание чл.53 от КСО и считано от 07.07.2008г. й е било отпуснато парично обезщетение за отглеждане на детето й, А. С., родено на ***г. Видно от служебна бележка / л.52/, издадена от директора на детска ясла “Радост” в гр.Добрич с изх. № 2/18.03.2010г. детето на жалбоподателката е посещавало детското заведение за периода от 21.10.2008г. до 27.09.2009г., както следва: м.октомври 2008г.- 9 дни, м.ноември 2008г. – 20 дни, м.декември, 2008г. – 13 дни, а през 2009г. м.януари – 18 дни, м. февруари- 11 дни, м. март- 14 дни, м.април 21 дни, м.май – 18 дни, м.юни 22 дни, м.юли – 5 дни, м.август 17 дни и м.септември 12 дни.
Поради оспорване на начина на изчисляване на размера на сумата, определена от ответника за възстановяване бе извършена на съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че размерът на неправомерно изплатеното парично обезщетение и лихвата към него са правилно изчислени от контролния орган, като главницата съответства на изплатеното парично обезщетение през периода 21.10.2008г. – датата, на която детето е настанено в детско заведение до 27.09.2009г. – датата, на която детето е навършило 2 години. В съдебно заседание, съпругът на жалбоподателката в качеството си на нейн процесуален представител не оспорва заключението, но счита, че сумата, подлежаща на връщане е следвало да бъде изчислена не на база работни, а календарни дни и прави възражения, че една трета от времето през процесния период детето не е посещавало детската ясла, което водело да искане за възстановяване на сума за времето, през което детето е гледано от майка си.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото съответства на останалите доказателства по делото и е изготвено компетентно и обосновано.
Не се споделя становището на процесуалния представтел на жалбоподателката, че обезщетението следвало да бъде изчислено на база календарни, а не работни дни. Според вещото лице контролният орган е изчислил обезщетението на база работни дни, което съдът намира за извършено в съответствие с правилата за изчисляване на паричните обезщетения и помощите, установени в раздел ІІІ на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, от които е видно, че за база служи броят на работните дни по календар за съответния период. А съгласно чл.1, ал.1, т.1, б.”д” Наредбата е приложима при изчисляване и изплащане и на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете.
По делото е безспорно също, че за ревизирания период жалбоподателката е ползвала отпуска си за отглеждане на малко дете и не го е прекъсвала. В самата жалба се твърди, че на 21.10.2008г. жалбоподателката е дала детето си А. С. в детска ясла и не е декларирала промяна в обстоятелствата, но изразява становище, че контролният орган своевременно е следвало да извърши проверката, след като е разполагал с цялата необходима документация и информация. Излага несъгласието си с обстоятелството, че проверката е извършена едва след 17 месеца и че са й начислени лихви за период, през който контролният орган е бездействал, тъй като не е осъществил превантивния контрол за законосъобразно разходване на средствата от държавното обществено осигуряване. Счита, че нарушението й се състои единствено в пропускане на срока, в който е следвало да декларира промяна в обстоятелствата и излага подробно причините, довели до необходимостта да запише детето в детско заведение, които счита за форсмажорни обстоятелства. Позовава се на разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК и твърди, че пропускането на установения в закона срок за деклариране на промяна в обстоятелствата се дължи на особени непредвидени причини, настъпили независимо от волята и съзнанието й, които не са могли да бъдат предвидени.
Възраженията са неоснователни и неотносими към спора.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установеното в Кодекса за социално осигуряване административно производство:
Със заповед № 135/15.03.2010г. директорът на ТП на НОИ гр.Добрич е наредил извършване на частична финансова ревизия по отношение на жалбоподателката. В заповедта е определен финансовият ревизор, срокът на проверката и е посочен проверявания период, за който да се установи има ли неправилно изплатено парично обезщетение. За резултатите от проверката жалбоподателката е уведомена лично, чрез връчване на ревизионния акт и справка № 1. При оформяне на връчването контролният орган не е посочил датата, на която документите от проверката са получени от жалбоподателката. При служебната преценка за законосъобразност съдът намира, че това нарушение в случая не може да се определи като съществено, понеже не е довело да нарушаване на права и законни интереси. По реда на чл.110, ал.2 от КСО, на 22.03.2010г жалбоподателката е направила възражението си срещу акта. Възражението й е разгледано от контролния орган, който се е произнесъл с мотивирано заключение, съобразно разпоредбата на чл.110, ал.2, изр.2 от КСО.
Въз основа на ревизионния акт и мотивираното заключение към него, на 23.03.2010г. началникът на отдел КПК при РУ “Социално осигуряване” е издал разпореждане с № 194 за възстановяване на неправомерно изплатената сума, ведно с лихва начислена към датата на ревизионния акт. Актът е връчен на жалбоподателката с обратна разписка / л.17/, която на 08.04.2010г. го е обжалвала пред директора на ТП на НОИ гр.Добрич.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е мотивирано, правилно и законосъобразно, тъй като е изцяло основано на действащата нормативна уредба. Правото на обезщетение за отглеждане на малко дете е уредено в чл.52а и сл. от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл.52а от Кодекса осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Това право възниква, когато осигуреното лице, в случая майката лично отглежда детето си. Съгласно чл.53, ал.4 от КСО парично обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение.
Видно от текстовете на нормите, съдържащи се в Глава ІV, раздел ІІ, озаглавен “Обезщетения за майчинство” от Кодекса за социално осигуряване, законодателят не е придал правна значимост на причините, наложили настаняването на детето в детско заведение и подробно изложени в жалбата. Същите са свързани с необходимостта жалбоподателката да полага грижи за друг болен член от семейството, но за този социален риск е предвидено отделно обезщетение – по чл.45, ал.1,т.1 от КСО. Видно от представените с жалбата доказателства най-вероятно грижите за болния родител на жалбоподателката са я принудили да запише детето си в детско заведение, но тези обстоятелства са ирелевантни по отношение на съществуването и погасяването на правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 г. възраст. Когато детето е настанено в детско заведение, факт, по който страните не спорят, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Ирелевантен е и фактът, че детето на жалбоподателката е посещавало детската ясла само през определени дни от съответния месец за процесния период, тъй като законът не държи сметка, нито за броя на посещенията, нито за причините, поради които настаненото в детско заведение дете го посещава или не.
По делото е безспорно обстоятелството, че към момента на подаване на молбата-декларация с придружителното писмо от 19.09.2008г. детето не е било настанено в детско заведение, условията за изплащане на обезщетението са били налице и то е било отпуснато, считано от 07.07.2008г. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че в молбата-декларация за изплащане на парично обезщетение не били посочени дата и място на подаване, тъй като посочването на тези данни е задължение на подаващия декларацията, а не на длъжностното лице, което я приема. Освен това видно от представените доказателства, молбата- декларация е постъпила при ответника с придружително писмо от 19.09.2008г., изхождащо от работодателя на майката, ОУ “Стефан Караджа” с.Житница.
Твърдението, че срокът за деклариране на промяна в обстоятелствата в молбата-декларация не бил посочен, а добавен по-късно е също без правно значение. Срокът за деклариране на промяна в обстоятелствата е законоустановен и се съдържа в чл.14, ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Неточното му посочване или непосочването му в декларацията не отменя задължението на осигуреното лице да го спазва. Освен това по преписката липсват данни изобщо да е подавана декларация за промяна в обстоятелствата, макар и след установения срок. Неправомерно изплатеното парично обезщетение е установено едва при извършване на проверката. Колкото до оплакването, че проверката е извършена действително в един по-късен момент, съдът намира, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на оспорения акт, с който е оставено в сила разпореждането за възстановяване на неправомерно полученото парично обезщетение. Самото неправомерно получено обезщетение е публично държавно вземане по см. на чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК и възможността да се иска възстановяването му не е погасена по давност. Начисляването на лихви към неправомерно полученото обезщетение се дължи на противоправно поведение на задълженото лице и възраженията в тази си част са също неоснователни.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, а решение № 26/05.05.2010г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 194/23.03.2010г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич за правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добрички административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.Д. *** срещу решение № 26/05.05.2010г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 194/23.03.2010г. на началник отдел “КПК” при ТП на НОИ гр.Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска