Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 23. 07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 306/ 2010 год.:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК .
Образувано е по жалба на Е.К.Т., ЕГН ********** ***/ 05. 05. 2010 год. на Административен съд Добрич срещу Заповед изх. № РД 1925/ 14. 04. 2010 год. на Директора на РИОКОЗ Добрич, с която на основание чл. 38 ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ е ограничено отглеждането на животни в стопански двор на Е.К.Т. *** до 50 бр. крави и телета съгласно т. 334б от Приложение 1 раздел “Животновъдна дейност” на Наредба № 7, ДВ бр. 46/ 92 г. изм. Бр. 20/ 99 г., с цел спазване на здравно хигиенните изисквания за защита на селищната среда, като изпълнението е възложено на Е.К.Т.. Указано е в заповедта, че на основание чл. 45 от ЗЗ същата може да се обжалва по административен и съдебен ред в съответен срок.
С жалбата се настоява за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна поради това, че е немотивирана, необоснована, като се твърди, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.
В процеса на съдебното производство жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. М.П. ДАК поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът чрез процесуалния си представител – Д.В. – главен юрисконсулт в РИОКОЗ Добрич оспорва жалбата, като излага подробни доводи в подкрепа на становището си за законосъобразност на същата в съдебно заседание.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приета по делото учетна форма 153 /л. 19/, на 07. 04. 2010 год. здравните инспектори Д. Й. и Д. В. са извършили проверка в с. Кардам по повод подадена жалба и са установили, че в стопанския район в специално строени за целта обори се отглеждат над 200 броя крави. В самата форма е записано, че следва уточняване на отстоянието на най – близката къща до стопанските сгради, след което ще се предприемат мерки. Отразено е, че уточнението е с кмета, който ще прави справка в Община Генерал Тошево. В учетната форма са положени подписи от подалия сигнала М.Д., кмета на селото Ив. Иванов и здравните инспектори Д. Й. и Д. В..
Съгласно доклад на здравния инспектор Д.Й., отдел “КНОС” при дирекция “Здравен контрол” проверката обаче е извършена на 6. 04. 2010 год. съвместно с кмета на селото. Не се сочи присъствие и на втори здравен инспектор. В доклада е вписано, че в строени за целта сгради, намиращи се в стопанската част на село Кардам, се извършва животновъдна дейност, като се отглеждат над 200 броя крави и телета. Указано е в доклада, че по регулационен план стопанските сгради са на 51 м отстояние от най – близката, законна жилищна постройка в с. Кардам. /л. 20/
На 14. 04. 2010 год. изх. № РД – 1924 е издадено Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, в което е вписано, че при проверка на обект: Стопански двор на 51 м от с. Кардам са установени следните нарушения: При извършената проверка на 6. 04. 2010 год. съвместно с кмета на селото по повод жалба за осъществяване на животновъдна дейност в нарушение на нормативните изисквания е констатирано именно несъответствие на обема на животновъдната дейност /около 200 броя крави и телета/ с изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, като е посочено, че са нарушени чл. 31 ал. 1 от Закона за здравето; чл. 8; Приложение 1 раздел “Животновъдни дейности” т. 334б от Наредба № 7, като е предписано да се ограничи броят на кравите и телетата, отглеждани в стопанския двор на Е.Т. до 50 животни. Даден е срок за изпълнение на предписанието в тази му част до 17. 05. 2010 г. и постоянен. Предписанието е връчено на 16. 04. 2010 г. /л. 16/
Също на 14. 04. 2010 год. изх. № РД – 1925 е издадена и процесната Заповед за ограничаване на извършването на дейност от директора на РИОКОЗ – Добрич за допуснати нарушения: При извършената проверка на 6. 04. 2010 год. от Д.Й. Тодорова на длъжност здравен инспектор в Дирекция “Здравен контрол” в отдел “КНОС” по повод жалба, постъпила в РИОКОЗ Добрич с вх. № РД – 2529/ 23. 03. 2010 год. за осъществяване на животновъдна дейност в нарушение на нормативните изисквания в стопански двор на 51 м от с. Кардам, е установено: Несъответствие на обема на животновъдната дейност /200 бр. крави и телета/ с изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, като не е спазена изискващата се хигиенно – защитна зона от 300 м. Вписано е в обстоятелствената част на заповедта, че в стопанския си двор, разположен в близост до с. Кардам, Е.К.Т. отглежда 200 броя крави и телета. Такъв брой животни следва да се отглежда извън жилищната зона на населеното място. Допустимият брой крави и телета за отглеждане на 50 м от жилищната зона е до 50 броя. На основание чл. 38 ал. 4 от Закона за здравето е разпоредено ОГРАНИЧАВАНЕ на отглеждането на животни в стопанския двор на жалбоподателя в с. Кардам до 50 броя крави и телета съгласно т. 334 б от Приложение 1 на наредба № 7, считано от 17. 05. 2010 г. /л. 14/
По делото е прието като доказателство Постановление за възлагане № 15757 – 000035/ 14. 10. 2004 г. /л. 7/, с което е възложен на обявения за купувач Е.К. Краварник № 2 за 120 броя крави със застроена площ от 1167 кв. м, имот с № 159004 в землището на с. Кардам, с прилежаща площ от 7559 кв. м, като по скица /л. 7/ граничи със Стопански двор на Илия Стоянов, ведомствен път на Община Генерал Тошево и Стопански двор на Държавен поземлен фонд.
Представено е Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 13/ 02. 08. 2006 г., с което се удостоверява, че животновъден обект Кравеферма, предназначен за отглеждане на крави с капацитет 120 броя, с технология на отглеждане на животните: боксово с механизирано доене, отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. /л. 8/
На 01. 03. 2010 год. Е.К.Т. сключва договор за наем със Станислава Илиева Стоянова, която му отдава под наем обект Краварник за 60 броя крави /л. 9/
За изпълнение на дейността си земеделският производител е сключил Договор № 08/ 121/ 00879 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ /л. 11 – 13/
На 25. 06. 2010 г., в 9. 45 ч. , в присъствието на жалбоподателя е извършена проверка от здравен инспектор Д.Й., като е отразено, че са извършени оглед и замерване за установяване отстоянията от най – близката жилищна сграда до всяка една от постройките, които в този протокол са посочени, че са три. Отразено е, че при проверката на място е констатирано, че в едната сграда има 2 броя крави, а в другата сграда има 41 броя малки теленца. Вписано е, че останалите животни са изместени в други помещения, отдалечени от населеното място над повече от 300 м. /л. 39/
По делото са разпитани като свидетели В.С.Р. – механизатор при жалбоподателя и здравния инспектор Д.Й.. Св. Р. обяснява, че в началото на месец април са идвали служители от РИОКОЗ, но ги е видял в близост до гробищата. Не са влизали във фермата, не са извършвали преброяване. Пояснява, че в Стопанския двор са три помещения, като двете са едно срещу друго, а третото според него е на около 200 м от тях. Св. Й. разказва, че е ходила до Стопанския двор, но признава, че не е влизала в сградите, а е посочила бройките крави и телета по изявление на Е.К.. Не е извършвала замерване на отстоянията на стопанските постройки от жилищната сграда, а е отразила разстоянието от стопанския двор до жилищната сграда по справка на кмета от регулационния план.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, при която вещото лице инж. В.А., след оглед на кравефермата, измерване на място, дава заключение за разстоянието от всеки един от краварниците до най – близката жилищна сграда. В заключението си вещото лице сочи, че процесните сгради, предназначени за краварници, не са новоизградени, а същите фигурират в парцеларния план на “Кравеферма и овцеферма”, изработен през 1994 г. Дава становище, че разстоянието от краварник № 10, собственост на Станислава Стоянова за 60 броя крави до двора на най – близката жилищна сграда / в съдебно заседание уточнява,че е мерил до ъгъла на двора, а не до жилищната сграда, която е по – навътре/ е 53. 80 м., а разстоянието от краварник № 2, собственост на Е.К. за 120 броя крави до двора е 114. 21 м. / л. 46 – 47/
При така събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
През месец март е подадено искане от М.Д. от с. Кардам до РИОКОЗ Добрич /л. 21/ за извършване на проверка, като се твърди, че кварталът до Гробищния парк се замърсява от кравеферма от 200 броя крави. По искането е извършена проверка, като датата не можа да се установи с категоричност дали е 7 или 6. 04. 2010 год., тъй като проверяващият в съдебно заседание като свидетел – здравен инспектор Д. Й., не можа да си спомни, а в различните документи са посочени различни дати. Проверката е извършена в Стопанския двор, в който има три сгради, две от които се ползват от жалбоподателя Т.. Самите сгради като такива не са посещавани вътре от здравните инспектори. Отстоянието на Стопанския двор е взето чрез справка от кмета от регулационния план. Замерване на място не е извършвано. Прието е, че Т. отглежда над 200 броя крави и телета /по негови обяснения/ и че отстоянието е 51 м от жилищната сграда до Стопанския двор. В резултат на проверката е издадено Предписание 1924 и заповед № 1925, и двете за ограничаване обема на животните, отглеждани в Стопанския двор от Т., и двете от 14. 04. 2010 г. За задълженията му, вменени с Предписанието и Заповедта, Т. е уведомен на 16. 04. 2010 г.
От заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните се установява, че разстоянието е различно от посоченото в Заповедта, а именно: 53. 80 м и 114. 21 м до всяка една от сградите, ползвани от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните изводи относно оспорената заповед:
За издадената заповед жалбоподателят е уведомен на 16. 04. 2010 год. видно от отметката, сторена на самата заповед и положения там от него подпис, съответно от обратната разписка. Жалбата е подадена чрез административния орган на 29. 04. 2010 год. от Е.К.Т. – адресат на същата, поради което се явява подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК от засегнатото от нея лице, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения, като съдът на основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт:
Заповедта е издадена от Директора на РИОКОЗ Добрич на основание чл. 38 ал. 4 от Закона за здравето. Според текста на чл. 38 ал. 4 от ЗЗ Директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност. В този смисъл заповедта е издадена от компетентен орган.
Както беше посочено, основанието за издаване, вписано от административния орган, е чл. 38 ал. 4 от ЗЗ. Според цитираната разпоредба предпоставка за постановяване на заповедта е наличие на предписание от здравните инспектори за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност, издадено съгласно изискванията на чл. 38 ал. 3 от ЗЗ – при непосредствена опасност за живота и здравето на хората, разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния. Цитираните изисквания не са изпълнени, поради което заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Вярно е, че е налице Предписание, в което е указано, че се издава на основание чл. 19 ал. 2 т. 6 от ЗЗ и чл. 38 ал. 3 от с. з. , но нито в него, нито в заповедта са указани обстоятелства, сочещи на непосредствена опасност за живота и здравето на хората, разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния. Напротив, в отговора до лицето, подало сигнала, изрично е записано, че при проверката не са констатирани замърсени участъци извън стопанския двор. Същият извод се съдържа и в доклада на здравния инспектор. За непосредствена опасност пък въобще не може да се говори, имайки предвид, че е отразено, че се касае до механизирано боксово отглеждане на животни, а самият обект е записан като “Стопански двор – кравеферма и овцеферма” още от 1994 г., а единият краварник е регистриран като животновъден обект още през 2006 г. /л. 8/
От самата заповед и издаденото преди нея Предписание се установява единствено, че са издадени поради извода за нарушение на хигиенно – защитната зона, указана в Приложение № 1 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Липсват фактически основания, които да сочат на изпълнение на предпоставките в чл. 38 ал. 4 от ЗЗ. Самият текст на последната разпоредба поради необходимостта от бърза намеса, изисква издаване на заповедта в срок от 48 часа от констатиране на опасността. В случая се касае за проверка на 6 или 7. 04. 2010 год. и издаване на Предписание, съответно Заповед на 14. 04. 2010 год., т. е . една седмица след проверката. Ако обстоятелствата сочеха на застрашаващи живота и здравето на хората факти, то административният орган щеше да действа незабавно, каквото е изискването на закона. В противовес на това е и срокът, указан в заповедта – един месец след връчването й, което очевидно навежда на липса на предпоставките по чл. 38 ал. 4 във връзка с ал. 3 от Закона за здравето. Нещо повече, не се касае до спиране на дейността, а само до нейното ограничаване, поради което нормата на чл. 38 ал. 3 ЗЗ със съдържащите се в нея предпоставки, в случая е неприложима. Предвид изложеното правине основания противоречат на фактическите основания ,поради което се налага отмяната на заповедта.
Видно от събраните по делото доказателства и изложените в заповедта факти, сме изправени пред съвсем различни обстоятелства, а именно преценка за приложимата по отношение конкретния обект хигиенно – защитна зона. В тази връзка обаче самата проверка и начинът на нейното извършване са довели също до един порочен акт. Дори да се абстрахираме от основанието за издаване на заповедта, то и по отношение хигиенно – защитната зона и посочената т. 334 б от Приложение № 1 не са събрани категорични доказателства, които да сочат на съответно на тази точка нарушение. Проверката е извършена формално, без конкретни технически замервания, респ. без преброяване на отглежданите животни и уточняване на количеството им в отделните помещения. От разпита на св. Й. се установява, че тя не е влизала в помещенията на фермата, не е извършвала замервания, което е довело до издаване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Едва по – късно по време на съдебното производство, е проведена втора проверка, при която са извършени конкретни замервания, без те да са категорично точни, тъй като не са посочени точките на измерване, с което се съгласи в съдебно заседание процесуалният представител на ответника и не оспори тези от заключението на вещото лице. В заключението на вещото лице обаче са посочени разстояния, които навеждат на изводи за различна хигиенно – защитна зона, от указаната в т. 334 б от Приложение № 1 на Наредба № 7, съответно различни бройки на ограничаване. Това е така, защото в отделните помещения се отглеждат определен брой животни, а съответно помещенията са на различни отстояния от най – близката жилищна сграда:
VI. Хигиенно-защитна зона – 100 м
……………………………………………………………………………………..
330б. (Нова – ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 50 до 100 животни и овцеферми със 100 до 200 бр.
VII. Хигиенно-защитна зона – 50 м
…………………………………………………………………………………….
334б. (Нова – ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Говедовъдни ферми с 10 до 50 животни и овцеферми с 50 до 100 бр.
Ако приемем, че краварникът, предназначен за 60 броя крави, е всъщност едната ферма, имайки предвид и факта, че е с различен собственик и едва от 1. 03. 2010 г. е с наемател Е.К., то предвид разстоянието му от 53. 80 м до селището, бе следвало да се предпише ограничение с 10 броя, т. е. до 50 броя на отглежданите в този краварник крави на основание т. 334 б от Приложение № 1, а в другия, за който има специално удостоверение за животновъден обект, който е на разстояние 114. 21 м от населеното място, на основание т. 330 б от същото Приложение ограничаване с 20 броя или до 100 броя на отглежданите крави от общо 120, за колкото е предвиден, Това обаче е следвало да го прецени след изясняване на фактите и обстоятелствата административният орган. Като не е сторил това, той е действал в противоречие с чл. 35 от АПК, което е довело до постановяване на един порочен акт, който следва да бъде отменен. Извършените действия от служителите на РИОКОЗ, удостоверени в Протокол от 25. 06. 2010 год., /л. 39/, два месеца след издаване на оспорената заповед с мотива, че се е проверявало изпълнението на заповедта, не могат да санират пороците в административния акт и само подкрепят извода, че административният орган не е изпълнил задълженията си по закон да прецени на място отстоянията, респ. количеството отглеждани животни и едва тогава да пристъпи към ограничаване на дейността и то за обект, който има сключен договор по мярка 121 за развитие на селските райони.
В пледоарията си по същество в съдебно заседание, процесуалният представител на ответника изтъкна, че при упражняване на дейността си земеделският производител е допуснал и други нарушения, неуказани в заповедта. Съдът следва да отбележи, че е обвързан с фактите и обстоятелствата, изложени в заповедта, респ. с правните основания, посочени за издаването й и да преценява нейната законосъобразност, съответно да преценява други нарушения, извън описаните в нея, е недопустимо и би довело до грубо нарушаване на процесуалните правила и правото на защита на жалбоподателя.
С оглед изложеното, при анализ на събраните по делото доказателства се налага единственият извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния и процесуалния закон, което налага нейната отмяна, съответно уважаване на подадената жалба изцяло.
Предвид горното, на основание чл. 172 ал. 2 пр. второ АПК във връзка с чл. 173 ал. 1 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед изх. № РД 1925/ 14. 04. 2010 год. на Директора на РИОКОЗ Добрич, с която на основание чл. 38 ал. 4 от Закона за здравето е ограничено отглеждането на животни в стопански двор на Е.К.Т. *** до 50 бр. крави и телета съгласно т. 334 б от Приложение 1 раздел “Животновъдна дейност” на Наредба № 7, ДВ бр. 46/ 92 г. изм. Бр. 20/ 99 г., с цел спазване на здравно хигиенните изисквания за защита на селищната среда.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдне-вен срок от съобщението до страните пред ВАС.
СЪДИЯ: