Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 22.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора М.Л. и секретаря И.Д., разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 281 / 2010г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 , ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 10 от 22.03.2010г., постановено по н.а.х.д. № 175/2010г., Добричкият районен съд е изменил Наказателно постановление № 08-236/09.09.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, на М.Х.К. ***, в качеството й на изпълнителен директор на “А.”АД гр.Добрич е наложено административно наказание – глоба в размер на 2500 лева, като на основание чл. 415в от КТ е намалил размера на наложеното административно наказание на 100 /сто/ лева.
Недоволни от така постановеното решение са останали Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Добрич и М.Х.К., поради което го обжалват .
В жалбата си Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич излага доводи в насока, че оспорваното решение е постановено при нарушение на закона-касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът е възприел, че е налице маловажно нарушение, от което не са произтекли вредни последици, предвид краткия период от установяване на нарушението до изпълнение на предписанието.
Жалбоподателят М.Х.К. счита, че направените в обжалваното решение изводи на съда относно наличие на административно нарушение са неправилни, предвид дадените задължителни предписания, адресирани до работодателя.
В съдебно заседание, Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич редовно призована, не се представлява.
В съдебно заседание, М.Х.К. редовно призована, чрез процесуалния си представител адвокат Ж., оспорва жалбата на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич и моли съдът да отмени решението на ДРС и оспорваното наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, изразява становище за неоснователност на подадената от М.Х.К. касационна жалба, с искане съдът да потвърди изцяло решението на ДРС.
Добричкият административен съд, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното :
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и са процесуално допустими .
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
За да измени наказателното постановление, съдът е приел, че са спазени процесуалните правила по административнонаказателното производство, установени с разпоредбите на ЗАНН и че за извършеното от М.Х.К., в качеството й на изпълнителен директор на “Албена стил”АД гр.Добрич нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно, предвид разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Настоящият състав споделя изцяло направените от първоинстанционния съд правни изводи .
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-0800486/09.09.2009г. от С.Н.П. – старши инспектор при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич . Актът е съставен въз основа на извършена проверка на 21 и 24.08.2009г. на “Албена стил”АД гр.Добрич, бул. “25-ти септември” № 55. От изисканите и представени документи на дружеството относно изпълнение на дадени предписания е установено, че М.Х.К., в качеството си на изпълнителен директор на дружеството-работодател не е осигурила изплащането на трудовото възнаграждение за м. ноември и м. декември 2008г. на С.И.В. с ЕГН: **********, с което не е изпълнено предписание по т.2 от Протокол № ИД-01-561/27.04.2009г. със срок на изпълнение 20.05.2009г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че при извършената проверка са констатирани нарушения на трудовото законодателство. На основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с Протокол № ИД-01-561/27.04.2009г., са дадени задължителни предписания на изпълнителния директор на дружеството-работодател. В т.2 от посочения протокол е предписано, изпълнителния директор на дружеството-работодател да изплати на С.И.В. с ЕГН: ********** трудовото възнаграждение, начислено във ведомостта за м. ноември-110 лв., м.декември 2008г.-299,25лв., на основание чл. 128, т.2 във връзка с чл. 270, ал.2 от КТ.
Посочените в АУАН констатации изцяло са възприети от наказващия орган, който с постановеното НП е приел, че нарушителят при описаната фактическа обстановка е нарушил чл. 415, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 415, ал.1 от КТ му е наложил административно наказание – глоба в размер на 2500 лева.
Предвид направените фактически констатации и правни изводи, ДРС е изменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е приел за доказано описаното в акта и наказателното постановление нарушение, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, изложил е мотиви относно изменението на НП в частта, касаеща размера на наложената имуществена санкция. При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционният съд изводи. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Нарушението е с особен субект-работодател или длъжностно лице по аргумент от чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, въз основа на който текст е издадено и самото предписание. В настоящият казус, адресат на предписанието е изпълнителния директор на дружеството-работодател, т.е. М.К.. Няма данни това предписание да е било оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължение, което е неговото съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат-М.К., в качеството й на изпълнителен директор. Правилно районният съд е изменил размера на наложеното административно наказание приемайки, че е налице маловажно нарушение. С оглед липсата на вредни последици за работника, нарушението се явява маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ. С разпоредбата на чл. 415в от КТ е предвидено, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по съответния ред в КТ и от което липсват вредни последици следва да се наложи наказание в размер от 50 до 100 лева. В настоящия случай, след съставяне АУАН на нарушителя, нарушението е било отстранено и от същото не са били налице вредни последици за работника от този момент. С оглед на това, правилно първоинстанционният съд е подвел извършеното нарушение по състава на по-благоприятната за нарушителя норма.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд-Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/22.03.2010г. на Добричкия районен съд, постановено по н.а.х.д. № 175 по описа на съда за 2010г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.