Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич , 28.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на осми юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич А.А. и секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя административно дело № 234 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Р.Ж.Х., ЕГН ********** ***, срещу Агенцията за приватизация гр.София за заплащане на сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за причинени преки имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е регистрирана за участие в масова приватизация-втори кръг в регионално бюро гр.Добрич, обслужващо звено № 240500 и притежава Талон за регистрация № 01 0047404991 от 27.08.1998г. Твърди, че депозитарна разписка не й е била издадена. При многократните си посещения в офиса на местното бюро в гр.Добрич била уверявана от служителите, че ще получи известие за наличието на 250 инвестиционни бона в сметката си, но така и не получила такова. След като не получила никаква информация са инвестиционните си бонове на 14.06.2004г. подала жалба заедно с други граждани, адресирана до множество държавни институции. Отделно от това сигнализирала и Районна прокуратура гр.Добрич с жалба с вх. № 1152/2005г. и на 13.05.2005г. била уведомена от районната прокуратура, че прокурорската преписка била приложена към друга такава с № 9729/2004г. на Върховна касационна прокуратура.
Ищцата твърди, че не е подавала заявление за смяна на обслужващото звено, не е подписвала никакви документи за прехвърляне, въпреки това е извършено прехвърляне на трето лице без нейно знание и съгласие. Счита, че извършеното прехвърляне е в резултат от незаконни действия и бездействие на длъжности лица от Агенцията за приватизация при осъществяване на административна дейност, понеже служителите на ответника не са спазили нормативните изисквания за проверка и контрол на личните данни и представените документи при регистриране на прехвърляне на инвестиционни бонове, а именно изискванията по чл.4, чл.13 – чл.15 и чл.17 от Наредбата за условията и реда за организиране на централизирани публични търгове за продажба на акции-собственост на държавата, както и на чл.72 от Инструкцията по прилагането й. От незаконните действия и бездействия на служителите на Агенцията ищцата е претърпяла имуществена вреда в размер на номиналната стойност на прехвърлените 250 инвестиционни бона, за обезщетяването на която претендира сумата от 250 лв., като настоява и за присъждане на законните лихви върху тази сума, считано от влизане в сила на решението. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът-Агенция за приватизация гр.София, представлявана от юрисконсулт Б.М., с писмено становище от 13.05.2010г. оспорва изцяло предявения от Р.Ж.Х. иск. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Счита, че действията на служителите на агенцията по прехвърлянето на инвестиционните бонове са извършени изцяло в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Поради липсата на нарушения по прехвърлянето на инвестиционните бонове, не следвало Агенция за приватизация да носи отговорност за претърпените имуществени вреди. От друга страна, счита иска за недоказан по размер и изразява становище, че 250 инвестиционни бона не се равняват на 250 лева, за това размерът на вредите от 250 лв. бил своеволно определен от ищцата. Като аргумент за това становище сочи обстоятелството, че след като тези бонове стават търгуеми на “Българска фондова борса-София” АД цената им никога не е достигала 1 лев за един инвестиционен бон и възразява, че възможността на ищцата да вземе участие в централизирани публични търгове за придобиване на акции била само хипотетично отнета. Прави възражение за изтекла погасителна давност и твърди, че вземането на ищцата се е погасило с изтичане на общата пет годишна давност, считано от 02.10.2003г. – датата, на която е извършено прехвърлянето на инвестиционните бонове. Пледира отхвърляне на иска като недоказан по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за основателност на предявения иск и счита, че следва да бъде уважен.
Административен съд гр.Добрич като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
На 27.08.1998г. ищцата се е регистрирала за участие в масова приватизация-втори кръг в регионално бюро гр.Добрич, обслужващо звено № 240500, видно от талон за регистрация № 01 00474049 91. На 28.09.1998г. Центърът за масова приватизация към МС, РЦ Добрич е издал известие, че към тази дата г-жа Х. има в сметката си 250 инвестиционни бона / л.28/. От служебно изискания и представен от ответника по делото Отчет за регистрации, трансфери, тръжни заявки и сметки на граждани, юридически лица, чужденци / л.51/ е видно, че 02.10.2003г. в Регионално бюро № 219999, което е различно от регионалното бюро на Р.Х., е регистрирано прехвърляне, извършено с нареждане за прехвърляне № 31 0097461646. Последното бе представено по делото от ответника по делото / л.49/ . От съдържанието на същото се установява, че ищцата Р.Ж.Х. е вписана като подател, а като получател е вписано лицето М.Д.И.с ЕГН **********. От доказателствата по делото се установява също, че прехвърлянето е извършено с това нареждане за прехвърляне и пълномощно, дадено от името на Р.Ж.Х. на лицето М.Д.И. Представеното от ответника пълномощно е без дата, съставено е в обикновена писмена форма и в съдържанието му е вписано, че ищцата упълномощава М.Д.И.с ЕГН **********, л.к. № 165398625, изд. от МВР гр.София : ” Да прехвърля собствените ми инвестиционни бонове на когото прецени и на себе си, да подпише необходимите за това документи пред АП.”
Двата документа са оспорени от ищеца като неавтентични с твърдението, че не е попълвала, подписвала или упълномощавала с такива документи друго лице за прехвърляне на собствените й инвестиционни бонове.
Според заключението на вещото лице по допуснатата графологическа експертиза, подписите в графа “подпис на подателя” в нареждане за прехвърляне, образец 31 с № 31 0097461646 и в пълномощното, дадено от името на ищцата на М.Д.И., не са положени от Р.Ж.Х.. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните. Същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания, който е незаинтересован от изхода на спора, поради което съдът го намира за достоверно и възприема изцяло.
В тази връзка, Административен съд гр.Добрич приема за безспорно установено, че ищцата не е подписвала горните документи, на база на които е извършено прехвърлянето на собствените й 250 инвестиционни бона. По делото също не се спори, че ищецът не е подавал документи за смяна на неговото обслужващо звено в гр.Добрич. Такива документи /заявление/ не се съдържат в представения от “Български пощи” ЕАД т.нар. “личен плик”.
Допусната бе и съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение каква е била паричната равностойност на 1 инвестиционен бон към датата на прехвърлянето- 02.10.2003г. Според заключението на вещото лице П.Г. с висше икономическо образование, инвестиционните бонове към 02.10.2003г. следва да се остойностяват по техния номинал- 1 инвестиционен лев приравнен на 1 лев или 250 инвестиционни бона са съизмеряват на 250 лева. Заключението не бе оспорено от ответника. Заключението е компетентно и обосновано, дадено след извършване на подробен анализ на търговията с непарични платежни средства в страната, поради което се възприема от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Ищецът е изложил твърдения, че длъжностни лица на Агенция за приватизация, чрез незаконни действия и бездействия при осъществяване на правно-регламентирана дейност са му причинили вреди, които държавата следва да обезщети. Следователно, искът черпи правното си основание от чл.1, ал.1 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /обн. ДВ бр.60/1988г./, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се ангажира отговорността на ответника, Агенция за приватизация, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконните действия/бездействия, които да представляват административна дейност, те да са извършени от длъжностни лица, служители на ответника, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между действията/бездействията и настъпилата вреда.
С оглед събраните по делото доказателства, Добричкият административен съд счита, че в процесния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Съображенията за това са следните:
1. Според чл. 12 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 2 от Устройствения правилник на АП , приет с ПМС № 163 от 24.07.2002 г., обн. в ДВ, бр. 75 от 2002 г., ответникът – Агенция за приватизация е администрация към Министерския съвет. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка и е структура на централната администрация на изпълнителната власт, т.е. Агенция за приватизация е част от административния апарат на държавата. Според чл.5, т.14 от Устройствения правилник на АП, агенцията осъществява и други функции, възложени й с нормативни актове. С Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции-държавна собственост / приета с ПМС № 206/02г., обн. ДВ бр.89/2002г./ се възлага на Агенция за приватизация да регистрира придобиването, прехвърлянето на инвестиционни бонове, да открива лични сметки на правоимащите и т.н. С цитираната наредба държавата е задължила Агенция за приватизация и нейните служители да извършват една административна дейност, по регистрация, контрол и отчетност на всяко придобиване и прехвърляне на инвестиционни бонове.
Следователно, Агенция за приватизация е легитимирана страна по предявения иск, понеже дейността по регистриране прехвърлянето на инвестиционни бонове е административна дейност. Като юридическо лице Агенцията е правосубектна и има надлежна процесуална легитимация, каквато регионалните й бюра нямат.
Административната дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт. От понятието “административна дейност” не са изключени действията на служителите в Агенцията за регистрация, контрол и отчетност на всяко придобиване и прехвърляне на инвестиционни бонове, каквото задължение имат по силата на цитираната по-горе Наредба. Административна дейност, по см. на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е широко понятие, в което се включва, както издаването на индивидуални административни актове, така и действията на администрацията, извършвани в изпълнение на закона. Този извод черпи основанието си от самото съдържание на текста на чл.1, ал.1 на ЗОДОВ, според който държавата носи отговорност, както за незаконните индивидуални административни актове, издадени от нейните органи, така и за преките действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил дейността по издаване на административните актове и тази, която е проява на физическо действие или бездействие, т.е. държавата носи отговорност и за т.нар. от ответника “технически” действия/бездействия на своите служители, понеже те не са изключени от понятието-административна дейност.
Съвременната държава носи отговорност за административната дейност на своите служители, а прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенция за приватизация, която е държавна администрация.
2. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна. Възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия /бездействия на служителите на АП по повод на извършеното на 02.10.2003г. прехвърляне на инвестиционни бонове.
Незаконността на действието или бездействието ще се определи от несъобразността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. Редът и начина за прехвърляне на инвестиционни бонове е уреден в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции-държавна собственост, наричана по-долу Наредбата. А редът и начина за приемане и обработка на документи на български физически лица за участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове е уреден в Инструкция за организация на работата в регистрационните бюра, разкрити в пощенски станции при регистрация на български физически лица за участие в процеса на приватизация с инвестиционни бонове /Инструкцията/.
В случая, нареждането за прехвърляне на инвестиционните бонове е било представено в обслужващо звено № 219999 в гр.София / отчет за регистрации, трансфери, тръжни заявки – л.51 от делото/, а не в обслужващото звено на ищеца в гр.Добрич с № 240500. Въпреки липсата на заявление за промяна на обслужващото звено, длъжностните лица на Агенцията са регистрирали прехвърляне на инвестиционните бонове, с което са нарушили чл.4 от Наредбата. Според чл.4 от Наредбата заявлението за промяна на обслужващото звено се подава чрез звеното, извършило регистрацията, което изпраща заедно със заявлението и личния плик на регистрираното лице. Съгласно чл.72 от Инструкцията, при условие, че не е подадено заявление за смяна на обслужващото звено, лицето продължава да се обслужва от бюрото по адресната му регистрация. В чл.4 от Наредбата изрично е посочен редът, по който може да се промени обслужващото бюро и че с това право разполага единствено собственикът на боновете. По делото не се спори, а и не се представят доказателства ищцата да е променила обслужващото си бюро. Няма пречка действията по прехвърлянето да се извършат и чрез пълномощник, както привидно е сторено в случая. Това обаче не дава право на пълномощника да извърши действията по прехвърлянето в друго бюро, различно от избраното от собственика на боновете. Пълномощникът не може без съгласието и знанието на собственика на боновете да променя обслужващото му звено. С правомощието да променят обслужващото бюро на притежателя на боновете не разполагат и служителите на агенцията. Видно от представените по делото доказателства, в случая служителите на агенцията са регистрирали прехвърлянето в нарушение на чл.4 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.4 от Наредбата кореспондира със задължението на служителите на Агенцията по чл.17, ал.2 от Наредбата да извършват проверка, дали именно притежателят на боновете е подал искане за прехвърляне – да извършват проверка на представените документи за прехвърлянето, дали същите съответстват на представените в т.нар. “личен плик” на регистрираното лице.
Самите документи, въз основа на които служителите на Агенцията са регистрирали прехвърлянето – пълномощно и нареждане за прехвърляне са нередовни от външна страна, понеже са с липсващи реквизити. Пълномощното е в обикновена писмена форма, без дата на издаване, без адрес на упълномощителя и с номер на документа му са самоличност, различен от действителния. Наредбата изисква пълномощното да бъде изрично / чл.17, ал.7/, а видно от текста на същото в него не е посочен броя на инвестиционните бонове на ищеца, не е посочен и номерът на сметката му, за да може да се установи волята на упълномощителя за разпореждане именно с тези бонове. Изискването за изрично пълномощно, по аргумент от чл.6, ал.2 от Наредбата, следва да се тълкува като изискване и за нотариално заверено пълномощно / ТР № 6/2008г. на ВАС по т.д. № 4/2008г./ Нареждането за прехвърляне е също с липсващи реквизити- няма дата и не е попълнено полето най-горе вдясно, където следва да се посочи регионалното бюро. Номерът на личната карта, посочен във въпросното пълномощно не съответства нито на действителния номер на личната карта на ищцата , нито на номера на личния й паспорт, данните за който се съдържат в двете декларации по ЗППДОП, съхранявани в т.нар “личен плик”. Обстоятелството, че служителите на агенцията от друго регионално бюро са извършили прехвърляне на инвестиционните бонове на ищцата с тези документи води до извода, че същите не са извършили никаква проверка за съответствието на данните, посочени в нареждането за прехвърляне с действителните данни на прехвърлителя, приели са едно нередовно от външна страна пълномощно, с които си действия и бездействия са нарушили реда и начина за регистриране на извършено прехвърляне на инвестиционни бонове, установен в Наредбата и Инструкцията за прилагането й.
Горните им действия и бездействия се определят като незаконни, понеже не са в противоречие с изискванията и правилата на действащите към момента нормативни актове.
3. Действията и бездействията на служителите на Агенция за приватизация са в причинна връзка с реално причинените на ищеца вреди, защото инвестиционните бонове материализират права с имуществен характер и лишаването от тях представлява само по себе си вреда. В резултат на прехвърлянето и заличаването на боновата му сметка притежателят на боновете е лишен от имуществени права. Тези имуществени права не могат да бъдат обвързвани с тяхното бъдещо използване, тъй като това е равнозначно на отричане на имуществения им характер / Тълкувателно решение № 6/10.12.2008г. на ВАС по т.д. № 4/2008г./ В връзка с горното съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че възможността на ищцата да вземе участие в централизирани публични търгове за придобиване на акции била отнета хипотетично.
Лишаването от възможност на ищеца да използва 250 инвестиционни бона като платежни средства за участие в масовата приватизация е последица от извършеното незаконно регистриране на прехвърляне на ИБ в полза на трето лице.
С оглед изложените съображения съдът приема, че в случая понесените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите в Агенция за приватизация.
4. С визираните по-горе незаконни действия и бездействия, служителите на Агенция за приватизация са причинили на ищеца имуществена вреда. Вредата се изразява в лишаването на ищеца от възможност да ползва 250 инвестиционни бона като платежно средство по предвиденото за тях предназначение. Според заключението на вещото лице П.Г., инвестиционните бонове на ищеца към 02.10.2003г. -датата на прехвърлянето са се остойностявали по техния номинал- 1 инвестиционен лев приравнен на 1 лев или 250 инвестиционни бона са съизмеряват на 250 лева. Вещото лице уточнява, че към датата, на прехвърлянето/увреждането – 02.10.2003г. – инвестиционните бонове все още не са се търгували на фондовата борса и не са имали пазарна цена. Съдът приема за доказан изцяло претендирания размер на обезщетението от 250 лв., тъй като същия е нормативно определен в чл.5, ал.5 от Закона за приватизационните фондове.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху сумата от 250 лв., считано от влизане на решението в сила и присъждане на направените по делото разноски-адвокатски хонорар и депозит и допълнително възнаграждение за двете експертизи – общо 80 лв.
Искането за присъждане на законна лихва и разноски е основателно.
ІІІ. Относно възражението, че исковата претенция е погасена по давност:
Ответникът по делото твърди, че датата на увреждането, т.е. на регистрирането на извършеното прехвърляне, 02.10.2003г., следва да се счита за началния момент, от който вземането на ищеца за обезщетение е станало изискуемо и съответно е започнала да тече общата петгодишна давност за предявяването на иска за обезщетение. Становището на ответника е основано на института на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и на разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, според която при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
В мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването- чл.1, ал.2 от ЗОДВПГ. Коментирани са съществуващите две становища в практиката и е прието, че правилно е второто становище, според което вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
В мотивите на някои решения / Решение № 3182/11.03.2010г. на ВАС по адм.д. № 12439/2009г., Решение № 5034/19.04.2010г. на ВАС по адм.д. № 12344/2009г., Решение № 5503/28.04.2010г. на ВАС по адм.д. № 12348/2009г Решение № 6077/11.05.2010г. на ВАС по адм.д. № 15089/2010г., Решение № 7748/10.06.2010г. на ВАС по адм.д. № 16 375/2009г./ се приема, че вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, за това петгодишната погасителна давност не е изтекла, а в мотивите на други решения / Решение № 7746/10.06.2010г. на ВАС по адм.д. № 14110/2009г., Решение № 7768/10.06.2010г. на ВАС по адм.д. № 14132/2009г., Решение № 8459/23.06.2010г. на ВАС по адм.д. № 2984/2010г./ се приема, че погасителната давност за предявяване на иска започва да тече от момента на увреждането, т.е. от датата на извършване на трансфера на боновете и към момента на предявяване на иска давността е изтекла.
Настоящият състав съобрази, че съдебната практика на ВАС по идентични спорове не е еднозначна и приема за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на вземането. Тъй като искът по своя характер е граждански и за него се прилагат разпоредбите на гражданските закони – § 1 от ЗР на ЗОДОВ, същият следва да бъде предявен в общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Макар че отговорността на държавата за вреди се доближава до фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, двата иска не се припокриват. Това е така, поради спецификите на отговорността по ЗОДОВ. Отговорността на държавата се характеризира с обективния си и безвиновен характер, т.е. деецът е винаги известен и чл.114, ал.3 от ЗЗД, според който при вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца, е неприложим. Другата особеност произтича от принципа, че администрацията, изпълнявайки служебните си задължения, по презумпция действа законосъобразно. По тази причина нейните актове, действия и бездействия не могат да се отъждествяват с фактическия състав на непозволеното увреждане и държавата да се счита в забава от момента на увреждането, както предвижда чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая чл.84, ал.3 от ЗЗД също е неприложим, тъй като ищецът не е бил длъжен да предполага евентуални незаконосъобразни действия в негова вреда, нито да следи за момента на тяхното извършване, с цел “своевременно” предявяване на иска си за обезщетение. В исковата молба се твърди, че прехвърлянето е извършено без знанието и съгласието на ищеца, поради което не може да се приеме, че моментът на прехвърлянето на боновете е началният момент за предявяване на иска за обезщетение, тъй като самият увреден тогава не е знаел за увреждането. Самите инвестиционни бонове, като безналични платежни инструменти, не са се намирали във фактическо държане на ищеца, тъй като тяхното притежание се регистрира в лична бонова сметка на собственика им / чл.48, ал.2 от ЗППДОбП/отм./. И при хипотезата на неправомерно разпореждане с инвестиционни бонове, регистрирано от регионалните центрове на Агенцията, ищецът не би могъл да узнае, че е лишен от притежанието на боновете, за да се приеме, че от този момент в негова тежест е започнал да тече срок за предявяване на иска му за обезщетение. Ответникът не представя доказателства кога е уведомил ищеца за извършеното от служителите на Агенцията прехвърляне. Напротив, от представената по делото жалба от група граждани, подписана и от ищцата е видно, че Р.Х. се е намирала в неведение за съдбата на собствените си бонове. Доказателства, че същата е получила известие от Център за масова приватизация за извършеното на 02.10.2003г. прехвърляне не се представиха по делото.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Следователно, първо следва да се установи, с влязло в сила решение, че действията и бездействията на служителите на Агенцията, от които ищецът е претърпял имуществена вреда, са незаконосъобразни. Едва от обявяването незаконосъобразността на действията/бездействията започва да тече общия пет годишен давностен срок за предявяване на претенцията.
Разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК допуска искането за установяване незаконността на действията/ бездействията на държавните органи и претенцията за обезщетяване на увреденото лице за вредите, претърпени от тези действия, да се предявят едновременно. С оглед чл.204, ал.4 от АПК, вземането на ищеца става изискуемо от момента на влизане в сила на решението и от този момент се дължи и законна лихва върху него.
Искът, като основателен и доказан, следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, сторените от нея разноски – държавна такса 10 лв. и 2,50 лв. комисионна за превод / л.16/, 30 лв.- депозит за вещо лица и 2,50 лв. комисионна / л.40/, 50 лв. – депозит на вещо лице и 2,50 лв. комисионна за превод / л.41/ и 100 лева – платено адвокатско възнаграждение / л.24/ .
Воден от гореизложеното, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция за приватизация гр.София, ул.”Аксаков” № 29 да заплати на Р.Ж.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 250 /двеста е петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица на Агенция за приватизация при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищецът е бил лишен от възможност да се разпорежда със собствените си 250 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законната лихва върху сумата от 250 /двеста е петдесет/ лева, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 197, 50 лв. /сто и деветдесет и седем лева и петдесет стотинки /, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска