Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич , 08.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на единадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя административно дело № 207 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на А.Я.К., ЕГН ********** *** срещу Агенцията за приватизация гр.София за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени преки имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е била собственик на 250 инвестиционни бона от участието си в масова приватизация-втори кръг, регистрирана e в Регионален център Добрич, рег.бюро № 240500 и притежава талон за регистрация № 1 02531749 33 от 1999г. Твърди също, че депозитарна разписка не й е била издавана. През 1999г. придобила чрез прехвърляне, извършено от майка й М.А.С., още 250 инвестиционни бона, но известие за притежаваните от нея общо 500 инвестиционни бона не получила. През 2004г. заедно с други граждани подала жалба до няколко държавни институции и разбрала, че жалбата е изпратена до Прокуратура на РБ на 02.07.2004г. В исковата молба се твърди също, че ищцата не е подавала заявление за смяна на обслужващото звено, не е подписвала никакви документи за прехвърляне, въпреки това е извършено прехвърляне на петстотинте й инвестиционни бона на трето лице без нейно знание и съгласие. Ищцата счита, че извършеното прехвърляне е в резултат от незаконни действия и бездействие на длъжности лица от Агенцията за приватизация, тъй като единствено те са били компетентни да оперират с инвестиционни бонове. Счита, че успешен трансфер на друго физическо лице е възможен само в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на АП, които е следвало да извършат надлежната проверка на представените документи при регистриране на прехвърляне на инвестиционни бонове и на осн. чл.15 от Наредбата да откажат прехвърлянето. Ищцата твърди, че от незаконните действия и бездействия на служителите на Агенцията ищцата е претърпяла имуществена вреда в размер на номиналната стойност на прехвърлените 500 инвестиционни бона, за обезщетяването на която претендира сумата от 500 лв., като настоява и за присъждане на законните лихви върху тази сума, считано от влизане в сила на решението. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът-Агенция за приватизация гр.София, чрез юрисконсулт М.А. с писмено становище, постъпило на 13.04.2010г. оспорва изцяло предявения от А.Я.К. иск. Излага становище за недопустимост на иска, поради факта, че претендираните вреди не били следствие от изпълнително-разпоредителна дейност на държавната администрация и съответно претенцията не попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на иска. Твърди, че искът е недоказан и по основание и размер. Моли същият да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим, а алтернативно – да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за основателност на предявения иск и счита, че следва да бъде уважен.
Административен съд гр.Добрич като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
На 11.05.1999г. ищцата се е регистрирала за участие в масова приватизация-втори кръг в регионално бюро гр.Добрич, обслужващо звено № 240500, видно от талон за регистрация № 1 02531749 33. От документите, съдържащи се в представения от “Български пощи” АД т.нар. “личен плик” е видно, че Центърът за масова приватизация към МС, РЦ Добрич е издал известие, че на 13.05.1999г. е изпълнено прехвърляне на 250 ИБ от сметката на М.А.С. и че ищцата има в сметката си 500 инвестиционни бона. Няма данни дали известието е било доведено до знанието на ищцата.
От представените от ответника Опис № 12 02646550 04 от 02.10.2003г. и “Отчет за регистрации, трансфери, тръжни заявки и сметки на граждани, юридически лица и чужденци” е видно, че в Регионално бюро № 219999, различно от регионалното бюро на А.К., на 02.10.2003г. е регистрирано прехвърляне на 500 инвестиционни бона от сметката на ищцата в полза на лице с ЕГН **********, извършено с нареждане за прехвърляне № 31 01108471 41. От съдържанието на нареждането за прехвърляне се установява, че като подател е вписано лицето А. Я. К., което не е действителното име на ищцата, а като получател е вписано лицето М.Д.И. с ЕГН **********. От доказателствата по делото се установява също, че прехвърлянето е извършено с това нареждане за прехвърляне и пълномощно, дадено от името на А. Я. К. на лицето М.Д.И.. Представеното от ответника пълномощно е без дата, съставено е в обикновена писмена форма и в съдържанието му е вписано, че ищцата упълномощава М.Д.И. с ЕГН **********, л.к. № ******, изд. от МВР гр.София да : ” прехвърля собствените ми инвестиционни бонове на когото прецени и на себе си, да подпише необходимите за това документи пред АП.”
Двата документа са оспорени от ищеца като неавтентични с твърдението, че не е попълвала, подписвала или упълномощавала с такива документи друго лице за прехвърляне на собствените й инвестиционни бонове.
Според заключението на вещото лице по допуснатата графологическа експертиза, подписите в графа “подпис на подателя” в нареждане за прехвърляне, образец 31 с № 31 01108471 41 и в пълномощното, издадено от името на ищцата на М.Д.И., не са положени от А.Я.К.. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните . Същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания, който е незаинтересован от изхода на спора, поради което съдът го намира за достоверно и възприема изцяло.
В тази връзка, Административен съд гр.Добрич приема за безспорно установено, че ищцата не е подписвала горните документи, на база на които е извършено прехвърлянето на собствените й 500 инвестиционни бона. По делото също не се спори, че ищецът не е подавал документи за смяна на неговото обслужващо звено в гр.Добрич. Такива документи /заявление/ не се съдържат в представения от “Български пощи” ЕАД т.нар. “личен плик”.
Допусната бе и съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение каква е била паричната равностойност на 1 инвестиционен бон към датата на прехвърлянето- 02.10.2003г. Според заключението на вещото лице П.Г. инвестиционните бонове към 02.10.2003г. следва да се остойностяват по техния номинал- 1 инвестиционен лев приравнен на 1 лев или 500 инвестиционни бона са съизмеряват на 500 лева. Заключението не бе оспорено от ответника. Заключението е компетентно и обосновано, дадено след извършване на подробен анализ на търговията с непарични платежни средства в страната, поради което се възприема от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ответникът по делото твърди, че датата на увреждането, т.е. на регистрирането на извършеното прехвърляне е и датата на преустановяване на незаконосъобразните действия. Този момент следва да се счита за началния, от който вземането на ищеца за обезщетение е станало изискуемо и съответно е започнала да тече общата петгодишна давност за предявяването на иска. Според процесуалния представител на ответника този извод произтичал от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Съдът намира становището за неправилно, а възражението за изтекла петгодишна давност за неоснователно. Видно от съдържанието на т.4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк.гр.д. № 3/2004г. ОСГК на ВКС приема изрично, че когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. Това е така, понеже искът по своя характер е граждански, но макар че отговорността на държавата за вреди се доближава до фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, двата иска не се припокриват, поради спецификите на отговорността по ЗОДОВ. Отговорността на държавата се характеризира с обективния си и безвиновен характер, т.е. деецът е винаги известен и чл.114, ал.3 от ЗЗД, според който при вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца, е неприложим. Другата особеност произтича от принципа, че администрацията, изпълнявайки служебните си задължения, по презумпция действа законосъобразно. По тази причина нейните актове, действия и бездействия не могат да се отъждествяват с фактическия състав на непозволеното увреждане и държавата да се счита в забава от момента на увреждането, който е и момента на преустановяване на действията, както предвижда чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая чл.84, ал.3 от ЗЗД е неприложим, тъй като ищецът не е бил длъжен да предполага евентуални незаконосъобразни действия в негова вреда, нито да следи за момента на тяхното извършване, с цел “своевременно” предявяване на иска си за обезщетение. В исковата молба се твърди, че прехвърлянето е извършено без знанието и съгласието на ищеца, поради което не може да се приеме, че моментът на прехвърлянето на боновете, който е и момента на преустановяване на действията, е началният момент за предявяване на иска за обезщетение, тъй като самият увреден тогава не е знаел за увреждането. Самите инвестиционни бонове, като безналични платежни инструменти, не са се намирали във фактическо държане на ищеца, тъй като тяхното притежание се регистрира в лична бонова сметка на собственика им / чл.48, ал.2 от ЗППДОбП/отм./. И при хипотезата на неправомерно разпореждане с инвестиционни бонове, регистрирано от регионалните центрове на Агенцията, ищецът не би могъл да узнае, че е лишен от притежанието на боновете, за да се приеме, че от този момент в негова тежест е започнал да тече срок за предявяване на иска му за обезщетение. Ответникът не представя доказателства, кога е уведомил ищеца за извършеното от служителите на Агенцията прехвърляне. Напротив, от представената по делото жалба от група граждани е видно, че ищцата се е намирала в неведение за съдбата на собствените си бонове и не е получила никакво известие за извършеното на 02.10.2003г. прехвърляне. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса кой е началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Ищецът е изложил твърдения, че длъжностни лица на Агенция за приватизация, чрез незаконни действия и бездействия при осъществяване на правно-регламентирана дейност са му причинили вреди, които държавата следва да обезщети. Следователно, искът черпи правното си основание от чл.1, ал.1 на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /обн. ДВ бр.60/1988г./, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да се ангажира отговорността на ответника, Агенция за приватизация, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконните действия/бездействия, които да представляват административна дейност, те да са извършени от длъжностни лица, служители на ответника, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между действията/бездействията и настъпилата вреда.
С оглед събраните по делото доказателства, Добричкият административен съд счита, че в процесния случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Съображенията за това са следните:
1. Според чл. 12 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 2 от Устройствения правилник на АП , приет с ПМС № 163 от 24.07.2002 г., обн. в ДВ, бр. 75 от 2002 г., ответникът – Агенция за приватизация е администрация към Министерския съвет. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка и е структура на централната администрация на изпълнителната власт, т.е. Агенция за приватизация е част от административния апарат на държавата. Според чл.5, т.14 от Устройствения правилник на АП, агенцията осъществява и други функции, възложени й с нормативни актове. С Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции-държавна собственост / приета с ПМС № 206/02г., обн. ДВ бр.89/2002г./ се възлага на Агенция за приватизация да регистрира придобиването, прехвърлянето на инвестиционни бонове, да открива лични сметки на правоимащите и т.н. С цитираната наредба държавата е задължила Агенция за приватизация и нейните служители да извършват една административна дейност, по регистрация, контрол и отчетност на всяко придобиване и прехвърляне на инвестиционни бонове.
Следователно, Агенция за приватизация е легитимирана страна по предявения иск, понеже дейността по регистриране прехвърлянето на инвестиционни бонове е административна дейност. Като юридическо лице Агенцията е правосубектна и има надлежна процесуална легитимация, каквато регионалните й бюра нямат.
Административната дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват са в изпълнение на нормативен акт. От понятието “административна дейност” не са изключени действията на служителите в Агенцията за регистрация, контрол и отчетност на всяко придобиване и прехвърляне на инвестиционни бонове, каквото задължение имат по силата на цитираната по-горе Наредба. Административна дейност, по см. на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е широко понятие, в което се включва, както издаването на индивидуални административни актове, така и действията на администрацията, извършвани в изпълнение на закона. Този извод черпи основанието си от самото съдържание на текста на чл.1, ал.1 на ЗОДОВ, според който държавата носи отговорност, както за незаконните индивидуални административни актове, издадени от нейните органи, така и за преките действия/бездействия на длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени им с нормативен акт. В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил дейността по издаване на административните актове и тази, която е проява на физическо действие или бездействие, т.е. държавата носи отговорност и за т.нар. от ответника “технически” действия/бездействия на своите служители, понеже те не са изключени от понятието-административна дейност.
Съвременната държава носи отговорност за административната дейност на своите служители, а прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенция за приватизация, която е държавна администрация.
2. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна. Възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия /бездействия на служителите на АП по повод на извършеното на 02.10.2003г. прехвърляне на инвестиционни бонове.
Незаконността на действието или бездействието ще се определи от несъобразността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. Редът и начина за прехвърляне на инвестиционни бонове е уреден в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции-държавна собственост, наричана по-долу Наредбата. А редът и начинът за приемане и обработка на документи на български физически лица за участие в приватизацията чрез инвестиционни бонове се уреждат от Инструкция за организация на работата в регистрационните бюра, разкрити в пощенски станции при регистрация на български физически лица за участие в процеса на приватизация с инвестиционни бонове /Инструкцията/.
В случая, нареждането за прехвърляне на инвестиционните бонове е било представено в обслужващо звено № 219999 в гр.София / Отчет за регистрации – л.40 и опис на ЦМП № 12 02646550 04- л.41 /, а не в обслужващото звено на ищеца в гр.Добрич с № 240500. Въпреки липсата на заявление за промяна на обслужващото звено, длъжностните лица на Агенцията са регистрирали прехвърляне на инвестиционните бонове, с което са нарушили чл.4 от Наредбата. Според чл.4 от Наредбата заявлението за промяна на обслужващото звено се подава чрез звеното, извършило регистрацията, което изпраща заедно със заявлението и личния плик на регистрираното лице. Съгласно чл.72 от Инструкцията, при условие, че не е подадено заявление за смяна на обслужващото звено, лицето продължава да се обслужва от бюрото по адресната му регистрация. В чл.4 от Наредбата изрично е посочен редът, по който може да се промени обслужващото бюро и че с това право разполага единствено собственикът на боновете. По делото не се спори, а и не се представят доказателства ищцата да е променила обслужващото си бюро. Няма пречка действията по прехвърлянето да се извършат и чрез пълномощник, както привидно е сторено в случая. Това обаче не дава право на пълномощника да извърши действията по прехвърлянето в друго бюро, различно от избраното от собственика на боновете. Пълномощникът не може без съгласието и знанието на собственика на боновете да променя обслужващото му звено. С правомощието да променят обслужващото бюро на притежателя на боновете не разполагат и служителите на агенцията. Видно от представените по делото доказателства, в случая служителите на агенцията са регистрирали прехвърлянето в нарушение на чл.4 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.4 от Наредбата кореспондира със задължението на служителите на Агенцията по чл.17, ал.2 от Наредбата да извършват проверка, дали именно притежателят на боновете е подал искане за прехвърляне – да извършват проверка на представените документи за прехвърлянето, дали същите съответстват на представените в т.нар. “личен плик” на регистрираното лице.
Самите документи, въз основа на които служителите на Агенцията са регистрирали прехвърлянето – пълномощно и нареждане за прехвърляне са изцяло нередовни от външна страна. Дори името на собственика на боновете не е изписано правилно в документите, с които служителите на АП са регистрирали прехвърлянето. Вместо действителното бащино име на ищцата – Я., в пълномощното и нареждането за прехвърляне е изписано името Я.. Двата документа са и с липсващи реквизити. Пълномощното е в обикновена писмена форма, без дата на издаване, без адрес на упълномощителя и с номер на личната му карта, различен от действителния, информацията, за който се съдържа в т.нар. “Личен плик”. Наредбата изисква пълномощното да бъде изрично / чл.17, ал.7/, а видно от текста на същото в него не е посочен броя на инвестиционните бонове на ищеца, не е посочен и номерът на сметката му, за да може да се установи волята на упълномощителя за разпореждане именно с тези бонове. Изискването за изрично пълномощно, по аргумент от чл.6, ал.2 от Наредбата, следва да се тълкува като изискване и за нотариално заверено пълномощно / ТР № 6/2008г. на ВАС по т.д. № 4/2008г./ Нареждането за прехвърляне е също с липсващи реквизити- няма дата и не е попълнено полето най-горе вдясно, където следва да се посочи регионалното бюро. Номерът на личната карта/ л.паспорт на ищцата не съответства на този, данните за който се съдържат в т.нар “личен плик”, нито на впоследствие издадената лична карта.
Обстоятелството, че служителите на агенцията са извършили прехвърляне на инвестиционните бонове на ищцата с тези документи води до извода, че същите не са извършили никаква проверка за съответствието на данните, посочени в нареждането за прехвърляне с действителните данни на прехвърлителя, приели са едно нередовно от външна страна пълномощно и са регистрирали прехвърлянето не в обслужващо регионално бюро, заявено от собственика на боновете. С горните си действия и бездействия са нарушили реда и начина за регистриране на извършено прехвърляне на инвестиционни бонове, установен в Наредбата и Инструкцията за прилагането й. Действията и бездействието на служителите на Агенция за приватизация се определят като незаконни, понеже противоречат на изискванията и правилата на действащите към момента на извършването им нормативни актове.
3. Действията и бездействията на служителите на Агенция за приватизация са в причинна връзка с реално причинените на ищеца вреди, защото инвестиционните бонове материализират права с имуществен характер и лишаването от тях представлява само по себе си вреда. В резултат на прехвърлянето и заличаването на боновата му сметка притежателят на боновете е лишен от имуществени права. Тези имуществени права не могат да бъдат обвързвани с тяхното бъдещо използване, тъй като това е равнозначно на отричане на имуществения им характер / Тълкувателно решение № 6/10.12.2008г. на ВАС по т.д. № 4/2008г./
Лишаването от възможност на ищеца да използва 500 инвестиционни бона като платежни средства за участие в масовата приватизация е последица от извършеното незаконно регистриране на прехвърляне на ИБ в полза на трето лице.
С оглед изложените съображения съдът приема, че в случая понесените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служителите в Агенция за приватизация.
4. С визираните по-горе незаконни действия и бездействия, служителите на Агенция за приватизация са причинили на ищеца имуществена вреда. Вредата се изразява в лишаването на ищеца от възможност да ползва 500 инвестиционни бона като платежно средство по предвиденото за тях предназначение. Според заключението на вещото лице П.Г., инвестиционните бонове на ищеца към 02.10.2003г. -датата на прехвърлянето са се остойностявали по техния номинал- 1 инвестиционен лев приравнен на 1 лев или 500 инвестиционни бона са съизмеряват на 500 лева. Вещото лице уточнява, че към датата, на прехвърлянето/увреждането – 02.10.2003г. – инвестиционните бонове все още не са се търгували на фондовата борса и не са имали пазарна цена. Съдът приема за доказан изцяло претендирания размер на обезщетението от 500 лв., тъй като същия е нормативно определен в чл.5, ал.5 от Закона за приватизационните фондове. В тази връзка намира възражението на ответника, че размерът на вредите бил произволно определен за неоснователно.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху сумата от 500 лв., считано от влизане на решението в сила и присъждане на направените по делото разноски-адвокатски хонорар и депозит и допълнително възнаграждение за двете експертизи – общо 80 лв.
Искането за присъждане на законна лихва и разноски е основателно.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед което вземането на ищеца става изискуемо от момента на влизане в сила на решението и от този момент се дължи и законна лихва върху него.
Искът, като основателен и доказан, следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецата, сторените от нея разноски – държавна такса 10 лв. и 2,50 лв. комисионна за превод / л.17/, 60 лв.- депозит за вещите лица и 2,50 лв. комисионна / л.69/, 20 лв. – доплащане възнаграждение на вещо лице и 2,50 лв. комисионна за превод / л.90/ и 100 лева – платено адвокатско възнаграждение / л.25/ .
Воден от гореизложеното, Административен съд гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция за приватизация гр.София, ул.”Аксаков” № 29 да заплати на А.Я.К., ЕГН ********** ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица на Агенция за приватизация при осъществяване на възложената им административна дейност, вследствие на които ищецът е бил лишен от възможност да се разпорежда със собствените си 500 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законната лихва върху сумата от 500 /петстотин/ лева, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 197, 50 лв. /сто и деветдесет и седем лева и петдесет стотинки /, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска