Решението на Административния съд в Добрич по казуса с разходите за охрана на народния представител Делян Пеевски постави отново един чувствителен въпрос: докъде стига правото на гражданите да знаят как се харчат публичните средства и къде започват оправданите ограничения, свързани със сигурността. Съдът отмени отказа на Националната служба за охрана да предостави информация и върна преписката на началника на НСО за ново произнасяне. Това не означава автоматично, че всички поискани данни ще бъдат публикувани в пълен обем, но означава нещо съществено — институцията трябва да прецени заявлението отново, като се съобрази с мотивите на съда и с правилата на Закона за достъп до обществена информация.
Случаят не е просто спор между един заявител и една държавна служба. Той засяга по-широка тема: как обществото може да контролира разходите на институции, чиято работа по природа често остава далеч от прожекторите. НСО има специфични функции, свързани с охрана на лица, с организация на придвижване и с мерки за сигурност. Но когато тези дейности се финансират с пари от бюджета, възниква логичният въпрос дали поне общите разходи могат да бъдат известни, без да се разкриват оперативни детайли.
Как започна спорът за информацията
Казусът тръгва от заявление по Закона за достъп до обществена информация, подадено от Стойчо Стойчев от Добрич. Искането е насочено към НСО и засяга разходите по охраната на народния представител Делян Пеевски за периода от 1 януари до 31 октомври 2025 г. Въпросите не са формулирани като любопитство към личния режим на охраняваното лице, а като търсене на информация за публични средства: възнаграждения, командировки, извънреден труд, пътувания, километри и евентуални външни изпълнители.
На пръв поглед това изглежда като стандартно заявление за бюджетна информация. В практиката обаче подобни случаи често стават сложни, когато институцията твърди, че дори самото потвърждение за определени охранителни дейности би могло да засегне сигурността. Именно тук се появява основният сблъсък: гражданинът и неговият адвокат настояват, че става дума за разходи от държавния бюджет, а НСО приема, че исканите данни попадат в поле, което не може да бъде предоставено по реда на достъпа до информация.
Отказът е оспорен пред Административния съд в Добрич. В процеса важна роля има адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“, който представлява заявителя. Тезата на оспорващата страна е, че не може всяка информация, свързана с охрана, автоматично да бъде третирана като недостъпна, особено когато става дума за обобщени бюджетни разходи, а не за маршрути, графици, конкретни служители или оперативни планове.
Случаят придобива обществен интерес и поради политическата фигура, за която се отнася заявлението. Делян Пеевски е сред най-обсъжданите публични лица в страната, а охраната му от НСО отдавна предизвиква въпроси. Това обаче не променя правната рамка: съдът не решава дали определен депутат трябва да бъде охраняван, а дали отказът да се предостави информация за разходите е законосъобразен.
Какво реши съдът в Добрич
Административният съд в Добрич отмени решението на началника на НСО, с което е отказан достъп до исканата обществена информация. Съдът върна преписката за ново произнасяне и определи 24-дневен срок, считано от получаването ѝ. Това е важен детайл, защото съдът не замества институцията в преценката ѝ, а я задължава да направи тази преценка отново, по начин, който съответства на закона и на мотивите в съдебния акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Така НСО няма процесуален път да отнесе спора на по-горна съдебна инстанция. Следващата стъпка е службата да се произнесе наново по заявлението. Тя може да предостави информацията изцяло, да я предостави частично или да постанови нов отказ, но този път мотивите трябва да бъдат много по-прецизни и съобразени с указанията на съда.
Същественото в подобни дела е, че съдът проверява не само крайния резултат, но и начина, по който администрацията е стигнала до него. Един отказ по ЗДОИ не може да бъде общ, механичен или построен върху твърде широко позоваване на класифицирана информация. Институцията трябва да обясни защо конкретно исканата информация не може да бъде предоставена, дали цялата информация е защитена, дали може да се даде частичен достъп и дали има надделяващ обществен интерес.
Това е особено важно, когато заявлението засяга разходване на публични средства. В демократична среда данните за бюджета по правило са публични, освен ако няма ясна, конкретна и законово обоснована причина за ограничаване на достъпа. Сигурността е такава причина, но тя не може да служи като универсална завеса за всякакви разходи, свързани с охрана.
Какво точно е поискано като данни
Заявлението обхваща четири основни групи информация. Те не засягат лични подробности от ежедневието на охраняваното лице, а финансови параметри на дейността на НСО за определен период. Именно това прави казуса показателен: границата между защитената оперативна информация и отчетността за публичните пари трябва да бъде очертана внимателно, а не чрез автоматичен отказ.
Преди да се оцени значението на съдебното решение, е полезно да се види какви данни са поискани и защо всяка група има значение за обществения контрол.
| Поискана информация | Защо е важна за обществото | Какъв е чувствителният момент |
|---|---|---|
| Разходи за заплати, бонуси, командировки и извънреден труд на служители от НСО. | Показва какъв човешки ресурс е ангажиран и какво струва той на бюджета. | Данните трябва да се представят така, че да не разкриват самоличност, графици или структура на екипа. |
| Разходи за пътувания с автомобили на НСО. | Позволява да се разбере какъв финансов ресурс се използва за придвижване. | Не бива да се разкриват маршрути, режим на движение или защитени оперативни подробности. |
| Изминати километри при пътуванията. | Дава база за оценка на мащаба на използваната услуга. | Обобщените данни могат да са публични, но детайлните маршрути могат да бъдат чувствителни. |
| Разходи за външни изпълнители, ако има такива. | Показва дали и как бюджетни средства се насочват към външни услуги. | Нужно е да се прецени дали договорите съдържат защитена информация. |
Така поставени, въпросите показват защо делото не е спор за любопитство, а за отчетност. Има разлика между това обществото да знае къде се движи охранявано лице и това обществото да знае колко струва охраната му в обобщени бюджетни параметри. Първото може да застраши сигурността. Второто е част от нормалния контрол върху институциите, когато се предоставя без оперативни детайли.
Подобен подход не е насочен срещу самата НСО. Напротив, прозрачността може да защити институцията от подозрения, когато разходите са законни, обосновани и разумни. Проблемът възниква тогава, когато обществото получава само мълчание или отказ с твърде общи мотиви. В такава ситуация липсата на информация започва да произвежда съмнения, дори когато реалните разходи могат да бъдат напълно обясними.
Защо отказът на службата се оказа проблемен
НСО е служба със специален режим и нейната работа не може да бъде разглеждана като обикновена административна дейност. Охраната на публични лица изисква дискретност, подготовка и защита на информация, която при неправилно разкриване би могла да създаде риск. Този аргумент е реален и не бива да се подценява. Въпросът е дали той може да обхване всяка информация, включително обобщените бюджетни разходи.
Отказът на НСО е бил свързан с твърдение, че исканите данни представляват класифицирана или защитена информация. Подобна позиция не е необичайна за институции, занимаващи се със сигурност. Но съдебният контрол изисква повече от формално позоваване на секретност. Нужно е да се покаже защо точно дадена категория данни е защитена, какво би се увредило при предоставяне и дали няма вариант за частичен достъп.
Това е ключов момент. Законът за достъп до обществена информация не работи на принципа „всичко или нищо“. Ако част от данните са чувствителни, институцията може да заличи или обобщи тази част и да предостави останалото. Ако конкретни имена, дати, маршрути или оперативни схеми са защитени, това не означава непременно, че общият размер на разходите също трябва да остане скрит.
В практичен план администрацията би могла да отдели информацията на няколко равнища:
• Данни, които са очевидно публични, защото засягат общи бюджетни разходи.
• Данни, които могат да бъдат предоставени в обобщен вид, без да се разкрива оперативна информация.
• Данни, които действително не следва да се разкриват, защото биха създали риск за охраната.
• Данни, за които е необходима допълнителна проверка дали са класифицирани по надлежния ред.
Точно такава разграничителна работа се очаква от институциите при заявления по ЗДОИ. Когато тя липсва, отказът изглежда не като защитна мярка, а като нежелание да се даде отчет. Съдът в Добрич връща именно тази логика в центъра на спора: не всяко ограничение е незаконно, но всяко ограничение трябва да бъде конкретно, мотивирано и пропорционално.
Какво означава делото за публичните разходи
Решението има значение далеч отвъд конкретната охрана на един депутат. То напомня, че достъпът до информация е един от малкото реални инструменти, с които гражданите могат да проверяват как работи държавата. Когато институциите харчат публични средства, обществото има право да задава въпроси. Тези въпроси може да са неудобни, но неудобството не е основание за отказ.
Разходите за охрана са особено чувствителна тема, защото съчетават две различни логики. От едната страна е сигурността, която изисква мярка, тишина и защита на определени подробности. От другата страна е бюджетът, който изисква отчетност, сравнимост и публична проверка. Добрата администрация не избира едното срещу другото, а намира работещ баланс.
Този баланс може да бъде постигнат чрез предоставяне на обобщени стойности. Например общ размер на разходите за определен период, без имена на служители, без конкретни дати на пътуване и без маршрути. Подобен модел позволява обществото да разбере финансовия мащаб, без да получава информация, която би могла да застраши охранявано лице или служители на НСО.
Именно тук решението на съда придобива по-широк институционален смисъл. То изпраща сигнал, че службите със специален режим също не стоят извън правилата за отчетност. Те могат да ограничават достъпа, когато законът го позволява, но не могат да използват общи формулировки като заместител на конкретни мотиви.
За гражданите това дело е пример, че заявленията по ЗДОИ не са формалност. Един човек от Добрич, чрез законов механизъм и съдебно оспорване, успява да постави на дневен ред въпрос, който парламентът и институциите често избягват. Това е силата на достъпа до информация: той превръща абстрактното право на контрол в конкретно действие.
За самата НСО случаят може да бъде възможност да изгради по-ясна практика. Ако службата разработи начин да предоставя обобщени финансови данни, без да разкрива оперативни подробности, това би намалило напрежението около подобни казуси. Така институцията би запазила нужната секретност там, където тя е оправдана, и би показала уважение към обществения интерес там, където става дума за бюджет.
Какъв може да бъде ефектът от новото произнасяне
След съдебното решение НСО трябва да се произнесе отново. Най-важното е, че новото решение не може просто да повтори стария отказ със същите общи мотиви. Службата трябва да направи нова правна преценка, да разгледа отделните части на заявлението и да обясни ясно какво предоставя, какво не предоставя и защо.
Възможни са няколко развития. НСО може да предостави част от информацията в обобщен вид. Това би било логичен компромис между обществения интерес и нуждата от сигурност. Възможно е също службата да откаже определени категории данни, но да мотивира отказа по-подробно. При такъв вариант ще бъде важно дали мотивите са конкретни и дали показват реален риск, а не само общо позоваване на класифицирана информация.
Най-слабият вариант би бил нов отказ, който не отчита съдебните указания. Подобен ход би задълбочил съмненията и би създал впечатление, че институцията търси начин да избегне отчетност, вместо да приложи закона. Затова следващото произнасяне ще бъде също толкова важно, колкото и самото съдебно решение.
Казусът може да има отражение и върху бъдещи заявления към други институции. Когато съдът подчертава необходимостта от конкретна преценка, това влияе върху административната култура. Институциите започват да разбират, че отказът трябва да бъде последна мярка, а не автоматична реакция при неудобен въпрос.
За обществото най-важният резултат не е просто да се научи една сума. По-важно е да се утвърди принцип: публичните средства трябва да бъдат проследими, а ограниченията върху информацията трябва да са изключение, не правило. В държава, в която доверието към институциите често е ниско, именно такива решения показват, че законовите механизми могат да работят.
Заключение: защо решението има значение
Решението на Административния съд в Добрич не е шумен политически акт, а важен правен сигнал. То не отменя нуждата от охрана, не отрича специфичната роля на НСО и не задължава службата безусловно да разкрие всяка подробност. Но поставя ясна граница: когато гражданин поиска информация за публични разходи, институцията трябва да отговори убедително, конкретно и в рамките на закона.
Този казус показва, че прозрачността не е заплаха за държавата, когато се прилага разумно. Заплаха за доверието е обратното — мълчанието, общите откази и усещането, че публичните пари се харчат в зона, недостъпна за въпроси. НСО има право и задължение да пази чувствителната информация. Но също така има задължение да отчита средствата, които използва, когато това може да стане без риск за сигурността.
Новото произнасяне ще покаже дали службата ще избере балансиран подход. Ако предостави обобщени данни и защити само онова, което действително трябва да остане защитено, случаят може да се превърне в пример за зряла институционална реакция. Ако отново се стигне до неясен отказ, спорът вероятно ще остане символ на по-голям проблем — трудното приемане на гражданския контрол върху властта.
В крайна сметка делото от Добрич напомня нещо просто: правото да знаеш не е абстрактен лозунг. То е практичен инструмент, чрез който обществото пита колко струват решенията на държавата, кой ги взема и как се защитава интересът на данъкоплатците. Именно затова този съдебен акт има значение не само за един заявител, една служба и един депутат, а за начина, по който публичната власт общува с гражданите.