Р Е Ш Е Н И Е
№2
гр. Добрич, 12.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети декември,през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия М.Г. кас.адм.дело № 553/ 2016г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение 62/06.10.2016г.,постановено по н.а.х.д. № 232/16г. РС-Генерал Тошево е потвърдил Наказателно постановление № 16-0265-000139/ 25.07.16 г. на Началника на РУ “Полиция” – Генерал Тошево, с което на А.Б.В. ***, за нарушение на чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховането, е наложена глоба в размер на 400 лева.
В законния срок, решениетое обжалвано отсанкционираното лице, като неправилно и незаконосъобразно.Иска отмяна на решението и потвърденото с него наказателното постановление.В съдебно заседание, редовно призован,не се явява и представлява.
Ответникът,редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП-Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата.Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова, следва да се потвърди.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице, относно Решение,с което се засягат правата му.Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А.Б.В. ***, срещу Наказателно постановление № 16-0265-000139/ 25.07.16 г. на Началника на РУ “Полиция” – Генерал Тошево, с което на А.Б.В. ***, за нарушение на чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховането, е наложена глоба в размер на 400 лева.
Решаващият съд е обсъдил всички доказателства по делото и е установил фактическата обстановка,описана в акта и наказателното постановление. Приел е за безспорно установено,че В. е извършил описаното в акта и НП нарушение на 638,ал.3 от Кодекса за застраховането.Изложил е мотиви за извода си. Като краен резултат е потвърдил атакуваното наказателно постановление. Коментирал е размера на глобата, наложена в точно определения от законовата разпоредба размер, поради което не подлежи на преразглеждане.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд за доказаност на нарушението,неговия извършител и размера на наказанието.
Касаторът е санкциониран за това,че на 28.06.2016г.,около 23.00 ч., в с. Росица, по ул.Първа,в посока от центъра на селото към село Лозница, управлява л.а. Дайхатсу Фероза, с рег.№ хххххх-собственосг на „Виес консулт Тервел“ ЕООД. За автомобила няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „ГО“. Наказващият орган е преценил,че е наруша разпоредбата на чл.638,ал.3 от КЗ.В наказателното постановление е изписан и текста на нормата съгласно който, отговорност за несключена задължителна застраховка носи лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Възражението,че в АУАН не е описано достатъчно точно извършеното нарушение и санкционираният не може да разбере какво точно нарушение е извършил е неоснователно.В акта точно и ясно е записано,че В. управлява л.а. с посочен рег. Номер, с чието притежаване и използване няма сключена гражданска отговорност. След като е управлявал автомобил,без сключена за него ГО, нарушителят би следвало точно и ясно да разбере в какво е обвинен. В акта е посочена и правната норма, която според актосъставителя е нарушена.Същата е напълно възприета и от наказващия орган. Освен това, цитираната в акта и постановлението норма, се отнася за лице,което не е собственик на превозното средство,но го управлява.Отговорност за несключена задължителна застраховка носи и собственика на МПС, но тя е уредена в чл.638,ал.1,т.1 от КЗ.Отделно от това следва да се отбележи,че санкционираният е подписал акта без възражения и не е депозирал допълнително такива.
Неоснователно е и възражението,че част от фактическата обстановка в акта и постановлението не съвпада.От съдържанието на двата акта съдът установи,че между тях не е налице противоречие. Както вече се каза,в акта ясно е записано, че В. управлява МПС,което не е негова собственост и за което няма сключена гражданска отговорност.В постановлението е записано същото, като е уточнен и посочен собственика на превозното средство,но това не е въвеждане на нови фактически обстоятелства,както се твърди в касационната жалба.
Неоснователни са и останалите възражения в касационната жалба,които до голяма степен съвпадат с тези във въззивната жалба и по всички тях съдът се е произнесъл,като изводите му са правилни и законосъобразни.
Касационният състав счита,че решаващият съд е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.Все в тази връзка касационният състав установи,че вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост,след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на нарушителя.
Предвид изложеното,обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалните и процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила,а касационната жалба като неоснователна – да бъде отхвърлена.
Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/06.10.2016 г. постановено по н.а.х.д. № 232/ 2016 г. на РС Генерал Тошево.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.