О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………/27.11.2009г., град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.адм. дело № 684/2009г. по описа на ДАС, намери следното:
Производството по делото е образувано по молба ( неправилно именувана жалба) на М.Н.Б. ЕГН ********** в качеството й на управител и представляващ “ПАРРУС” ЕООД град София, ЕИК 131259653 с искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № 1011/16.11.2009г. на кмета на община Каварна, с която на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ е наредено на молителя да осигури свободен достъп до описаните в заповедта обекти (трафопостове) за отстраняване на авария по същите. В молбата се твърди, че предварителното изпълнение на акта е допуснато, без да са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, а от друга страна разпореждането за предварителното му изпълнение е необосновано и немотивирано, тъй като липсват изложени съображения от страна на административния орган кои обстоятелства налагат предварителното изпълнение на заповедта. Твърди се, че заповедта на кмета не дава яснота в достатъчна степен какво предварително изпълнение се допуска спрямо търговското дружество, което е собственик на описаните в заповедта поземлени имоти, но не и на обектите, до които му е наредено да осигури достъп. Излага се, че едно евентуално изпълнение на разпореждането на кмета за достъп до чужди обекти би могло да доведе до отговорност на молителя пред юридическото лице – собственик на обектите в заповедта. Сочи се още, че съгласно Закона за енергетиката и приложимите към него подзаконови актове електроразпределителното дружество Е.ОН България Мрежи АД, в полза на което се разпорежда предварителното изпълнение, следва да е в търговски взаимоотношения със собственика на описаните в заповедта обекти и при липса на такива данни на практика на молителя се нарежда да осъществи действие, с което се засяга чужд имот, без да е обосновано кое налага административната процедура вместо нормативно определеното търговско взаимоотношение. Допълнително се аргументира, че при отсъствието на безспорни доказателства за собствеността върху съоръженията и/или правото на това електроразпределителното дружество да осъществява действия в тях допуснатото предварително изпълнение е не само незаконосъобразно, но и съставлява административна саморазправа при условията на превишаване на пределите на власт дадени по закон.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Със заповед № 1011/16.11.2009г., издадена на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ, кметът на община Каварна е наредил на “ПАРРУС” ЕООД гр.София като собственик на подробно описаните в заповедта поземлени имоти да осигури достъп в полза на Е.ОН България Мрежи АД за отстраняване на авария по повредена КЛ 20 кV от ТП Русалка 2 до ТП Русалка 3, при която без захранване са останали трафопостове ТП 3 и ТП4. Въпреки че в заповедта е включено разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК, предварителното изпълнение на същата е допуснато по силата на чл.217, ал.1, т.8 от ЗУТ, т.е. по силата на закона, който установява, че жалбите срещу посочените в този текст актове не спират изпълнението им. С оглед на това, приложимата процедура по произнасянето по искането за спиране на това допуснато по силата на закона предварително изпълнение е по чл.217, ал.2 от ЗУТ, който се явява специален закон, а не по чл.60, ал.4 от АПК, като единствената препратка към чл.60 от АПК е по отношение на материалноправните предпоставки за допускане и спиране на предварителното изпълнение, визирани в ал.1 на същия текст. От анализа на разпоредбите на чл.217 от ЗУТ се налага изводът, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за спиране е актът, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно, да е обжалван пред съда, т.е. правото на искане за спиране на изпълнението принадлежи единствено на оспорилия акта, за разлика от производството по чл.60, ал.4 от АПК, където изрично се предвижда възможността да се оспори допуснато с разпореждане на административния орган предварителното изпълнение, без да се оспорва административния акт. И това е така, защото спирането на изпълнението на индивидуалния административен акт по реда на чл.217, ал.2 от ЗУТ представлява вид обезпечение на жалбата и цели да предотврати осъществяването на порочно разпоредени с него правни последици. С него се осъществява запазване на фактическото и правно положение в състоянието, което е било при издаването на акта, докато административноправният спор за неговата законосъобразност е висящ. Видно от съдържанието на молбата, обаче, дружеството – молител е поискало единствено спиране на изпълнението на заповедта, без да обжалва самата заповед. При отсъствието на подадена жалба срещу основния административен акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно, искането за спиране по чл.217, ал.2 от ЗУТ е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него – прекратено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на “ПАРРУС” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК 131259653, със седалище и адрес на управление град София, община Столична, район “Изгрев”, ул.”Фр.Ж.Кюри” № 20, ет.12, представлявано от управителя М.Н.Б. ЕГН ********** за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 1011/16.11.2009г. на кмета на община Каварна, издадена на основание чл.194, ал.1 и 4 от ЗУТи ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Административен съдия :