Р Е Ш Е Н И Е
№ 35/ 17. 02. 2016 г., гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, III-ти касационен състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Димитър Михов
при участието на секретаря В.С. и прокурорът при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев разгледа докладваното от съдия Д. Витанова к.адм.д.№ 29 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
С решение № 84 от 10.12.2015 г., постановено по НАХД № 615/ 2015 г. Районният съд в гр. Добрич е отменил наказателно постановление № 1717а-659/ 3.04.2015 г. на Началника на Първо РУ “Полиция”, гр. Добрич, с което на Т.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 45 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.29 във вр. с чл. 45 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за това, че при упражняване на дейността му като охранител в обект МХС “Май маркет” в гр. Добрич, ул. “Отец Паисий” № 34 не носи лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло.
Решението е оспорено с касационна жалба от Първо РУ “Полиция”, гр. Добрич. Касаторът счита, че решението е неправилно. Твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което пледира неговата отмяна. Счита за неправилен аргумента на районния съд, че след като наказаното лице Т. Т. не е имал сключен трудов договор за охранител, не може да носи вменената му с наказателното постановление административно-наказателна отговорност. Нарушителят е осъществявал длъжността охранител, за което по делото има достатъчно събрани доказателства.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Прокурорът при Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение, че касационната жалба е основателна. Счита, че е доказано по делото вмененото нарушение.
Административен съд гр.Добрич, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Пред районния съд е установена следната фактическа обстановка:
На 25. 03. 2015 год. св. Др. д и св. Ч. Д., двамата служители в Първо РУ “Полиция”, гр. Добрич извършили проверка за спазване на изискванията на ЗЧОД в обект МХС “Май макрет”, находящ се в гр. Добрич, ул. “Отец Паисий” № 34. В хода на проверката било установено, че обекта се охранява от лицето Т.П.Т.-охранител в “ххх” ООД, който при осъществяване на дейността си не носил лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол от същата дата, който бил връчен на охранителя. На 26. 03. 2015 год. бил съставен АУАН против Т.П.Т., който актосъставителят Др. д е предявил за връчване на Т.Т., но същият отказал да го подпише. Отказът бил удостоверен с подписа на св. Г.Г.. По делото е била изискана и приложена справка от ТД на НАП Варна, офис Добрич, от която е видно, че през периода от 15. 09. 2014 год. до 4. 07. 2015 год., когато е сключил трудов договор с фирма “ххх”, гр. Добрич Т.П.Т. не е предоставял работна сила по см. на КТ.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че към 25. 03. 2015 год. Т.П.Т. не е имал сключен трудов договор, не е заемал длъжност “охранител” по см. на ЗЧОД и не е бил длъжен да носи лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло. Съдът е приел, че за да бъде годен субект на вмененото нарушение е необходимо нарушителят да има качеството на “охранител” по см. на чл. 27, ал. 1 от ЗЧОД, т. е. да работи по основно трудово правоотношение на длъжност “охранител”. Приел е, че бездействието на наказаното лице е несъставомерно. Водим от тези си съображения съдът е отменил наказателното постановление.
Решението е незаконосъобразно. Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд. От показанията на разпитаните по делото свидетели-Д.М, служител в магазина, Др. д, актосъставител и Ч. Д., свидетел по АУАН, безспорно се установява, че на 25. 03. 2015 год. Т.П.Т. е изпълнявал длъжността “охрана” в магазина към фирма “ххх”. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че към касационната жалба е приложено и прието като доказателство в касационната инстанция заявление от 3. 03. 2015 год. от Т.П.Т. до Началника на Първо РУ “Полиция”, гр. Добрич, представляващо сигнал за извършена кражба в магазина. В заявлението е посочено, че авторът на същото Т.П.Т. работи като охрана в магазина към фирма “ххх”. Този факт е потвърден и в писмени обяснения от Т.П.Т. от 4. 03. 2015 год., т.е. самият нарушител сочи, че е изпълнявал длъжността “охрана” в магазина към фирма “ххх”. Действително, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЧОД охранител може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност “охранител” въз основа на сключен трудов договор с лице, извършващо дейност по охрана на физически или юридически лица. По делото има достатъчно данни, че независимо от липсата на сключен писмен трудов договор нарушителят Т.П.Т. фактически е изпълнявал функцията на охранител на обекта към “СТРАЖ -7” ООД, очевидно по устно възлагане на тази дейност. Съгласно чл. 93, т. 1 от НК “Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Нормата не регламентира, че възлагането на дейността, свързана с пазене на чуждо имущество следва да бъде извършено задължително в писмена форма. По делото има достатъчно доказателства, че на Т.П.Т. му е била възложена дейността на охранител в магазина за хранителни стоки към фирма “ххх”. Фактическото изпълнение на длъжността охранител придава на Т.П.Т. качеството на длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1 от НК и служител по см. на чл. 29 от ЗЧОД, в чиято тежест лежи задължението за носене на отличителните знаци, визирани в текста.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин извършеното нарушение. Касационният състав намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Във въззивната жалба пред районния съд Т.П.Т. излага становище, че отказът да подпише АУАН не е удостоверен с подпис на свидетел. Като свидетел на отказа в АУАН е посочено лицето Г. Г, разпитан като свидетел пред първата инстанция. В показанията си същият сочи, че е видял пререкания между актосъставителя и нарушителя и е подписал отказа като свидетел след обясненията на актосъставителя. Независимо, че по делото има данни, че процедурата по удостоверяване на отказа не е спазена прецизно, след като самият нарушител не отрича, че е отказал да подпише акта, то допуснатите пропуски от страна на актосъставителя в тази насока не могат да се приемат за съществени, обосноваващи отмяна на наказателното постановление на това основание. Други нарушения на административно-производствените правила при издаване на АУАН и на НП касационният състав не констатира. Нарушението не може да се квалифицира като маловажно по см. на чл. 28 от ЗАНН. При разпита си в съдебно заседание на 22. 06. 2015 год. актосъставителят Д. д е посочил, че е предупредил Т.П.Т., че ще извърши проверка по спазване изискванията по ЗЧОД след два дни. Отишъл е на проверка две седмици след предупреждението, но са били констатирани нарушенията описани в АУАН и НП. Като е стигнал до други правни изводи, ДРС е постановил едно неправилно, в противоречие с материалния закон решение, за което касационният съд на основание чл. 218 ал. 2 АПК следи служебно и като констатира такова, следва да го отмени, като постанови друго решение, с което да потвърди наказателното постановление.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 84 от 10.12.2015 г., постановено по НАХД № 615/ 2015 г. Районният съд в гр. Добрич, по силата на което е отменено наказателно постановление № 1717а-659/ 3.04.2015 г. на Началника на Първо РУ “Полиция”, гр. Добрич, с което на Т.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 45 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.29 във вр. с чл. 45 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за това, че при упражняване на дейността му като охранител в обект МХС “Май маркет” в гр. Добрич, ул. “Отец Паисий” № 34 не носи лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1717а-659/ 3.04.2015 г. на Началника на Първо РУ “Полиция”, гр. Добрич, с което на Т.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 45 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.29 във вр. с чл. 45 от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за това, че при упражняване на дейността му като охранител в обект МХС “Май маркет” в гр. Добрич, ул. “Отец Паисий” № 34 не носи лична идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………
ЧЛЕНОВЕ: 1…………………….
2……………………..