Р Е Ш Е Н И Е
№34/15. 02. 2016 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, IV касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря В.С. разгледа докладваното от председателя канд № 23/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 157/ 21. 01. 2016 г. на Митница Варна, подадена чрез старши юрисконсулт А.Ш., срещу Решение № 36 от 14. 09. 2015 г. по нахд № 74/ 2015 год. по описа на Районен съд Генерал Тошево, с което е отменено наказателно постановление № 87/ 2015 г. на Началника на Митница Варна по отношение наложената глоба.
С жалбата се настоява, че решението на ГТРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Същевременно се сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по т. 2 от НП, а именно за отнемането на акцизните стоки в полза на държавата. Касаторът счита, че институтът на абсолютната погасителна давност е неприложим в случая и неправилно съдът се е позовал на ТП № 1 от 27. 02. 2015 г. по т.д. № 1/ 2014 г. Иска от съда да бъде уважена изцяло и да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде потвърдено наказателното постановление, алтернативно иска да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ГТРС.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ш., която поддържа жалбата. Няма искания по доказателствата.
Ответникът – Я.И.С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Т., ДАК, която оспорва жалбата.
Представителят на ДОП счита, че жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 36 от 14. 09. 2015 г. по нахд № 74/ 2015 г. районният съд е отменил наказателно постановление № 87/ 05. 05. 2015 год. на Началника на Митница Варна, с което на Я.И.С., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на основание чл. 124, ал. 1 от същия закон е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, за това че на 22. 10. 2010 г., в района на ГКПП Кардам съхранявал в личния си багаж акцизни стоки – тютюневи изделия /цигари/ без български акцизни бандероли – цигари “Tabaccus” Slims100 мм – 12 броя кутии по 20 къса, общо 240 къса, с което е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Закона за митниците.
Съдът е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. Приел е обстановката за установена, така както е описана. Обсъдил е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекли давностни срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на наказаното лице и е стигнал до извода за основателност на тези възражения, с оглед на което е отменил наказателното постановление. За да приеме основателността на възраженията за изтекла абсолютна давност, съдът е отчел факта, че деянието е извършено на 22. 10. 2010 г., АУАН е съставен на 22. 03. 2011 г., а НП на 05. 05. 2015 г., като решението срещу НП е постановено на 14. 09. 2015 г.
Касационният състав счита, че като краен резултат решението относно отмяната на НП е правилно и законосъобразно. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно тълкуване на закона относно изтичането на абсолютната погасителна давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс /НК/, приложим във връзка с чл. 11 от ЗАНН, административно наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (Вж изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. От извършването на административното нарушение – 22. 10. 2010 г. към настоящия момент е изтекъл предвиденият в закона 4 ½ години давностен срок. С неговото изтичане се изключва административно наказателното преследване. Правомощието на държавата да възбуди административно наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание е абсолютна предпоставка за административно наказателното производство и тя трябва да е налична от момента на образуването му до неговия край. За наличието й съдът е длъжен да следи служебно. В този смисъл настоящият състав, който счита, че могат да се прилагат разпоредбите на НК за абсолютната давност на основание чл. 11 от ЗАНН, преценява, че правилно съставът на ГТРС е преценил, че това правомощие е погасено. ТП № 1 от 27. 02. 2015 г. само закрепи становището на съставите, които вече прилагаха абсолютната давност по отношение административните нарушения, в този смисъл неоснователно се явява оплакването, че то има действие занапред и неправилно съдът се е позовал на него.
Неоснователно се явява възражението, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по т. 2 от НП по отношение отнемането в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. Жалбата на Я.И. до ГТРС е само и изрично в частта на наложената глоба. Това се установява, както от първото изречение в жалбата, доводите в нея, така и от петитума на жалбата. Настоящият състав счита, че с оглед на това е нямало как първоинстанционният съд да се произнесе по т. 2 от НП, защото това произнасяне щеше да е свръхпетитум. Отнемането по т. 2 произтича от закона. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ЗАДС предвижда в случаите на нарушения по чл. 123, ал. 1 и ал. 2 стоките – предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. В случая, без всякакво съмнение следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗАНН, съгласно която се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Тютюневи изделия без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен, несъмнено представляват вещи, притежаването на които е забранено. При липса на жалба срещу отнемането на вещите, предмет на нарушението, в тази част наказателното постановление е влязло в сила и няма основание за искане за ново произнасяне.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение не страда от пороци, представляващи основания по смисъла на чл. 348 НПК, които да налагат неговата отмяна.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 14. 09. 2015 г. по нахд № 74/ 2015 год. по описа на Районен съд Генерал Тошево, с което е отменено наказателно постановление № 87/ 2015 г. на Началника на Митница Варна, с което на Я.И.С., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на основание чл. 124, ал. 1 от същия закон е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: