Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
Добрич, 01. 02. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, ІІІ едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 660/ 2015 год.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на “ххх” ЕООД с ЕИК ххх, представлявано от Х.Д.Х., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление с. Батово, област Добрич, община Добричка, срещу Заповед № 851з – 70/ 19. 09. 2015 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 143, ал.1, 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 7, ал.1 от Наредба № І-45/ 2000 г. за регистрацията и отчета на моторни превозни средства (МПС) и ремаркетата, теглени от тях, е отказана първоначална регистрация на полуремарке “ ххх” с рама № 20388 – по документи, внос от Великобритания.
Жалбоподателят излага доводи в насока за неправилност и незаконосъобразност на постановения с оспорения административен акт отказ за регистрация на представеното полуремарке, като издаден в противоречие с материалния закон. Сочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 (неточно е записано ал. 1, т. 3) от ЗДвП изчерпателно посочва случаите, в които не следва да се регистрира ПС, а именно – при подправяне, заличаване или повреждане на идентификационен номер, а процесният случай не е такъв. Прави искане съдът да постанови решение, с което отказът да бъде отменен, а административният орган да бъде задължен да извърши регистрацията на конкретното полуремарке.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.
Ответникът по делото – Началникът на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, редовно призован, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.Ж., предоставя на съда да прецени основателността на жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
: Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Административното производство е започнало по заявление № 150851009238 от 10. 06. 2015 г. /л. 37/ на управителя на “ххх” ЕООД – Х.Х., с което е поискана първоначална регистрация на полуремарке “ххх” СМРР 3 А 98 С, с рама № по документи 20388, закупено от “Череау” ЛТД, Великобритания, с фактура № CHVS768/ 19. 05. 2015 г. /л. 41 – 42/ При извършената идентификация на пътното превозно средство от техник – механик в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, не е открит набит идентификационен номер рама. Полуремаркето е пренасочено за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР – Добрич. След извършената проверка от комисията, също не е открит набит номер рама. В Протокол за извършена проверка от комисията е отразено, че набит номер рама не е установен, като на лявата греда е установена табелка с данни за номер рама. Посочено е, че са заснети табелки на мостове със серийни номера за проверка. /л. 36/ С оглед необходимостта от проверка е възложено изготвянето на експертна справка с конкретно поставени въпроси. /л. 28/ Изготвена е Експертна справка № 26 от 17. 06. 2015 г. /л. 31 – 32/, в която е указано, че при извършения оглед на ПС не е установен набит номер рама, но отразеният VIN в регистрационните документи се намира на метална табелка, закрепена посредством поп нитове, на лява надлъжна греда на ПС. Указано е също, че на тази греда е отразен и номерът на свидетелството за регистрация на ППС. Като вторични белези са установени табелките, които са носители на информация за серийните номера на мостовете на ПС. На въпроса дали са автентични приложените документи за регистрация на ППС – № С112766 за полуремарке “ххх”, рама № 20388, е отговорено, че представеният за изследване документ за регистрация на ППС, по начин на отпечатване на фоновите мрежи и наличния воден знак, съответства на официално издаден. Независимо от всичко написано, е посочено, че въпреки установените съответствия, поради липса на сравнителни образци, не е налице възможност за еднозначна и безспорна идентификация на ППС.
С оглед неустановяването на набит номер на рама е извършена проверка, образувана по Докладна записка на Сектор “ПП” при ОД на МВР Добрич с рег. № 851р – 2957/ 18. 06. 2015 г. В Справка /л. 24 – 27/ на Началник група “ППВОО” в сектор “ПКП” при ОД на МВР – Добрич е отразено, че сектор НТЛ не разполага с необходимата информация, каталози, стандартизирани уебсайтове и други за описаната марка и модел ППС и в тази връзка не може да даде заключение относно местонахождението на VIN, неговата автентичност, както и необходимите атрибути за еднозначната му идентификация.
Предвид установените факти административният орган е постановил оспорваната Заповед № 851з – 70/ 18. 09. 2015 г.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 143, ал.2 от ЗДвП се забранява заличаването и/ или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на същия член, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Тълкуването на правната норма налага извода, че забраната за регистрация трае до момента на установяването на идентификационния номер. Изискванията на чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП са взаимно обвързани, което дава основание да се приеме, че процедурата по регистрация на превозните средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер включва установяването на идентификационния номер. С разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № І-45/ 24. 03. 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при регистрация е вменено на звената на Министерството на вътрешните работи да извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква, достоверността на представените документи и данните на собственика, произхода на превозното средство, техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. Наред с това с § 2, т. 8 от допълнителните разпоредби на Наредба № І – 45/ 2000 г. идентификацията се определя като съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите, с тези върху превозното средство, проверка на превозното средство в АИС ИД – ШИС, проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер /ако има регистрация/, проверка за наличие на данни в масива за марки и модели, проверка в международните масиви за издирвани МПС, проверка в международните масиви за регистрирани МПС, проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход, проверка на ПС за изменение в конструкцията. Информацията от извършването на тези действия следва да се използва за установяването на поставения от производителя идентификационен номер .
За да откаже регистрацията на пътното превозно средство, административният орган следва да извърши преценка на всички обстоятелства, свързани, както с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на пътното превозно средство, така и с обстоятелствата, установяващи невъзможността да се установи номер, поставен от производителя.
В настоящия казус съдът счита, че административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, независимо от обстоятелството, че набит номер на рама не е установен. В случая липсват данни за каквато и да е интервенция върху ПС. Последното не се издирва от ШИС и не е предмет на кражба. /л. 27/ Обстоятелството, че сектор НТЛ не разполага с необходимата информация не е достатъчно само по себе си, за да обоснове отказ. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Мотивите на заповедта, разгледани в единство и съвкупност с останалите доказателства по делото, включително съдържащото се в докладните записки, сочат, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК. Установяването на автентичния идентификационен номер е задължение на компетентния орган по регистрацията, който разполага с множество възможности и средства за установяването му, както и с общите процесуални правила на АПК относно събирането на доказателства и доказателствените средства. Именно от страна на звената на МВР следва да се извършат необходимите проверки за идентификация на превозното средство, които видно от представените доказателства, респ. представената експертна справка, не само, че не са извършени в пълен обем, но и съответното звено не разполага с каталози и с образци за извършване на идентификация.
Административният орган е следвало да установи по несъмнен начин наличие на обстоятелствата по чл.143, ал.3 от ЗДвП, както и невъзможността за установяване на автентичния идентификационен номер на ППС, да прояви дължимата активност в тази насока и след изясняване на всички релевантни обстоятелства, да издаде административния акт. Като не е сторил това и се е произнесъл, без в административното производство да са установени и доказани основни факти от значение за спорното правоотношение и за решаване на въпроса за регистрацията, съдът счита, че ответникът е издал заповед, която е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната за ново произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІІІ едноличен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 851з – 70/ 19. 09. 2015 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 143, ал.1, 3 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 7, ал.1 от Наредба № І – 45/ 2000 г. за регистрацията и отчета на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е отказана първоначална регистрация на полуремарке “ ххх” с рама № 20388 – по документи, внос от Великобритания.
ВРЪЩА преписката на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР -Добрич за ново разглеждане .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: