Р Е Ш Е Н И Е
№ 337 /18.12.2015год., град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА ВИТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря В.С. изслуша докладваното от съдия С. КАД № 654/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по жалба на И.С.Л. ЕГН ********** *** срещу решение № 57/01.10.2015г. по н.а.х.д. № 584/2015г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № ПИОС-33 /16.04.2015г. на Кмета на община град Добрич. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че в НП не е посочено кога е извършено административното нарушение, както и кои са конкретните нарушени правни норми, поради което неправилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се, че липсват доказателства по делото, че жалбоподателката е допуснала разлепването на обяви извън определените за това места, поради което неправилно и необосновано районният съд е приел, че тя е осъществила състава на административно нарушение по чл.29, ал.1 от НООРПООСОС. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Твърди, че в производството пред съда не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че установената фактическа обстановка не отговаря на действителността. Не споделя довода на жалбоподателката относно датата на извършване на нарушението. Твърди, че за да е осъществен съставът на нарушението по чл.29, ал.1 от НООРПООСОС, е достатъчна констатацията, че има поставени материали не на определените от кмета места, каквато в случая е налице. Счита, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката, тъй като съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 от Наредбата представляващият дружеството може да отговаря за допустителство.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Счита, че в хода на административното производство е установено, че жалбоподателката при условията на допустителство е нарушила разпоредбата на чл.29, ал.1 от общинската наредба, поради което и на основание ал.3, т.3 от същия член правилно е била санкционирана от административнонаказващия орган.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба от И.С.Л. срещу наказателно постановление № ПИОС 33/16.01.2015г. на Кмета на община град Добрич, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за това, че при извършена проверка на 23.03.2015г. в град Добрич е установено, че тя в качеството й на районен мениджър на Профи кредит на районен офис Добрич е допуснала поставяне (залепване) на обяви над 50 броя на Профи кредит извън определените със заповед на кмета места (стълбове, дървета, табла на ЧТК, телефонни кабини, съоръжения на “ХХХХ” АД ), съгласно Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околна среда (НООРПООСОС). В наказателното постановление е посочено, че извършеното деяние представлява нарушение на чл.29, ал.1 от горепосочената наредба, която забранява поставянето на афиши, реклами, съобщения, обяви, нагледни агитационни материали и други подобни извън определените със заповед на кмета места, като административното наказание е наложено на основание чл.29, ал.3, т.3 от същата, който предвижда наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение по ал.1, ако констатираният брой материали надвишава 50 броя. За да потвърди процесното постановление, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП, както и че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателката, поради което законосъобразно наказващият орган я е санкционирал на основание чл.29, ал.3, т.3 от НООРПООСОС. Приел е, че след като няма доказателства за това рекламната дейност на дружеството да е възложена на други лица по трудов или граждански договор, то именно жалбоподателката като районен мениджър на местния офис на дружеството се явява административнонаказателно отговорно лице по чл.29, ал.1 от наредбата. Кредитирал е показанията на актосъставителката Г.Мандева и свидетелката по установяване на нарушението Св.Андонова, които са посочили, че при съставянето на акта Л. не е отрекла, че това е политика на фирмата и че ще продължат да разлепват обяви, като тя предпочитала да има неприятности с общината отколкото с нейните работодатели. Посочил е, че жалбоподателката не е представила доказателства, които да оборват или поставят под съмнение установеното в акта и издаденото въз основа на него НП, като същата правилно е подведена под отговорност за допустителство, която е една от формите на изпълнителното деяние на състава на чл.29, ал.1 от общинската наредба. В заключение е приел, че наложеното наказание е с фиксиран размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.
Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. От извършената проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, които да съставляват касационно основание за отмяната му. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства относно релевантните по спора факти. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице виновно извършено административно нарушение от страна на жалбоподателката и в какво се изразява то. За да стигне до този извод, съдът е обсъдил всички доказателства по делото и въз основа на тяхната внимателна и задълбочена преценка е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, която го е мотивирала да потвърди наказателното постановление.
Правилно е становището на районния съд, че жалбоподателката не е представила нито едно доказателство, което да оборва верността на отразените в акта и НП фактически констатации, поради което следва да се съобрази с тях. Явен израз на защитна позиция е твърдението на жалбоподателката, че поставянето на обяви на забранените за това места може да е извършено от всяко лице без никаква връзка с нея или Профи кредит, тъй като противоречи не само на житейската логика, но и на обясненията й, дадени в хода на административнонаказателното производство и възпроизведени точно и изчерпателно в показанията на актосъставителката и свидетелката по акта, че това е част от рекламната политика на фирмата.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателката, че при издаване на НП е нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него не е описано кога е извършено административното нарушение. В случая с оглед на естеството на изпълнителното деяние датата на извършване на нарушението съвпада с датата на проверката, а тя ясно е посочена в НП. Неоснователно е възражението в жалбата, че датата на установяване на нарушението не може да се приеме за дата на извършване на нарушението, защото законът не поставя такова ограничение. Противното разбиране би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН и недопустимо заобикаляне на закона.
Правилно и законосъобразно е становището на съда, че липсва неяснота относно вмененото на жалбоподателката административно нарушение. Безспорно е, че една от формите на изпълнителното деяние на състава на чл.29, ал.1 от общинската наредба е допустителството, а в случая жалбоподателката е наказана точно за това. Действително административнонаказващият орган не е посочил нормата на чл.29, ал.2 от наредбата, която определя кои са субекти на административнонаказателната отговорност по ал.1, но в обстоятелствената част на НП конкретно и точно е описано, че виновното противоправно поведение на жалбоподателката се изразява в допустителство, поради което не може да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Отговорността за допустителство се състои в неупражняването от допустителя на необходимия и достатъчен контрол за съответствие на дейността на дружеството с изискванията на нормативните актове, какъвто безспорно е общинската наредба за осигуряване на обществения ред. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че след като няма данни за това рекламната дейност на дружеството да е възложена на трети лица, то именно жалбоподателката се явява субект на извършеното нарушение като ръководещ дейността на клона на дружеството в град Добрич.
С оглед на изложените съображения настоящият касационен състав счита, че решението на районния съд, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление, е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/01.10.2015г. по н.а.х.д. № 584/2015г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….