Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Добрич, 17. 03. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, ІІІ едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В. С. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 507 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 213, във вр. с чл. 129 и чл. 134 от ЗУТ.
Образувано е по подадена жалба вх. № 1882/ 28. 08. 2014 г. от Б.Й.Ш.,*** срещу Решение № 543 по протокол № 45 от заседание на Общински съвет град Шабла, проведено на 26. 06. 2014 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 108, ал. 5, чл. 129, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 208 от ЗУТ и докладна записка с вх. № К – 116 от 13. 06. 2014 г. на Кмета на Община Шабла, Общински съвет – Шабла ОДОБРЯВА изменение на ПУП – план за регулация за УПИ І, УПИ ІІ, УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ ІХ и УПИ Х, всичките в кв. 37, и УПИ ІІ в кв. 38 по плана на с. Крапец, община Шабла.
Жалбоподателят сочи, че с изменението на ПУП – ПР, в регулационните линии на УПИ І – 149, идентичен с имот с идентификатор . 372 от КККР на с. Крапец, общ. Шабла, прието с обжалваното решение, се предвижда промяна на югозападната граница на имота му, като я измества успоредно на съществуващата с около 3. 00 м в североизточна посока, което по същество представлява отчуждаване на част от имота му по силата на регулацията. Счита предвиждането за недопустимо и незаконосъобразно, като настоява, че липсват основания за прилагане на чл. 15, ал. 1 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1 от с. з. Прави оплакване, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗУТ границите на УПИ могат да се променят с ПР само със съгласието на собствениците им, каквото в случая липсва, както и че съгласно ал. 2 на чл. 15 от ЗУТ с последващ подробен устройствен план могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. Изтъква, че му се придава по регулация част от имот .404 в нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Настоява, че начинът, по който е предвидено изменението със стеснен участък от 3. 6 м ширина не отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 2 от ЗУТ за най – малка ширина на обслужваща улица от 6 м. Счита, че не е съобразено и изпълнено изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като настоява, че достъпът до УПИ ІІ – 746 е възможно да се осигури чрез оформяне на тупик, по аналогичен начин на тупика в югоизточния край на улицата и да се избегне преминаването през имота му. Прави оплакване, че с изменението се засягат находящи се в имота му насаждения и изграден кладенец. Твърди, че е налице несъответствие в обхвата на разработката – изменението на ПУП – ПР обхваща и УПИ ІХ и ІV, кв. 37 и УПИ ІІ, кв. 38, като се променят североизточните им граници, но те не са описани като предмет на разработката, което стеснява кръга на заинтересованите лица. Добавя, че по действащия регулационен план на селото, който е намерил отражение и в искания проект, има предвидени няколко улици, които могат да обслужват новите имоти, а не да се отнема част от неговия имот и по този начин да се прави проход.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. И., ДАК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване. Представя писмени бележки след хода по същество, в които обосновава възраженията си и иска отмяна на оспореното решение. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – Общински съвет Шабла, редовно призован, представлява се от адв. А.А. – ВАК, редовно упълномощен /л. 160/. Оспорва жалбата и настоява за оставянето й без уважение. Твърди, че направените от жалбоподателя възражения са неоснователни. Излага становище, че според него са спазени всички изисквания по процедурата и че са налице материалните предпоставки и основания за издаването на оспорения акт. Иска от съда да потвърди оспореното решение и да присъди на ответника сторените от него разноски.
Заинтересованите лица – Д.В.Г., Ж.А.Я., Г.Р.А., К.Х.П., Р.И.Г., А.Г.К., Р.П.П., редовно призовани, се представляват от адвокат Ю.О., ДАК, редовно упълномощена. Оспорват жалбата и искат да бъде оставено в сила обжалваното решение. В писмена защита настояват чрез процесуалния си представител, че в частта, касаеща имота на жалбоподателя, според тях, решението е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, при спазване на административните правила и в съответствие с материалния закон. Обсъждат в същата единствено като основание за изменението това по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като претендират, че с оглед на това основание са спазени всички изисквания. Признават, че посоченият от вещото лице вариант е най – целесъобразен от всички, но считат, че съдът не може да проверява решението в този смисъл, защото вариантът за улична регулация е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност и съответно не подлежи на съдебен контрол. Искат от съда да отхвърли жалбата и да им присъди всички сторени съдебно – деловодни разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК за законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Решението на Общински съвет Шабла за одобряване на изменението на плана е публикувано на основание чл. 129, ал. 1 в ДВ,бр. 65 от 06. 08. 2014 г. Жалбата е подадена, видно от печата на Община Шабла, на 18. 08. 2014 г. С оглед на това се явява подадена в законоустановения срок, от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Административното производство е започнало по Заявление от 22. 08. 2013 г., подадено от Г.Р.А., А.Г.К., ххххххххка ххххххххл. 26 – 28/ Заявленията са с бланка по чл. 124а от ЗУТ /за първоначален ПУП/, като в тях е посочено, че се представя задание по чл. 125, съгласно чл. 124, ал. 7 от ЗУТ. Заявленията са подадени до Кмета на Община Шабла. Към Заявленията са приложени скици за имоти с №№ 39493.501.746,39493.501.747 и 39493.501.748/ л. 29 – 31/, както и предложение за промяна на ПУП – ПР УПИ І, ІІ и ІІІ кв. 37 и УПИ І кв. 38 /л. 32, 33/ За собствеността върху имотите заявителите са представили ДДД на съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на с. Крапец, общ. Шабла, вписан на 22. 07. 2013 г. в Агенцията по вписванията /л. 39 – 44/
Заявлението е разгледано на заседание на Общински съвет град Шабла на 30. 10. 2013 г. и с Решение № 418 на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 134, ал. 2, т. 1, чл. 208, чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ и докладна записка с вх. № К – 173/ 09. 10. 2013 г. /л. 25/ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват ПИ с №№ 39493. 501.372, 39493.501.404, 39493.501.746, 39493.501.747, 39493.501.748, 39493.501.518, 39493.501.150, 39493.501.152, 39493.501.155, 39493.501.154, 39493. 501.151, урегулирани в кв. 37 и кв. 38 по плана на с. Крапец, община Шабла, зона Жм, при посочените устройствени показатели. /л. 54 – 55/
Изработен е Проект за ПУП – план за промяна на регулацията на УПИ І, УПИ ІІ, УПИ ІІІ – кв. 37 и УПИ І – кв. 38 /л. 56 – 63/. В Обяснителната записка към проекта за промяна е указано, че с изменението на плана за регулация се променят всички регулационни граници на УПИ І, ІІ, и ІІI в квартал 37, както и на УПИ І в квартал 38. Част от уличната отсечка между УПИ ІІІ, кв. 37 и УПИ І, кв. 38 се затваря, като се уточнява, че не е реализирана по действащия ПУП и се обособява улична отсечка, съвпадаща със съществуващата улица по КК с идентификатор 39493.501.518. Вместо УПИ І, кв. 38 се образува УПИ Х към квартал 37. Указано е също така, че вътрешните регулационни линии на новообразуваните УПИ, както и външните от север и изток, съвпадат с кадастралните граници на съответните поземлени имоти, за които се отреждат. За имота на жалбоподателя е посочено, че след промяната той ще е с площ от 680 кв. м. /л. 57 – 58/
Приложени са ПУП – извадка от действащия регулационен план на кв. 37 и 38, проект за промяна, трасировъчен план, план за застрояване (не е предмет на делото). /л. 59 – 63/
На 06. 03. 2014 г. е подадено заявление до Кмета на Община Шабла за процедиране и разглеждане на проекти за ПУП /л. 64/ Приложени са предложенията, съгласувани с ВиК и Енерго Про /л. 83 и 84/
На 13. 03. 2014 г. на основание чл. 128, ал. 1 ЗУТ е обявено изработването на ПУП – ПР и ПЗ за съответните имоти. / л. 86 – 87/
На 14. 04. 2014 г. жалбоподателят подава Възражение срещу обявения проект в неговата цялост, но в обстоятелствената част се обсъжда и възразява само срещу изменението на ПР. /л. 97 – 100/
На заседание на Общинския експертен съвет на 13. 05. 2014 г. с Решение по Протокол № 2 е разгледано заявлението за процедиране и одобряване на проект за изменение и съответно възражението на Барислав Й.Ш., като последното е оставено без уважение. ОбЕСУТ е приел, че представеният проект не противоречи на основни принципи или императивни разпоредби на ЗУТ, както и че същият е съобразен с разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и представя най – икономично осъществимия и най – целесъобразен начин за устройство и осигуряване достъп на урегулираните поземлени имоти и на квартала в цялост, като е съобразен и с наличните на място елементи на техническата инфраструктура и съществуващата улица като административен адрес. Предложено е преписката да се внесе за издаване на заповед за одобряване по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ от Общински съвет по доклад на Кмета на Община Шабла /л. 91 – 92/.
На 12. 06. 2014 г. с изх. № Д – 73 е внесена докладна записка от Кмета на Община Шабла в ОбС относно одобряване на ПУП – ПР и План за застрояване в кв. 37 и кв. 38 по плана на с. Крапец, община Шабла. В мотивите на докладната записка е посочено, че е постъпило заявление от цитираните вече лица. Указано е, че според действащия ЗРП на с. Крапец, одобрен през 1985 г. в кв. 37 и кв. 38 е прокарана улична регулация (улици между о. т. 89, 90, 84 и 85). Кметът сочи, че до съответния момент предвидената с плана регулация не е приложена; изтекъл е срокът по чл. 208 от ЗУТ и собствениците на недвижими имоти са придобили права по чл. 134, ал. 2,т. 1 от ЗУТ. Предлага проект на решение на ОбС. /л. 50 – 51/
На 26. 06. 2014 г. на заседание на Общински съвет Шабла с Решение № 543 по Протокол № 45 на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 108, ал. 5, чл. 129, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 134, ал. 2 т. 1 и във връзка с чл. 208 от ЗУТ е одобрено процесното изменение.
Решението е обявено в Неофициалния раздел на ДВ, бр. 65 от 06. 08. 2014 г. /л. 52/
По делото са приети като доказателства документите, легимиращи жалбоподателя като собственик на засегнатия от плана УПИ І – – 372 /стар номер 149/ – л. 18. Приета е като доказателство и Заповед № РД – 11 – 130/ 28. 03. 2000 г. на Областен управител на област с административен център Добрич, с която продава правото на собственост върху държавна земя, представляващо дворно място с площ от 680 кв. м., парцел І – 149, кв. 37, по регулационния план на с. Крапец с граници на парцела: улица, парцел ІІ – 147, парцел ІХ – 150, улица /л. 19/ е продадено на бащата на жалбоподателя. Същите граници са описани в нотариалния акт № 5 том ІІ рег. № 526 дело 50 от 2002 г.
По делото е прието като доказателство и Удостоверение вх. № РКС – 28156/ 25. 03. 2014 г., от което е видно, че под този номер е регистриран в Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район към Министерство на околната среда и водите в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите кладенец за задоволяване на собствени нужди. /л. 194 – 196/. В заявлението за регистрация е посочен актуален статус на съоръжението – оборудвано с хидрофор.
За изясняване на спора е назначена съдебно – техническа експертиза. В заключението си вещото лице арх. Б. сочи, че по действащия РП, одобрен през 1985 г., имотът на жалбоподателя – парцел І – 149, е ситуиран в северозападния ъгъл на кв. 37, с. Крапец. Съгласно плана е образуван от имот с пл. № 149, от който са образувани два парцела: процесният и парцел Х – 149 в северна посока, като между тях е предвидена улица. При регулирането за този имот планът предвижда придаваеми части, конкретно описани в заключението /л. 206/ Според това вещо лице имотът е ограден съобразно регулацията от 1985 г., урегулиран е с действащия РП, който е влязъл в сила и регулацията спрямо него е приложена. Арх. Б. сочи, че с изключение на съществуващата улица западно от кв. 37, уличната регулация северно и южно от кв. 37 и 38, както и между двата квартала, не е приложена, улиците не са проведени. /л. 205 – 212/
Заключението на вещото лице бе оспорено в съдебно заседание на 09. 12. 2014 г. и бе поискана нова експертиза с две вещи лица – геодезист и архитект, като бяха разширени задачите на експертизата.
В изложението към заключението си /л. 254 – 285/ вещите лица – инж. К. Б. и арх. А.Е. заявяват, че парцел І – 149, кв. 37 е отреден за южната част на имот с пл. № 149, като включва още: на изток – малка част от имот 147 и на юг – част от бившата улица “13″. Добавят, че парцелът е ъглов, като на запад и север граничи с улици, а на изток – парцел ІІ – 147, а на юг – с парцел ІХ – 150. Вещите лица приемат, че при изработване на регулационния план от 1985 г. , при отреждане на парцел І – 149 , към последния са придадени 38 кв. м. (от съседния имот с пл. № 147 и от площта на улицата) Вещите лица заключват, че имотът навлиза в улицата от юг – “13 – та”, като според тях южната граница не съвпада с вътрешнорегулационната линия по плана от 1985 г., но по нея има изградена плътна ограда.
Вещите лица описват плана от 1985 г., като сочат, че той радикално прекроява поземлените имоти на изток от ул. “12 – та” – улицата от ОК 89 до ОК 85 (приложение 5 към СТЕ), като се заличава ул. “13 – та”, а вместо нея се създават три нови улици – едната в посока запад – изток (ОК 89 – ОК 90 – ОК 91), втората от ОК 85 – ОК – 84 – ОК 83 и третата улица в посока север – юг от ОК 90 – ОК 84. създават се два нови квартала – 37 с девет парцела и 38 с 4 парцела. Добавят, че цялата площ на имота на жалбоподателя е 718 кв. м. Вещите лица описват имота на жалбоподателя към момента като четириъгълник, който на запад граничи с ПИ 517 (улица), на север – с ПИ 404, на изток – с ПИ 147 и ПИ 518 (улица) и на юг – с ПИ 518 (стеснена част от улица “13 – та”).
По отношение обжалвания проект за изменение инж. Б. и арх. Е. стигат до извода, че между скицата – предложение към Заявлението за допускане на изменение на ПУП и изработения проект има разлика, като и в двата случая се засяга имотът на жалбоподателя, а именно: в предложението : ул. “13 – та” се отваря с цялата си широчина от 8. 00 м и се пресича с ул. “12 – та” в ОК 89а, като отварянето става за сметка на УПИ – 372 и УПИ 1Х – 150. От имота на жалбоподателя се отнемат около 140 кв. м., което според вещите лица означава, че южната плътна ограда, кладенецът и хидрофорът трябва да се ликвидират. Същевременно в проекта: в западната си част между УПИ 1 – 372 и УПИ 1Х – 150 ул. “13 – та” се стеснява до 3. 80 м отново с площи за сметка на двата УПИ.
В заключението вещите лица сочат, че имотът на жалбоподателя има две огради. Частта, оградена с масивна ограда, е с площ от 666 кв. м., измерена на място, а общо оградената площ е от 728 кв. м. Установяват разлика от 10 кв. м. в повече спрямо регулацията от 1985 г. , като сочат, че тази разлика представлява разширение на източната граница. В останалите си части имотът е ситуиран по КК в границите на регулацията от 1985 г. Изводът е, че регулацията не е приложена на място и че общо владяната площ от жалбоподателя е с 10 кв. м повече от предвидената по регулация.
Според вещите лица с плана от 1985 г. за имота на жалбоподателя е налице обслужване от улица от западната и северната страна на имота, а за останалите заинтересовани лица в процеса са проектирани улици, които не са реализирани. /л. 260 посл. абзац/
Вещите лица указват в отговор на въпрос 9 от СТЕ, че в текстовата част на изменението липсва съдържание на текстовия и графичния материал, а в графичната част липсва номер на новообразувания квартал на север от възстановената улица “13”.
На въпрос дали представеният проект за изменение представлява икономически най – обоснован и целесъобразен вариант с оглед устройството на УПИ и на квартала и възможен ли е друг по – добър от този вариант, вещите лица отговарят, че предвиденият излаз от ОК 89а с широчина от 3. 80 м е обоснован и целесъобразен само за пешеходно движение. За автомобилен достъп до УПИ 2 – 746 трябва според вещите лица да се изградят две отсечки от проектираните с регулационния план от 1985 г. улици. Вещите лица представят два варианта на по – целесъобразни проекти за изменение, като всяко от тях защити своя вариант, а заинтересованите лица чрез процесуалния си представител, правят признание, че посоченият от инж. Б. вариант е по – икономичен и целесъобразен от проектното предложение, по което е изменен планът.
Вещите лица сочат, че бившата ул. “13”, отразена в кадастъра като ПИ с идентификатор …518, няма изградено улично платно и тротоари, но по нея има прокарани електроснабдителни и водоснабдителни мрежи, като предвижданията на оспореното изменение на ПУП не засягат съществуващите комуникации.
Според вещите лица е налице идентичност между предвидената в проекта улица и част от съществуващата на място.
В преписката по одобряване на изменението на ПУП за кв. 37 и 38 няма част вертикално планиране, схема на улична мрежа, напречни профили и схема на мрежи на техническата инфраструктура.
Заключението по втората експертиза не е оспорено от страните и е прието от съда към доказателствения материал по делото.
С оглед така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Процедирано е и одобрено изменение относно два квартала на с. Крапец, община Шабла. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗУТ компетентният да разреши изработването на изменение на устройствения план в случая е Кметът на община Шабла, който разрешава изработването след представено становище от главния архитект съобразно изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Видно от доказателствата по делото обаче, разрешаването е станало с Решение № 418 от 30. 10. 2013 г. на Общински съвет Шабла, като са посочени идентификационните номера на имотите по КККР, а не по регулационния план, въпреки че се касае до изменение на ПР. В този смисъл разрешението, допускането е от некомпетентен орган, но доколкото то като отделен акт подлежи на самостоятелно обжалване и не е било обжалвано, съдът не може да се произнася по неговата законосъобразност.
Разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗУТ постановява, че проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, предвид разписаната процедура за одобряване в чл. 129, ал. 1 ЗУТ, към която препраща чл. 136, ал. 1 ЗУТ и съгласно която подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет.
При проверка на спазване на установената форма съгласно чл. 146, т. 2 от АПК съдът съобрази следното:
Решението отговаря на изискванията на чл. 59, т. 1 – 3 от АПК, с оглед факта, че съдържа наименование на издалия го орган, наименование на акта, но не отговаря на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК – не са посочени фактическите основания, каквито впоследствие се твърдят в съдебно заседание за издаването на решението в писмения отговор и защита от ответника.
В решението са посочени с цифри следните правни основания: чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 108, ал. 5, чл. 129, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 208 от ЗУТ и докладна записка с вх. № К – 116 от 13. 06. 2014 г. на Кмета на Община Шабла. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 ЗУТ се отнасят до компетентността на общинския съвет да приема решения одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея. Безспорно компетентността на органа е налице.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ касае изискването предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.
Правните основания, които дават предпоставките за изменение, са указани цифрово с посочването на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 208 от същия закон. Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено – икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, като в ал. 2 на същия член е указано, че и ПУП могат да се изменят на основанията от алинея първа, както и на основанията в ал. 2, в случая е посочен текстът на т. 1 – в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване, с оглед на което е цитирана в решението и разпоредбата на чл. 208 ЗУТ.
Видно от доказателствата по делото действащият регулационен план за с. Крапец е от 1985 г. Спор относно влизането му в сила няма. Според чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 – публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1. В случая няма спор, че десетгодишният срок е изтекъл, при което може да са възникнали предпоставки за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно заинтересованите лица да искат изменение на ПУП. На това основание се изменят действащите подробни устройствени планове само за онези части от тях, които засягат напълно или частично заинтересованите лица, определени за изграждане на обекти публична собственост. В този случай, след изтичане на срока, заинтересованото лице може да подаде искане и компетентният орган не може да откаже изменение, тъй като не може да се отрече правото на заинтересованото лице чрез изработване на проект за изменение на ПУП да докаже, че нуждата от изграждане на съответния обект на публична собственост – в случая общинска, не е актуална и че за имота може да бъде предвидено друго целесъобразно решение при спазване на нормативните изисквания. Идеята на закона е, че с изтичане на срока, се приема, че е отпаднал публичният интерес и заинтересованото лице може да иска изменение, което да не налага отчуждаване от имота му за публични нужди. Заинтересованото лице трябва да докаже, че няма да се наруши транспортно – комуникационната схема на населеното място и няма да бъдат засегнати по необоснован начин правата и законните интереси на собствениците чрез лишаването им от достъп – транспортен и пешеходен до собствените им имоти.
В случая е представено предложение от заинтересованите страни в процеса, което е одобрено, макар и одобреният проект да надхвърля предложението. С предложението се иска всъщност отново изграждане на обекти публична собственост – улици, за да се осигури достъп до имотите на заинтересованите лица. Към решението липсват мотиви с какво прокараните по предложението улици ще са по – удачни от тези, които се предвидени по действащия ПУП, но не са прокарани. Единственият мотив в решението, изведен от Докладната записка на кмета е, че е изтекъл срокът по чл. 208 ЗУТ и лицата имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Защо обаче следва да не бъдат проведени мероприятия по влязъл в сила ПУП, който също предвижда прокарване на улици и достъп до имотите на заявителите, а се налага да бъде извършено изменение на влезлия в сила ПУП и да бъдат предвидени и прокарани други улици със засягане имота на жалбоподателя, както и други имоти, които обаче не подлежат на обсъждане, доколкото собствениците им не са се конституирали в процеса като заинтересовани страни, мотиви не са изложени. Същевременно от заключението на вещите лица по втората експертиза се оказва, че имотът на жалбоподателя ще бъде необосновано засегнат – ще бъде отнета много по – голяма площ, отколкото при прилагане на ПУП от 1985 г., като ще бъде унищожено и съоръжение, което така или иначе към настоящия момент е регистрирано в Басейнова дирекция /л. 194/, видно от издаденото удостоверение – кладенец с хидрофорна уредба. Вещите лица сочат, че е налице друг, по целесъобразен и икономичен начин и дори заинтересованите страни чрез процесуалния си представител приемат това заключение, което сочи, че исканото изменение е в противоречие с разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, посочена сред основанията за изменението. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите. В същото време и предвид чл. 6 АПК административният орган трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо като актовете му не могат да засягат правата и законните интереси на субектите на правото в по – голяма степен от най – необходимото за целта. Ал. 4 на чл. 6 АПК изрично указва, че когато са налице две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен, при спазване на условията от предходните три алинеи да избере тази възможност, която е осъществима най – икономично и е най – благоприятна за държавата и обществото. Принципът за съразмерност, закрепен в цитирания текст, поставя императивни изисквания към административния орган и несъобразяването с него представлява съществено нарушение на материалния закон, както е в процесния случай. С оглед на това неоснователно е възражението на процесуалния представител на заинтересованите лица, че изборът на вариант от органа за улична регулация е въпрос на целесъобразност, предоставена на преценката на органа, която не подлежи на контрол. Действията по целесъобразност не подлежат на контрол, но подлежи на контрол дали при тези действия са спазени императивни принципи и изисквания на закона, за каквото нарушение се събраха доказателства.
На следващо място, освен изложените дотук пороци на решението, липсват мотиви за цифрово посоченото основание на разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – настъпят съществени промени в обществено – икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Нито в заявлението, което очевидно е с оглед първото обсъждано основание, нито в Докладната записка, с която се иска разрешаване на изменението /нищо, че самият кмет следва да разреши или откаже изменението/, нито в Докладната записка за одобряване на изработения ПУП се съдържат каквито и да било фактически основания, които да обосновават приложението на тази разпоредба. Съгласно константната съдебна практика фактическите основания за издаването на акта може да се съдържат в самата административна преписка. В процесния случай такива фактически основания, както посочих по – горе, не се намират в административната преписка, не са обсъждани и при заседанието на ОБСУТ Нито в оспорената заповед, нито в административната преписка се съдържат данни, попадащи в хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В този смисъл и по отношение посоченото второ основание решението страда от съществен порок, тъй като от една страна липсват каквито и да било фактически основания за издаването му на посоченото в него и второ основание, а от друга страна липсват данни да са събирани доказателства от административния орган дали е налице това второ правно основание. При това положение съществено е затруднена проверката на съда дали фактическите основания /каквито не са посочени в решението/ съответстват на правните такива, посочени с цифрово изписване на нормите и дали по същество са осъществени материалноправните предпоставки за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР. Липсата на мотиви е съществен порок, водещ до отмяна на административния акт, а в процесния случай мотиви не могат да се открият и в административната преписка. Изложеното в съдебно заседание и писмената защита на процесуалния представител на ответника не може да санира този порок.
От приложените по делото доказателства – скици, извадки от плана, приложения към заключенията на вещите лица, се установява, че с процесното изменение се премества южната регулационна граница на имота на жалбоподателя в северна посока и се засяга регулационната граница на имота на жалбоподателя от изток, която е вътрешна. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. В конкретния случай такова съгласие не е налице. Не е допустимо по този начин да се нарушава правото на собственост. Въпросът за площта на имота, която се е целяло очевидно да бъде постигната такава, каквато е по заповедта за продажба на областния управител, е въпрос за материално право и не може да бъде разрешаван по реда на промяна на регулацията.
Настоящият състав на съда счита, че констатираните пороци са особено съществени и влекат незаконосъобразност на оспорения план за регулация в неговата цялост, а освен това засягането в частта на имота на жалбоподателя е по начин, по който се засяга планът за регулация изцяло.
С оглед изрично стореното искане от страна на жалбоподателя и предвид изхода на спора, съдът следва да му присъди сторените по делото разноски във вид на държавна такса, хонорар на вещите лица и адвокатско възнаграждение, а именно: 10 лв. държавна такса; 300. 00 лв. за съдебно – технически експертизи и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Към датата на решението не е изпълнено протоколно определение на съда от открито съдебно заседание на 17. 02. 2015 г., с което е задължен и жалбоподателят да довнесе сумата от 16. 70 лв. за окончателно определения хонорар на вещото лице инж. Б.. С оглед на това и предвид изхода на спора, съдът следва да осъди ответника да заплати сумата от 16, 70 лв. по сметка на Административен съд Добрич за съдебно – техническа експертиза.
С оглед горното съдът счита, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 4 и 5 от АПК, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Б.Й.Ш.,*** Решение № 543 по протокол № 45 от заседание на Общински съвет град Шабла, проведено на 26. 06. 2014 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 108, ал. 5, чл. 129, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 208 от ЗУТ и докладна записка с вх. № К – 116 от 13. 06. 2014 г. на Кмета на Община Шабла, Общински съвет – Шабла ОДОБРЯВА изменение на ПУП – план за регулация за УПИ І, УПИ ІІ, УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ ІХ и УПИ Х, всичките в кв. 37, и УПИ ІІ в кв. 38 по плана на с. Крапец, община Шабла.
ОСЪЖДА Общински съвет Шабла да заплати на Б.Й.Ш., ЕГН **********,*** сумата от 610. 00 лв., представляващи съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общински съвет – Шабла да заплати по сметка на Административен съд Добрич 16. 70 лв. за съдебно – техническа експертиза.
Решението е постановено при участие на заинтересованите лица Д.В.Г., Ж.А.Я., Г.Р.А., К.Х.П., Р.И.Г., А.Г.К., Р.П.П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: