Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Добрич, 05.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, VІІІ състав, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията адм. д. №456 на Административен съд – Добрич по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 220 от ЗМ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, *** представлявано от изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д. против Решение вх. №32-57509 от 05.06.2014 г. към ЕАД № 11BG002009Н0011866/09.09.2011 на началника на МБ Добрич към Митница – Варна, с което е определен нов код по ТАРИК и са преизчислени държавните вземания, като са определени дължими за внасяне под отчет държавни вземания, от които мито в размер на 3 631,84 лева и допълнителен ДДС – 726,37 лева, потвърдено с Решение №32-82919/23.07.2014 г. на Началника на Митница Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи, че ЕАД, в частта обективираща публичните държавни вземания, представлява ИАА, подлежащ на оспорване по реда на АПК и след изтичането на сроковете за оспорване на ЕАД-то, то има характер на стабилен административен акт. Твърди се, че не е спазена процедурата за изменение на влязъл в сила акт и е следвало производството да бъде проведено по реда на чл.99 и сл. от АПК и при предпоставките на чл.834, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците. Навеждат се и доводи, че срока за изчисляване на дължимия размер при последващо вземане под отчет е изтекъл, с оглед разпоредбите на чл.832,833 и 834 от ППЗМ. Според жалбоподателя неспазването на срока е съществено процесуално нарушение, което има за последица незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че решението е издадено от некомпетентен орган.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Д.А. – ДАК и в представено писмено становище, излага подробни съображения за незаконосъобразност на акта. Конкретно твърди, че доколкото от органа се твърди за извършена по реда на чл.78 от Регламент на Съвета №2913/1992 г. последваща проверка на ЕАД от 25.05.2011 г., тя е проведена незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките за нейното осъществяване. Твърди се, че по аргумент на чл.73 от Регламента е следвало митническият орган да извърши надлежна проверка на данните в декларацията и след като е нямало никакви данни или съмнения относно истинността или пълнотата на декларираните обстоятелства с декларацията са недоказани предпоставките за извършване на последващата проверка на процесния ЕАД. Иска отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото Началникът на МБ Добрич, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че тарифното класиране се основава на Комбинираната номенклатура на ЕС и Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Твърди се, че стоката описана като “светодиоди” е грешно посочена и не отговаря на стоката, описана в търговската фактура и приложения документ “Декларация за съответствие” – LEDLAMPS, като е посочен тип цокъл, което я идентифицира като светодиодна лампа.Позовава се и на множество обвързващи тарифни информации, в които стока със същите характеристики и същия вид е класирана абсолютно еднозначно от митническите администрации на други страни членки. Тези обвързващи тарифни информации са задължителни за митническите органи от целия ЕС. Излага подробни доводи, защо производството не следва да е по чл.99 от АПК, а следва да е по чл.843 от ППЗМ. Ответникът, твърди, че митническият орган, издал процесното решение е компетентния такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока №1 “светодиоди”-37 200 бр. от Китай с получател “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД. За стока 1 “светодиоди” в кл. 33 на митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409000 с произход Китай като е приложена фактура №FRX110328/25.05.2011 год. на “НИБО ХРИИЛУКС ЛАЙТИНГ” КО.ЛТД, описана в кл. 44 към декларацията. Със заповед № ЗМ-2000-176/28.02.2014 год. на Началника на Митница-Варна е възложено да бъде извършена планова проверка в рамките на последващия контрол на осн. чл. 78, пар. 2 във връзка с чл. 13-16 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците. Заповедта е връчена на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД на 05.03.2014 год. В резултат на извършената проверка е изготвен доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год. от проверяващия екип. В т. 3.1.3 от доклада е посочено, че е извършен анализ на декларираните в ЕАД кодове по ТАРИК и описание на стоките “светодиоди” и “ЛЕД лампи”, които са декларирани с тарифен номер 8441409000 със ставка на мито 0 %. Проверяващият екип е приел, че позиция 8541 от Комбинираната номенклатура /КН/ се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточуствителните полупроводникови елементи. В т. 3.1.3. 1 от доклада е посочено, че стоката с описание “светодиоди”, декларирана с код по ТАРИК 8441409000 по ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. представлява LED /светодиодна/ лампи, има характер на осветително тяло и е приложим тарифен код 8543709099 със ставка на мито 3.7%. В хода на проверката проверяващият екип е изискал от икономическия оператор договора между “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД и “НИБО ФРИИЛУКС ЛАЙТИНГ” КО.ЛТД, в който е записано, че всички продукти представляват светодиоди на плака в стъклокерамичен модул – LED лампи.В приложените към посочените ЕАД търговски фактури, стоката е описана по начин, който позволява идентифицирането й като светодиодна лампа, а именно посочен е тип цокъл. Към ЕАД е приложена и декларация за съответствие, в която стоката е описана като “LEDLAMPS” /СВЕТОДИОДНА ЛАМПА/. Проверяващият екип е разгледал в базата данни на Европейската комисия за издадена обвързваща тарифна информация за стока светодиодна лампа, при което е установено, че приложимият тарифен код за стоката е 8543709099. В доклада е посочено и че от дата 08.08.2012 г. икономическият оператор е декларирал коректния тарифен код 8543709099 и по-точно описание “Светодиодни крушки” при допускане за свободно обръщение на аналогични стоки, за които стоки преди посочената дата е декларирал погрешен код 8541409000 и непълно описание “Светодиоди”.
На база на тази информация и на осн. правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, както и от текстовете и термините на позиция 8543, подпозиция 854370 и код по КН 85437090, стоката по посочената ЕАД следва да се класира с тарифен код 8543709099 и ставка на мито 3,7 %. На 24.04.2014 год. е проведено заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона за митниците, за което е съставен протокол от същата дата, подписан от проверяващите и представителите на проверяваното дружество.
С вх. № 32-53939/31.05.2014 год. от страна на дружеството е представено писмено становище, с което се изразява несъгласие с направените от проверяващия екип констатации за погрешно тарифно класиране. В становището е посочено, че стоката, предмет на фактурата към ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. представлява “светодиод” или LED – полупроводниково устройство с р-n преход, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток, като един или няколко светодиода са свързани помежду си в светодиодна лампа за бита. Дружеството е започнало да внася тези продукти в края на 2010 година. Към тази дата продуктите са нови не само за българския пазар, но и на пазара на Европейския съюз. Към този момент единствения нормативен акт, който дава дефиниция на внасяните продукти е Регламент /ЕО/ № 244/ 2009 на Комисията от 18 март 2009 година за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита. Съгласно чл. 2, т. 18 от цитирания Регламент /ЕО/ 244/2009 “светодиодна лампа” означава лампа, съдържаща един или няколко светодиода. Сочената от проверяващия екип тарифна позиция 8543 се отнася за “Електрически машини и апарати със специфична функция, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава”.
Въз основа на извършения последващ митнически контрол и съставения доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год. е издадено Решение към ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. с вх. № 32-57509/05.06.2014 год. на Началника на МБ-Добрич, с което е определен ТАРИК код 8543709099 за стока №1 по ЕАД 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. и ставка мито 3.7% като е определена сума за доплащане от 4 358.21 лв., от които мито в размер на 3 631.84 лв. и ДДС – 726.37 лв.
Решението на Началника на МБ-Добрич е обжалвано от “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД пред Началника на Митница- Варна. В жалбата отново е изложено становище, че стоките описани в ЕАД 11BG002009Н0011866/19.09.2011 представляват светодиоди – LED полупроводниково устройство с р-n преходи, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток, като един или няколко светодиода са свързани помежду си в светодиодни лампи за бита. Използват се за жилищно-сградно осветление. Излагат се доводи, че предложеният в Доклада от служителите на митница Варна код 8543709099 касае “Електрически машини и апарати със специфична функция, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава.
По жалбата е постановено решение № 32-82919/23.07.2014 на Началника на Митница- Варна, с което същата е отхвърлена. В решението е прието, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно изискването на чл. 30 от ППЗМ. По процесния ЕАД митническото задължение е възникнало в Митническо бюро Добрич, поради което и началникът на същото по арг. на чл. 15, ал. 2 т. 8 от ЗМ е компетентният митнически орган да издаде процесното решение. Решението е издадено при спазване на предвидената от закона форма. В решението на Началника на Митница Варна е прието, че последващият митнически контрол е проведен съобразно изискванията на чл. 78§ 2 от Регламент 2913/ 92 год. и чл. 84а от ЗМ. Посочено е, че определянето в митническата декларация на правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим. Задължение на декларатора е предоставянето на точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща митническа информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс Тъй като при приемането на митническата декларация митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие верността на тези данни. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл. 78, пар. 3 от МК. Грешката при посочването на тарифната позиция попада в обхвата на понятието “неверни и непълни данни”, което трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки и пропуски, така и грешките при тълкуване на приложимото право. В тази насока Началникът на Митница Варна се е позовал на решения на СЕС по съединени дела С-430/08 и С431/08, т. 56. Приел е, че позиция 8541, по която жалбоподателят е класирал процесната стока от КН се отнася до светодиоди, а не за LED лампи. С оглед тези съображения е прието, че подадената жалба е неоснователна и с решението същата е отхвърлена изцяло.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза от специалист-електроинженер. В заключението си вещото лице В. Ч. сочи, че светодиоди на платка в стъклокерамичен модул представляват светодиодна лампа. Платката е вградена в тялото на лампата. То има цокъл в задния край, няма запоени захранващи проводници, като монтажните действия са същите както при обикновените лампи. Според вещото лице LED лампата представлява завършено изделие, но не е осветително тяло, а светлинен източник.
Съдебно-техническата експертиза е неоспорена от страните по делото и приета като доказателство по делото.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на служебната проверка за валидността на постановения административен акт, съдът намира, че обжалваното решение към ЕАД е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че атакуваното решение на Началника на МБ Добрич е постановено от некомпетентен орган по см. на чл. 99 от АПК, в нарушение на сроковете и при липса на предпоставките за възобновяване на административното производство по глава седма от АПК. Жалбоподателят аргументира становището си с обстоятелството, че ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. и вземане под отчет ВПО – 1426/19.09.2011 представляват влезли в сила индивидуални административни актове. Както е приел СЕС в решение от 15. 09. 2011 год. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 33-35, съгласно чл. 59§ 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/ 92 год., в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически контрол стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. Следователно митническата декларация представлява, видно от чл. 4, т. 17 от Митническия кодекс, актът, с който деклараторът предявява в предвидените условия и форма своето желание да постави определена стока под даден митнически режим. Затова, поради естеството си на едностранен акт, тази декларация не представлява “решение” по см. на чл. 4, т. 5 от посочения кодекс, респ. индивидуален административен акт. Не представлява такъв акт е вземането под отчет. Съгласно чл. 217§ 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/ 92 год. размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу “размер на сборовете”, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Съгласно чл. 221§ 1 от същия Регламент длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет. Изложеното налага извода, че вземането под отчет е действие на митническите органи по изчисляване на митните сборове и тяхното осчетоводяване, което се съобщава на длъжника, но то не притежава характеристиките на административен акт по см. на чл. 4, от 5 от Митническия кодекс.
Двудневният срок по чл. 834 от ППЗМ, за нарушаването на който са изложени твърдения в жалбата е инструктивен, а не преклузивен и евентуалното му пропускане му не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Неоснователно е и възражението че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно изрично установеното с чл.78, §1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г., след вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията. Съгласно отразеното в ЕАД 11BG002009Н0011866/19.09.2011 г., вдигането на стоките е разрешено от митническия орган.
Според чл.78,§2 от Регламент 2913/92, митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, вкл. и на последващите търговски операции с тях. От установената фактическа обстановка става ясно, че митническите органи са осъществили проверка на вносните операции, извършени от жалбоподателя, с цел установяване истинността на данните от декларацията, т.е за настоящия случай са приложими цитираните разпореди на чл.78, §1 и §2 от Регламента, доколкото те уреждат последващи проверки на вече вдигнати стоки.
Според § 3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат.
Не се спори между страните, че процесният ЕАД е подаден за режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление. Съгласно чл. 79 от МК, допускането за свободно обръщение придава на необщностните стоки митнически статут на общностни стоки. Допускането за свободно обръщение води до прилагането на мерките на търговската политика, извършването на други формалности, предвидени при вноса на стоки и облагането със законно дължимите сборове. Съгласно чл. 4, § 17 от МК, действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока, е “митническото деклариране”. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 59 от МК, съгласно която, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Съгласно чл. 62, § 1 и § 2 от МК, писмените декларации се изготвят върху формуляр съответстващ на официалния образец, предвиден за целта. Те трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани. Съгласно чл. 67 от МК, за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако изрично не е предвидено друго. Прилагането на режима “допускане за свободно обръщение” поражда вносно митническо задължение, което според чл. 201, § 2 от МК, възниква от момента на приемане на митническата декларация и длъжник, според § 3 на същата разпоредба е деклараторът.
Според чл. 20, § 1 от МК, когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на ЕО, която според § 3,, б “а” и б “б”, включва: комбинираната номенклатура на стоки; всяка друга номенклатура, която се основава частично или изцяло на комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и която е установена от общностни разпоредби за специфични области с оглед прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията на стоки;
Съгласно Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ, попълването на тарифния код е част от задължителното съдържание на документа и се посочва в кл.33.
Предвид гореизложеното, посочването в митническата декларация на правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим. Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс. Тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие верността на тези данни – В този смисъл Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, точки 39 и 40. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл. 78, § 3 от МК.
Без съмнение грешката при посочването на тарифната позиция, попада в обхвата на понятието “неверни или непълни данни”, което е било предмет на тълкуване от страна на СЕС. С Решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08, точка 56, Съдът е приел, че “…чл. 78, § 3 не провежда разграничение между грешките и пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът “неверни или непълни данни” трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право”. В конкретния случай, спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоката предмет на вноса и тъй като правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочването на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 78, § 3 от МК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че последващата проверка относно верността на декларирания тарифен номер, правилно е проведена по реда на чл. 78 от МК.
Спорният въпрос, който следва да бъде разрешен по делото е относно правилното тарифно класиране на стоката, като в тази връзка съдът съобрази следното:
Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда с Комбинираната номенклатура (КН). Към датата на осъществяване на процесния внос в сила е нейната редакция, произтичаща от Регламент (ЕО) 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. КН се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел и одобрена заедно с протокола за изменението й от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година.
Общите правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата.
Видно от процесния ЕАД, жалбоподателят е класирал стока № 1с код по КН 8541409000, който попада в обхвата на глава 85 озаглавена “Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности към тези апарати”. Декларираният тарифен номер се обхваща от позиция 8541 “Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточуствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали”, подпозиции 8541 40 “Полупроводникови фоточуствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди” и 8541 00 00 “Части”, като за стоките попадащи към подпозиция 8541 90 00 не е предвидено мито.
При извършване на последващата проверка на декларацията по реда на чл. 78 от МК, митническите органи са приели така извършеното тарифиране за неправилно, като са приели, че стоката декларирана под № 1 в процесния ЕАД като “светодиод”, следва да се класира с номер по КН 8543709099, който попада в също в глава 85. Определеният от митническите органи тарифен номер се обхваща от позиция 8543 “Електрически машини и апарати със специфични функции, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава”, подпозиции 8543 70 “Други машини и апарати” и 8543 70 90 “Други”, като за стоките попадащи към подпозиция 8543 70 90 99 е предвидено конвенционално мито в размер на 3,7 %.
От приетия като доказателство по делото Договор за доставка между купувача “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД и продавача “НИБО ХРИИЛУКС ЛАЙТИНГ” КО.ЛТ е записано, че всички продукти представляват светодиоди на плака в стъклокерамичен модул – LED лампи.В приложените към посочените ЕАД търговски фактури, стоката е описана по начин, който позволява идентифицирането й като светодиодна лампа, а именно посочен е тип цокъл. Към ЕАД е приложена и декларация за съответствие, в която стоката е описана като “LEDLAMPS” /СВЕТОДИОДНА ЛАМПА/.
От практиката на Съда на Европейския Съюз в Люксембург в т.ч. изразената в Решение от 19 февруари 2009 г. по дело KaminoInternationalLogistics, C-376/07, точка 31, Решение от 14 април 2011 г. по дело BritishSkyBroadcastingGroup и Pace, C-288/09 и C-289/09, точка 60 и Решение на СЕС от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, точка 27 следва, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите.
В Решение от 15 февруари 2007 г. по дело RUMA, C-183/06, точка 36 и Решение по дело BritishSkyBroadcastingGroup и Pace, С-288/09 и C-289/09, точка 76, СЕС е посочил, че предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта.
С Решение от 29 април 2010 г. по дело RoecklSporthandschuhe, C-123/09, точка 29 и Решение от 28 юли 2011 г. по дело PasificWorld и FDD, С-215/10, точка 29, СЕС е припомнил, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване
Съгласно правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и забележките към подпозициите, както и mutatismutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се вземат предвид и забележките към разделите и главите.
В заключението си вещото лице сочи, че светодиоди на платка, в стъклокерамичен модул представляват светодиодна лампа. Тя съдържа светодиоди. Обикновено светодиодите са разположени върху монтажна платка. Платката е вградена в тялото на лампата. То има цокъл в задния край, няма запоени захранващи проводници. Монтажните действия са същите както при обикновените лампи. В зависимост от нужните характеристики за светодиодните лампи се използват различни по вид и размер светодиоди, както и различен брой. Вещото лице е приело, че LED лампата представлява завършено изделие, но не осветително тяло, а светлинен източник.
Следователно единичният светодиод е полупроводников елемент, който попада в описанието на позиция 854140 от КН. Светодиодната лампа не може да бъде класирана в позиция 8541409000 – “полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули и сглобени в панели; светодиоди”, каквото е становището на жалбоподателя. В подкрепа на този извод е граматическото тълкуване на тази позиция. Изразът “дори монтирани в модули и сглобени в панели” се отнася за полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, а не за светодиоди, които в позицията са отделени с точка и запетая, което налага извода, че позицията няма предвид множество светодиоди, а не единични такива. Ето защо класирането на светодиодна лампа в позиция 854140 от КН е неправилно. Не може да бъде споделена позицията на жалбоподателя, че определението за светодиодна лампа може да се извлече от определенията, формулирани в Регламент № 244/ 2009 и Регламент №874/2012 на Европейската комисия. Първият се отнася за изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита, а вторият касае енергийното етикетиране на електрически лампи и осветители. Сочените регламенти са неотносими към правилното тарифно класиране на стоките. Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство-чл. 20 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на общността. В подкрепа на извода, че светодиодната лента не следва да бъде класирана в позиция 854140 от КН е издадената обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стоката в базата данни на Европейската комисия /приложение № 7/ от доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год. на проверяващия екип, извършил последващия митнически контрол. В това приложение се съдържат ОТИ № GB117636959, издадена на 06.08.2008 год. със срок за валидност 05.08.2014 на Агенция за приходи и митници на нейно величество, Кастъмс енд Инетреншънъл Алекзандър Хаус 21, Есекс, Великобритания; №PLPL–WIT-2010-00710, издадена на 02.08.2010 год. със срок на валидност 01.08.2016 на Митническа камара Варшава, Полша. Във всички ОТИ стока LED лампи е класирана с тарифен код 8543709099. Съдът след като съобрази заключението на вещото лице, представените писмени доказателства за стоката, намира, че е налице идентичност между процесната стока и тази за която са издадени ОТИ. Съгласно Регламент /ЕО/ № 2454/ 93 на Съвета от 2. 07. 1993 год. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕОИ/ № 2913/ 92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, чл. 11, обвързваща тарифна информация, предоставена от митнически органи на държава-членка след 01.01.1991 год., става обвързваща за компетентните органи на всички държави-членки при същите условия. Системата за издаване на обвързваща тарифна информация /ОТИ/ е създадена от Европейската Комисия като средство за подпомагане на търговските оператори при определяне на коректното тарифно класиране за целите на планираните от тях вносни/износни операции. Съгласно дефиницията на чл. 5 от Регламент /ЕИО/ 2454/ 1993 год. “обвързваща тарифна информация” означава тарифна информация, задължителна за властите от всички държави, членки на Общността, при положение, че са изпълнени условията от членове 6 и 7.
В случая към датата на ЕАД е налице действаща ОТИ, отнасяща се до еднакви по вид и характеристика стоки.
От изложеното следва, че след като в базата данни на Европейската комисия има публикувана ОТИ, че LED лампа следва да бъде класирана с тарифен код 8543709099, тя е задължителна както за жалбоподателя осъществяващ внос на такава стока, така и за митническите органи, контролиращи този внос.
Като аргумент на извода, че LED лампата следва да бъде класирана с тарифен код 8543709099 следва да бъде изтъкнато, че след дата 08.08.2012 г. “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД е започнал да декларира коректния код 8543709099 и по-точно описание “Светодиодни крушки” при допускане за свободно обръщение на аналогични стоки.
От изложеното се налага извода, че определеният с решение към ЕАД № 11BG0020011866/19.09.2011 год. на Началника на МБ Добрич нов тарифен код на стока № 1 е съобразен с описанието на позиция 8543709099 от КН и същото е материално законосъобразно.
Решението на Началника на МБ-Добрич е постановено и в рамките на 3-годишния срок от възникване на митническото задължение, т.е. в рамките на срока по чл. 221§ 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 год.
По така изложените съображения, съдът приема, че с Решение вх. №32-57509 от 05.06.2014 г. към ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 началникът на МБ Добрич правилно е класирал стока № 1 LED светодиодна лампа с номер по КН 8543709099 и е доначислил допълнителни задължения за мито и ДДС общо в размер на 4 358,21 лв.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. на ВАС, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание, чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300 /триста/ лева.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯжалбата на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д. против Решение към ЕАД № 11BG002009Н0011866/19.09.2011 год. с вх. № 32-57509/05.06.2014 год. на Началника на МБ-Добрич, потвърдено с решение № 32-82919/23.07.2014 год. на Началника на Митница-Варна.
ОСЪЖДА “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д. *** сумата от 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Р България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :