Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./18.04.2011 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИН НЕСТОРОВ
2. КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря И.Д. и прокурора З.Т., сложи за разглеждане к. адм. дело № 94 по описа на съда за 2011 г., докладвано от съдията Г.НЕСТОРОВ и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена жалба от Б.Я.О., ЕГН **********,***, против решение № 46 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 3864/2010 г. по описа на Районен съд, гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против отказ, обективиран в писмо, изх. № РД-05-151-35/08.07.2010г. на комисия при Общинска служба “Земеделие”, с. Крушари, за оземляване чрез изкупуване на имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № *****8 по КВС на с. Телериг.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Излага се, че неправилно ДРС е приел, че оспорвания административен акт е правилен и незаконосъобразен. Твърди се също така, че оспорваният административен акт е нищожен, постановен при съществени нарушения на производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По изложените съображения се иска отмяна на решението на ДРС като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на ДОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а оспорваното решение е правилно и законосъобразно, както и потвърдения със същото административен акт.
След като прецени наведените в жалбата оплаквания, взе предвид становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства и провери обжалвания съдебен акт, касационният съд намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за същата и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение Районен съд, гр. Добрич, в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата против отказ, обективиран в писмо, изх. № РД-05-151-35/08.07.2010г. на комисия при Общинска служба “Земеделие”, с. Крушари, за оземляване чрез изкупуване на имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № *****8 по КВС на с. Лозенец. За да постанови този резултат, съдът е приел, че адм. акт не страда от пороци, както по отношение на приложената процедура по аналогия с чл. 4, ал. 4, чл. 21, ал. 5 и 6 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани /НОБМГ/ и § 23 от ППЗСПЗЗ, така и по отношение прилагането на материалните норми, с оглед неудовлетворяването от страна на жалбоподателя на предпоставките за оземляване /придобиване от същия на недвижим имот с площ от 13,208 дка в землището на с. Телериг/, посредством закупуване на земеделска земя. Предвид неизпълнението на тези изисквания на закона се приема, че решението на адм. орган е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд е възприел с процесното решение следната фактическа обстановка, която се възприема от настоящия съдебен състав като установена в съответствие с процесуалните правила и при задълбочен и обективен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства:
Производството пред адм. орган е започнало по заявление на Б. Я.О., вх. № РД-03-48/15.09.2009 г., на основание § 23, ал. 1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № *****8 по КВС на с. Телериг, категория ІV, местност “Гробищата”. Към заявлението са приложени декларация за семейно и имотно положение на членовете на домакинството й и с удостоверение на Кметство, с. Телериг, установяващо постоянното местожителство на О. *** и основно занимание селскостопанска дейност. Представено е също така решение № 402/28.08.2002 г. на ОС “Земеделие”, с. Крушари, с което на същата е признато правото на оземляване с предимство по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗСПЗЗ, посредством отдаване под наем на поземлен имот: нива с площ от 10,00 дка, представляващ имот № *****8 по КВС на с. Телериг, категория ІV, местност “Гробищата”. На 25.11.2002 г. е сключен договор за наем № ДО-03-434 между директора на ОД “Земеделие”, гр. Добрич и Б.О. за оземляване на имотни и малоимотни граждани за същия имот. С анекс от 30.01.2009 г. срокът на действие на договора е удължен с 5 години, считано от стопанската 2007/2008 г.
По делото не е налице спор, относно добросъвестното изпълнение на договора за наем от страна на жалбоподателката, предвид редовното заплащане на наемните вноски по сметка на МЗ и по отношение на липсата на образувана процедура по отземляването й. Липсва също така спор по делото, относно факта, че след оземляването й през 2002 г., жалбоподателката е придобила по силата на договор за замяна № ****, том ІХ/2009 г. на Сл.Вп., гр. Добрич правото на собственост върху недвижим имот с площ от 13,208 дка в землището на с. Телериг като е престирала по сделката неин недвижим имот с площ от 8,999 дка в с. Коритен, Общ. Крушари.
С писмо № 9166-176/30.10.2010 г. от МЗХ, гр. София до ОД “З”, гр. Добрич, подписано от директорите на Д “Земеделие” и Д “ПО” са дадени укузания за извършване на проверки преди издаване на решенията по чл. 21, ал. 6 от НОБМГ.
С протокол от 23.12.2009 г., съставен на основание чл. 21, ал. 5 от НОБМГ комисия от член на Общинската администрация и ОС “З” е определила одобрените лица да придобият правото на собственост върху имотите, с които са оземлени като жалбоподателката О., под № 22 в списъка не е одобрена, предвид на обстоятелството, че не отговаря на т. 2 от П№ 9166-176/30.10.2009 г.
С оспрования адм. акт – писмо от 08.07.2010 г. ОС “З” отказва на жалбоподателката закупуване на наемания от същата имот, на основание горепосоченото писмо, предвид на обстоятелството, че притежаваната от същата земя надвишава размера на определения в § 1 от ДР на ППЗСППЗЗ.
От правна страна:
След извършената проверка на така постановеното решение съобразно критериите на чл. 218 от АПК съдът намира същото за валидно и допустимо, както и правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Събрани са съответните писмени доказателства, в съответствие с процесуалните правила.
Неоснователни са посочените в жалбите възражения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон. При гореустановените по делото фактически обстоятелства и като е обсъдил същите, решавайки спора по същество, съдът обосновано е приел, че процесния отказ е в съответствие с производствените правила и материалния закон. Изложените съображения се споделят от настоящия състав на съда.
Правилно се приема, че в настоящия случай е приложима процедурата по § 23 ал. 1 от ПЗР на ИД на ППЗСПЗЗ, предоставяща възможност на оземлените лица в 3-месечен срок от влизане в сила на постановлението да поискат от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост върху имотите с които са оземлени, посредством отдаване под наем, но преди изтичане срока за наем. Правилно се приема също така, че в случая е приложима процедурата по чл. 21, ал. 5 и 6 от НОБМГ /Наредбата/. Действително първоначално правото за закупуване на наетите имоти в процедура по оземляване е уредено в чл. 4, ал. 4 от Наредбата. В настоящия казус жалбоподателката е подала молбата в тримесечния срок по § 23 от ППЗСПЗЗ и преди изтичането на срока за наем. Процедурата по разглеждане на заявлението е спазена напълно като е издаден протокол от 23.12.2009 г., в който жалбоподателката е посочена като лице, невключено в списъка на отговарящите на условията за оземляване, посредством закупуване на земята. В преценката си по основателността на искането, комисията е взела предвид факта, че заявителката е придобила право на собственост върху 13,208 дка земя, което я поставя извън категорията на лицата, отговарящи на изискването на чл. 8, ал. от НОБМГ, във вр. с § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, по т. 2 в равнинни райони – до 8 дка или общо за домакинството до 10 дка, когато то се състои от повече от 1 член. В случая действително О. не отговаря на посочените изисквания и процесния отказ се явява в съответствие с материалните изисквания на закона.
Възраженията на жалбоподателката, наведени в настоящото производство са неоснователни. В чл. 21 от ЗСПЗЗ са посочени критериите, на които следва да отговарят кандидатите, за да ползват предимство при оземляване, докато в чл. 22 от ЗСПЗЗ е уредено, че лицата, неотговарящи на критериите се оземляват, посредством търг, при определени от МС правила. Общото правило, залегнало съща така в ЗДС и в ППЗДС за разпореждане с имоти, държавна собственост е чрез търг, освен в изрично уредени в закона изключения. Изключението по § 23 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл. 4, ал. 4, във вр. с чл. 8 от НОБМГ се прилага при наличие на кумулативно предвидени условия – редовно заплащане на наемните вноски за наетата от същите земеделска земя, спазването на съответните срокове за подаване на молба за закупуване и отговаряне на изискванията по отношение притежаване на земя, според членовете на домакинството. Моментът, към който се преценяват тези обстоятелства е именно моментът на подаване на заявлението за закупуване, а не моментът на първоначалното оземляване, посредством отдаване на земята под наем. Това е така, понеже, за да бъде оземлено едно лице чрез продажба на земя при облекчени условия без търг, следва същото да притежава качеството малоимотен, по смисъла на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и да не е придобило към този момент земи в размер, по-голям от изискуемия. Обратното, да се предвиди такава привилегия за тези лица, би било в несъответствие с преследваната от закона цел, а именно – оземляване на малоимотни и безимотни лица. В това производство – по § 23 от ППЗСПЗЗ, несъмнено следва да се преценяват всички релевантни законови изисквания за закупуване на земя при облекчени условия, вкл. и притежаване на земя до изискуемия размер за домакинство. В процесния казус, несъмнено жалбоподателката О. не покрива именно последния критерии, поради което правилно й и отказано правото на закупуване на наетата от същата земя по посочения законов ред.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От ответната страна не се претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 3864/2010 г. по описа на Районен съд, гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.