Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 20.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на прокурора З.Т. секретаря И.Д., изслуша докладваното от съдия СВЕТЛАНА БОРИСОВА касационно административно дело № 93/ 2011 год.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от П.Т.П. ***.Тошево срещу Решение № 2/ 07. 01. 2011 год. по НАХД № 590/2010г по описа на РС-Ген.Тошево, с което е оставена без уважение жалбата на П.П. срещу отказ, изх.№ ВС-17-796/ 04.06.2010г на Общинска служба “Земеделие” гр.Ген.Тошево да уважи молбата му за закупуване на имот с площ от 15 дка, находяща се в землището на с.Росица, общ.Ген.Тошево, който имот същият е ползвал под наем. Жалбоподателят твърди, че районният съд не е преценил доколко е спазена процедурата по постановяване на отказа и не е изпълнил задължението си да представи пълната преписка по приемане на решението си. По същество оспорва залегналите в решението изводи, че живее в едно домакинство с лицето, посочено в отказа, за което се твърди, че притежава земеделска земя. Поради тези съображения счита обжалваното решение за неправилно и се иска да бъде отменено.
Ответникът по жалбата не изразява становище по изложените доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че за да бъде удовлетворена молбата за закупуване на земеделска земя, трябва да са изпълнени съответните изисквания за това . В случая член на домакинството на жалбоподателя притежава 15 дка земя, което е основание за отказ за извършване на продажба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П.Т.П. ***.Тошево срещу отказ на ОбС “Земеделие” гр.Ген.Тошево, изх.№ ВС-17-976/04.06.2010г, да бъде уважена молбата му за закупуване на земеделска земя- имот №111103 в землището на с.Росица, общ.Ген.Тошево. Отказът е мотивиран с това, че член на домакинството-бащата на жалбоподателя, е оземлен с 15 дка земи в землището на с.Росица, поради което молителят не отговаря на изискванията по чл.8 от НОБМГ. Искането до ОбС “Земеделие” гр.Ген.Тошево е отправено с молба вх.№ ВС-17-4436/31.10.2007г, подадено от жалбоподателя. Същият е поискал да бъде отменен постановения отказ, но без да сочи конкретни доводи за неговата незаконосъобразност.
В решението си районният съд е приел,че жалбоподателят не отговаря на условията за безимотен и малоимотен гражданин , за да има право да придобие собствеността върху процесния имот. Поради това е приел оспорения отказ за законосъобразен.
Настоящият състав на съда, като прецени изложените от касатора доводи и становищата на страните по делото, приема за правилни изводите на първоинстанционния съд. Събраните по делото доказателства установяват, че с договор № 145/08.01.2003г, сключен между П.Т.П. и Директора на Областна дирекция “ Земеделие и гори” гр.Добрич, П. в качеството си на наемател, е получил за временно възмездно ползване земеделска земя от 15 дка от Държавния поземлен фонд в землището на с.Росица-идеална част от имот №1111048 с площ от 59.440 дка. Договорът е за срок от 5 стопански години и влиза в сила за стопанската 02/03 г. Към договора е приложен анекс без дата, с който срокът на договора се продължава за още 2 стопански години, като влиза в сила за стопанската 2007/2008г. С молба вх.№ ВС-17-4436/31.10.2007г П.П. е поискал да закупи наетия от него имот. Общинска служба “Земеделие” гр.Ген.Тошево, след преценка на представените от молителя документи и след извършена от нея служебна проверка, е постановила отказ, поради това че член на домакинството на молителя /бащата/ е оземлен с 15 дка в землището на с.Росица .
Отказът е постановен в съответствие с действащите към момента на постановяването му материалноправни норми. Съгласно чл.4, ал.4 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани , след изтичането на срока на договора за наем, оземлените лица могат в едномесечен срок да поискат от Министерство на земеделието и храните да придобият правото на собственост върху ползваните земи. Именно от това право се е възползвал молителя, подавайки молбата си на 31.10.2007г. В решението си районният съд е коментирал както тази разпоредба, така и правото по §23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, без да направи разграничение между двете разпоредби. В случая разпоредбата на § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е неприложима, тъй като тя е приета след изменение на закона с Д.В.62/2009г и е в сила от 04.08.2009г до 01.06.2010г. Недопустимо е да се приеме, че подавайки молбата си на 31.10.2007г П. се е позовал на право, което не е било уредено към момента и е възникнало близо 2 г след подаването на молбата. С оглед на това, а и предвид чл.25 от договора за наем – № 145/ 08.01.2003г, следва да се приеме, че молбата за закупуване на наетия имот е с правно основание чл.4,ал.4 от НОБМГ.
Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани е приета на основание чл.20,ал.1 от ЗСПЗЗ, както е посочено в §6 от Наредбата. Разпоредбата на чл.20 от ЗСПЗЗ дава право на безимотни и малоимотни граждани да бъдат оземлявани с предимство, а чл.21 от ЗСПЗЗ определя критериите, на които да отговарят кандидатите, за да ползват предимство при оземляването. Разпоредбата пък на чл.22 от ЗСПЗЗ постановява, че лицата, които не отговарят на тези критерии, се оземляват чрез търг, при определени от МС правила. Т.е. редът, който се следва при отдаване под наем или продажба на земеделска земя е идентичен с реда, установен в ЗДС и ППЗДС за разпореждане с имот, държавна собственост. Общият принцип е – продажба чрез търг, освен в изрично уредени в закона изключения . Такова изключение е уредено в чл.4,ал.4 от НОБМГ именно по отношение на определена категория лица- граждани, които попадат в категорията на лицата, по отношение на които е приета Наредбата . Изискването тези лица да се безимотни или малоимотни следва от специалната наредба, която урежда правата им. След като правото е предвидено в Наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, всички разпоредби следва да се тълкуват в съответствие с целта на приемането на този нормативен акт. Освен това посочената Наредба не може да е в противоречие със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в частта им относно редът за продажба на земи от Държавния поземлен фонд. Съгласно чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственик на земите от ДПФ, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба чрез търг или замяна по парична равностойност на земеделските земи, определена по наредбата по чл.36,ал.2 от ЗСПЗЗ, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в този правилник. Това означава, че по отношение на лица, които не попадат в някоя определена категория или под действието на специален нормативен акт , следва да се прилага редът на чл.47,ал.1 от ППЗСПЗЗ за продажба на земи от ДПФ – чрез търг и кандидатстване на общо основание. Ако се приеме, че лицата по чл.4,ал.4 от НОБМГ не следва да отговарят на предпоставките по чл.8 от същата Наредба, то те не би следвало да ползват привилегията на Наредбата, а да закупят земята от ДПФ като всеки друг гражданин – чрез търг. Освен това разпоредбата на чл.47,ал.1 от ППЗСПЗЗ акцентира на цената, по която следва да бъде извършена продажбата. По реда на чл.4,ал.4 от НОБМГ – паричната равностойност по реда на наредбата по чл.36,ал.2 от ЗСПЗЗ. А при продажба чрез търг това ще е само първоначалната цена за наддаване. Допълнителен довод в тази насока е разпоредбата на чл.37а от ППЗСПЗЗ, в която е посочено, че оземлените граждани чрез отдаване под наем могат да кандидатстват за придобиване на право на собственост върху земите след изтичане на договора за наем. Законодателят не е вписал право за тези лица да закупят земите след изтичане на договора, а да кандидатстват за придобиване на право на собственост. Т.е. те се явяват в качеството на кандидати, за които се преценява наличието на предпоставките по чл.8 от специалната НОЗБМГ.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че правата на гражданите по чл.4,ал.4 от НОБМГ следва да се тълкуват в съответствие със специалните изисквания, установени в наредбата, както и с останалите нормативни актове, уреждащи правото на разпореждане със земеделски земи. Поради това приема, че за да е налице правото по чл.4,ал.4 от наредбата, правоимащото лице следва да отговаря на предпоставките в чл.8 от същата Наредба. В този смисъл е постановен отказът на ОбС “Земеделие” гр.Ген. Тошево, който е правилен и законосъобразен. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно данните, изложени в декларацията за неговото семейно положение. Сам той е посочил членовете на домакинството си, включително и своя баща. Недопустимо е да опровергава факти, които сам е заявил пред административния орган. След като член на домакинството му, посочен лично от него като такъв, е придобил земеделска земя от 15 дка чрез оземляване, жалбоподателят не отговаря на изискването на чл.8 от НОБМГ и не може да се ползва от правото по чл.4,ал.4 от Наредба.
Районният съд е изложил в решението си същите правни изводи, постановени след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Решението му е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/ 07.01.2011г по НАХД № 590/2010г на Районен съд – Генерал Тошево.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.