Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.05.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К. *** П.К. разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас.адм.н.х.д. №63 от 2011 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.А.К. ***, подадена чрез адв.М.Я. срещу Решение №91 от 20.12.2010г. по анхд №1609/2010г. на Добричкия районен съд. С оспореното решение Наказателно постановление №1793/05.07.2010г., издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР –Добрич, с което на касатора са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, е изменено като е заменена глобата с “Обществено порицание” и е потвърдено наказателното постановление в останалата му част. Касаторът твърди, че районният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква се, че липсват мотиви на съда относно това защо приема фактическата обстановка за безспорно установена. Сочи се, че обстоятелствата, които са посочени от съда като мотивиращи го да потвърди максималния размер на наказанието лишаване от права, са елемент от изпълнителното деяние и като такива не могат да се ценят като обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко или по-леко наказание. Необоснован и неправилен, според касатора, е и изводът на районния съд, че конкретното деяние е с висока степен на демонстративност. Твърди се, че не са обсъдени изобщо относимите към спора доказателства и не е отговорено на направените от К. възражения, което би довело да извод за основателност на първоинстанционната жалба. Иска се отмяна на решението на районния съд, респ. отмяна на наказателното постановление, а в условията на алтернативност – намаляване до предвидения от закона минимум наложеното наказание “лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца.” В съдебно заседание се изтъква, че никой не може да бъде лишени от право, което не притежава, а К. не притежава свидетелство за правоуправление на мотоциклет, с мощност над 120 куб.см.
Ответникът по касационната жалба Сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, и пледира за оставяне в сила решението на районния съд.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по 211, ал.1 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, счита, че следва първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, предвид следните съображения:
Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършеното нарушение се установява безспорно от доказателствата по делото. Направен е извод, че предвид разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН, неправилно в случая на непълнолетно лице наказващият орган е наложил наказание глоба вместо обществено порицание. Наложеното другото наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, съдът е приел за справедливо, обосновавайки се с начина на извършване на нарушението, който се отличава и с високата степен на демонстративност, показващ неуважение и неподчинение на органите на властта. Допълнителна мотивация за да потвърди размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът е намерил и в обстоятелството, че въпреки твърде младата възраст на наказания и незначителния му стаж като водач на МПС са му налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП.
Решението на районния съд е правилно.
Наложеното административно наказание на касатора е за извършено административно нарушение по чл.103, пр.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Безспорно по делото е установено, че К. не е изпълнил разпореждането за спиране. Правилно районният съд е определил посоченото от наказаното лице в акта като обяснение, а не като възражение за неизвършване на нарушението. Освен това по отношение на твърдението в жалбата, че пред и след управлявания от К. мотоциклет са се движили други МПС и не бил в състояние обективно да възприеме обстоятелството, че подаденият светлинен и звуков сигнал се е отнасял до него, не са ангажирани никакви доказателства. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че на 21.06.2010г., около 22,30ч в гр.Добрич по ул.”Христо Ботев” до номер 85, посока центъра, К.А.К. е управлява мотоциклет марка “Пиаджо Х 9” с рег.№ТХ 0717 Х, като при подаден сигнал за спиране от контролните органи – сигнал със стоп-палка не спира за проверка. За установеното нарушение на 22.06.2010г. е съставен Акт, в който е като нарушена норма е посочен чл.103 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление №1793/05.07.2010г., с което за нарушението по чл.103 предл.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.3 предл.2 от същия закон на К.А.К. са наложени административни наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. За да приеме за установена тази фактическата обстановка, районният съд се е позовал както на приетите по делото писмени и гласни доказателства, така и на обстоятелството, че в съдебното производство не са се посочили и установили никакви факти, навеждащи дори съмнение относно установеното в АУАН и издаденото НП, респ. не е оборена доказателствената сила на АУАН. Във връзка с изложеното неоснователно в касационната жалба К. се позовава на липса на мотиви в този аспект.
По отношение на възражението на касатора за несправедливост на размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС, което е потвърдено от районния съд: Съгласно посочената в наказателното постановление административнонаказателна разпоредба – чл.175, ал.1, т.3, предл.2 от ЗДвП водач, който по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. Правилно районния съд на основание чл.15, ал.2 от ЗАНН е постановил замяна на наложената глоба на К., който е непълнолетен, с наказанието обществено порицание. Потвърждаването от районния съд на другото наложено наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца също се явява законосъобразно. Наложеното наказание е в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, т.е. определено е от наказващия орган и е потвърдено от районния съд при съблюдаване на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Втората алинея на посочената разпоредба регламентира, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Извода за високата тежест на нарушението, извън “демонстративността”, съдът е обосновавал с показване на неуважение и неподчинение на органите на властта, а като отегчаващо вината обстоятелство е посочено, че на К. за нарушения на ЗДвП са налагани и други наказания, въпреки твърде младата му възраст и незначителният му стаж като водач на МПС. Настоящия състав на съда намира за правилен изводът на съда за справедливост на наложеното наказание на К. лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В случая липсват смекчаващи вината обстоятелства, напротив налице са доказателства за налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП, респ. конкретното деяния е израз на незачитане на установения със ЗДвП правов ред, което се е случвало и преди. Младата възраст на нарушителя не обосновава извод за налагане на по-малък размер на наказание. Явно наложеното преди това наказание не е изпълнило целта си – да предупреди К. и да го превъзпита към спазване на установения правен ред и следва с определянето в случая на максималния размер на предвиденото наказание отново да се потърси начин да се постигнат целите на административното наказание. В този смисъл изводът на районния съд за справедливост на наложеното наказание – лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца се явява правилен.
Неоснователно е и възражението на касатора, че неправилно на К. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС след като той няма съответното право за процесния мотоциклет, който е управлявал. От доказателствата по делото се установява, че К. притежава СУМПС за категория М, т.е. наказания не е лишен от право, което не притежава, напротив той притежава придобита правоспособност и в съответствие с материалния закон временно му е забранено да управлява МПС.
Първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, след като е изяснил релевантните факти, основавайки се на доказателствата по делото, а касационната жалба се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
С оглед изложеното, административният съд следва да остави в сила решението на Добричкия районен съд като постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Предвид определеното от районния съд наказание “обществено порицание” е необходимо да се посочи, че изпълнението на същото следва да стане в училището, което посещава К..
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91 от 20.12.2010г. по анхд №1609/2010г. на Добричкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.