ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………/13. 05. 2011 год., гр. Добрич
Добричкият административен съд, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година, като разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова частно административно дело № 305 по описа на ДАС за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във връзка с чл. 60 АПК, във връзка с чл. 34 от ЗСПЗЗ и е образувано по молба, именована “жалба” на И.Д.И., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Г.Д., АК Варна против допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 435/ 05. 05. 2011 г. на Кмета на Община Генерал Тошево, с която на основание чл. 44 ал. 1 т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 34 ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, във връзка с молба вх. № АО – 16 – 3651/ 12. 04. 2011 г., подадена от “Перла – Д” АД, ЕИК ******, представлявано от Н.Г.П.; К.Г.Л., ЕГН **********, С.Д.Г., ЕГН **********, М.Д.Т., ЕГН ********** и А.Е.А., ЕГН **********,*** е наредено да се изземе от жалбоподателя поземлен имот № ****3 с площ – 100. 012 дка в землището на с. Петлешково, общ. Генерал Тошево, представляващ земеделска земя, трета категория, като е посочено, че И.Д.И. обработва имота без правно основание. Указано е, принудителното изпълнение да се извърши в 7 – дневен срок от съобщаването на страните, както и че обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Молбата представлява ИСКАНЕ, съдът да разпореди да бъде спряно изпълнението на Заповед № 435/ 05. 05. 2011 г. на Кмета на Община Генерал Тошево. Молителят твърди, че в качеството си на земеделски производител от 2007 год. обработва процесния имот, като правното основание е сключеният между него и С.Д.Г., ЕГН **********, М.Д.Т., ЕГН ********** и А.Е.А., ЕГН ********** Договор за аренда от 2007 г. със срок от 5 год.
Молбата е подадена на 13. 05. 2011 г. директно в канцеларията на съда, като към преписката липсват доказателства за датата на уведомяване на жалбоподателя. Независимо, че съдът с Разпореждане от същата дата е изискал ответникът незабавно да представи доказателства за уведомяването на молителя, то по факса е изпратена единствено и само молбата, по която е образувано административното производство. В този смисъл, поради липсата на доказателства в обратния смисъл, съдът приема, че жалбата /молба/ със съдържащото се в нея искане е подадена в предвидения 3 – дневен срок по чл. 60, ал. 4 от АПК, поради което следва да се разгледа в закрито съдебно заседание при условията и реда на чл. 60, ал. 5 от АПК. С оглед разпоредбата на чл. 60 ал. 4 АПК обжалването на предварителното изпълнение в тридневния срок може да бъде направено независимо дали самият акт е оспорен, поради което съдът не изследва този факт.
След като се запозна с доказателствата, приложени към жалбата, изпратената по факса молба с изложените в нея обстоятелства и обсъди доводите на жалбоподателя, Административен съд гр. Добрич взе предвид следното:
Искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед е процесуално допустимо, като направено от засегнатото от заповедта, респ. предварителното изпълнение лице, в тридневен срок от съобщаването й, както приема съдът, а разгледано по същество, същото е основателно по следните съображения:
Административното производство по издаване на заповедта е започнало по молба вх. № АО – 16 – 3651/ 12. 04. 2011 г., подадена от „Перла – Д” АД, със седалище и адрес на управление: Генерал Тошево, представлявано от Н.Г.П., К.Г.Л., С.Д.Г., М.Д.Т., А.Е.А., всички от град Варна. Молителите сочат, че с изключение на акционерното дружество, всички са съсобственици на имот № ****3 в землището на с. Петлешково, общ. Генерал Тошево, земеделска земя с площ от 100. 013 дка. Първият от молителите е новият арнедатор на този имот. Заявяват, че на 30. 03. 2007 г. са сключили с жалбоподателя Договор за аренда, надлежно вписан в СВ. С уведомление до ЧЗС И.Д.И., жалбоподател в настоящото производство, са депозирали вписаното си в СВ изявление от 6. 10. 2010 год., че желаят прекратяване на договора за аренда с него поради неплащане на пълния размер на дължимата рента. На 01. 11. 2010 год. са подписали нов договор за аренда с акционерното дружество, посочено като първи молител в молбата до Кмета на Община Генерал Тошево, като са подписали и протокол за предаване на имота. Твърдят, че с оглед тези им действия жалбоподателят ползва имота неоснователно, поради което следва този имот да бъде иззет от него.
Кметът на Община Генерал Тошево с писмо изх. № АО – 16 – 3889/ 18. 04. 2011 год. е уведомил ЧЗС И.Д.И. на основание чл. 26 АПК за започналото срещу него административно производство по описаната вече молба и за възможността му да учавства в това производство, като е даден тридневен срок за становище от получаване на писмото. По делото към настоящия момент липсват доказателства кога е получено това писмо от жалбоподателя. Твърденията на последния са, че е получил уведомлението за започване един ден преди издаване на заповедта и съответно не е имал възможност да участва в производството. Представил е съответно екземпляр от Договора за аренда за срок от 5 години, считано от 2007 г., за съществунето на който признават и молителите в тяхната молба до кмета, копия на платежни нареждания за плащане на рента, регистрационна карта на ЗП, споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, анкетна карта, заявление за подпомагане, карта на блоковете, които доказателства сочат на изявление то негово страна, че обработва процесната земя.
При така описаната фактическа обстановка, се налагат следните изводи:
Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ предвижда, че жалбите и протестите срещу заповедта по чл. 34, ал.1 от същия закон не спират изпълнението й. В ал. 2 от същата разпоредба се предвижда, че съдът може да спре изпълнението на административния акт, издаден на посоченото основание. Тъй като в специалната разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ не са конкретизирани основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на административния акт, то следва да намери приложение общата норма на чл. 60 от АПК, в която са уредени основанията за допускане на предварително изпълнение на актовете.
В алинея първа на чл. 60 АПК са изброени хипотезите, в които административният орган при издаване на административния акт или след това допуска предварителното изпълнение на същия. Действително за понятията употребени в нея като “животът и здравето на гражданите”, “държавни и обществени интереси”, “опасност”, “значителна или трудно поправима вреда” и пр., не са дадени легални определения в допълнителната разпоредба на кодекса, но доколкото те имат житейско и нормативно съдържание с оглед на други нормативни актове, следва да се приеме, че преценката за тяхното настъпване е в лицето на административния орган, издател на административния акт. Вярно е, че в случая се касае до допускане предварително изпълнение по закон, но това не освобождава административния орган от задължението му да мотивира своя акт. За да може да се обоснове допускането на предварителното изпълнение и да се осъществи ефективен съдебен контрол, разпореждането за това следва да съдържа конкретните фактически основания. В тежест на административния орган е да ги установи. В конкретния случай мотиви към акта, съответно към разпореждането и срока за предварителното изпълнение, липсват. Законът, допускайки предварително изпълнение, се основава на презумпцията, че по този начин биха били защитени важни държавни и обществени интереси, съответно животът и здравето на гражданите от вероятната опасност, която съществува, ако не беше допуснато такова изпълнение. В конкретния казус обаче тази опасност не съществува. В настоящия случай, съдът счита, че предварителното изпълнение на заповедта не би осигурило животът или здравето на гражданите, незабавното изпълнение не се налага и за защита на особено важни държавни или обществени интереси. Липсват и основания да се приеме, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението, може да последва значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка следва да се има предвид и следното, а именно че заповедта е издадена по молба на собствениците, които са сключили с жалбоподателя договор за аренда, чийто срок към момента на молбата им не е изтекъл. Освен това, в молбата се сочи, че е сключен нов договор за аренда с друг арендатор, противопоставим на първия договор на основание чл. 3 ал. 5 от Закона за арендата, както и че първият договор бил надлежно прекратен. Надлежното прекратяване и наличието или не на предпоставките за това не могат да бъдат предмет на настоящото производство. Следва обаче да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3 ал. 5 от Закона за арендата щеше да е относима, ако договорът, сключен от акционерното дружество с всички съсобственици беше сключен по – рано от договора с жалбоподателя. Освен това от молбата на съсобствениците и приложените към нея доказателства, както са описани, тъй като не бяха представени от ответника по Разпореждането на съда, не може да се установи дали са изпълнени условията на чл. 28 ал. 1 от Закона за арендата, за да е надлежно прекратяването на договора.
Същевременно от предварителното изпълнение на заповедта несъмнено биха настъпили вреди за ползвателя на имота, който вече, с оглед датата на вписване уведомлението за прекратяване – 6. 10 2010 год., т. е. след началото на стопанската година, датата на издаване на заповедта – 5. 05. 2011 г., очевидно е обработил земята, сключил е споразумение за комасация от 26. 07. 2010 г. /л. 9 – 14/, като земеделски производител, на база сключения договор е участвал и в мярка 121. В случая от предварителното изпълнение на оспорения акт биха настъпили негативни за жалбоподателя последици, които трудно биха били ревизирани при евентуалната отмяна на оспорения акт.
Поради изложените съображения съдът счита, че искането за спиране се явява основателно и следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД гр. Добрич
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 435/ 05. 05. 2011 г. на Кмета на Община гр. Генерал Тошево.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :